РЕШЕНИЕ
№ 728
гр. Враца, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А. Л. П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20221420100264 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения АД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.
3 (правоприемник на първоначалния ищец „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ №
29, ет. 3) срещу Й. Л. Й. с ЕГН ********** и адрес с. *****.
В същата се твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* и
ответника Й. Л. Й. съществува валидно облигационно отношение въз основа на договор за
паричен заем с № 3741584 от 16.01.2020 г., както и въз основа на Тарифа на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* и ред за предоставяне на потребителски кредити от
същото дружество, представляващи неразделна част от договора. С подписването на
договора заемодателят предоставил на заемателя парична сума в размер на 500,00 лева.
Твърди се, че съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се е задължил
да върне кредита заедно с договорната лихва, или сума в общ размер на 533,28 лева, на 16
равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 33,33 лева. Твърди се също, че
срокът на договора е изтекъл с последната погасителна вноска, дължима на 10.05.2020 г. и
същият не е обявяван за предсрочно изискуем. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от
договора за паричен заем заемателят се задължил да представи посоченото в същата
разпоредба обезпечение, като в тази връзка на 16.01.2020 г. между Й. Л. Й.-потребител и
1
„Файненшъл България“ ЕООД-поръчител бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство № 3741584 от 16.01.2020 г., влязъл в сила съгласно уговорките в него, като
по силата на този договор ответникът дължал на поръчителя възнаграждение за
поръчителство в размер на 202,72 лева, платимо разсрочено на вноски. Посочва се, че
длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, поради което
кредитодателя е поканил „Файненшъл България“ ЕООД да плати всички изискуеми
задължения на длъжника по процесния договор за кредит и на 01.09.2020 г. „Файненшъл
България“ ЕООД е погасило процесните суми, дължими от длъжника на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. „Изи Асет Мениджмънт“ АД пък прехвърлило на дружеството-заявител
процесните вземания с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2020 г. и
приложение № 1 към него от 01.09.2020 г., които се поддържа да са редовно съобщени на
длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Сочи се, че към момента на подаване на исковата молба ответникът не е правил
погашения по процесния договор за паричен заем.
На 01.09.2020 г. било подписано приложение № 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2020 г., сключен между „Файненшъл България“
ЕООД с ЕИК ********* и ищцовото дружество, по силата на което процесното вземане
станало собственост на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
ведно с всички привилегии и обезпечения.
Поради неизпълнението на ответника, на 31.05.2021 г. ищецът подал срещу ответника
заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело №
455/2021 г. на Районен съд гр. Радомир, впоследствие прекратено, изпратено по подсъдност
и образувано като ч. гр. дело № 2533/2021г. на Врачански районен съд, като съдът уважил
заявлението и издал заповед № 480 от 02.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, чрез залепване на уведомление на постоянния му и настоящ адрес, а видно от
приложената по заповедното производство справка от ТД на НАП-Велико Търново, офис
Враца ответникът няма действащи трудови договори, поради което са предявени настоящите
искове.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата 500,00 лева – неиздължена главница по договор за кредит № 3741584 от
16.01.2020 г., ведно със законната лихва от 31.05.2021 г. до окончателното изплащане на
главницата, сумата 33,28 лева – договорна лихва от 26.01.2020 г. до 10.05.2020 г., сумата
39,11 лева – мораторна лихва по договора за кредит за периода от 27.01.2020 г. до 27.01.2021
г., за които суми е издадена заповед № 480 от 02.07.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2533/2021 г. на Врачански районен съд.
Претендира разноски както по исковото, така и по заповедното производство.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
2
Ответникът Й. Л. Й., чрез особен представител адв. М. В. С., е подал писмен отговор в
срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който е оспорил исковете като неоснователни и
недоказани, тъй като длъжникът не е бил уведомен надлежно за извършената цесия и също
така не може да бъде прието, че е бил уведомен с връчването на исковата молба, тъй като са
налице условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК и на ответника е назначен особен представител,
като в тази връзка са развити подробни доводи.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 2533/2021 г. на Врачанския районен съд
липсва подадено от ответника възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по
настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
Представен е договор за паричен заем № 3741584 от 16.01.2020 г., видно от който
между „Изи асет мениджмънт“ АД с ЕИК ********* и ответника Й. Й. бил сключен договор
за потребителски паричен кредит за сумата 500,00 лева, която следвало да бъде погасена на
16 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 46,00 лева. По този начин,
съгласно договора, страните са уговорили ответникът да върне на заемодателя сума в общ
размер на 736,00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,00 % и годишен
процент на разходите на заема – 46,17 %. Видно е също така, че ответникът е подписал
договора на датата на сключването му – 16.01.2020 г. Съгласно посоченото в договора,
крайният срок за издължаване на кредита е 10.05.2020 г.
Представен е и договор за предоставяне на поръчителство № 3741584 от 16.01.2020 г.,
видно от който ответникът-потребител е възложил, а „Файненшъл България“ ЕООД-
поръчител се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“
АД, по силата на който поръчителят да отговоря за главницата, договорната лихва и
мораторната лихва по договор за паричен заем № 3741584 от 16.01.2020 г., срещу
възнаграждение за поръчителя в размер на 202,72 лева. Липсва оспорване на наведените от
ищеца твърдения, че договорът за поръчителство е влязъл в сила съгласно уговорките в чл.
2 от същия, както и че кредитодателя е поканил „Файненшъл България“ ЕООД да плати
всички изискуеми задължения на длъжника по процесния договор за кредит и на 01.09.2020
г. „Файненшъл България“ ЕООД е погасило процесните суми, дължими от длъжника на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, като по този начин „Файненшъл България“ ЕООД е встъпило
в правата на първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД до размера на платеното
съгласно договора за поръчителство, а именно до размера на претендираните с исковата
молба суми. Фактът на плащане на процесните суми от „Файненшъл България“ ЕООД на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД се доказва и от приложеното на л. 32 от делото платежно
нареждане.
С договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2020 г. и приложение № 1 към
него от 01.09.2020 г. „Файненшъл България“ ЕООД е прехвърлило на ищеца вземанията си
3
по процесния договор за заем, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Видно от намиращото се на л. 34 от делото пълномощно, с него „Файненшъл България“
ЕООД е упълномощило ищцовото дружество да съобщи на съответните длъжници
прехвърлянето на задълженията им по приложение № 1 към него от 01.09.2020 г. към рамков
договор от 02.03.2020 г. за прехвърляне на задължения (цесия).
Между страните не е спорно обстоятелството, че ответникът не е извършвал каквито и
да било погашения по договор за паричен заем с № 3741584 от 16.01.2020 г.
При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:
Със заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба процесните задължения се
претендират въз основа на настъпил краен срок за издължаване на кредита – 10.05.2020 г.,
който е бил настъпил към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 31.05.2021 г., поради което съдът приема, че изискуемостта на задълженията е
налице.
Видно от договор за паричен заем № 3741584 от 16.01.2020 г., „Изи Асет Мениджмънт“
АД-праводател на „Файненшъл България“ ЕООД, който пък е праводател на ищеца, е
предоставил на ответника кредит в размер на 500,00 лева (подписите на договарящите
страни имат силата на разписка за предаване на сумата по договора за кредит), а ответникът
се е задължил да върне кредита в сроковете и по реда, предвидени в договора.
Въпреки че по делото не са представени доказателства ищецът да е уведомил надлежно
ответника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ответникът следва да се
счита за редовно уведомен за цесията поради следното:
Съгласно трайната практика на съдилищата, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от
съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. В
този смисъл изрично: решение № 78 от 09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г. на
Върховния касационен съд, II т. о. и решение № 109 от 13.07.2016 г. по търг. дело №
1050/2015 г. на Върховния касационен съд, I т.о.
В допълнение, следва да се посочи, че ответникът не е навел твърдения да е правил
погашения по процесния договор за заем и следователно след получаването на препис от
исковата молба с приложенията не може да откаже плащане на актуалния кредитор,
позовавайки се на липса на надлежно съобщаване на цесията.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по
отношение на ответника.
Не е спорен фактът на липса на извършвани от ответника погашения по процесния
4
договор за кредит, както и размера на дълга по същия договор към датата на приключване
на съдебното дирене по делото.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон – ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми
при самото му сключване. Тя е по – особена по вид с оглед на последиците, посочени в чл.
23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор и като взе предвид оспорванията на дължимостта на процесните вземания,
направени от особения представител на ответника, съдът намира следното:
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена
форма на хартиен носител. Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 1-9 и т. 11 от ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения
кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин
на усвояването му, размер на годишния лихвен процент, информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и на изискването по
чл. 10, ал. 1 от ЗПК всички елементи на договора да са изготвени, разпечатани подписани на
шрифт с размер, не по-малък от 12. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПК. В договора
е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но единствено като абсолютна процентна
стойност, а в чл. 2, т. 8 от договора е посочено, че допусканията при изчисление на ГПР се
изразяват в това договорът да е валиден за посочения в него срок, всяка от страните да
изпълнява точно и в срок задълженията си и съответно няма да бъде начислявана неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, т.е. препраща към уговорките по чл. 4 от
договора, включително към възможността за сключване от страна на кредитополучателя на
сключване на договор за поръчителство с одобрено от заемодателя дружество-поръчител,
какъвто договор действително е сключен в разглеждания случай. Видно от договора за
поръчителство, договореното възнаграждение на поръчителя е в размер на повече от 1/3
идеална част от главницата по договора за кредит, което сочи на извод за значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя по смисъла на чл.
143 от ЗЗП и следователно за наличието на неравноправна по смисъла на закона клауза,
действието на която не следва да бъде зачетена от съда в настоящото производство. Следва
също да се има предвид, че при извършена служебна справка в Търговския регистър по
партидата на ответника се установява, че към момента на сключване на договора за кредит и
5
договора за поръчителство едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“
ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Основен предмет на дейност на „Файненшъл
България“ ЕООД е сключването на гаранционни сделки, каквато е тази по договора за
предоставяне на поръчителство. Следва да се посочи, че печалбата на „Файненшъл
България“ ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределя в
полза на едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт“ АД и с оглед това обстоятелство
съдът приема, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ГПК, като в договора за поръчителство се уговоря
възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. С договора за поръчителство не се цели действително обезпечаване на
договора за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото плащайки
задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД кредиторът плаща
вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно
допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ГПК, което от своя страна води отново да извод за наличие
на значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП. На последно място, в конкретния случай договорът за
предоставяне на поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото
в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства,
съответна на получените гаранции. В тази връзка съдът приема, че макар всеки един от
договорите – договорът за кредит и договорът за предоставяне на поръчителство, формално
да представляват самостоятелни договори, при внимателния им анализ се установява
договорна обвързаност между кредитора и поръчителя, което е видно както от уговорката за
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител (чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит), така и от сключването на
договора за предоставяне на поръчителство в същия ден, а също и от съдържанието на
Търговския регистър, от който се установява, че към датата н асключване на двата договора
едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, т.е. става дума за свързани юридически лица. Дългът по кредитното
правоотношение с така уговорените акцесорни плащания следва да се разглеждат като едно
цяло, тъй като е видно, че задължението към поръчителя е неделимо от основното
задължение по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на
разходите по кредита.
Същевременно при включването на възнаграждението на поръчителя по договора за
поръчителство, в качеството му на възнаграждение за кредитора по договора за кредит, в
размера на ГПР, същият очевидно нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК да не
надвишава пет пъти размера на законната лихва. Следва също да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
6
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което
води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин -
чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Ето защо съдът приема, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК
процесният договор за потребителски паричен кредит е недействителен, тъй като не
отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПК.
От договора се установява, че чистата стойност на кредита е 500,00 лева, като именно
тя подлежи на връщане от кредитополучателя по процесния договор за кредит и
следователно искът за главница е изцяло основателен, а исковете за възнаградителна и
мораторна лихва следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По разноските:
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца разноски, съразмерно с
уважената част от исковете. По заповедното производство-ч. гр. дело № 2533/2021 г. на
Врачански районен съд ищецът е направил разноски в размер на 75,00 лева за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, от които му се следва сумата 65,51 лева. По
настоящото дело-гр. дело № 264/2022 г. на Врачански районен съд ищецът е направил
разноски в размер на 375,00 лева за държавна такса, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение (последното определено от съда на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК, във вр. с чл. 37, във вр. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100,00
лева), от които му се следват 327,57 лева.
Ответникът не е поискал присъждане на разноски и не е представил доказателства за
направени такива, поради което съдът не му присъжда разноски.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на Й. Л.
Й. с ЕГН ********** и адрес с. *****, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот
Волов“ № 29, ет. 3 (правоприемник на първоначалния ищец „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3) сумата 500,00 лева – неиздължена главница по
договор за кредит № 3741584 от 16.01.2020 г., ведно със законната лихва от 31.05.2021 г. до
окончателното изплащане на главницата, за която сума е издадена заповед № 480 от
02.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
7
2533/2021 г. на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както
следва: за сумата 33,28 лева – договорна лихва от 26.01.2020 г. до 10.05.2020 г. и за сумата
39,11 лева – мораторна лихва по договора за кредит за периода от 27.01.2020 г. до 27.01.2021
г. – като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Й. Л. Й. с ЕГН ********** и адрес с.
***** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения АД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 (правоприемник
на първоначалния ищец „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3)
сумата 65,51 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр.
дело № 2533/2021 г. на Врачански районен съд, както и сумата 327,57 лева – разноски за
държавна такса, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение по гр.
дело № 264/2022 г. на Врачански районен съд, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8