№ 48
гр. Брезник, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20241710200064 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
По изложените в жалбата на И. С. Ц. от с. Бегуновци, общ. Брезник, с ЕГН:
********** съображения, последният моли да бъде отменено Наказателно
постановление № 24-0249-000104 от 14.05.2024 г. на ВПД Началник РУ на МВР гр.
Брезник, с което са му наложени административни наказания глоба, в размер 2000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал.
3, пр. 1-во от ЗДвП.
Въззиваемата страна, редовно призовани представител не изпращат. Не изразяват
становище по жалбата.
Районен съд Брезник, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 13 и чл. 14 от НПК, счита за установено следното:
На 29.04.2024 г. около 03:00 ч. в с. Бегуновци, общ. Брезник с посока на движение
от площада на селото към гр. Брезник, на 100 м. след площада бил спрян за рутинна
проверка л.а. марка „О.“, модел „К.“ с рег. № РК **** АХ. При проверка на
документите се оказало, че автомобила е собственост на В. А. Д. с ЕГН: ********** от
с. Бегуновци. Водача, който не представил никакви документи за самоличност, но
според свидетеля Ч. Б. бил познат на органите на реда като И. Ц. отказал да бъде
изпробван за алкохол с техническо средство алкотест „Дрегер“ модел 7510 с фабричен
№ ARPM-0417. На водача е издаден. Предвид отказа му да бъде изпробван с
техническото средство, свидетеля Б. издал талон за медицинско изследване № 106167,
който жалбоподателят не подписал. В него контролният орган определил срок за
явяване в ЦСМП до 40 минути, т.е. до 03.40 часа на 29.04.2024 г. Въз основа на
установеното на място фактическо положение срещу И. Ц. било образувано
административно наказателно производство, със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение № 9132/29.04.2024 г., като актосъставителят приел, че
1
жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбите на чл. 174, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП.
При съставяне на АУАН соченият като нарушител не вписал обяснения и възражения,
като отказал да подпише съставения АУАН. Писмени възражения Ц. не депозирал и в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
На 14.05.2024 г., при проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преценявайки
събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице
основанията по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което
ангажирал административнонаказателна отговорност на И. С. Ц. за горепосоченото
нарушение.
Описаната фактическа обстановка се доказва от всички събрани по делото
доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност не си протИ.речат и съдът им
дава вяра и ги кредитира.
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата
е допустима и следва да бъде разгледана.
Административнонаказващият орган не е представил доказателства относно
компетентността си да издава наказателни постановления. Според настоящия състав на
съда издаденото от ВПД Началник РУ на МВР гр. Брезник наказателно постановление
е нищожно, тъй като е издадено от некомпетентен орган. По делото липсват
доказателства, от които да е видно, че на ВПД Началник РУ на МВР гр. Брезник са
възложени права, свързани с издаване на наказателни постановления и налагане на
административни наказания. Той може да изпълнява всички други функции на
Началник, но при наличие на жалба следва да ангажира доказателства, че е
упълномощен да изпълнява и посочената по – горе дейност. Следва да се отбележи и
факта, че по делото липсва Заповед, с която Борислав Димитров е назначен за
временно изпълняващ длъжността „Началник“ и дали същият има всички правомощия
за длъжността или не. Чл. 47, ал. 1 от ЗАНН изрично посочва кой може да налага
административни наказания – това са „ръководителите на ведомствата и
организациите, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или
да контролират тяхното изпълнение“, „длъжностните лица и органите, овластени от
съответния закон или указ“, както и съдебните и прокурорските органи в
предвидените от закона случаи. „Съответният закон“ в процесния случай е ЗДП. Чл.
189, ал. 12 от същия закон предвижда, че „Наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност“.
Цитираната разпоредба недвусмислено убеждава, че само съответният министър или
кмет има право да упълномощи съответно длъжностно лице да извършва тази дейност.
Наказателното постановление ще бъде издадено от компетентен орган, когато
съответният Началник е упълномощен от министъра на вътрешните работи да
упражнява тази дейност. С оглед изложеното до момента следва изводът, че
оспорваното наказателно постановление е издадено от некомпетентен орган, поради
което е нищожно на това основание.
Дори и да беше приложена цитираната в обжалваното наказателно постановление
заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, то
наказателното постановление подлежи на отмяна и съображенията за това са следните:
В настоящият случай административнонаказателна отговорност на И. Ц. е
2
ангажирана за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за
движение по пътищата. Посочената разпоредба предвижда, че водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000
лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „Водач“ е лице, което управлява пътно
превозно средство. За да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на
жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
наказания, следва да бъде установен отказ от водача на МПС да му бъде извършен тест
за употреба на алкохол или неизпълнение на предписанието за медицинско.
Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ, на който и да е било от тях,
при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо
обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния – отказ от изпробване с
техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване се
осъществява едно и също нарушение – това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Основната цел е
да се забрани такова деяние и липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да
избягат контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества.
Законодателят е преценил, че не следва да е стимулира такъв отказ и затова е наказуем
много по–строго, отколкото например нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява
употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя от министъра на
здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на
правосъдието. Този ред е установен в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, издадена именно на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от нея, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се
установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински,
химически или химико-токсикологични изследвания, а в чл. 3а, са посочени случаите,
в които употребата на алкохол се установява чрез лабораторно изследване – лицето
откаже извършване на проверка с техническо средство или тест, лицето не приема
показанията на техническото средство или теста и физическото състояние на лицето не
позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. За целта се издава
талон за медицинско изследване, който се връчва на водача срещу подпис, като в него
3
се посочва лечебното заведение, в което следва да се яви и срока на явяването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от цитираната наредба, в редакцията от
20.11.2020 г., в сила от 1.01.2021 г., в акта за установяване на административно
нарушение и в протокола за установяване на наркотични вещества или техни аналози
по ал. 1 контролният орган вписва часа и начина на извършване на проверката, вида,
модела, фабричния номер и показанията на техническото средство или резултата от
теста и номера на талона за изследване. Това изискване е императивно, независимо
дали лицето приема или не показанията на техническото средство. От събраните по
делото доказателства се установява, че в талона за медицинско изследване, на мястото
където следва да се подпише нарушителят липсва подпис, но липсва и текст
„Отказва“, какъвто текст има при оформяне на АУАН. В талона за мед. изследване е
налице положен подпис на свидетел, че е налице отказ. От установеното следва, че
липсва формален израз на волята на проверяваното лице дали приема или не приема
да изпълни предписанието за медицинско изследване. Факта, че в талона липсва
отразена волята на жалбоподателя за приемане или отказ предизвиква неяснота, дали
същият изобщо е бил запознат със съдържанието на талона и последиците от
евентуалния отказ да го получи. Показанията на свидетеля Б. относно този факт също
не са категорични, като същият в съдебно заседание заяви: „Издадохме талон за
кръвна проба. Той не се запозна със съдържанието на документите“. От тези показания
остава неясно дали актосъставителят е разяснил на жалбоподателя всички права и
задължения във връзка с предявеното му обвинение. Следователно, не може да се
установи по безспорен начин приело ли е лицето контролен начин за изследване
употребата на алкохол – с доказателствен анализатор или лабораторно изследване,
както предвижда чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1/19.07.2017 г. в приложимата редакция.
Процедурата в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е
строго формална, и урежда отговорностите на полицейските служители, ангажирани с
дейността по контрол за употреба на алкохол. Неизпълнението, на което и да е от
процедурните задължения на отговорните лица, включително да проследят вписването
на лицето в талона и полагането на негов подпис, респективно подпис на свидетел, че
проверяваното лице отказва да получи талона, води до нарушаване правото на защита
на нарушителя, респективно до издаване на незаконосъобразно наказателно
постановление, доколкото са различни задълженията на контролните орган в двата
случая – при приемане на показанията и при неприемането им. Следва да се има
предвид, че неизпълнението на предписанието за медицинско изследване може да се
прояви в няколко форми: водачът да откаже да получи издадения му талон за
медицинско изследване, което се удостоверява с подписа на един свидетел, водачът да
4
не се яви в определеното с талона лечебно заведение или да откаже да даде кръв за
изследване употребата на алкохол, което се удостоверява от лекаря в протокола за
медицинско изследване, с подпис на изследвания и/или на свидетел (чл. 15, ал. 7 и ал.
8 от Наредбата). Тези обстоятелства не са конкретизирани и описани нито от
актосъставителя, нито от административно-наказващия орган. Описанието на
нарушението се ограничава до това, че водача отказа да бъде изпробван за алкохол с
техническо средство, като на водача е издаден талон за медицинско изследване, и не е
ясно дали от лицето е направен отказ за кръвна проба (с оглед изложеното по-горе).
Липсва нужната яснота и точност в обстоятелствата на нарушението, което да позволи
привеждането им към хипотезите на закона, с оглед преценката за съставомерност на
деянието.
На следващо място в обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че
жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за алкохол при управление от неговата
страна на лек автомобил „О.“, модел „К.“ с рег. № РК **** АХ. В тази връзка на първо
място следва да се има предвид даденото тълкуване на понятието „Управление“ в
Постановление № 1 от 17.01.1983 година, постановено по н. д. № 8/1982 година на
Пленума на Върховния съд на Република България, според което под „Управление“ на
моторно превозно средство следва да се разбира, че това са всички действия или
бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и
задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или
бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерно последици
независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение. Имайки
предвид тази дефиниция настоящият състав приема, че очертаните от нея признаци,
характеризиращи понятието „Управление“ на моторно превозно средство в процесния
случай не са налице. От показанията на свидетеля Л. М. става ясно, че когато същият
се е качил в автомобила, жалбоподателят не е бил там. Когато дошли за проверка
полицаите, автомобила бил на същото място, като не е имало водач на процесният лек
автомобил. По време на проверката жалбоподателят не е установен да се е намирал в
превозното средство към този момент.
Съставът на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП изисква лицето, което е отказало проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол да е водач на моторно
превозно средство. Според § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „Водач“ е лицето, което управлява
пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегнати, товарни или ездитни жИ.тни или стада по пътищата. В настоящият случай
приложение намира първото предложение от изброените няколко такива в
дефиницията на понятието, но събраните доказателства не дават възможност да се
приеме, че същото е налице. Както беше посочено вече, след като жалбоподателят към
момента на извършване на полицейската проверка не е установено, че е управлявал
процесното моторно превозно средство, то няма как същият да има качеството на
водач по смисъла на закона. Допълнително основание за този извод е и фактът, че
посоченият в АУАН час, а именно 03.23 часа на 19.04.2024 година в действителност е
5
времето на отказ на жалбоподателя от проверка за алкохол, а не на управление на
МПС, доколкото в АУАН е посочен и друг час – „около 03.00 часа“, за което време се
твърди, че е управлява моторното превозно средство.
Всичко изложено до тук води до извода, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството
се поражда само за жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски в размер
на 1200 лева, представляващо заплатено във въззивното производство адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна не е направила възражение за прекомерност на така
заплатеното възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 ЗАНН, Районен съд Брезник,
НО, 1-ви състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 24-0249-000104 от 14.05.2024 г. на
ВПД Началник РУ на МВР гр. Брезник, с което на И. С. Ц. от с. Бегуновци, общ.
Брезник, с ЕГН: ********** са наложени административни наказания глоба, в размер
2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание
чл. 174, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК, ОД на МВР
Перник, ул. „Самоков“, № 1 ДА ЗАПЛАТИ на И. С. Ц. от с. Бегуновци, общ. Брезник, с
ЕГН: ********** сума в размер 1200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
6