МОТИВИ
към присъда по НОХД № 2879/2012 г. по описа на ПРС
ХVІІ н. с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала обвинение
пред Районен съд гр. Пловдив срещу Р.А.З. за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.
чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. “А” и б. “Б” вр. чл.18
ал.1 от НК за това, че на 23.04.2012 г. в гр. Пловдив при условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл.66 от НК, и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода
за извършени умишлени престъпления от общ характер, като за поне едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот и лица, и чрез използване на
техническо средство – нож, е направил опит да отнеме чужди движими вещи –
преносим компютър марка „А.”, модел „Х.”, на стойност 845 лева, от владението
на Р.И. Г. от гр. Пловдив, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
го присвои, като деянието е останало недовършено, поради независещи от волята
на дееца причини.
По делото не е предявен и приет за съвместно
разглеждане граждански иск.
Съдебното следствие се проведе по реда на глава ХХVІІ
от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението спрямо подсъдимия по
посочената в обвинителния акт правна квалификация на деянието. Моли съда да му
определи и наложи наказание лишаване от свобода като съобрази реда на
провеждане на съдебното следствие, но размерът на наказанието да не бъде по –
малък от шест години, при строг режим на изтърпяване. Взема становище относно
веществените доказателства по делото – да бъдат унищожени, и относно разноските
– за присъждане в тежест на подсъдимия.
Служебният защитник на подсъдимия не оспорва
извършеното от подзащитния му, нито правната квалификация на деянието. Моли
съда да определи наказанието лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК
като акцентира върху налични смекчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият Р.А.З. се явява в съдебно заседание,
признава се за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Иска по – малко наказание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимият Р.А.З. е роден на *** г. в гр.*******,
живущ ***, б., български гражданин, безработен, не женен, осъждан, с ЕГН
**********.
Подсъдимият З. е осъждан многократно – 17 пъти, като
влияние върху правната квалификация на инкриминираното деяние оказват
последните 11 от тях, а именно: определение по НОХД № 45/2007 г. по описа на РС
гр. Първомай, влязло в сила на 06.03.2007 г., с което на З. е било наложено
наказание лишаване от свобода в размер на три месеца при строг режим на
изтърпяване, определение по НОХД № 80/2007 г. по описа на РС гр. Първомай,
влязло в сила на 29.05.2007 г., с което е било наложено наказание лишаване от
свобода също в размер на три месеца при строг режим на изтърпяване, определение
по НОХД № 1314/2007 г. по описа на РС гр. Пловдив, в сила на 17.09.2007 г. – с
наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца при общ режим на
изтърпяване, присъда по НОХД № 170/2007 г. по описа на РС гр. Първомай, в сила
на 01.12.2007 г. – с наложено наказание лишаване от свобода в размер на девет
месеца при строг режим на изтърпяване, определение по НОХД № 1653/2007 г. по
описа на РС гр. Пловдив, в сила на 08.01.2008 г. – с наложено наказание
лишаване от свобода в размер на шест месеца при общ режим на изтърпяване,
определение по НОХД № 1757/2007 г. по описа на РС гр. Пловдив, в сила на
18.01.2008 г. – с наложено наказание лишаване от свобода в размер на десет
месеца при строг режим на изтърпяване, присъда по НОХД № 191/2008 г. по описа
на РС гр. Първомай, в сила на 06.11.2008 г. – с наложено наказание лишаване от
свобода в размер на шест месеца при строг режим на изтърпяване, присъда по НОХД
№ 204/2008 г. по описа на РС гр. Първомай, в сила на 05.12.2008 г. – с наложено
наказание лишаване от свобода в размер на една година при строг режим на
изтърпяване, определение по НОХД № 1761/2008 г. по описа на РС гр. Пловдив, в
сила на 18.12.2008 г. – с наложено наказание лишаване от свобода в размер на
една година при строг режим на изтърпяване, определение по НОХД № 635/2008 г.
по описа на РС гр. Асеновград, в сила на 18.02.2009 г. – с наложено наказание
лишаване от свобода в размер на три години при строг режим на изтърпяване, и
определение по НОХД № 5161/2011 г. по описа на РС гр. Пловдив, в сила на
02.08.2011 г. – с наложено наказание лишаване от свобода в размер на осем
месеца при строг режим на изтърпяване. Наказанието по последното осъждане
подсъдимият Р.З. е изтърпял на 30.03.2012 г., когато е бил освободен.
Подсъдимият Р.З. бил безработен и не
разполагал с парични средства. На 23.04.2012 г. около 08.00 ч. той пристигнал в
гр. Пловдив и решил да извърши кражба от дома на св. Р.И. Г., когото познавал
отпреди. В изпълнение на намисленото подсъдимият се отправил към дома на св.
Г., намиращ се на първия етаж на жилищен блок на бул. „Ц.” № **. След като
пристигнал до дома на свидетеля З. разпитал съседи на Г. дали последният е у
дома си и след като се убедил, че същият е излязъл, отишъл в задната част на
блока, набрал се с ръце по парапета и достигнал до един от прозорците на
жилището на св. Г., който бил отворен. След това подсъдимият срязал с нож,
който носел у себе си, комарника на прозореца и по този начин проникнал в
жилището на свидетеля. Влизайки в стаята, Р.З. забелязал, че на масата има
поставен преносим компютър /лаптоп/ марка „А.”, модел „Х.”. Подсъдимият взел
лаптопа и решил да напусне дома на св. Г. по същия начин, по който бил влязъл.
Действията на З. по срязване комарника на прозореца на
св. Г. били възприети от лице с неустановена по делото самоличност, което
сигнализирало за случващото се в 06 РУ „Полиция” гр. Пловдив. На място се
отзовали свидетелите А.А.Б. **** в 06 РУП, и колегата му М.. Свидетелят Б.
отишъл до входната врата на апартамента на св. Г., а колегата му отишъл до
задната страна на блока. Междувременно към полицейските служители се
присъединили и св. М.Х.Л. – **** в 06 РУП, и колегите му М. и К.. Св. Л. също
отишъл до задната страна на блока и забелязал, че комарникът на един от
прозорците на първия етаж е срязан. Малко след това от този прозорец
подсъдимият З. се опитал да напусне жилището на св. Г., носейки със себе си и
лаптопа на последния свидетел. Виждайки полицейските служители, той оставил
лаптопа във вътрешността на стаята, тъй като преценил, че ще му попречи при
опит за бягство и се опитал да избяга. Впоследствие З. бил задържан от
полицаите и бил отведен в 06 РУП за изясняване на случая.
На място в районното управление подсъдимият Р.З.
предал ножа, с който бил срязал комарника на св. Г. /протокол за доброволно
предаване – л.5 от досъдебното производство/.
Съгласно заключението на вещото лице
по изготвената СОЕ /л.25 от досъдебното производство/ стойността на лаптоп
марка „А.”, модел „Х.”, е 845 лв.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: самопризнанието на подс. З., дадено в хода
на съдебното следствие и ползвано на основание чл.372 ал.4 от НПК, от
показанията на свидетелите Г., Б., Л. и М., дадени в хода на досъдебното
производство в разпит пред разследващ орган, ползвани от съда на основание
чл.373 ал.3 от НПК, СОЕ, протокол за доброволно предаване, фактура, гаранционна
карта, разписка, протокол за оглед на местопроизшествие, заповед за задържане
на лице, справки за лице български гражданин, справка за съдимост,
характеристична справка, от вещественото
доказателство – 1 бр. сгъваем нож с острие около 25 см, със счупен връх,
намиращо се на съхранение при домакина на VІ РУП гр. Пловдив.
Съдът ползва като достоверни показанията на
свидетелите Г., Б., Л. и М., дадени в хода на досъдебното производство в разпит
пред разследващ орган и ползвани на основание чл.373 ал.3 от НПК, като
последователни и логични, взаимно допълващи се и кореспондиращи помежду си и с останалите
доказателства по делото.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по
изготвената СОЕ /л.25 от досъдебното производство/ като компетентно, изготвено
с нужните познания и опит в съответната област и неоспорено от страните по
делото.
При така приетата за установена и изложена фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият Р.А.З. с действията си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.
чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„А” и б.„Б” вр. чл.18
ал.1 от НК, тъй като на 23.04.2012 г. в гр. Пловдив при условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от
свобода за извършени умишлени престъпления от общ характер, като за поне едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и лица, и чрез
използване на техническо средство – нож, е направил опит да отнеме чужда
движима вещ – преносим компютър марка „А.”, модел „Х.”, на стойност 845 лева,
от владението на Р.И. Г. от гр. Пловдив без неговото съгласие и с намерение
противозаконно да я присвои, като деянието е останало недовършено, поради
независещи от волята на дееца причини.
От обективна страна подсъдимият Р.З. *** е прекъснал
владението на пострадалия свидетел Р. Г. върху собствената на последния движима
вещ преносим компютър марка „А.”, модел „Х.”, на стойност 845 лева, като е
установил своя трайна фактическа власт върху нея – влизайки в дома му, вземайки
компютъра и опитвайки се да избяга през прозореца, без да е получил съгласието
на свидетеля Г. за това.
Това деяние е останало във фазата на опита и то по
причини изцяло извън волята на лицето – заради намесата на полицейските
служители, които дошли на местопрестъплението и заловили подсъдимия при опита
му да напусне жилището на св. Г. през прозореца, а инкриминираната вещ не била
изнесена от апартамента.
Деянието е извършено от подсъдимия З. чрез използване
за проникване в жилището на пострадалия чрез разрязване на поставения на
прозореца комарник с нож, който нож представлява техническо средство, което
определя приложението на чл.195 ал.1 т.4 от НК.
Налице е и по – тежко квалифициращ кражбата признак по
см. на чл.195 ал.1 т.3 от НК – разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот и лица, доколкото извършителят е осигурил достъпа си до жилището
на пострадалия чрез увреждане целостта на поставения на прозореца комарник, без
преодоляването на който комарник З. е нямало да може да проникне във
вътрешността на апартамента.
До момента на извършване на престъплението подсъдимият
Р.З. и бил осъждан 17 пъти за извършени умишлени престъпления от общ характер
като влияние върху правната квалификация на процесната кражба – като извършена
при условията на опасен рецидив както по см. на чл.29 ал.1 б.”И” от НК, така и
по см. на чл.29 ал.1 б.”Б” от НК, оказват осъжданията по НОХД № 45/2007 г. по
описа на РС гр. Първомай, НОХД № 80/2007 г. по описа на РС гр. Първомай, НОХД №
1314/2007 г. по описа на РС гр. Пловдив, НОХД № 170/2007 г. по описа на РС гр.
Първомай, НОХД № 1653/2007 г. по описа на РС гр. Пловдив, НОХД № 1757/2007 г.
по описа на РС гр. Пловдив, НОХД № 191/2008 г. по описа на РС гр. Първомай,
НОХД № 204/2008 г. по описа на РС гр. Първомай, НОХД № 1761/2008 г. по описа на
РС гр. Пловдив, НОХД № 635/2008 г. по описа на РС гр. Асеновград и по НОХД №
5161/2011 г./ с посочени по – горе наложени по вид и размер наказания и дата на
влизане в сила на осъдителните актове/. Независимо че някои от тези наложени
наказания лишаване от свобода /и то все при ефективно изпълнение/ могат да
бъдат групирани помежду си, то пак са налице предпоставките за определяне на
кражбата като извършена по по – тежко наказуемия състав по см. на чл.196 ал.1
т.2 от НК – подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан два и повече пъти на
лишаване от свобода за извършени умишлени престъпления от общ характер, като за
поне едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК. За
никои от посочените наказания не е изтекъл срок по – голям от пет години от
изтърпяването му – по чл.30 ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимия при пряк умисъл.
С оглед на посочената правна квалификация на
извършеното от подсъдимия Р.А.З. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195
ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„А” и б.„Б” вр. чл.18 ал.1 от НК, като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК и с оглед на
особеното производство, по реда на което се проведе съдебното следствие – по
глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, настоящият съдебен състав
е задължен да приложи разпоредбата на чл.58 А от НК, което ограничение е
наложено от нормата на чл.373 ал.2 от НПК.
По отношение на размера на наказанието,
което настоящият състав прие да наложи на подсъдимия З., съдът като отчете от една страна като смекчаващи отговорността
обстоятелства – признанието на вина и обстоятелството, че инкриминираното
деяние е останало във фазата на опита /с оглед на по – ниската му обществена
опасност/, а от друга страна като отегчаващи отговорността обстоятелства –
обременено съдебно минало – съден още шест пъти извън осъжданията оказващи
влияние върху правната квалификация на инкриминираното деяние, прие, че
съответно на обществената опасност на извършеното и на дееца, а и целесъобразно
е да определи наказание при условията на чл.54 от НК с лек превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства лишаване от свобода в размер на пет
години. Това наказание съобразно задължението за редуцирането му, изведено от
нормата на чл.58 А ал.1 от НК предвид особения ред на провеждане на съдебното
следствие /по реда на глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК/,
съдът намали с една трета, така че подсъдимият Р.А.З. бе осъден с настоящата присъда по повдигнатото му
обвинение на
лишаване от свобода в размер на три години и четири месеца. Съдът не споделя
искането на защитника на подсъдимия за определяне на наказанието при условията
на чл.55 от НК – при многобройно или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, тъй като не счита, че такива са налице. Както се и посочи по –
горе смекчаващите отговорността обстоятелства са само признанието на вина и
това, че кражбата е останала във фазата на опита – нито са многобройни, нито
пък някое от тях е изключително. Младата възраст на подсъдимия също не следва
да се счита като смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото и на тази
възраст – 29 години, З. вече е “натрупал” 17 осъждания за извършени други
престъпления, което го определя вече като лице с изградени престъпни навици,
като деец с по – висока степен на обществена опасност. Като аргумент за
съдебния състав, че не следва да се уважава искането на защитника за определяне
на наказанието при условията на чл.55 от НК се счете и това, че З. е извършил
престъплението само 23 дни след като е бил освободен от затвора по изтърпяване
на наказание лишаване от свобода – целите, с които е било наложено това
изтърпяно наказание, явно не са били постигнати.
Така определеното и наложеното на подсъдимия Р.А.З.
наказание лишаване от свобода в размер на три години и четири месеца, което се
приема от съда за съответно на обществената опасност на деянието и дееца, а и
справедливо, съдът постанови с присъдата си лицето да изтърпи при първоначален
строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание
чл.57 ал.1 вр. чл.60 ал.1 вр. чл.61 т.2
от ЗИНЗС.
На основание
чл.59 ал.1 и ал.2 от НК следва да се приспадне от така определеното и наложено
на подсъдимия З. наказание лишаване от свобода в размер на три години и четири
месеца, времето през което подсъдимият
е бил задържан под стража по реда на ЗМВР и НПК, а именно за времето от 23.04.2012
г. до влизане в сила на присъдата, като един ден задържане се зачита за един
ден лишаване от свобода.
Относно
вещественото доказателство – 1 бр.
сгъваем нож с острие около 25
см, със счупен връх, намиращо се на съхранение при
домакина на VІ РУП гр. Пловдив, съдът прие да се унищожи като вещ без стойност след влизане в сила на
присъдата.
По делото са направени разноски за
възнаграждение на вещото лице по изготвяне на СОЕ в размер на 25 лв., които с
оглед изхода на производството съдът присъди на основание чл.189 ал.3 от НПК в
тежест на подсъдимия Р.А.З. за заплащането им в полза на ВСС.
Разноските за служебен защитник не могат
да бъдат присъдени към настоящия процесуален етап, тъй като размерът им се
определя от НБПП, а не от съда.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с
оригинала! В.Т.