Р Е Ш Е Н И Е
№ 836, 06.03.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 31.01.2020 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 16354 по описа за 2018 година и
за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ГАРАНТ КЪМПАНИ” ООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и съдебен адрес *** 20-22, офис 18, представляван от .....
Р.Д.Г., а също и от пълномощника му адвокат И.И., твърди, че на 09.05.2017 г.
между третото лице ............. - клон ...., от една страна и от друга – Т.Д.Т.,
е сключен Договор за потребителски кредит с № ...........по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, по който на последния е
предоставен кредит в размер на 500 лева, който той се задължил да върне на 6
равни месечни вноски на 5-то число, първата от които на 05.06.2017 г. За да обезпечи
задълженията си по договора за кредит на същата дата Т. сключил с ищеца Договор
за поръчителство, посредством който последният се задължил да отговаря пред
третото лице ............. солидарно с ответника за изпълнение на всички негови
задължения и за последиците от неизпълнението им, произтичащи от договора за
кредит, за което е уговорено възнаграждение в месечен размер от 98 лева и общо
588 лева. Поради неплащане на първата погасителна вноска по договора за кредит
кредитът се счита в просрочие и считано от 05.06.2017 г. всички задължения по
двата договора станали изискуеми. На 06.12.2017 г. била отправена писмена
покана до ответника за доброволно плащане, а на 10.01.2017 г. кредиторът по
договора за кредит отправил писмена покана за заплащане на дължимите суми по
договора за кредит от гаранта, който от своя страна погасил цялото задълженията
по договора за кредит на 01.02.2018 г. въз основа на извършено прихващане на
негови вземания срещу ............. – клон .... за възнаграждения по договора
за поръчителство и незаплатените по договора за кредит суми, с оглед на което
ищецът има право да търси от ответника тези вземания в размери както следва :
500 лева - главница по договора за кредит; 156.11 лева - договорна лихва по договора
за кредит за периода 09.05.2017 г. – 14.02.2018 г. и 588 лева - възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство.
За тях ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2943 по
описа
Продължение на
решение по гр. д. № 16354/18 г. на РСПд – стр. 2/7
на Районен съд - Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018
г., която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е предявило
настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът му дължи горните вземания ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда,
по което е образувано ч. гр. д. № 2943/18 г. – 20.02.2018 г., до окончателното
й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 143, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Назначеният по делото особен
представител на ответника Т.Д.Т. с ЕГН **********, адвокат Г.А.М. оспорва
предявените искове, като твърди, че
заемната сума не е предадена на ответника, поради което моли съда да ги
отхвърли като неоснователни.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 2943 по описа
на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. на 23.03.2018 г. е издадена
Заповед № 2741 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът Т.Д.Т. заплати на кредитора „ГАРАНТ КЪМПАНИ” ООД : сумата
от 500 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит №
.................., сключен на 09.05.2017 г.; сумата от 156.11 лв. – договорна
лихва от 09.05.2017 г. до 14.02.2018 г.; сумата от 588 лв. – възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство от 09.05.2017 г. и законната лихва
върху всяка главница от датата на подаване на заявлението в съда – 22.02.2018
г., до окончателното й изплащане, а също и сумата от 385 лв. разноски по
производството, в това число 25 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско
възнаграждение с включен ДДС, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание
дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията
си по заповедта.
Ищецът основава част от претенциите си на договор за
паричен заем, за който твърди, че е сключен със средство за комуникация от
разстояние, а също и на договор за поръчителство, поради което приложими при
уреждане на отношенията, произтичащи от първия договор са Закон за предоставяне
на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/; Търговски закон /ТЗ/, Закон за
електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закон за защита на
потребителите /ЗЗП/, към които ЗПФУР изрично препраща, а също и правилата на
Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/, който е приложим и при уреждане на
отношенията относно претенцията, произтичаща от договора за поръчителство.
Легалната дефиниция на
понятието „договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние” се
съдържа в чл. 6 ЗПФУР, според който : това
Продължение на
решение по гр. д. № 16354/18 г. на РСПд – стр. 3/7
е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние в закона е предявено изискване към доставчика
на финансови услуги от разстояние за предоставяне на определена по вид и обем в
чл. 8 – чл. 10 от ЗПФУР информация. В глава ІV от последния са уредени и
правата на потребителя да се откаже или да прекрати договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, като съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при договори
за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже изпълнението на задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя; спазването на срока за отказ на потребителя от сключения договор
съгласно чл. 12, ал. 1 ЗПУФР; получаването на съгласието на потребителя за
сключване на договора, а при необходимост и за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, а
според ал. 2 на цитираната норма за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за
електронните изявления - Законът за електронния
документ и електронния подпис.
Вън от горното, тъй като договорът за заем за
потребление е реален договор – фактическият състав на сключването му завършва с
предаването на парите или вещите, то в тежест на ищеца в настоящото
производство е да установи и факта на предаването на определената в договора
паричната сума на ответника.
За доказване на възникналата между третото лице .............
– клон .... и ответника облигационноправна връзка от страна на ищеца по делото
са представени :
- възпроизведен в съответствие с изискването на чл.
184, ал. 1 ГПК на хартиен носител като препис електронен документ, наименувани
: Информация за клиента /листове 5 и
6 от делото/, в който се съдържат следните данни за ответника – E-mail, име, презиме, фамилия, ЕГН, № на лична карта и дата
на издаването й, постоянен и настоящ адрес, телефон, лице за контакт, телефон
на лице за контакт, име на работодател, длъжност, адрес на месторабота, чисто
месечно възнаграждение, трудов стаж, вид доход, както и условия на искания
заем;
заверени преписи на Договор за потребителски кредит № .................. с дата 09.05.2017
г. и на Приложение № 1 към него – Условия на кредита /листове 7 – 10 от
делото/, в първия от които документи като страни са посочени третото лице „Форуком
и Компания” ООД, клон .... – кредитодател и Т.Т. – кредитополучател, имащ за
предмет поемане на задължение от страна на ............., клон .... да
предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер и при условия
посочени в договор под условие, че подаденото от кредитополучателя заявление
Продължение на
решение по гр. д. № 16354/18 г. на РСПд – стр. 4/7
е одобрено от ............., клон ...., като в Приложение № 1 към договора
са посочени следните условия на кредита : вид на кредита – потребителски; общ
размер на кредита – 500 лева, срок на кредита
- 180 дни, брой погасителни вноски – 6, размер на погасителните вноски –
93.05 лв., лихвен процент по кредита – 40%; годишен процент на разходите по
кредита – 49.02%; общ размер на всички плащания – 558.28 лв., като нито
договорът, нито приложението са подписани от страните по него;
- заверено копие на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити;
- заверено копие на Общи условия приложими към договорите за потребителски кредити на .............,
клон ....;
- Договор за
предоставяне на поръчителство от
дата 09.05.2017 г. и Приложение № 1 към него, в първия от които документи като
страни са посочени „Гарант къмпани“ ООД, в качеството му на поръчител и Т.Т., в
качеството му на потребител, имащ за предмет поемане на задължение от страна на
поръчителя да сключи договор за поръчителство с ............. по силата на
който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на
всички задължения на последния възникнали съгласно „…Договора за потребителски
кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по Договор за потребителски кредит…“, срещу поето от страна на
потребителя задължение да заплати възнаграждение в размер, посочен в Приложение
№ 1 в месечен размер от 98 лева, като нито договорът за предоставяне на
поръчителство, нито приложението към него са подписани, съответно в исковата
молба не се навеждат твърдения за начина по който договорът е сключен;
- заверени преписи на Договор за поръчителство от 16.12.2016 г. и на Анекс към него от
31.05.2017 г., в първия от които като страни са посочени ............. – клон
...., в качеството му на кредитор и „Гарант Къмпани“ ООД, в качеството му на
поръчител, имащ за предмет поемане на задължение от поръчителя да отговаря
спрямо кредитора за изпълнение на задълженията на сключените от кредитора
договори за кредит с кредитополучатели, сключили Договор за предоставяне на
поръчителство с поръчителя подробно описани в Приложение № 1 – неразделна част
от договора, като в Анекса фигурира и Договор за кредит ................. от
дата „…09.05.201…“, за име Т.Д.Т., за сума 500 лева, за срок от 6 месеца;
- покана за доброволно плащане до ответника от .............;
- покана за плащане от ............. до „Гарант
къмпани“ ООД;
В хода на
производството, също така, бе прието като доказателство и оригинал на Разписка
№ .........../10.05.2017 г., видно от която на 10.05.2017 г. третото лице .............
е превело на ответника
Продължение на
решение по гр. д. № 16354/18 г. на РСПд – стр. 5/7
на каса на ........... сума в размер на 500 лв. на основание : „превод
по договор .................“.
В действителност нито Справка за клиентски данни, нито
Договор за потребителски кредит № ................. с дата 09.05.2017 г. и
Приложение № 1 към него – Условия на кредита носят подписите на ответника, но
доколкото процесният договор се твърди да е сключен от разстояние и в този
случай изявленията на страните са разменени чрез средства за комуникация от
разстояние, като същите са записани на технически носител, позволяващ
възпроизвеждането им, то макар и неподписани тези електронни документи
съставляват доказателства по смисъла на чл. 184, ал. 1 ГПК. Същите, обаче, не
са достатъчни, за да се приеме възникването на облигационна връзка между
страните, за което, както се посочи по-горе в настоящото изложение, в тежест на
ищеца е да установи и получаването на съгласието на потребителя за сключване на
договора. Това е така, защото чл. 18, ал. 2
ЗПФУР изрично предписва реда за доказване на съгласието на
ответника – при приложение на чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления –
Закона за електронния документ и електронния подпис. От посочената разпоредба
следва изводът, че за да докаже съгласието на
ответника ищецът следва да установи изходящо от него електронно изявление,
съдържащо съгласие за получаване на заемната сума срещу задължение за връщането
й до в
посочените в Приложение № 1 към договора условия. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУУ/ в
редакцията й към датата на сключване на договора авторството на електронна
изявление се установява с електронен подпис, като се придава значение на
подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕП - в редакцията към
09.05.2017 г.) Не се
твърди и не се установява ответникът, изразявайки съгласие чрез електронно
изявление, да е ползвал свой усъвършенстван или квалифициран електронен подпис,
нито потвърждаването на линка за сключване на договора да генерира уникални
данни за създаване на електронен подпис, които да се използвани единствено от
ответника. Последното е вярно, защото съгласно твърденията на ищеца ответникът
обективира своето изявление чрез потвърждение на изпратен на електронната му
поща линк, поради което е явно, че ответникът не е ползвал средство, което е
единствено под негов контрол при създаване на своето изявление. Чл. 13, ал. 2,
т. 2, вр. ал. 3 ЗЕДЕП (в действащата към 09.05.2017 г. редакция) поставя такова изискване и към
двата вида електронен подпис, което в случая не е спазено. По посочените
съображения съгласието на ответника за сключване на договор с твърдяното от
ищеца съдържание не може да бъде прието за установено въз основа на
представените писмени доказателства.
А с оглед на предвидения в закона ред за установяване
на съгласието на потребителя за сключване на договора няма как да се приеме, че
разписката издадена от ........... за плащане на сума в размер на 500 лв. на
ответника на 10.05.2017 г. съставлява доказателство за дадено от потребителя
съгласие за сключване на договора при посочените в него параметри.
Продължение на
решение по гр. д. № 16354/18 г. на РСПд – стр. 6/7
Що се отнася до договора за предоставяне на поръчителство констатира се по-горе в
настоящото изложение, че същият не е подписан, а същевременно в исковата молба
не се твърди да е сключен от разстояние, още повече, че спрямо него е неприложим редът за сключване предвиден
в ЗПФУР, тъй
като в приложното поле на последния са единствено договори за предоставяне на финансови
услуги по
смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПФУР - услуги по
извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително
доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество,
както и предоставяне на платежни услуги, а процесният договор за поръчителство няма за
предмет такава услуга. Следователно на
общо основание той е неформален договор и може да бъде сключен както в писмена, така и в устна форма.
Въз основа на представените по делото доказателства, обаче, не би могъл да се направи правен извод, че в някоя от посочените форми ищецът и ответникът са направили две насрещни съвпадащи по съдържание изявления относно задължаването
на ищеца да обезпечи задълженията на ответника по Договор за потребителски кредит № .................срещу
поемане на
задължение от страна на последния да заплати възнаграждение в размер на 98 лева месечно.
Предвид гореизложеното
предявените установителни искове за процесните вземания като неоснователни
следва да бъдат отхвърлени, поради което
съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ГАРАНТ КЪМПАНИ” ООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и съдебен адрес *** 20-22, офис 18,
представлявано от ..... Р.Д.Г., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във връзка с чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Т.Д.Т. с ЕГН **********, му дължи : сумата от сумата от 500 лв. – главница и сумата от 156.11 лв. –
договорна лихва от 09.05.2017 г. до 14.02.2018 г., платена от „ГАРАНТ КЪМПАНИ” ООД на ............. – клон .... за
погасяване на задължения по сключен между последното и Т.Д.Т. на 09.05.2017 г.
Договор за потребителски кредит № ................. по реда на Закон за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, изпълнението на задълженията по
който е обезпечено с поръчителство дадено от „ГАРАНТ КЪМПАНИ” ООД, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ГАРАНТ КЪМПАНИ” ООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и съдебен адрес *** 20-22, офис 18,
представлявано от ..... Р.Д.Г., иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Т.Д.Т. му дължи сумата от 588 лв., представляваща
неплатено възнаграждение по сключен на 09.05.2017 г. помежду
Продължение на
решение по гр. д. № 16354/18 г. на РСПд – стр. 7/7
им Договор за предоставяне на поръчителство, обезпечаващ задълженията на последния по
сключен между него и ............. – клон .... на 09.05.2017 г. Договор за потребителски
кредит № ................. г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страната.
На основание чл. 7,
ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ