№ 236
гр. Велико Търново, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:Ж. Д. ГЕОРГИЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от Ж. Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20234000500349 по описа за 2023 година
С решение № 241/22.05.2023 г. по гр.д. № 490/2022 г.
Великотърновският окръжен съд осъдил на основание чл. 432 ал. 1 вр. с чл.
493 ал.1 т.1 т. 4 от КЗ и чл. 86 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 497 ал.1 т. 2 от КЗ ЗД "Бул
Инс" АД, гр. София, ЕИК ********* да заплати на И. Т. Г. с посочени ЕГН и
адрес в гр. Търново сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди /физически болки и душевни страдания/ от
получени травматични увреждания , изразяващи се в спираловидно
разместено счупване на дясна мишнична кост /диафиза на раменната кост/,
кръвонасядания по лицето и по лявото бедро, както и в посттравматичен
церебрастентен синдром, вследствие настъпило на 27.11.2021 г. около 13.35
ч. в гр. Велико Търново, на кръстовището, свързващо ул. „Краков“ с бул.
“България“ застрахователно събитие с характер на пътнотранспортно
произшествие, както и сумата от 3 083,60 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от същото събитие, изразяващи се в парични
разноски, свързани с лечението на травмата и последиците й, заедно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези суми, считано
от 29.05.2022 г. до окончателното им изплащане. С решението съдът е
1
отхвърлил предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 30 000 лв. до пълния му предявен размер от 60 000 лв.
като неоснователен и недоказан, а искът за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва за времето от 28.02.2022 г. до 28.05.2022
г. като неоснователен.
Със същото решение Великотърновският окръжен съд е осъдил ЗД
„БУЛ ИНС“АД, гр. София, ЕИК ********* да заплати:
на основание чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 т.2 от ЗА на адвокат Ж. Д. Д. от ХАК
сумата от 3 658,36 лв. за адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна защита на И. Т. Г. по делото и
на основание чл.78 ал.1 от ГПК на И. Т. Г. сумата от 1 113,56 лв.,
представляваща направени по производството разноски съразмерно с
уважената част на исковете.
Осъдил е също И. Т. Г. да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“АД, гр. София,
ЕИК ********* сумата от 2 872 лв., представляваща направени по
производството разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Недоволна от постановеното решение, в частта в която предявения иск
за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 30 000
лв. до 60 000 лв., ведно с претендираната законна лихва върху главницата ,
както и е отхвърлена претенцията за заплащане на законната лихва върху
главницата на обезщетението в размер на 30 000 лв. за периода от 28.02.2022
г. до 28.05.2022 г. е останала въззивницата И. Т. Г., която чрез пълномощника
си адвокат Ж. Д. от ХАК го обжалва в законния срок като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано като се излагат подробни доводи в тази
насока. Според въззивницата неправилно ВтОС е определил размера на
обезщетението за причинените на въззивницата неимуществени вреди, като
не е съобразил представените по делото доказателства относно същите и
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Според въззивницата по делото по делото са
събрани доказателства, вкл. с помощта на приетата съдебно-медицинска
експертиза /СМЕ/ за полученото от нея в резултат на ПТП заболяване
церебрастения, което представлява неврологичен проблем свързан с късни
последици от черепно-мозъчната травма, което може да доведе до епилепсия
и това заболяване съществува и към момента на прегледа на ищцата от
вещото лице по СМЕ две години след ПТП. Въззивницата счита, че това
2
нейно увреждане на здравето не е съобразено от първоинстанционния съд,
тъй като не е обсъждано в мотивите на решението, пропускът на съда
представлява нарушение на процесуалните правила и води до порочност на
постановения съдебен акт. Счита, че от страна на първоинстанционния съд не
е направен пълен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал,
което е довело до определяне на необоснован размер на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Според въззивницата след като
правилно е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй
като правилно е пресичала на пешеходна пътека и там е осъществено ПТП
първоинстанционният съд е следвало да присъди обезщетение в пълния
претендиран от 60 000 лв.. Според въззивницата обжалваното решение е
неправилно и в частта, в която е отхвърлено искането й за присъждане на
законната лихва за забава върху главницата за периода от 28.02.2022 г. до
28.05.2022 г. и изводът на съда, че обезщетението се дължи от деня, следващ
деня за окончателно произнасяне по извънсъдебната претенция противоречи
на чл. 429 ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 от КЗ. При тези доводи се иска от
въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на
ВтОС в обжалваната част като вместо него постанови друго, с което уважи
предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди и претенцията за
законна лихва върху главниците изцяло , респ. присъди в полза на
въззивницата изцяло направените по делото деловодни разноски за двете
съдебни инстанции. Моли се въззивния съд да присъди в полза на адвокат Д.
възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА за въззивната инстанция. С
въззивната жалба се представя квитанция за внесена държавна такса по
въззивната жалба в размер на 600 лв..
В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС“АД, гр. София, ЕИК
********* чрез пълномощника адвокат Р. Н. от ГАК, с който се оспорва
основателността на въззивната жалба. По отношение на размера на
обезщетението се възразява, че същото е правилно определено предвид
доказаните травматични увреждания на пострадалата ищца, силата на
физическите й болки и страдания и тяхната трайност, продължителността на
възстановителният процес, възрастта й, както и икономическия стандарт на
живот в страната към деня на ПТП, измерен чрез средностатистическите
показатели за доходите и покупателните способности на средният българин в
3
съответствие със цените на стоките и услугите, показващи инфлационният
растеж. Счита, че определеният размер на обезщетението, който не е
обжалван от въззиваемото ЗД е съобразен със установената съдебна практика
на съдилищата в страната за обезщетяване на подобни получени увреждания
със сходен интензитет на протичане и лечение. Въззиваемата страна счита, че
правилно първоинстанционният съд е присъдил по силата на закона лихва за
забава върху обезщетението, считано от 29.05.2022 г. - денят следващ този, в
който е изтекъл срока за окончателното произнасяне по извънсъдебната
претенция и правилно е отхвърлил иска за заплащане на законна лихва за
периода от датата на предяването й - 28.02.2022 г. до този момент. В
заключение се иска от въззивния съд да постанови решение, с което да
потвърди изцяло решението на ВтОС в обжалваната част като му присъди
направените по делото разноски.
В о.с.з. въззивницата не се явява, но чрез пълномощника си адвокат Х.
К., преупълномощен от адвокат Ж. Д. подържа въззивната жалба и представя
нови писмени доказателства относно здравословното състояние на
въззивницата. Представя договор за правна помощ за въззивната инстанция и
списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна. В
депозираните по делото писмени бележки се поддържат доводите във
въззивната жалба, които не следва да бъдат преповтаряни.
В о.с.з. въззиваемата страна чрез чрез пълномощника си адвокат Р. Н. от
ГАК подържа отговора на въззивната жалба и няма възражения по приемане
на представените от въззивницата нови писмени доказателства. По делото са
представени с допълнителна молба договор за правна помощ за въззивната
инстанция между въззиваемото застрахователно дружество /ЗД/ и адвокат М.
Г. от САК и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Решението на ВтОС като необжалвано е влязло в законна сила в частта,
в която ЗД "Бул Инс" АД, гр. София, ЕИК ********* е осъдено да заплати на
ищцата И. Т. Г. сумата 30 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 3 083,60 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на
настъпилото на 21.11.2021 г. ПТП в гр. Велико Търново, ведно със законната
лихва върху всяко от обезщетенията, считано от 29.05.2022 г. до
4
окончателното им изплащане.
Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията,
изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните
пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната
съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена на 08.06.2023 г. в срока по чл. 259 ал. 1
ГПК, допустима и редовна е и следва да бъде разгледана по същество.
Като съобрази влязлата в сила част на решението, въззивният съд
приема, че следва да осъществи контрол върху валидността, допустимостта и
правилността на решението на ВтОС в обжалваната част, като с оглед
оплакванията в жалбата при условията на чл. 269 от ГПК следва да обсъди
основателността на иска за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв.
до 60 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.02.2022 г. до окончателното й заплащане, както и основателността на
претенцията за заплащане на законната лихва върху сумата от 30 000 лв. за
периода от 28.02.2022 г. до 29.05.2022 г..
Въззивният съд приема, че решението в обжалваната част е валидно,
допустимо, но частично неправилно по следните съображения:
С исковата молба /ИМ/ след допуснато изменение на цената на иска по
реда на чл. 214 от ГПК ищцата И. Т. Г. е предявила иск с правно основание
чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника ЗД "Бул
Инс" АД, гр. София да й заплати сумата 60 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на ПТП,
осъществено на 27.11.2021 г. в гр. Велико Търново, съставляващи болки и
страдания от закрито счупване на диафиза на дясна раменна /мишнична/ кост,
кръвонасядания по лицето и по лявото бедро, болки в областта на главата
/тилно и в дясна лицева половина/ и световъртеж, както и страдания от
посттравматичен стрес, изразяващ се в загуба на съня, нарушение на апетита,
главоболие, страх, тревожност и депресивно разстройство, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на
застрахователя - 28.02.2022 г. до окончателното й заплащане.
С отговора на ИМ ответникът ЗД "Бул Инс" АД, гр. София е оспорил
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като е
изложил възражения във връзка с механизма на ПТП, за причиняване изцяло
5
или съпричиняване на 90 % на вредоносния резултат от страна на ищцата,
както и като цяло за размера на обезщетението, определено при условията на
чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се вида, характера и обема на претендираните
неимуществени вреди.
За да уважи частично предявения иск за сумата от 30 000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 29.05.2022 г. до окончателното й
заплащане, ВтОС е приел, че искът е допустим и доказан по основание до
този размер. Съдът е приел, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
прекия причинител на вредата и ответното ЗД към момента на увреждането и
ищцата е изпълнил процедурата по чл. 380 от КЗ, отправяйки до
застрахователя писмена застрахователна претенция на 28.02.2022 г.,
придружена със съответните писмени доказателства, но ЗД не е изплатило
обезщетение на пострадалата. Приел, че са доказани всички елементи от
състава на непозволеното увреждане съгласно чл. 45 от ЗЗД и е налице
причинно-следствена връзка между противоправното деяние на деликвента и
настъпилите в резултат на ПТП телесни увреждания на пострадалата ищца,
като е намерил за недоказани възраженията на ответника в тази насока. При
съобразяване на заключенията на вещите лица по приетите СМЕ и САТЕ,
съдът е приел, че механизма на настъпване на ПТП е ясен и е налице
причиняване на ПТП по вина на водача на лекия автомобил, като липсват
доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, тъй като същата не е нарушила задълженията си като
пешеходец и участник в движението и е пресичала пътното платно на
пешеходна пътека. За да определи при условията на чл. 52 от ЗЗД размера на
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. съдът е
съобразил възрастта на пострадалата към момента на увреждането – 76
години, както и доказаните неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, изразяващи се в травматични увреждания: спираловидно разместено
счупване на дясна мишнична кост /диафиза на раменната кост/,
кръвонасядания по лицето и по лявото бедро, както и в посттравматичен
церебрастентен синдром, протичащ на пристъпни периоди и представляващ
така нареченото късно травмено главоболие, придружено със световъртеж,
нестабилна походка, нарушение в процеса на мисленето, възприятията и
концентрацията, което заболяване ще остане до края на живота на
6
пострадалата съгласно заключението на СМЕ, проведеното оперативно и
медикаментозно лечение на ищцата, обстоятелството, че оздравителният
период на счупването е продължил около 5 месеца, а на травмите по лицето и
лявото бедро около 25 дни, наличието на метален имплант върху костта,
наличието и към момента на приключване на съдебното дирене на
ограничени и болезнени движения в дясна раменна става с двигателен
дефицит във всички посоки от около 30-40 %, търпените болки при
физическо натоварване и при промяна на климатичните условия, както и
икономическия стандарт на живот в страната към деня на увреждането и към
датата на приключване на съдебното дирене, измерен чрез
средностатистическите показатели за доходите и покупателните способности
на средния българин в съответствие със цените на стоките и услугите,
показващи инфлационен растеж. За да отхвърли претенцията за законната
лихва за периода от 28.02.2022 г. до 28.05.2022 г. вкл. ВтОС е приел, че
съгласно разпоредбата на чл. 497 ал. 1 т.2 вр. с чл. 496 ал.1 от КЗ лихвата за
забава се дължи и подлежи на присъждане, считано от деня, следващ този, в
който е изтекъл тримесечния срок за окончателното произнасяне по
извънсъдебната претенция, започнал да тече от датата на предявяването й
28.02.2022 г..
Великотърновският апелативен съд приема от фактическа и
правна страна следното:
Установява се от събраните по делото в първата инстанция
доказателства, които кореспондират помежду си - неоспорени писмени
доказателства, показанията на свидетеля В. В. Д. и заключението на съдебно-
автотехническа експертиза /САТЕ/, изготвено от вещото лице инж. С. С., че
механизмът на настъпилото ПТП в гр. Велико Търново, при което е
пострадала въззивницата И. Т. Г. е бил следния: Лекият автомобил м.
„Фолксваген Голф“ с рег. № Р17****, управляван от водачката В. Д. се е
движил по ул. Краков в посока към кръстовището на улицата с бул.
„България“ със скорост 22,6 км/ч, като непосредствено преди кръстовището е
променил траекторията си в ляво с цел престрояване и включване в бул.
„България“ по посока към „Беляковско шосе“, а по същото време
пешеходката И. Г. се е движила по пеходната пътека на ул. „Краков“ в посока
към кв. „Колю Фичето“ от дясно на ляво спрямо автомобила. Вещото лице
установява, че по време на предприемане на пресичането на пешеходната
7
пътека от пешеходката лекият автомобил е бил на около 35,8 м. от
пешеходната пътека, но водачката е реагирала със спиране едва на 4,7 м. от
пешеходната пътека, като не е имало обстоятелства, които да ограничават
видимостта на водачката към пешеходката и същата е имала техническа
възможност да предотврати ПТП чрез намаляване на скоростта на движение и
пропускане на пешеходката. Според вещото лице по време на пресичане на
пешеходната пътека пешеходката е била в полезрението на водачката на
автомобила, но същата е насочила вниманието си наляво към идващите
автомобили от бул. „България“ и не е възприела пешеходката, блъснала я е с
предната централна част на автомобила в лявата част на тялото и в резултат
на удара пешеходката се била отхвърлена и е паднало на пътното платно на
дясната си страна. Вещото лице заключава, че причина за настъпване на ПТП
е късното възприемане на пешеходката от водачката на лекия автомобил и
забавената й реакция, както и че пешеходката също не е преценила адекватно
ситуацията, тъй като не е съобразила, че скоростта на автомобила не
предвещава спиране.
Установява се от представената по делото в първата инстанция
медицинска документация относно здравословното състояние на
въззивницата И. Г., че същата е провела болнично лечение през периода от
27.11.2021 г. до 03.12.2021 г. , по време на който са й проведени редица
прегледи, изследвания и медицински интервенции, описани надлежно в
документите.
Установява се от представените по делото в първата инстанция фактура
от 21.12.2022 г. и фискален бон от същата дата, издадени от „РИА 2009“
ООД, с. Драгижево, че въззивницата е ползвала социални услуги през м. ХІІ
2021 г. и м. І 2022 г..
Установява се от представените по делото в първата инстанция
амбулаторни листове, издадени за периода от 12.02.2022 г. до 04.06.2022 г.,
фактура за извършен платен медицински преглед на 06.06.2022 г. , рецепти и
фискални бонове за закупени медикаменти, че въззивницата многократно е
търсила лекарска помощ по повод на оплаквания от болки в главата,
световъртеж, нестабилна походка и обща отпадналост след удар на главата
при ПТП, за които й са й извършвани прегледи и е назначено медикаментозно
лечение, което е изпълнявала.
8
Установява се от представените по делото във въззивната инстанция
амбулаторни листове от 10.06.2023 г. и 08.09.2023 г. , че въззивницата е
продължила да търси лекарска помощ по повод на оплаквания от болки в
главата, световъртеж, нестабилна походка и обща отпадналост след удар на
главата при ПТП, както и оплаквания от болки в областта на дясното бедро и
ляво коляно, за които й са й извършвани прегледи и е назначено
медикаментозно лечение.
Установява се от показанията на разпитаните в първата инстанция
свидетелки А. Г. /дъщеря на въззивницата/ и Р. Т. /съседка на въззивницата/,
че до ПТП въззивницата е била в добро здравословно състояние с оглед
възрастта си, живеела сама и се грижела за себе си, движела се постоянно,
пазарувала в различни части на града и се разхождала всекидневно.
Свидетелките установяват, че след ПТП въззивницата е различен човек,
станала страхлива, плаха, притеснителна и тревожна, лесно се изморявала, не
можела да спи, не излиза от дома си с месеци, не може да пази равновесие,
движи се бавно, често залита на една страна, има страх да не падне и да се
удари, не може да се обслужва сама, страда от главоболие и световъртеж,
често лежи, а паметта й рязко се влошила. Свидетелката Г. установява, че
въззивницата не е възстановила способността си да си служи в пълна степен
със счупената ръка, не може да дига ръката си и по тази причина се е
наложило да й се купят нови сушилници. Същата свидетелка установява, че
непосредствено след ПТП въззивницата е изпитвала силни болки в счупената
ръка и в главата от удара, лицето й и дясното й око били с кръвонасядания,
оперативното лечение на ръката било свързано с поставяне на пирони и
планки, които ще останат в тялото й до края на живота й, а белодробните й
изследвания показвали, че кръв от синусите в резултат на удара в главата се
стича в белите й дробове. Установява, че няколко дни с помощта на съпруга
си се грижели за въззивницата в дома си, тъй като тя не можела да се
обслужва, имала световъртеж и лежала в леглото с памперси, но свидетелката
се разболяла от Ковид, поради което за известен период плащали на жена от
близко населено място да я обслужва, а след това за период от около 40 дни я
настанили в социален дом, тъй като не можели да се грижат за нея, а тя
продължавала да не е в състояние да се грижи за себе си. Установява, че след
изписването на майка й от хосписа след преглед от невролог й е поставена
диагноза „церебрастения“ и не се очаква да се излекува до края на живота си,
9
като оплакванията от световъртеж, главоболие и гадене продължават и към
момента. Показанията на свидетелките кореспондират помежду си и с
представените по делото писмени доказателства относно здравословното
състояние на ищцата и не са оборени от други събрани по делото
доказателства, поради което се кредитират от съда при съобразяване на
евентуалната заинтересованост на свидетелката Г. при условията на чл. 172 от
ГПК.
Установява се от представените по делото писмени доказателства
относно здравословното състояние на въззивницата и заключението на
приетата в първата инстанция СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Н. Г.,
специалист по съдебна медицина, че в резултат на осъщественото на
27.11.2021 г. ПТП въззивницата И. Г. е получила следните увреждания на
здравето: закрито разместено счупване на дясна мишнична кост, кръвно
наместване и фиксиране с метал на счупената кост, кръвонасядания по
лицето, кръвонасядане по ляво бедро, късен постравматичен церебрастенен
синдром. Вещото лице установява, че на въззивницата е проведено
оперативно лечение на дясна мишница с поставяне на метален имплант и
продължително медикаментозно лечение, продължаващо и към момента на
изготвяне на заключението – м. ІІ 2023 г., като по делото не са налице данни
за провеждани рехабилитационни процедури. Установява, че в продължение
на около половин година на въззивницата са направени три контролни
прегледа по повод на церебрастенни оплаквания от специалист-неврохирург.
Установява, че получените травматични увреждания са получени по общия
механизъм на удар с твърд тъп предмет с последващо падане и удар върху
твърд терен върху дясна половина на главата и дясна мишница. Установява,
че срокът на лечение и възстановяване в резултат от счупената мишнична
кост е около 5 месеца, съобразно тежестта на травмата /спираловидно
разместено счупване/ и възрастта на пострадалата - 76 г., както и наличието
на метален имплант върху счупената кост, а за травмите на лицето срокът на
лечение и възстановяване е около 25 дни. Установява, че и към момента на
изготвяне на заключението са налице оплаквания от постоянно главоболие на
моменти с пристъпен значителен интензитет, гадене, световъртеж, нестабилна
походка, обща отпадналост, които обосновават извод за постравматичен
церебрастенен синдром /ПЦС/. Вещото лице установява, че при прегледа на
въззивницата, извършен на 09.02.2023 г. е констатирало ограничени и
10
болезнени движения в дясна раменна става с двигателен дефицит във всички
посоки от около 30-40 %, а въззивницата се е оплакала от болки при
физическо натоварване и при промяна на климатичните условия, за които
приема обезболяващи медикаменти. При разпита на вещото лице същото
установява, че при пациенти над 50-55 години, каквато е въззивницата,
заболяването ПЦС остава дефинитивно за цял живот, като периодично ще
има периоди на обостряне независимо от приеманите медикаменти за
лечението му.
Установява се от представените в първата инстанция писмени
доказателства, че на 28.02.2022 г. въззивното застрахователно дружество /ЗД/
е сезирано със заявление за изплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди в полза на въззивницата И. Г. в резултат на описаното
по-горе ПТП по застрахователна полица № BG/02/********** и въз основа на
същото е образувана щета № ********** при ЗД, както и че с писмо изх. №
от 08.03.2022 г. ЗД е отказало да удовлетвори застрахователната претенция
поради липса на представени безспорни писмени доказателства относно
вината на водача на застрахования автомобил, като е изискало представяне
допълнително на влязъл в сила акт в тази насока, заключения на САТЕ и
СМЕ, протокол за ПТП и медицинска документация за установяване на
обстоятелствата по заявлението.
При така установенатата фактическа обстановка по спора, въззивната
инстанция намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд
е приел, че са налице предпоставките на чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на въззивното ЗД, в качеството на застраховател по
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
осъщественото ПТП.
Въззивният съд приема за частично основателни с оглед
доказателствата по делото възраженията на въззивницата за определяне от
първоинстанционния съд на по-нисък размер на обезщетението за
причинените на пострадалата въззивница неимуществени вреди, като приема,
че определеният размер от 30 000 лв. е занижен и не съответства на принципа
за справедливост, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Доказаните
увреждания на здравето на въззивницата при ПТП въз основа на писмените и
гласните доказателства и заключението на СМЕ са закрито разместено
счупване на дясна мишнична кост, за което е проведено кръвно наместване и
фиксиране с метал на счупената кост, кръвонасядания по лицето и ляво бедро,
късен постравматичен церебрастенен синдром /ПЦС/ в резултат на удар на
главата на въззивницата, възстановителният период по които с изключение на
11
ПЦС с оглед конкретно установените усложнения и медицински интервенции
е продължил около 5-6 месеца, през който интензитетът на физическите
болки и страдания при въззивницата е бил първоначално по-висок, а след
това постепенно е намалявал. Доказано по делото е също, че към датата на
приключване на съдебното дирене по делото в първата инстанция
последиците от травматичните увреждания не са напълно отшумели и
въпреки изминалия период от около година и девет месеца след ПТП
въззивницата страда от ПЦС, който наред с физическите и емоционалните й
болки и страдания влошава съществено качеството й на живот, а движенията
в дясна раменна става при нея са останали болезнени и с двигателен дефицит
във всички посоки от около 30-40 %, от което може да се направи извод, че
състоянието на въззивницата не е възстановено в степента, в която е било
преди ПТП и не се очаква това да се случи по отношение на ПЦС. Доказано
по делото е, че по време на оздравителния период от 5-6 месеца въззивницата
е преживяла тежък емоционален стрес както поради случилото се, търпените
болки, страдания, така и поради наложилите се ограниченията в начина й на
живот и невъзможността да се обслужва сама в първите няколко месеца след
ПТП, което наложило настаняването й в хоспис за два месеца и
необходимостта за нея да се грижат хора, които не са й близки, който стрес с
оглед възрастта й същата не е успяла да овладее. Установява се, че с оглед
състоянието си в резултат на ПЦС въззивницата има страх да излиза от дома
си и да се движи по улицата, налага се близките й да се грижат за нея и
нуждите й, респ. качеството й на живот съществено се е понижило.
Съобразявайки интензитета на физическите и психическите болки и
страдания на въззивницата от момента на ПТП до подаване на ИМ и след това
до приключване на съдебното дирене, възрастта й към момента на
увреждането – 76 години, необходимостта да бъде изцяло обгрижвана от
други лица, вкл. в хоспис за период от 2-3 месеца, тежкото й състояние в
първите дни, обстоятелствата, при които са получени травматичните
увреждания, продължителността на лечебния и възстановителен процес,
претърпеняната оперативна интервенция и имобилизация, съпътствани с
интензивни болки и страдания, обстоятелството, че преди увреждането
въззивницата е била в добро здравословно състояние, а след увреждането за
период от около пет-шест месеца не можела да има нормален за възрастта си
живот, негативното отражение на случилото върху психиката й, липсата на
пълно възстановяване на състоянието й, възможността симтомите на ПЦС
периодично да се обострят до края на живота й независимо от предприетото
лечение, както и икономическите условия в страната към момента на ПТП ,
съдът намира, че на основание чл. 52 ЗЗД на въззивницата следва да бъде
определено обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи
се във физически, емоционални и психически болки и страдания в размер на
40 000 лв.. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд не е обсъдил изобщо придобитото в резултат на
ПТП заболяване на въззивницата ПЦС, тъй като от мотивите на съдебния акт,
12
както и от диспозитива на същия се установява, че съдът е съобразил
наличието на заболяването. Въззивният съд приема, че първоинстанционният
съд е съобразил всички релевантни за спора обстоятелства, като единствено
липсата на оценка на отражението на уврежданията върху качеството на
живот на въззивницата в етапа на живота й, в който се намира е довело до
определяне на несъответен на принципа на справедливостта размер на
обезщетението й за неимуществени вреди. Съдът приема, че по делото не се
доказа, тежестта за което е върху ищцата, въззивница в настоящото
производство интензитетът на физическите и емоционалните страдания при
нея да надхвърля в по-значителна степен присъщите болки и страдания
свързани с конкретните увреждания, като оглед тежестта на уврежданията на
въззивницата съдът приема, че обезщетението в посочения по - горе размер е
съобразено и с размера на присъжданите обезщетения за подобни увреждания
на здравето от други съдилища.
Не се спори по делото във въззивната инстанция, а липсват и
доказателства да е налице съпричиняване на ПТП от страна на въззивницата,
поради което въззивният съд приема, че определеното по-горе обезщетение
не следва да бъде намалявано при условията на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
При тези правни изводи въззивният съд приема, че в полза на
пострадалата въззивница следва да бъде присъдено обезщение за доказаните
неимуществени вреди в пряка причинна връзка с процесното ПТП,
осъществено на 27.11.2021 г. в гр. Велико Търново в размер на сумата от 4 0
000 лв., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, дължима на
основание чл. 429 ал. 2 изр. 2 от КЗ, считано от 28.02.2022 г. до
окончателното заплащане на обезщетението. Въззивният съд приема, че
неправилно ВтОС е отхвърлил претенцията за заплащане на законната лихва
върху присъденото обезщетение за периода от датата на сезиране на ЗД със
застрахователната претенция до изтичане на тримесечния срок по чл. 497 ал. 1
т. 2 вр. чл. 496 ал. 1 от КЗ без да съобрази постоянната практика на ВКС по
приложение на разпоредбите на КЗ, касаещи обезщетение за забава, дължимо
от застраховател. ВКС приема, че за периода от датата на деликта до
предявяване на претенцията пред застрахователя обезщетението за забава
върху обезщетението за претърпените от увреденото лице вреди се дължи от
делинквента на основание 86 от ЗЗД и не се покрива от застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния
договор. ВКС приема също, че по прекият иск по чл. 432 ал. 1 КЗ от
увреденото лице срещу застрахователя за заплащане на обезщетение за забава
за периода от датата на предявяване на претенцията застрахователят на
13
основание чл. 493 ал. 1 т. 5 от КЗ следва да покрие както отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията до изтичане на срока по чл. 496 ал. 1 от КЗ, така и отговорността
за собствената си забава след изтичане на срока поради липса на произнасяне
и плащане на обезщетение в законния срок. В този смисъл са решение №
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., I т. о. на ВКС, решение №
72/29.06.2022 г. по т. д. № 1191/2021 г., I т. о. на ВКС, решение №
50135/11.11.2022 г. по т. д. № 2026/2021 г., I т. о. на ВКС, решение №
50028/01.08.2023 г. по т. д. № 200/2022 г., I т. о. на ВКС и др.. При
съобразяване на цитираната практика на ВКС, която споделя, въззивният съд
приема, че началният момент, от който въззиваемото ЗД дължи лихва за
забава на въззивницата върху неплатената главница на обезщетението за
неимуществени вреди е датата на подаване на застрахователната претенция –
28.02.2022 г..
Въззивният съд приема, че искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв. до 60 000 лв., ведно с
претендираната законна лихва върху тази сума, считано от 28.02.2022 г. до
окончателното й заплащане е недоказан и поради това неоснователен.
С оглед на гореизложеното въззивният съд приема, че обжалваното
решение в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е
отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до 40 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, както и е отхвърлена претенцията за заплащане на
законна лихва върху обезщетението от 30 000 лв. за периода от 28.02.2022 г.
до 28.05.2022 г. се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, а вместо него бъде постановено друго, с което исковите претенции
в тази им част бъдат уважени. В останалата обжалвана част, в която искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000
лв. до 60 000 лв., ведно с претендираната законна лихва върху тази сума е
отхвърлен като недоказан и поради това неоснователен решението на
първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед уважаване частично на въззивната жалба решението на
първоинстанциония съд следва да бъде отменено в часттта относно
14
разноските. В първата инстанция ищцата е направила разноски за държавна
такса и възнаграждение на вещо лице, от които ВтОС е присъдил сумата от 1
113,56 лв. съразмерно с уважената част на исковете /52 %/. Ответникът е
направил разноски за адвокатско възнаграждение, възнаграждение на вещо
лице и възнаграждение за свидетел, от които ВтОС е присъдил сумата от 2
872 лв. съразмерно с отхвърлената част на исковете /48 %/. Следва
дължимите разноски в полза на ищцата да се увеличат с 16 % и със същият %
да се намалят дължимите разноски в полза на ответника с оглед уважената
част от иска за неимуществени вреди от въззивната инстанция. При тези
изводи въззивният съд приема, че в полза на ищцата за първата инстанция се
дължат разноски общо в размер на 1 462,53 лв., а в полза на ответника за
първата инстанция се дължат разноски общо в размер на 1 914,67 лв.. След
компенсация на насрещните вземания на страните за разноски ответника
следва да бъде да осъден да заплати на ищцата сумата от 452,14 лв. за
направени по делото разноски съобразно изхода на делото в първата
инстанция.
На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА ВтОС е определил възнаграждение на
адвокат Ж. Д. съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 и т. 4 вр. с чл. 2 ал. 5 на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения общо
в размер на сумата 3 658,36 лв. съобразно броя и уважената част от исковете.
Като съобрази, че само по иска за неимуществени вреди адвокатското
възнаграждение определено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата в
редакцията към датата на приключване на съдебното дирене в първата
инстанция е в размер на 5 450 лв. при пълно уважаване на иска, въззивният
съд приема, че над присъдените 50 % от него от ВтОС следва да присъди
допълнително адвокатско възнаграждение за първата инстанция за още 17 %
в размер на 926 лв..
Въз въззивната инстанция въззивницата е направила разноски общо в
размер на 3 650 лв., от които за държавна такса в размер на 600 лв. и 3 050
лв. за адвокатско възнаграждение. Въззиваемото ЗД е направило разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 560 лв. с ДДС. Неоснователно е
възражението на процесуалния представител на въззивницата по реда на чл.
78 ал. 5 от ГПК, тъй като при съобразяване на обжалваемия интерес, който е
30 000 лв. и разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата, въззивният съд
приема, че минималният размер на адвокатското възнаграждение е 3 050 лв.,
15
към което след начисляване на ДДС в размер на 610 лв. се получава
минимално възнаграждение многократно над платения по делото от
въззиваемия размер от 1 560 лв.. Въззивният съд като съобрази, че въззивната
жалба е уважена за 1/3 от обжалваемия интерес, приема, че в полза на
въззивницата се дължат 1/3 от направените разноски, т.е. дължат се разноски
в размер общо на сумата от 1 216,55 лв.. С оглед отхвърлената част от
въззивната жалба в полза на въззиваемото ЗД се дължат 2/3 от направените
разноски или разноски в размер на 1 040 лв.. След компенсация на
насрещните вземания за разноски на страните в полза на въззивницата следва
да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 176,55 лв..
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 241/22.05.2023 г. по гр. д. № 490/2022 г. на
Великотърновския окръжен съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения
иск от И. Т. Г. против "БУЛ ИНС" АД, гр. София, ЕИК ********* за
разликата над сумата от 30 000 лв. до сумата от 40 000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума , В ЧАСТТА, в която е отхвърлено искането
на И. Т. Г. за присъждане на законната лихва върху сумата от 30 000 лв. за
периода от 28.02.2028 г. до 28.05.2022 г. вкл., както и В ЧАСТТА относно
разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 вр. чл. 86 от ЗЗД
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да ЗАПЛАТИ на И. Т. Г., ЕГН
********** от гр. Велико Търново, *********, вх. В допълнително сумата от
10 000 лв. за допълване до пълния размер на обезщетението от 40 000 лв. над
присъденият от ВтОС размер на обезщетението в размер на сумата от 30 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на ПТП, настъпило на 27.11.2021 г. в гр. Велико Търново, ведно със
законната лихва върху главницата от 10 000 лв., считано от 28.02.2022 г. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 429 ал. 2 изр. 2 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД ЗД
16
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да ЗАПЛАТИ на И. Т. Г., ЕГН
********** от гр. Велико Търново, *********, вх. В законната лихва върху
присъдената главницата на обезщетението за неимуществени вреди в размер
на 30 000 лв. за периода от 28.02.2022 г. до 28.05.2022 г. вкл..
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ЗЗД след компенсация ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да ЗАПЛАТИ на И. Т. Г., ЕГН ********** от гр.
Велико Търново, **********, вх. В сумата от 452,14 лв. за направени в
първата инстанция разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87 да ЗАПЛАТИ на адвокат Ж. Д. Д. от ХАК допълнително
сумата от 926 лв. над присъдената сума в размер на 3 658,36 лв. за адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна защита на И. Т. Г. по делото в
първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 241/22.05.2023 г. по гр. д. № 490/2022 г.
на Великотърновския окръжен съд в останалата обжалвана част, в която е
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск с правно
основание чл. 432 от КЗ от И. Т. Г. против "БУЛ ИНС" АД, гр. София, ЕИК
********* за разликата над сумата от 40 000 лв. до 60 000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК след компенсация ЗД "Бул Инс"
АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Джеймс Баучер" №
87, ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на И. Т. Г., ЕГН ********** от гр. Велико
Търново, *********, вх. В на сумата от 176,55 лв. за направени по делото
разноски във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
17
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18