Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 13.11.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
БОРЯНА
ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 14860 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 25.06.2018г. на СРС, І ГО, 45 състав по гр.д.№ 35829/2017г. е отхвърлен предявения от Ю.Б.К.
срещу „Н.И.“ ЕООД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, причинени от уронване на честта и
достойнството му, в резултат на публикувана в „Агенция Монитор“ на 08.05.2017г.
статия със заглавие: „Лакеят на олигархията Ю.К. съди Б.за 60 бона“, ведно със
законната лихва върху сумата от 01.06.2017г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК решението е
обжалвано с въззивна жалба от ищеца Ю.Б.К., с оплаквания за неправилност и
необоснованост. Поддържа се, че са налице обидни изрази в процесната
публикация – лакей, протеже, лакеят на олигархията, поради което изводите на
СРС, че не засягат личната му интимна сфера, са неправилни. Твърди, че процесните
изрази в съвкупността си и в използвания контекст го характеризират в
отрицателен план и са обективно неверни. Жалбоподателят моли съда да отмени
решението и да постанови друго, с което да уважи предявения иск с правно
основание чл.49 ЗЗД. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата
страна „И.“ ЕАД /конституирана в хода на въззивното производство като
правоприемник на „Н.И.“ ЕООД/ оспорва въззивната
жалба като неоснователна, по подробно изложени в писмен отговор съображения. Сочи,
че изнесеното в процесната статия се основава на изявления на Н. Б., поради
което същата е публикувана вследствие информация от достоверен източник. Твърди,
че публикуваната информация е вярна и обективна. Моли съда да остави жалбата без
уважение, респ. да потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното
решение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, а по същество – частично неправилно.
За
ангажиране на отговорността на ответника
по чл. 49 ЗЗД, е необходимо ищецът да докаже главно и пълно вреди, противоправен резултат, авторство на противоправния
резултат (т.е конкретно поведение в причинна връзка с противоправния
резултат), причинна връзка между вредите и противоправния
резултат, както и възлагане на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД (натоварване с
извършване на действия, които спадат към областта, в която възлагащият работата
осъществява някаква собствена деятелност) и причиняване на вредата при или по
повод на възложената работа. Вината на прекия причинител се предполага до
доказване на противното – чл. 45, ал.2 ЗЗД.
В
случая са посочени конкретни изрази, публикувани в печатно издание, собственост
и издавано от ответника, които са достигнали до знанието на ищеца и от
възприятието на които същият се е
обидил. Сочи се още тези изрази да са клеветнически и в резултат от
разпространяването им, както и в резултат от обидата, ищецът да е понесъл
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта, достойнството и
доброто му име и се иска тези вреди да бъдат обезщетени парично. Ищецът цели да
се обезщетят вредите, изразяващи се в засягане на личния му и професионален
авторитет, честта и достойнството, доброто му име, които е претърпял вследствие
на обидата от използваните и цитирани в исковата молба изрази и на
разгласяването им , като неверни обстоятелства,
пред трети лица.
Обидата предпоставя
казване или извършване от страна на определено конкретно лице на нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие или опосредено –
чрез съобщаване на друго лице,
посредством което те да достигнат до засегнатия. По делото е безспорно, че в публикацията
в електронното издание на Агенция Монитор, издание на ответното дружество, на
08.05.2017г., със заглавие „Лакеят на олигархията Ю.К. съди Б.за 60 бона“, са
вписани изразите, които ищецът е възприел като обидни. От значение е изразите
да имат характера на изявления, унизителни за честта и достойнството на лицето.
Следва да се касае за унизителни епитети, отразяващи отрицателни качества,
ругателни думи и изрази или унизителни разсъждения за качествата на ищеца.
Следните
изрази, въведени като основание на иска, са употребени относно ищеца /в
заглавието и в текста/ и имат такъв характер: „протеже на П.….”; „лакеят на олигархията“, „лакей на П.”. За така посочените, по
естеството си обидни изрази, без правно значение се явява истинността им, доколкото при обидата ( за разлика от
клеветата) се касае за отрицателна оценка, респ. лично мнение за определен
човек. Единственото, което е достатъчно в тези случаи, е казаното да съдържа
нещо унизително, каквото настоящият състав намира, че е налице в цитираните
изрази. Изцяло неоснователни са доводите в жалбата в тази връзка, че същите не
са обидни, че са верни и не следва да се ангажира гаранционно-обезпечителната
отговорност на въззивника – ответник за разпространяването им. Свободата на
словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се
засягат други конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на
другите граждани. Следователно въпросът за баланса при упражняването на
конституционно гарантираните права може да бъде решен след конкретна преценка
на всеки случай. Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията свободата на
печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на
личността и на социалната общност да бъдат информирани, по въпроси, които
представляват интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена
възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и
човешки права и не предпоставя налагане на негативен
подтекст (в този смисъл Решение № 404 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 907/2009 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК). Независимо от това, дали се касае за лични оценки на автора на статията
или за предадена информация по сведения на трето лице, авторът на статията,
респективно възложителят на неговата работа, носи отговорност за установяване
достоверността на изложената в статията информация. На прогласената с чл. 40,
ал. 1 КРБ свобода на печата кореспондира отговорността на издателя на печатно
издание да предоставя на обществото вярна информация, поради което издателят не
може да се освободи от отговорност за съдържащите се в печатното произведение
неверни, обидни или клеветнически твърдения единствено като посочи, че предава
думите на трето лице, без да докаже, че е положил дължимата грижа да установи
тяхната достоверност, или като обосновава верността на публикации в печатно
издание с поведение на друго лице. По аргумент от чл. 147, ал. 2 НК, изложените
твърдения нямат клеветнически характер единствено ако са верни. При анализ на
заглавието на статията – „Лакеят на олигархията Ю.К. съди Б.за 60 бона“, с
употребените в текста изрази – „лакей на медийния олигарх П.“, „П. и лакеят му Ю.К.“, „медийният олигарх П. и протежето му Ю.К.“,
следва, че внушението е изцяло с негативен подтекст.
Неоснователни
са доводите в отговора на жалбата, че в процесната
публикация са възпроизведени изявления на Н. Б.и че публикацията е с достоверен
източник. По делото не са установени използвани изрази от трето лице.
По размера на обезщетението: Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
,,справедливост”
по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива
обстоятелства са вида и характера на увреждането, начина на извършването му, интензивността
и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие
за справедливост и общото икономическо състояние на обществото. Съгласно
постановената от ВКС практика /напр. решение № 253 от 29.01.2014г. на ВКС, ІІІ
ГО по гр.д.№ 1251/2012г./,
при искове по чл.49 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от публикации,
съдържащи обидни или клеветнически твърдения, правнорелевантни обстоятелства за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са въздействието на
противоправния акт на издателя върху здравето на ищеца, субективните му
негативни преживявания, отражението на противоправния акт върху социалната
сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията на ищеца със
семейството и приятелите му, както и други подобни обстоятелства, видът на
противоправния акт-дали е клевета или обида, тежестта им с оглед общоприетите
норми за етика и морал. Като база за определяне на обезщетението служи още
икономическият растеж и стандарта на живот в страната към датата на деликта. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение,
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички
понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само
отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен
период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви
в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди.
Въззивният
съд намира, че следва да се присъди обезщетение в размер на сумата от 2 500 лв.,
което отговаря на изискването на чл.52 ЗЗД за репариране на вредите по
справедливост. При определяне размера на това обезщетение съдът взе предвид следните
обстоятелства, релевантни в конкретиката на процесния случай, а именно: характера на противоправното
деяние, изразяващо се в разпространяване на твърдения, опозоряващи доброто име,
честта и достойнството на ищеца К. и съдържащата се в тях степен на позорност; обстоятелството,
че позорящите ищеца твърдения и обидата са изразени публично, чрез средство за
масова информация и са станали достояние на широк кръг лица; негативните емоционални
преживявания и дискомфорт на ищеца, установени с показанията
на свидетеля Митев; обществено-икономическите условия в страната към момента на
осъществяване на деликта.
Поради частичното несъвпадание
на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта за отхвърляне на
иска за сумата 2500 лв. и вместо него постановено друго за уважаване на иска до
посочения размер, а в останалата част решението следва да бъде потвърдено.
При този изход
на спора, на въззивника - ищец следва да се присъдят претендираните
и доказани разноски за настоящата инстанция в размер на общо сумата 425 лв. – държавна такса и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, както и сумата 443. 75 лв. –
разноски за СРС /държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част на иска/.
Въззиваемата страна не претендира разноски и такива не
следва да се присъждат.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 25.06.2018г.
на СРС, І ГО, 45 състав по гр.д.№ 35829/2017г., в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Ю.Б.К. срещу
„Н.И.“ ЕООД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД до размера на сумата 2500 лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„И.“ ЕАД, ЕИК ******** /конституиран в хода на въззивното производство като
правоприемник на „Н.И.“ ЕООД/ да заплати на Ю.Б.К., ЕГН **********, на
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, сумата 2 500 лв. - обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, причинени от уронване на честта и
достойнството му, в резултат на публикувана в „Агенция Монитор“ на 08.05.2017г.
статия със заглавие: „Лакеят на олигархията Ю.К. съди Б.за 60 бона“, ведно със
законната лихва върху сумата от 01.06.2017г. до окончателното й изплащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 425 лв. – разноски за СГС и
сумата 443. 75 лв. – разноски за СРС.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
от 25.06.2018г. на СРС, І ГО, 45 състав по гр.д.№ 35829/2017г. в останалата част за отхвърляне
на иска за разликата над 2 500 лв. до пълния предявен размер от 4000 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.
3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.