Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ихтиман, 05.08.2016год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ихтиманският районен съд, втори състав, в открито заседание, проведено на двадесет и седми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Районен съдия: Ивайло Йорданов
при секретаря Н.Б., като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр.д № 880 по описа на съда за 2015год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Е.Я.Д. (Д. по лична карта) от град Ихтиман, улица „И.“ № 25, с ЕГН ********** е предявила иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК срещу Г.С.Д. ***, с ЕГН **********. Поддържа се, че страните са сключили граждански брак на ....2013 г. в град Ихтиман, с акт за граждански брак № ../2013 г., който брак е първи по ред и за двамата. Поддържа се, че от брака страните имат родено дете - Н.. Г.. С.., с ЕГН **********. Поддържа се, че в началото бракът е потръгнал добре, но впоследствие съпрузите са се отчуждили и отношенията им са охладнели, което се дължи на несходство в характерите. Поддържа се също, че от една години съпрузите живеят разделени и не се интересуват един от друг, като и двамата съпрузи живеят на съпружески начала с трети лица. В съдебно заседание ищцата на зададения и по реда на чл.176 от ГПК въпрос заявява, че е бременна в петия месец.
Иска се брака да бъде прекратен с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство, като не е направено искане съдът да се произнася относно вината за разстройството на брака. Претендира се упражняването на родителските права по отношение на детето Н.. С.. да бъде предоставено на майката, като детето да живее при нея, да бъде уреден режим на лични контакти с бащата и да бъде присъдена издръжка в размер на 110 лева за детето, която бащата да заплаща чрез неговата майка и законна представителка, считано от датата на подаване на иска за развод. Иска се след прекратяване на брака с развод, съпругата да носи предбрачното си фамилно име – Д.. Не се претендира ползването на семейното жилище, поради което се иска ползването на същото да бъде възложено на съпруга. Претендират се направените разноски по делото. Съображенията на страната са подробно изложени в представените по делото писмени бележки.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който същият оспорва иска по основание, като поддържа, че не е виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Сочи се, че роденото от брака дете живее с ответника в дома на родителите му. Иска се съдът да прекрати брака с развод, предвид дълбокото му и непоправимо разстройство, като е направено искане съдът да постанови, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на съпругата. Иска се също, упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете – Н.. С.. да бъдат предоставени за упражняване на ответника, като ищцата бъде осъдена да заплаща за детето, чрез неговия баща и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 110 лева, считано от 07.01.2016г., ведно с дължимата лихва за всяка просрочена вноска. Претендира се и издръжка за детето за периода от 07.01.2015 г. до 06.01.2016 г. в размер на общо 1320 лева. Не се предявяват претенции относно ползването на семейното жилище. Не е изразено становище и относно искането ищцата след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име. Претендират се направените разноски по делото. Съображенията на страната са подробно изложени в представените по делото писмени бележки.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните, във връзка с доказателствата по делото, приема за установено следното:
Видно от приложеното по делото Удостоверение
за сключен граждански брак, издадено на ...2015г. от Община – Ихтиман,
съпрузите са сключили граждански брак в гр.Ихтиман на ....2013г. с акт за
граждански брак № .., като ищцата е приела да носи фамилното име на ответника -
Д.. От Удостоверение за раждане, издадено на ...2015г. от Община – Ихтиман е
видно, че преди сключването на брака се е родило детето Н.. Г.. С.., с ЕГН **********, което в момента е на 3 години и 5
месеца и чиито родители са ищцата и ответника.
Не се спори от
страните, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, както и че от около
година и половина живеят разделени и не поддържат връзка, но се оспорва на кого
от съпрузите е вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Установи
се по делото, че първоначално бракът е вървял добре, като впоследствие между
съпрузите се е появило отчуждаване и охлаждане на отношенията. От показанията
на разпитаните по делото свидетели С.. Иванова Д. - майка на ищцата и тъща на
ответника, Мартина Ангелова Д. - първа
братовчедка на ответника и снаха на ищцата /женена за брат й/, Марияна Янкова
Шатърова - баба на ответника и Иван Момчилов Александров - трети братовчед на
ответника по безсъмнен начин се установи, че съпрузите около година и половина
след раждане на детето си са живеели заедно и са се грижили за него. След като
съпругата е напуснала семейното жилище, видно от показанията на разпитаните в
хода на настоящето производството свидетели, след раздялата на съпрузите,
ответникът е заживял на съпружески начала с друга жена, от която е имал и
извънбрачно дете. Безспорно се установява от представените и приети по делото
Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца на ответника изх.№ 648 от
18.04.2016г., издадено от община Ихтиман и Удостоверение за семейно
положение, съпруг/а и деца на ищцата изх.№ 658 от 18.04.2016г.,
издадено от община Ихтиман, от които е видно, че през
време на бракът му с ищцата на ответникът Г.Д. на 07.12.2015г. се е родило дете - Стефан
Георгиев С.,
починало
на 20.12.2015г., на което дете ищцата Е.Я. Д. не е майка. Същевременно ищцата
заявява в съдебно заседание на 24.02.2016г., че е бременна в петия месец.
Свидетели С.. Иванова Д. и, Мартина Ангелова Д. твърдят, че вината за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака е на ответника, докато свидетелите Марияна
Янкова Шатърова и Иван Момчилов Александров поддържат, че вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е на ищцата.
По делото е
изискан и приет социален доклад относно детето Н.. Г.. С.. от Дирекция за
социално подпомагане - град Ихтиман. В него е посочено, бащата живее в град
Ихтиман, на улица „И.“ № 25, а майката – в град Ихтиман на улица „Христо Ботев”
№ 2. Установено е, че връзката между ищцата и детето е прекъсната, като ищцата не
е виждала детето от две години. Ищцата осъзнава, че между нея и детето няма
изградена връзка, но желае да изгради такава. Същевременно ищцата не е сезирала
компетентните органи за това, че някой и е пречил да осъществява контакти с
детето си. От социалния доклад и показанията на свидетелите Шатърова и
Александров се установява, от момента на раздялата между страните детето живее
при ответника, като само той от двамата родители е поел грижите по
възпитанието, отглеждането и издръжката на детето, че между детето и бащата има
изградена силна емоционална привързаност, като бащата е този, който полага
основно грижи за отглеждането и възпитанието на детето, както и той е този,
който му осигурява средства за ежедневните и нужди от храна, облекло и
емоционална и психическа подкрепа. В социалния доклад се сочи, че ищцата няма собствени
доходи и средства. Ищцата очаква второ дете от мъжа, с който живее на
съпружески начала. Самата тя се издържа единствено и само от придобитите от него
средства, но съжителят на ищцата не е заявил някаква съпричастност към детето и
Н.., чиито баща е ищеца. Установява се, че ответника работи в фирма АЛС
България ЕООД., като има доходи от трудово правоотношение, с които да посреща и
заплаща разходите, свързани с отглеждането и възпитанието на детето. Беше
установено от свидетелските показания и социалния доклад, че условията на живот
при ответника са много добри – ответника живее в триетажна къща, в която има
обособена и оборудвана с всичко необходимо детска стая. Налице е и ангажираност
от всички обитатели – съжителката на ответника, която има установена стабилна
положителна емоционална връзка с детето, неговата майка и баща. Детето Н.. живее
при ответника в стабилна семейна среда, привързано е към ответника и неговата
съжителка и към своите баба и дядо по бащина линия. Същевременно се установи,
че при ищцата липсват условия за отглеждането и възпитанието на детето, както
и, че връзката между ищцата и детето Н.. е прекъсната.
Съдът, с оглед обсъденото до тук намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Разстройството на брака се изразява в настъпило отчуждение между съпрузите и последвалата фактическа раздяла и следствие от поведението и на двамата съпрузи. Ответникът често е отсъствал от семейното жилище, като е работел извън града в опит да осигури препитанието на семейството си. Ищцата през това време е живеела в семейното жилище с родителите на ответника, с които е имала неразбирателство и спорове. И двамата съпрузи не са положили усилия за излизане от това положение и промяната му в посока, която да заздрави брака им, което е довело до отчуждението между тях. Съпрузите са се отчуждили един от друг, живеят разделени и бракът им съществува само формално. След фактическата им раздяла и двамата съпрузи са заживели на съпружески начала с други лица, като ответникът е имал дете от друга жена, с която съжителства и в момента, а ищцата очаква дете от друг мъж, с който съжителства и в момента. Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като вината за настъпването му е на двамата съпрузи.
С оглед обсъденото до тук съдът намира, че бракът между страните следва да бъде прекратен с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство, като обяви, че вината за разстройството на брака е на двамата съпрузи.
Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Н.. следва да бъде предоставено на ответника – бащата на детето, при който детето ще живее и при който живее детето и в момента, и който е създал много добри условия за отглеждането и възпитанието на детето.
На майката следва да се
определи режим на лични отношения с детето, за да се изгради връзка между нея и
детето с оглед необходимостта от наличието на връзка между родителите и техните
деца, който режим има освен за цел да създаде връзка между майката и детето, и
да даде възможност на майката да има пълноценен контакт с дъщеря си без това да
създава психическо напрежение за детето. С оглед на това съдът намира, че най -
подходящ е следния режим на лични отношения на майката с детето: майката ще
взима детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00
часа до 18,00 часа без преспиване, както и за един месец през лятото, който да
не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно чл. 143, ал. 2 СК, те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, определена за страната. Съгласно Постановление № 375 на МС от 28.12.2015 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, (Обн., ДВ, бр.1 от 05.01.2016 г., в сила от 01.01.2016 г.), към настоящия момент минималната работна заплата за страната е 420лв., считано от 01.01.2016 г.
Предвид това и с оглед разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, минималната издръжка, която се дължи за дете, към настоящия момент е 105 лв. месечно. Съдът не е обвързан от максимален размер и следва да я определи съобразявайки интересите на детето и доходите на родителя. Това са и основните критерии при определяне размера на дължимата издръжка – нуждите на детето, и на второ място – възможностите на родителя. В случая, доколкото родителите на детето са разведени и не живеят заедно, като родителските права са предоставени на бащата, при който детето живее, ответницата следва да участва в грижите за детето под формата на заплащане на издръжка.
Установи се по делото, че детето в момента е на 3 години и 5 месеца, като съдът приема, че за издръжка на детето е необходима месечно сумата от 250лв., с оглед възрастта на детето и необходимостта същото да започне да посещава детска градина. По делото се установи, че ищцата няма собствени доходи, а брутното трудово възнаграждение на ответника е в размер на 829,18лв. месечно към м. март 2016г., видно от Социалния доклад. С оглед тези обстоятелства майката на детето следва да бъде осъдена да заплаща за детето чрез неговия баща и законен представител минималната предвидена от закона месечна издържа в размер на 105 лева, считано от 07.01.2016г. (датата на предявяване на претенцията от страна на ответника пред съда), като в останалата част до пълния размер издръжката на детето следва да се поеме от бащата.
Безспорно се установи по делото, че от две години преди предявяването на иска за развод детето е живяло при бащата, като само и единствено той от двамата родители е полагал грижите по гледането и издръжката на детето. Поради това съдът счита, че искът за присъждане на издръжка за минал период е доказан по основание. Предвид обсъденото по-горе относно размерът на дължимата за детето издръжка и възможностите на ищцата да я дава съдът счита, че този иск ще следва да бъде уважен за сумата от 1110лв., предвид обстоятелството, че издръжката се претендира и дължи за периода от 07.01.2015г. до 06.01.2016г. През този период законово определената минимална работна заплата за страната е била следната: За периода от 01.01.2015г. до 30.06.2015г. определената с ПМС № 419/17.12.2014г.(Обн. в ДВ бр.105 от 19.12.2014г.,) минимална работна заплата за страната е била в размер на 360лв., като предвид установената нужда на детето и възможността на майката да заплаща месечна издръжка в минималния предвиден от закона размер, ще следва да бъде 540лв. или по 90лв. месечно за този период.
Съгласно Постановление № 139 на МС от 04.06.2015 г. за определяне нови размери на минималната работна заплата за страната, (Обн. в ДВ, бр. 42 от 09.06.2015гпрез периода от 01.07.2015г. до 31.12.2016г. минималната работна заплата за страната е бил 380 лв., като предвид установената нужда на детето и възможността на майката да заплаща месечна издръжка в минималния предвиден от закона размер, общо издръжката за този период ще следва да бъде 570лв. или по 95лв. месечно за този период. Сумирано за претендирания минал период издръжката, която ищцата дължиш с оглед установената възможност да заплаща издръжка, е в размер на 1110лв., като над тази сума, до сумата от 1320лв., искът следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер.
Безспорно се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че преди настъпването на фактическата раздяла съпрузите са живели в дома, в който ответника живее и в момента, а именно: град Ихтиман, на улица „И.“ № 25, което е било семейното им жилище. Установи се също, че понастоящем ищцата живее в град Ихтиман, на улица „Христо Ботев“ № 2. С оглед направеното от ищцата искане ползването на семейното жилище да бъде предоставено на ответника и предвид обстоятелството, че ответника и към настоящия момент живее в това жилище с детето, съдът намира, че ползването на семейното жилище ще следва да бъде предоставено на бащата Г.Д., при когото детето ще живее и за в бъдеще.
Съдът ще следва да постанови след прекратяването на брака с развод съпругата да носи предбрачното си фамилно име Д..
Предвид установената взаимна вина на страните за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака съдът ще следва да осъди страните да заплатят по сметка на РС-Ихтиман по 20 лева окончателна д.т. по иска за развод. Ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати д.т. от 151,20 лева върху уважения размер по иска за издръжка. Ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати д.т. от 50 лева върху уважения размер по иска за издръжка за минало време. Общо ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати д.т. от 2..,20 лева Предвид установената взаимна вина на страните за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, разноските ще следва да останат за страните така, както са направени, като не бъдат присъждани на страните.
С оглед гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ПОРАДИ НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО БРАКА, сключен между Е.Я.Д. с ЕГН ********** и Г.С.Д. с ЕГН ********** *** акт за граждански брак № ...
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху роденото от брака дете Н.. Г.. С.., с ЕГН ********** на бащата Г.С.Д. с ЕГН **********, при когото детето ще живее, като майката Е.Я.Д. с ЕГН ********** има право да взима детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа до 18,00 часа без преспиване, както и за един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА Е.Я.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА за малолетното си дете Н.. Г.. С.., с ЕГН ********** чрез бащата на детето и негов законен представител Г.С.Д. с ЕГН **********, месечна издържа в размер на 105 (сто и пет) лева, считано от 07.01.2016г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от датата на настъпване на падежа до окончателното изплащане на сумата, до настъпването на основания за изменяването или отмяната и.
ОСЪЖДА Е.Я.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ за малолетното си дете Н.. Г.. С.., с ЕГН ********** чрез бащата на детето и негов законен представител Г.С.Д. с ЕГН **********, издържа за периода от 07.01.2015 г. до 06.01.2016 г. в размер на 1110 (хиляда сто и десет) лева, като В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ до сумата от 1320 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕДОКАЗАН ПО РАЗМЕР.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, намиращо се в гр.Ихтиман, на ул.”И.” № 25, на Г.С.Д. с ЕГН **********.
След прекратяване на брака с развод съпругата ще носи предбрачното си фамилно име - Д..
ОСЪЖДА Е.Я.Д. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Ихтиман държавна такса общо в размер на 2..,20 лева.
ОСЪЖДА Г.С.Д. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Ихтиман д.т. от 20 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски Окръжен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия:
(И. Йорданов)