№ 1190
гр. Варна, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно гражданско
дело № 20233100501382 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх.№ 20173/16.03.2023г. , подадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********, гр. София, чрез юрк. Красимир Младенов, срещу Решение
№ 566/22.02.2023г., постановено по гр.д. № 4844/2022г. на ВРС, 50-ти състав,
в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на С. Т. З., ЕГН
**********, гр. Варна, сумата от 2 542.20 лева (разликата над 1 644.16 лв. до
присъдените след изменение на първоначално предявения за 100 лв. иск, а
именно 4 186.36 лв.), представляваща обезщетение за имуществени вреди в
размер на действителната стойност на МПС, причинени на собствения на С.
Т. З. лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № ******, вследствие настъпило на
18.10.2021 г. ПТП в гр. Варна, ул. „Цар Асен“, по вина на водача на лек
автомобил „Хонда Сивик“, с рег. № ***** В.В., застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, със
срок на действие от 16.09.2021 г. до 16.09.2022 г., ведно със законна лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 13.04.2022 г. до
1
окончателното изплащане на задължението.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението
в обжалваната част. Спорът се свежда до размера на дължимото обезщетение
и начинът на изчисляването му. Въззивникът счита, че от действителната
стойност на увреденото МПС в размер на 9 400 лева следва да се приспадне
освен изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 4 799.84 лева,
което е отчетено от първостепенния съд, и сумата от 2 956 лева,
представляваща стойността на запазените по автомобила части, а не
стойността за скрап в размер на 413.80 лева, която погрешно е приспадната от
ВРС. Обосновава твърдението си с обстоятелството, че доколкото увреденото
лице може да продаде запазените от автомобила части, то това би довело до
получаване на обезщетение в по-висок размер от действително претърпените
вреди, съответно и до неоснователно обогатяване за негова сметка. При така
изложеното намира, че размерът на дължимото обезщетение възлиза на 1
644.16 лева – сума получена след приспадането от определената средна
пазарна стойност на увредения автомобил, на извънсъдебно платеното
обезщетение и на стойността на запазените части. Моли за отмяна на
решението в обжалваната част и присъждане на направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна С. Т. З., която счита въззивната жалба за
неоснователна, а обжалваното решение за правилно и обосновано. Излага, че
фактът, че стойността на запазените части възлиза на 2 956 лева е останал
недоказан, а така също и обстоятелството, че именно това е сумата, която
собственикът на автомобила би могъл да реализира при продажба на частите.
Позовава се на чл. 17 и чл. 18 от Наредба за ИУМПС, като сочи, че би
допуснал административно нарушение, ако сам разглоби и продаде на части
автомобила. Счита, че от обезщетението следва да се приспадне определената
от вещото лице сума за скрап – 413.80 лева. Моли за потвърждаване на
обжалвания акт. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез процесуалния
си представител, поддържа въззивната жалба, а въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалбата, като поддържа депозирания отговор.
Молят за присъждане на разноски съобразно изхода на спора.
2
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и
при спазване на останалите изисквания за редовност, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата.
За да се произнесе по спора Окръжен съд – Варна съобрази
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с частичен иск, с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, депозиран от С. Т. З. срещу „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева, частично от
сумата от 5 200.16 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в
размер на действителната стойност на лек автомобил, марка „Опел Зафира“, с
рег. № ******, собственост на С. Т. З., вследствие настъпило на 18.10.2021 г.
ПТП в гр. Варна, ул. „Цар Асен“ и реализирани по вина на водача на лек
автомобил марка „Хонда Сивик“, с рег. № ***** В.В., застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при „ЗК ЛЕВ
ИНС“ АД, със срок на действие от 16.09.2021 г. до 16.09.2022 г., ведно със
законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
13.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че при настъпило ПТП на 18.10.2021 г. в
гр. Варна, на кръстовището на ул. „Цар Асен“ с ул. „Братя Миладинови“,
посока бул. „Цар Освободител“, собственият на ищеца автомобил „Опел
Зафира“ е блъснат от лек автомобил „Хонда Сивик“, движещ се по ул. „Братя
Миладинови“ посока ул. „Пирин“, управляван от В.В., който навлязъл в
кръстовището без да пропусне ищцовия автомобил при наличие на пътен знак
Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“.
На мястото на инцидента пристигнали контролните органи, които
съставили протокол за ПТП, в който като виновен е посочен водачът на лек
автомобил „Хонда Сивик“, по отношение на който е сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при застрахователна компания „Лев
Инс“ АД, със срок на действие 16.09.2021 г. – 16.09.2022 г. , като
3
застрахователната полица е действаща към датата на произшествието.
Ищецът сочи, че на 20.10.2021 г. е уведомил застрахователя на виновния
водач, който образувал щета, по която констатирал следните увреждания по
автомобила: увреждане на предна броня, основа преден регистрационен
номер, пр. успок. удар, средна решетка предна броня, ляв фар, десен фар,
десен фар за мъгла, преден десен калник, преден ляв калник, преден капак,
лява панта преден капак, дясна панта преден капак, предна лява врата, основа
предна броня, ляв успок. удар. пр. бр., д. успок. удар. пр. бр., външен десен
държач предна облицовка, външен ляв държач предна облицовка, средна
подп. облицовка предна броня, преден десен пластмасов подкалник предна
част, преден ляв подкалник, преден ляв рог, преден десен рог, десен AIRBAG
глава, десен страничен AIRBAG, греда преден мост, задна дясна врата, заден
десен панел, горен въздухопр. ламар., горен десен въздухопр. ламар., горен
ляв въздухопр. ламар., пл. основа акумулатор, напречна подп. преден ляв
подкалник, напречна подп. преден десен подкалник, охлад. възд. пълнене,
преден въздуховод радиатор, кондензат. с дехидрат., радиатор, тампони 3 бр.
скоростна кутия, кожух скоростна кутия и решетка десен халоген. При тези
констатации застрахователят заключил наличие на тотална щета на
автомобила.
В тази връзка на 11.01.2022 г. ищецът прекратил регистрацията на
увреденото МПС, за което представил необходимите документи на
застрахователя, който изплатил обезщетение в общ размер от 4 919.84 лева,
от които 120 лв. за репатрирането на автомобила и 4 799.84 лв. обезщетение
за претърпените имуществени вреди.
Намира, че действителната стойност на МПС към датата на ПТП е
10 000 лв., от която следва да се приспадне заплатената до момента от
4 799.84 лв., като сумата която остава за изплащане е 5 200.16 лв.
По изложените съображения моли за осъждане на ответника да заплати
търсената сума.
Ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД е депозирал отговор на исковата молба
в срока по чл. 131 от ГПК.
Оспорва иска по основание и размер, като счита, че исковата сума е
недължима поради извънсъдебно изплащане на застрахователното
обезщетение в действителния размер на вредите, възлизащ на 4 919.84 лева –
4
4 799.84 лв. обезщетение за имуществени вреди и 120 лв. за репатриране на
автомобила.
Оспорва действителната стойност на автомобила към датата на ПТП да
е 10 000 лева. Навежда твърдения за наличие на запазени части по
автомобила, които следва да се приспаднат при определяне на дължимото
обезщетение.
Поддържа, че действителната стойност на процесното МПС, изчислена
по средни пазарни цени към датата на събитието, е определена правилно в
размер на 6 399.82 лева и 75% от тази стойност възлиза на 4 799.84 лева,
формирана след приспадане на стойността на запазените части, за която
счита, че е равна на 25% от действителната стойност на автомобила. Намира,
че заплащане на друго обезщетение, освен определеното, би било недължимо
и би довело до неоснователно обогатяване за ищеца.
Счита, че не следва да се присъждат лихви, тъй като искът за лихви е
акцесорен и неоснователността на главния иск води до неоснователност и на
този за лихви.
По изложените съображения моли за отхвърляне на иска като
неоснователен.
С протоколно определение от 31.01.2023 г., на осн. чл. 214 от ГПК, е
допуснато изменение в размера на предявения иск посредством
увеличаването му от 100 лева на 4 186.36 лева.
С обжалваното решение първоинстанционният съд изцяло е уважил
предявения иск.
При така очертания предмет на делото и при осъществяване на
проверката по чл. 269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, намира жалбата за основателна, като приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
5
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата/респективно
собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По тези факти липсва спор между страните, а и те се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства.
Безспорно се установява факта на настъпило на 18.10.2021 г. ПТП в гр.
Варна, на кръстовището на ул. „Цар Асен“ с ул. „Братя Миладинови“,
реализирано между лек автомобил, марка „Опел Зафира“, с рег. № ****** и
лек автомобил марка „Хонда Сивик“, с рег. № *****, при което за лек
автомобил „Опел Зафира“ са настъпили следните увреждания: увреждане на
предна броня, основа преден регистрационен номер, пр. успок. удар, средна
решетка предна броня, ляв фар, десен фар, десен фар за мъгла, преден десен
калник, преден ляв калник, преден капак, лява панта преден капак, дясна
панта преден капак, предна лява врата, основа предна броня, ляв успок. удар.
пр. бр., д. успок. удар. пр. бр., външен десен държач предна облицовка,
външен ляв държач предна облицовка, средна подп. облицовка предна броня,
преден десен пластмасов подкалник предна част, преден ляв подкалник,
преден ляв рог, преден десен рог, десен AIRBAG глава, десен страничен
AIRBAG, греда преден мост, задна дясна врата, заден десен панел, горен
въздухопр. ламар., горен десен въздухопр. ламар., горен ляв въздухопр.
ламар., пл. основа акумулатор, напречна подп. преден ляв подкалник,
напречна подп. преден десен подкалник, охлад. възд. пълнене, преден
въздуховод радиатор, кондензат. с дехидрат., радиатор, тампони 3 бр.
скоростна кутия, кожух скоростна кутия и решетка десен халоген.
Не се спори, че към датата на настъпване на застрахователното събитие
– 18.10.2021 г., е налице сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“ със срок на валидност от 16.09.2021 г. до 16.09.2022 г. На
20.10.2021 г. ищецът е уведомил ответника за настъпилото застрахователно
6
събитие, като при застрахователя е заведена щета № ****** и са описани
увредените детайли. Няма спор и че застрахователят е заключил наличие на
тотална щета, поради което на 11.01.2022 г. ищецът е прекратил
регистрацията на автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална щета на моторно
превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават със 70 % действителната му стойност към
датата на събитието. Действителната стойност (при пълна загуба) е
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество, а възстановителната (при частична увреда) е
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други (чл. 400 от КЗ). Именно когато тези разходи
доближават или надвишават себестойността на самото имущество е налице
хипотезата на тотална щета, при която извършването на разходи за
възстановяване е икономически неизгодно и налага ограничаване на
отговорността на застрахователя до пазарната оценка на повреденото
имущество, определена към датата на застрахователното събитие и след
приспадане на остатъчната стойност на запазените части.
Наличието на тотална щета по процесния автомобил се потвърждава от
изготвената пред първата инстанция САТЕ, където вещото лице е определило
като стойност на щетите по автомобила сумата от 27 702.57 лева, а като
средна пазарна стойност на автомобила сумата от 9 400 лева. При тези данни
възстановителната стойност надвишава действителната с 294.71%, което
несъмнено покрива дадената в закона дефиниция за тотална щета.
Спорът между страните се свежда до това как следва да се определи
размерът на дължимото застрахователно обезщетение при настъпила тотална
щета на увредения автомобил – дали от действителна стойност на
автомобила, определена като средна пазарна цена към датата на настъпване на
застрахователното събитие, следва да се приспадне стойността за скрап или
тази на запазените части по автомобила.
Въпросът за стойността на запазените части е поставен пред вещото
лице по назначената пред първа инстанция САТЕ. При нея липсва
категорично заключение по отношение наличието и стойността на тези части.
7
Вещото лице е определило стойност за скрап, като е посочило, че лекият
автомобил може да бъде изкупен на цена от 413 лева, която изчислява към
датата на ПТП. Поради тази причина за изясняване на този въпрос пред
въззивния съд служебно е назначена САТЕ, чието заключение настоящият
състав кредитира като обективно и компетентно изготвено и по която вещото
лице дава заключение досежно това кои части са годни за употреба (запазени
части) и каква е тяхната средна пазарна стойност. Като краен размер определя
сумата от 4130 лева, получена след приспадане на разходите, необходими за
подготовка на отделните части за продан като употребявани такива. Описва
изчерпателно запазените части, като за наличието им прави извода си на база
материалите по делото и естеството на самия удар, причинил увреждане в
предната част на МПС, като описва тези части, намиращи се в отдалечена
позиция спрямо основния удар и деформираните детайли. Стойността им
определя като средно аритметично изчисление между цените на предлаганите
на пазара части. Посочва, че голяма част от тях се характеризират като бързо
продаваеми и са на стойност 5900 лева, като въпреки това залага 30%
намалено търсене на стоки в даден период, при което като минимална
стойност, която може да се реализира посочва именно тази от 4130 лева.
Изчислява стойността на база обяви с крайни стойности, включващи в себе си
вече положен труд за демонтаж, складиране и реклама. В о.с.з поддържа така
изложеното заключение.
При това положение и като съобрази, че целта на обезщетението е да
възстанови имущественото състояние на увредения такова, каквото е било
преди увреждането без да се допуска неоснователно обогатяване за
последния, съставът на въззивния съд намира, че от действителната стойност
на автомобила следва да се приспадне стойността на запазените части по
автомобила, така както е определена в експертизата, назначена от състава на
ВОС, а не стойността за скрап. Частите, които не са пострадали от процесното
ПТП остават в собственост на увреденото лице-собственик на автомобила и
след прекратяване на регистрацията му поради настъпила тотална щета, при
което той би могъл да се разпореди с тях, като получи стойността им на
вторичния пазар. Даването на автомобила за скрап е само една възможност за
собственика на автомобила, която той може да избере, като дори и в този
случай пред него е налице възможност да отдели годните за употреба части и
да се разпореди с тях. Още повече по делото липсват данни, че ищецът
8
действително е предал автомобила за скрап, при което да е получил по-
малката стойност от увредения автомобил. Прекратяването на регистрацията
поради настъпила тотална щета само по себе си не означава, че автомобилът е
предаден за скрап, като собственикът би могъл да го съхранява в определен
частен имот/гараж. В тази връзка само за прецизност следва да се отбележи,
че сочената от въззиваемата страна Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. не намира
приложение в настоящия случай, доколкото в § 1, т. 1, б. „а“ от същата ясно и
недвусмислено е дадена дефиниция за излязло от употреба моторно превозно
средство, като се предвижда, че това е моторно превозно средство с
прекратена регистрация, което се намира върху имот – държавна или
общинска собственост, за повече от три месеца от датата на прекратяване на
регистрацията.
В обобщение следва да се посочи, че доколкото застрахователното
обезщетение следва да се равнява на действително претърпените вреди към
датата на застрахователното събитие, арг. от чл. 386, ал. 2 от КЗ, то
приспадането от определеното в размер на действителната стойност на
автомобила обезщетение на стойността за скрап, вместо тази на запазените
части, би означавало, че увреденото лице ще получи допълнителна облага,
което би нарушило както целта на обезщетяването да възстанови
имущественото състояние на правоимащия такова каквото е било преди
настъпване на застрахователното събитие, така и забраната за неоснователно
обогатяване.
При тези изводи от така определената действителна стойност на
автомобила в размер на 9400 лева следва да се приспадне сумата от 4130 лева,
представляваща стойността на запазените части – остатъчна стойност. Така
общият размер на дължимото обезщетение възлиза на 5270 лева, която сума
се явява разликата между действителна и остатъчна стойност. Безспорен
между страните факт е извънсъдебното плащане на обезщетение по
процесната щета от застрахователя в размер на 4799.84 лева, което също
следва да се приспадне от така определения размер. При тези данни
остатъчната дължима сума от застрахователя над вече заплатената
извънсъдебно е в размер на 470.16 лева.
Доколкото предмет на обжалване пред настоящия състав е
първоинстанционното решение в частта му за разликата над сумата от
9
1 644.16 лева до присъдената 4 186.36 лева, то въззивният съд не би могъл да
редуцира обезщетението под тази стойност от 1644.16 лева. Поради това и
решението следва да се отмени единствено за сумата от 2 542.20 лева, в
съответствие с искането, с което въззивният съд е сезиран, като в останалата
си част то е влязло в сила като необжалвано.
По разноските:
С оглед различния резултат от спора, решението на Районен съд – Варна
следва да се коригира и в частта за разноските. На ищеца се следват разноски
за първа инстанция в размер на 458.50 лева, изчислени съразмерно с
уважената част от иска, като се изхожда от размера на обезщетението, по
отношение на което решението е влязло в сила, а именно сумата от 1 644.16
лева. По същия начин се определят и разноските за ответника, съразмерно с
отхвърлената част от иска, които са в размер на 267.19 лева.
За въззивна инстанция с оглед изхода на спора на въззивника се следват
разноски – 50 лева за държавна така, 250 лева депозит за САТЕ и
възнаграждение за защита от юрисконсулт, което настоящият състав счита, че
следва да бъде намалено предвид липсата на фактическа и правна сложност на
делото, доколкото извършените от последния действия по настоящото
производство се свеждат единствено до подаване на въззивна жалба, като от
претендираните 300 лева следва да се присъдят 150 лева. Така общият размер
на дължимите за настоящата инстанция разноски в полза на въззивника
възлиза на 450 лева.
Мотивиран от изложеното, съставът на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 566/22.02.2023 г., постановено по гр.д. №
4844/2022г. на ВРС, 50-ти състав, В ЧАСТТА, с която ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, е осъдена да заплати на С. Т. З., ЕГН
**********, с адрес *******, сумата от 2 542.20 лева – разликата над 1 644.16
лв. до присъдените 4 186.36 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди в размер на действителната стойност на лек автомобил „Опел Зафира“,
с рег. № ******, собственост на С. Т. З., причинени вследствие настъпило на
10
18.10.2021 г. пътнотранспортно произшествие в гр. Варна, на ул. „Цар Асен“,
по вина на водача на лек автомобил, марка „Хонда Сивик“, с рег. № *****
В.В., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, със срок на действие от 16.09.2021
г. до 16.09.2022 г., ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване
на исковата молба в съда – 13.04.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта, с която ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е осъден да
заплати съдебно-деловодни разноски за разликата над 458.50 лева до
присъдените 1167.45 лева И ВМЕСТТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Т. З., ЕГН **********, с адрес *******,
иск с правно осн. чл. 432 от КЗ, за осъждане на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, да му заплати сумата от 2 542.20 лева – разликата над 1 644.16
лв. до 4 186.36 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в
размер на действителната стойност на лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. №
******, собственост на С. Т. З., причинени вследствие настъпило на
18.10.2021 г. пътнотранспортно произшествие в гр. Варна, на ул. „Цар Асен“,
по вина на водача на лек автомобил, марка „Хонда Сивик“, с рег. № *****
В.В., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, със срок на действие от 16.09.2021
г. до 16.09.2022 г., ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване
на исковата молба в съда – 13.04.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА С. Т. З., ЕГН **********, с адрес *******, да заплати на ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, 267.19 лева – разноски за първа
инстанция и 450 лева разноски, направени пред Окръжен съд – Варна, на осн.
чл. 81, вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12