Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1518
гр.Плевен, 14,09,2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски районен съд,
ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети септември
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка
Симеонова, като разгледа докладваното от съдията
НАЙДЕНОВА гр.дело №3067 по описа на съда за 2017 год., на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.422 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “Б.2.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, против И.Н.И., ЕГН **********,***, за признаване за
установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 956,18 лева главница /по
месечни сметки №**********/15,02,2014 г., №**********/15,03,2014 г.,
№**********/15,04,2014 г., №**********/16,05,2014 г. и №**********/16,06,2014
г./ и 310,99 лева лихва за забава за периода от падежа на всяка от фактурите до
24,02,2017 г. /43,10 лева по фактура №**********/15,02,2014 г. за периода
06,03,2014 г. – 24,02,2017 г., 18,97
лева по фактура №№**********/15,03,2014 г. за периода 03,04,2014 г. –
24,02,2017 г., 12,95 лева по фактура №**********/15,04,2014 г. за периода
04,05,2014 г. – 24,02,2017 г., 12,46 лева по фактура №**********/16,05,2014 г.
за периода 04,06,2014 г. – 24,02,2017 г.
и 223,51 лева по фактура №**********/16,06,2014 г. за периода 05,07,2014
г. – 24,02,2017 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Твърди
се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е
образувано ч.гр.д. №1649/2017 г. по описа на ПлРС, по
което има издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил.
Сочи се, че между ответника и ***са сключени договори за телекомуникационни
услуги както следва: 1/заявление за преносимост от 03,05,2013 г. за номер
*********; заявление-договор от 03,05,2013 г. с №940219408203052013-27655345;
допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от
10,02,2014 г. с №940219408210022014-29996070; заявление-договор с
№940219408210022014-29996220 от 10,02,2014 г.; приложение №1 към договор-заявка
№940219408210022014-29996220 от 10,02,2014 г. за лизинг на устройство – таблет *** 7 youth.
Твърди се, че по цитираните договори са издадени гореописаните фактури, по
които има неизплатени суми. Сочи се, че на 29,05,2015 г. е сключен договор за
цесия между ***, по силата на който дружеството-цесионер
е придобило вземанията по посочените фактури, за което ответникът е уведомен. Твърди
се още, че на 12,05,2016 г. ***е прехвърлило всички свои вземания по
горепосочения договор за цесия от 29,05,2015 г. на ищеца, който е уведомен за
извършената цесия с подаденото по чл.410 от ГПК заявление. Сочи се, че съгласно
практиката на ВКС сама по себе си ИМ не може да се счете за уведомление по
чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено самото уведомление, макар и
невръчено на длъжника, се приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено.
В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че
същия дължи на ищеца сумата от 956,18 лева главница /по месечни сметки
№**********/15,02,2014 г., №**********/15,03,2014 г., №**********/15,04,2014
г., №**********/16,05,2014 г. и №**********/16,06,2014 г./ и 310,99 лева лихва
за забава за периода от падежа на всяка от фактурите до 24,02,2017 г. /43,10
лева по фактура №**********/15,02,2014 г. за периода 06,03,2014 г. – 24,02,2017
г., 18,97 лева по фактура
№№**********/15,03,2014 г. за периода 03,04,2014 г. – 24,02,2017 г., 12,95 лева
по фактура №**********/15,04,2014 г. за периода 04,05,2014 г. – 24,02,2017 г.,
12,46 лева по фактура №**********/16,05,2014 г. за периода 04,06,2014 г. –
24,02,2017 г. и 223,51 лева по фактура
№**********/16,06,2014 г. за периода 05,07,2014 г. – 24,02,2017 г./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното й изплащане. Ищеца претендира и направените деловодни
разноски, както разноските от заповедното производство. В писмена
молба-становище, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният представител
на ищеца заявява, че поддържа предявеният иск и моли съда да постанови
неприсъствено решение, ако са налице предпоставките за това.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен
отговор. Същият не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, за
което е редовно призован.
Съдът, като взе предвид представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното:
По
делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет -
признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в съответствие с
правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже
наличието на валидно облигационно отношение между ответника и ***, предоставяне
на дължимите по договора услуги, валиден договор за прехвърляне на вземането на
***, надлежно уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, валиден
договор за прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на ответника
за настъпилото прехвърляне, както и че задължението по договора е станало
изцяло изискуемо. Съдът е указал на страните доказателствената тежест в
производството с определението по чл.140 от ГПК от 05,07,2017 г. С посоченото
определение изрично е указано на ищеца на основание чл.146, ал.2 от ГПК, че не
сочи доказателства дали вземането на първоначалния кредитор към ответника е
било предмет на договора за цесия от 29,05,2015 г., тъй като липсва приложение
№1.
От приложеното ч.гр.д. №1649/2017 г. на ПлРС се установява, че същото е образувано на 08,03,2017 г.
въз основа на депозирано от ищеца срещу ответника заявление на основание чл.410
от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за сумата от 956,18 лева главница /по
месечни сметки №**********/15,02,2014 г., №**********/15,03,2014 г.,
№**********/15,04,2014 г., №**********/16,05,2014 г. и №**********/16,06,2014
г./ и 310,99 лева лихва за забава за периода от падежа на всяка от фактурите до
24,02,2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението до окончателното изплащане на същото, както и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 385,34 лева. В заповедта е
отразено, че сумите произтичат от неизпълнение на парично задължение за
телекомуникационни услуги по пет броя фактури, подробно описани.
Делото
е попълнено с писмени доказателства /заявление-договор
№940219408203052013-27655345/03,05,2013 г., Допълнително споразумение към
договор за електронни съобщителни услуги №940219408210022014-29996070 от 10,02,2014
г., заявление-договор №940219408210022014-29996220 от 10,02,2014 г., приложение
№1 към Договор-заявка №940219408210022014-29996220, приемо-предавателен
протокол №**********/10,02,2014 г., месечна сметка №********** за период на
отчитане 15,01,2014 г. – 14,02,2014 г. ведно с извлечение, месечна сметка №**********
за период на отчитане 15,02,2014 г. – 14,03,2014 г. ведно с извлечение, месечна
сметка №********** за период на отчитане 15,03,2014 г. – 14,04,2014 г. ведно с
извлечение, месечна сметка №********** за период на отчитане 15,04,2014 г. – 14,05,2014
г. ведно с извлечение, месечна сметка №********** за период на отчитане
15,05,2014 г. – 14,06,2014 г. ведно с извлечение/ досежно
наличие на облигационни отношения между страните във връзка със сключените
между ответника и ***договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги
и устройство на лизинг.
Видно
е от представения по делото Договор за цесия от 29,05,2015 г., сключен между ***в
качеството на цедент
и ***в качеството на цесионер, че цедентът е прехвърлил възмездно на цесионера
вземания, произтичащи от Договори, описани в Приложение №1 /липсващо по делото/
към Договора.
Установява
се от представеното по делото пълномощно, че БТК“ ЕАД е упълномощило цесионера да го представлява пред лицата, чиито задължения
са предмет на прехвърляне, при и по
повод на изпращане на уведомителни съобщения по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
По
делото е представено уведомление по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за настъпилата
цесия, адресирано до ответника, без данни същото да е достигнало да адресата
си.
Видно
е от представения по делото Договор за цесия от 12,05,2016 г., сключен между ***в
качеството на цедент и „Б.2.“ ЕООД в качеството на цесионер, че цедентът е
прехвърлил възмездно на цесионера вземания от трети
физически и юридически лица, описани в Приложение №1 – „Списък на вземанията“,
което е неразделна част от договора.
Установява
се от представеното Приложение №1 към Договора за прехвърляне на вземане от
12,05,2016 г., че претедираното от ответника
задължение фигурира под №343 от Приложението.
Видно
е от представеното по делото пълномощно, че ***е упълномощило цесионера да го представлява пред лицата, чиито задължения
са предмет на прехвърляне, при и по
повод на изпращане на уведомителни съобщения по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
По
делото е представено и уведомление по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за настъпилата
цесия от 12,05,2016 г., адресирано до ответника, без данни същото да е
достигнало да адресата си.
Въз основа на така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Както бе посочено и по-горе, за успешното
провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието
на валидно облигационно отношение между ответника и ***, предоставяне на
дължимите по договора услуги, валиден договор за прехвърляне на вземането на ***,
надлежно уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, валиден договор
за прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на ответника за
настъпилото прехвърляне, както и че задължението по договора е станало изцяло
изискуемо.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца е
издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните
суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на
съда заявителят в законоустановения преклузивен срок
е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за
ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът
основава претенцията си на придобито вземане от праводателя си по договор за цесия от 12,05,2016 г., в който
вземането, което придобива срещу ответника като длъжник е описано като главница
956,18 лева по фактури №**********/15,02,2014 г., №**********/15,03,2014
г., №**********/15,04,2014 г., №**********/16,05,2014 г. и
№**********/16,06,2014 г. Направеното от
ответника оспорване на вземането /в подаденото възражение по чл.414 от ГПК, което
съдът на основание т.11а от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК, докладвано от съдиите
***и ***, следва да обсъди/, поражда процесуално
задължение на ищеца да докаже правата на праводателя
си спрямо ответника, за който праводател твърденията
са, че също е придобил право на вземане към ответника въз основа на договор за
цесия от 29,05,2015 г. Цесията е договор, по силата на който носителят на едно вземане
отстъпва същото на трето лице и по
силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение -
кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Цесията трябва да
отговаря на всички условия за действителност на договорите. Цедентът
загубва правата си от момента на сключване на договора, а цесионерът
ги придобива от този момент. Не се спори в теорията и практиката,
че договорът за цесия е неформален договор. Тази неформалност на договора обаче не означава, че в същия не следва да бъде
индивидуализирано вземането, което се прехвърля. По настоящето дело
ищецът не е представил доказателства,
които да установят по безспорен и категоричен начин, че в полза на цедента е възникнало претендираното вземане към ответника в посочения размер. Видно е от представения по делото договор за цесия от 29,05,2015 г., че с него ***е
прехвърлила на праводателя на ищеца - ***вземанията, произтичащи от определени договори.
Тези вземания и договорите, от които произтичат, са посочени и определени в
Приложение №1 към Договора
за цесия, което приложение обаче не е представено заедно с договора за цесия и не е налично в кориците
по делото. Съдът изрично е указал на ищеца, че носи
доказателствена тежест да докаже наличието
на валидно облигационно отношение между ответника и ***, както и изрично е
указано на ищеца на основание чл.146, ал.2 от ГПК, че не сочи доказателства
дали вземането на първоначалния кредитор към ответника е било предмет на
договора за цесия от 29,05,2015 г., тъй като липсва приложение №1.
От представените към ИМ доказателства не се установява какви вземания са прехвърлени с договора
за цесия от 29,05,2015 г. между ***и ***и дали сред тях е вземането спрямо ответника по делото, доколкото въпреки
изричните указания ищецът не е представил Приложение №1 към договора за цесия
от 29,05,2015 г. /или поне извлечение от него/, поради
което съдът счита, че ищецът не е доказал по несъмнен начин непрекъснатост на веригата от цесии и дали последният цесионер е получил вземането от правоимащо
лице. Въз основа на изложеното предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Б.2.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление
***,
представлявано от ***, против И.Н.И., ЕГН **********,***, иск
с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от
956,18 лева главница /по месечни сметки №**********/15,02,2014 г.,
№**********/15,03,2014 г., №**********/15,04,2014 г., №**********/16,05,2014 г.
и №**********/16,06,2014 г./ и 310,99 лева лихва за забава за периода от падежа
на всяка от фактурите до 24,02,2017 г. /43,10 лева по фактура
№**********/15,02,2014 г. за периода 06,03,2014 г. – 24,02,2017 г., 18,97 лева по фактура №№**********/15,03,2014
г. за периода 03,04,2014 г. – 24,02,2017 г., 12,95 лева по фактура
№**********/15,04,2014 г. за периода 04,05,2014 г. – 24,02,2017 г., 12,46 лева
по фактура №**********/16,05,2014 г. за периода 04,06,2014 г. – 24,02,2017
г. и 223,51 лева по фактура
№**********/16,06,2014 г. за периода 05,07,2014 г. – 24,02,2017 г./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: