№ 19028
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20231110141625 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Т. С.” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от А. А.- Изпълнителен директор и Й. Е.-
Председател на Управителния съвет срещу Е. И. К. ЕГН ********** с адрес
гр. С....., с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че
дължи, сума в размер на 2013,90 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес с адрес гр. С.....
за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от
27.01.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 261,02
лв. за периода от 15.09.2020 г. до 03.01.2023 г., сумата от 15,25 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.12.2019 г. до 30.04.2022г. ведно със законна лихва от 27.01.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2,60 лв. за периода от
31.01.2020 г. до 03.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 4337/2023г.
Ищецът твърди, че ответника в качеството му на собственик на процесния
имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по
реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
1
Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото
за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че
съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за
битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били
влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното
предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че
ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но
към настоящия момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца
възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения особен представител с който счита предявените искове за
неоснователни. Оспорва размера на дължимите суми.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца не взема
становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че
е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума;
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
2
факти е да докажат погасяване на задълженията.
По делото не се спори, че процесният имот е в съсобственост между
ответника и В. М. К. и С. И. К., и че той има качеството на потребител на
топлинна енергия.
Единственият спорен въпрос е свързан с това дали процесният имот е
топлоснабден и какво е количеството на доставената топлинна енергия и
нейната стойност.
Видно от заключението по допуснатата съдебно топлотехническа
експертиза, което съдът кредитира, като пълно, подробно, задълбочено и
безпротиворечиво се установява, че абонатната станция топлоснабдява два
входа - Б и В. Общия топломер се отчита по електронен път в началото на
всеки месец. Посредством т.н. „терминал'’ се снема показанието на ТЕ в
О.Очаса на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители: за отопление/имот и сградна инсталация/ и БГВ. В табл. към т.1.
е приложена справка от ТР”София-Изток”, в която са дадени показанията на
топломера, като в отделни графи са нанесени - старо и ново показание,
технологичните разходи приспаднати от топлорайона за сметка на ищеца и
топлинната енергия за разпределение. По данни на „Т.“ ООД радиаторите са
били демонтирани преди процесния период. В банята има щранг-лира без
техническа възможност за монтаж на уред. За трите отчетни периода не е
осигурен достъп до имота, за което на в.л. са представени констативни
протоколи от 21.06.2020г., 1 1.05.2021 г. и 19.05.2022г. За трите отчетни
периода има служебно изчислена ТЕ за щранг-лирите на база инсталирана
мощност в размер на 575W за банята и 318.720W за тоалетната, умножени по
МСРС /максимален специфичен разход на сградата/ в размер на:
1.4993дел./Вт. за 19/20г., 1.6171дел./Вт. за 20/21 г. и 1,9903дел./Вт. за 21/22г.
През процесния период сградната инсталация е изчислявана по формула
приложена в Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. върху пълната отопляема
кубатура 157куб.м., съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на
в.л. Изчислените проценти за ТЕ за отопление от сградна инсталация за
периода са: 10.2019-04.2020г. 28.94%, 10.2020- 04.2021г. 31.92% и 10.2021-
04.2022г. 29.37%. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на
общи части. В процесния период е имало един брой водомер за топла вода.
През процесния период не е осигурен достъп до имота, за което са съставени
констативни протоколи от 21.06.2020г., 11.05.2021 г. и 19.05.2022г. За отчетни
периоди 19/20г., 20/21 г. и 21/22г. има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база
два броя потребители на топла вода, при служебно определен разход 140л. на
денонощие за един потребител. По информация на ФДР броя на
потребителите уточняват от представител на ЕС, но не е представен документ
за брой лица в имота.
ФДР е изчислил, че стойността на битово горещо водоснабдяване
3
възлиза на 3444,89 лева. Вещото лице е посочило, че изчислената сума от
ФДР, тъй като не е представен писмен документ за 2 бр. потребители на топла
вода. За останалите компоненти изчисленията извършени от ФДР са в
съответствие с действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
Доколкото заключението на вещото лице не е оспорено от страните от
дължимата главница за доставена топлинна енергия следва да се приспадне
сумата за БГВ в размер на 3444,89 лева. Съгласно заключението по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза дължимата сума за главница за
доставена топлинна енергия възлиза на 4162,38 лева. Следователно
дължимата сума за главница за доставена топлинна енергия до имота възлиза
на 717,49 лева.
По отношение на мораторната лихва върху главницата за доставена
топлинна енергия.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за
главница за ТЕ е определен в ОУ.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ
по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по
ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на
чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се
формира въз основа на определеното за него реално количество ТЕ и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в
4
ежемесечно издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й -правото на
ищеца да иска вземането да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който фактурата се отнася. Няма
пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора, както е в
настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални
такИ..
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат
падеж на задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и
изтичане на 45 дни от датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху
главниците е установен по основание.
По отношение на размера съдът намира че същият възлиза на 411,26
лева мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия.
Ето защо съдът намира че искът се явява установен по основание.
По отношение на претендираната такса за дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно
чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача - в
случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата
включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно
ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е
възложено събиране на главницата за услугата дялово разпределение, поради
което и искът е основателен. Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а
съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на
продавача - в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да
получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на
обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата
разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод, че таксата за
извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице - помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по
силата на ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от
продавача. Следователно, доколкото задължението за заплащането на таксата е
различно от задължението по договора за продажба на топлинна енергия -
доколкото фирмата за дялово разпределение е прехвърлила на ищеца правото
5
да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена за отчетен
период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не
доказва да му е прехвърлено вземането с определени привилегии - например,
различна от предвидената в договора изискуемост, то и таксата за дялово
разпределение е изискуема в деня на отчета, а при липса на данни за датата на
извършването му - от деня на издаване на фактурата.
При това положение съдът намира, че и искът за цената на услугата
дялово разпределение се явява установен по основание и размер, а именно
40,68 лева.
Съдът намира, че искът за законна лихва върху главницата за дялово
разпределение възлиза на 6,91 лева.
Предвид обстоятелството че исковете се явяват установени по
основание и се установи техният размер то следва да се определи размерът на
задължението на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.3 ЗС Всеки съсобственик участвува
в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. От тук следва
извода, че тримата ответници отговарят разделно за задълженията за
доставената топлинна енергия съразмерно на дяловете си в собствеността.
Имота е придобит с договор за продажба на държавен недвижим имот от
Л. Е. К. и М. А. К.. Видно от удостоверение за наследници М. А. К. е починал
на 04.04.2016г. при което е оставил наследници съпругата си Л. Е. К. и сина си
В. М. К.. Със смъртта на М. А. К. собственици на процесния имот останали Л.
Е. К. и сина си В. М. К. при квоти в съсобствеността ¾ и ¼. Л. Е. К. починала
на 21.08.2017г. и оставила наследници ответника заедно с В. М. К. и С. И. К..
Нейните ¾ идеални части от собствеността се разпределят по равно на
наследниците по 1/4 идеална част. При което Е. И. К. станал собственик на ¼
идеална част от имота С. И. К. също станал собственик на ¼ идеална част, а В.
М. К. станал собственик на 2/4 идеални части.
При това положение Е. И. К. дължи ¼ от установената стойността на
доставената топлинна енергия, суми за дялово разпределение и лихви.
Е. И. К. дължи 179,37 лева главница за доставена топлинна енергия,
102,82 лева мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия,
10,17 лева главница за услугата дялово разпределение и 1,73 лева мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение.
За разликата над тези размери искът подлежи на отхвъляне.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът
съразмерно на уважената част от исковете.
По делото са представени доказателства за сторени разноски в размер на
45,86 лева разноски за държавна такса в исковото производство и 900 лева
разноски за възнаграждения на вещи лица по допуснатите експертизи и
6
назначения особен представител и още 122,28 лева разноски в заповедното
производство.
Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се следват разноски
в размер на 123,78 лева разноски в исковото производство и 16 лева разноски
в заповедното.
Ищецът претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Предвид ниския материален интерес и липсата на фактическа и правна
сложност до делото, то възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде
определен в размер на 100 лева за двете производства. Съразмерно на
уважената част от исковете на ищеца му се следват разноски в размер на 13,08
лева.
Мотивиран от гореизложеното Софийски районен съд 168 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл.
422, ал.1 ГПК, че Е. И. К. ЕГН ********** с адрес гр. С....., ДЪЛЖИ на „Т.
С.” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД сума в сумата на 179,37 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес с адрес гр. С.....
за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от
27.01.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 102,82
лева за периода от 15.09.2020 г. до 03.01.2023 г., сумата от 10,17 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.12.2019 г. до 30.04.2022г. ведно със законна лихва от 27.01.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 1,73 лева 2,60 лв. за периода от 31.01.2020 г. до
03.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
4337/2023г. КАТО:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ********* срещу Е. И. К.
ЕГН ********** с адрес гр. С..... искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за разликата над
присъдения размер от 179,37 лева до пълния претендиран размер от 2013,90
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до
топлоснабден имот с адрес с адрес гр. С..... за периода от 01.02.2020 г. до
30.04.2022 г., за разликата над присъдения размер от 102,82 лева, до пълния
претендиран размер от 261,02 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г.
до 03.01.2023 г., за разликата над присъдения размер 10,17 лева до пълния
претендиран размер от 15,25 лв. представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022г. и да
разликата над присъдения размер от 1,73 лева до пълния претендиран размер
от 2,60 лева представляващ мораторна лихва върху главницита за дялово
разпределение КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
7
ОСЪЖДА Е. И. К. ЕГН ********** с адрес гр. С....., ДА ЗАПЛАТИ на
„Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. ГПК сумата от 123,78
лева разноски в исковото производство и 16 лева разноски в заповедното
както и сумата от 13,08 лева юрисконсултско възнаграждение в двете
производства.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т.“
ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8