РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. Б., 02.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело № 20221210100284 по описа
за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба от ищеца
КР. ЛЮБ. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ул. ******* чрез адв. В.У., вписана
в АК- Б., с адрес гр. Б., ул. Д-р Христо Татарчев 36, ет. 1, срещу ответника „Е. М.“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление обл. С. р-н В. *************
В исковата молба ищецът сочи, че срещу него е образувано изп. д. № 1334/2012 г. на
ЧСИ - В. Т.. След справка се установило, че делото е образувано по молба на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД от дата 29.10.2012 г., въз основа на издаден изп. лист от Районен
съд Б. от дата 23.10.2012 г. по ч.гр.д. № 2929/2012 г. По изпълнителното дело на дата
13.02.2013 г. е изготвена ПДИ на длъжника, която е връчена на 18.02.20213г. На 13.02.2013
г. е наложен и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На дата 28.05.2013
отново е наложен нов запор върху трудовото възнаграждение при същият работодател на
длъжника. На дата 16.07.2018 г. е постъпила молба за конституиране на нов взискател във
връзка с извършена цесия. Новият взискател по делото е „Е. М.“ ЕООД. Впоследствие на
дата 29.10.2019 г. е наложен нов запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което
получава от работодателя му „Б. Г. И.“ ЕООД, ЕИК *********. Считано от тогава по изп. д.
не са предприемани никакви други действия. Сочи се, че ищецът не дължи сумите
установени с горецитирания изпълнителен лист, тъй като същите се явяват погасени по
давност, за което се излагат конкретни съображения. Конкретно се сочи, че последното
валидно прекъсващо давността действие е издаването на ИЛ на дата 23.10.2012г. От тази
дата е започнала да тече 5 годишната давност по чл. 110 ЗЗД, която към 23.10.2017 г. е
изтекла и задължението е било погасено по давността, тъй като до тази дата не са били
предприети валидни действия, които да прекъсват давността.
Прави се искане да се признае за установено, че КР. ЛЮБ. К., ЕГН **********, не
дължи по отношение на ответника общо сумата от 12 883,12 лв., за която сума е издаден
изпълнителен лист от дата 23.10.2012 г. по ч.гр.д. № 2929/2012 г. по описа на Районен съд
Б., както следва: сумата от 5 886,68 лв. представляваща главница по договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечаване от 01.12.2009 г.; сумата от 6 455,69 лв.
представляваща общо лихви, както следва: 316.31 лв. представляващи наказателна лихва за
периода от 18.01.2012 г. до 15.10.2012г..; 570.05 лв. представляващи договорна лихва за
периода от 18.01.2011 г. до 15.10.2012г.; ; 5 569.33 лв. представляващи законната лихва
1
върху главницата считано от 16.10.2012г. до датата на депозиране на настоящата искова
молба; сумата от 547,29 лв. представляваща общо сторени разноски, както следва: 135,46 лв.
представляващи платена държавна такса; 411.83 лв. представляващи адвокатски хонорар,
като всички гореописани суми са предмет на изп. д. № 1334/2012 г. на ЧСИ - В. Т..
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на ответника, с който
предявеният иск се оспорва. Сочи се, че давностният срок в случая е петгодишен. Твърди се,
че вземанията по изпълнителния лист не са погасени по давност, за което се излагат
конкретни доводи и съображения. Прави се искане за отхвърляне на предявения иск.
По делото е представено копие на изпълнително дело № 1334/2012г. по описа на ЧСИ
В. Т., от материалите на което се установява следното от фактическа страна:
Издаден е изпълнителен лист от дата 23.10.2012г., въз основа на който ищецът КР.
ЛЮБ. К. е осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД, следните суми: сумата от
5 886 68 лева - главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 01.12.2009 г.; сумата от 570, 05 лева - договорна лихва за периода от
18.01.2011 г. до 15.10.2012 г.; сумата от 316, 31 лева - наказателна лихва за периода от
18.01.2012 г. до 15.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от
ГПК – 16.10.2012 г., до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 135.46
лева - заплатена държавна такса и сумата от 411, 83 лева - адвокатско възнаграждение.
На 29.10.2012г. е образувано изпълнително дело № 1334/2012г. с взискател
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и длъжник КР. ЛЮБ. К. за заплащане на сумите
по изпълнителния лист. В молбата са обективирани искания за прилагане на изпълнителни
способи. На 03.06.2013г. от страна на съдебния изпълнител е изпратено запорно съобщение
за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. В отговор на това
работодателят е посочил, че трудовото правоотношение с длъжника е прекратено. На
28.11.2013г. е постъпила молба от взискателя, с която е направено искане да бъде извършен
опис на движими вещи, находящи се в жилището на длъжника. На 29.03.2017г. е депозирана
нова молба от взискателя, с която е направено искане за извършване на опис на движими
вещи, запор, възбрана на имущество, запор на банкови сметки.
На 16.07.2018г. е постъпила молба от ответника “Е. М.” ЕООД, с която е направено
искане за конституиране на посоченото лице като взискател на мястото на ОББ АД, предвид
извършената цесия, с която вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени.
На 06.02.2019г. е постъпила молба от новия взискател, с която е направено искане за
налагане на запор върху вземания на длъжника, а на 04.02.2019г. е постъпила молба за
извършване на опис и оценка на движими вещи на длъжника. На 23.05.2019г. взискателят
подава нова молба за налагане на запор върху трудово възнаграждение. На 29.10.2019г. са
изпратени запорни съобщения до работодателя, а на 05.02.2020г. е наложен запор на
трудовото възнаграждение на длъжника.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Пред настоящата съдебна инстанция са предявени отрицателни установителни
искoве, намиращи правното си основание в разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК. Съгласно
посочената процесуална норма длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като
същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – ал. 2.
Съществуването на новонастъпили факти след приключване на съдебното производство,
предмет на изпълнението, даващи основание да се оспорва изпълнението въз основа на
съдебно изпълнително основание с иска по чл. 439 ГПК, представлява предметът на
доказване, като тежестта затова е на ищеца. В настоящия случай ищецът се позовава на
настъпила погасителна давност за вземанията след издаването на изпълнителното
основание. В тежест на ответника по делото е да установи, че погасителната давност спрямо
вземанията е спирана или прекъсвана.
2
По делото не е спорно, че на 23.10.2012г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на
който ищецът е осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД, следните суми:
сумата от 5 886. 68 лева - главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение от 01.12.2009 г.; сумата от 570, 05 лева - договорна лихва за периода от
18.01.2011 г. до 15.10.2012 г.; сумата от 316, 31 лева - наказателна лихва за периода от
18.01.2012 г. до 15.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
– 16.10.2012 г., до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 135.46 лева –
заплатена държавна такса и сумата от 411, 83 лева - адвокатско възнаграждение.
По повод на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
1334/2012г. по описа на ЧСИ В. Т.. С писмена молба взискателят ОББ АД възложил на
съдебния изпълнител да извършва нужните изпълнителни действия.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013
г., ОСГТК, което е задължително за всички съдилища е прието, че прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на осн. чл. 18 ЗЧСИ/, като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, а
именно насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
С посоченото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила Постановление №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд.
Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване, образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от горепосоченото Тълкувателно решение е дадено противоположно
разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не спира. С решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. дело №
2382/2017 г., IV ГО и решение № 51 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. дело № 2917/2018 г., IV
ГО, е прието, че прилагането на даденото с посоченото Тълкувателно решение тълкуване за
период преди постановяването му би имало за последица погасяване по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се
счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение,
но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на
действащото към този момент ППВС. Поради това даденото с отмененото тълкувателно
ППВС и Тълкувателното решение тълкуване на правната норма следва да намери
приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата,
които са били реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото
Тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на това
извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело №
2/2013 г., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от 18.11.1980 г. поражда действие от датата на
обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от Тълкувателното решение
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и за тези, които са приключили преди това.
По въпросите от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано
преди приемането му, е образувано Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, по
което към настоящия момент не е постановено решение.
3
Изпълнителното производство е образувано на 20.10.2012г., като в молбата си
взискателят е възложил на ЧСИ да извършва изпълнителни действия. Съгласно чл. 116, б.
„в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането, т. е. по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. С подаването на молба за
образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен
изпълнителен способ, т. е. редовна молба за образуване на изпълнителното производство,
давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. От този момент, т.е от
29.10.2012г. е започнала да тече нова погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 110
ЗЗД по отношение на вземанията за главница и разноски се прилага общата петгодишна
давност, а за вземания за лихви и неустойки на осн. чл. 111, б. „в“ ЗЗД кратката тригодишна
давност.
На 03.06.2012г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение за налагане на
запор върху трудово възнаграждение на длъжника. С предприемане на посочените
същински изпълнителни действия – по налагането на запори, давността отново се счита за
прекъсната и отново започват да текат нови пет, респ. три години.
Преди изтичане на необходимия давностен срок давността е прекъсвана на
28.11.2013г., когато е депозирана молба от взискателя, с която е направено искане за
прилагане на конкретен изпълнителен способ – опис. До 28.11.2013г. не са искани и
предприемани никакви изпълнителни действия, липсват основания за прекъсване или
спиране на давността. Ето защо претенциите за наказателна и договорна лихва се явяват
погасени по давност, тъй като е изтекъл тригодишния период по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Предявените искове за посочените две суми се явяват основателни и следва да бъдат
уважени, като се признае че ищецът не дължи на ответника следните суми: 316.31 лв.
представляващи наказателна лихва за периода от 18.01.2012 г. до 15.10.2012г..; 570.05 лв.
представляващи договорна лихва за периода от 18.01.2011 г. до 15.10.2012г.; ; 5 569.33 лв.
представляващи законната лихва върху главницата считано от 16.10.2012г. до датата на
депозиране на настоящата искова молба.
Претенциите за признаване недължимост на главница и разноски съдът намира за
неоснователни, тъй като по отношение на тях не е изтекъл изискуемият пет годишен
давностен срок. Давността, започнала да тече на 28.11.2013г. е прекъсната на 29.03.2017г.,
тъй като е подадена молба от взискателя за предприемане на изпълнителни способи. На
16.07.2018г. е подадена молба от ответника „Е. М.“ ЕООД, в която е обективирано искане да
бъде конституиран като взискател, тъй като е закупил вземанията по изпълнителния лист.
Според настоящата съдебна инстанция с посоченото действие отново е прекъсната
давността. Конституирането на новия взискател представлява валидно изпълнително
действие, годно да прекъсне давността по делото - касае се за сходно изпълнително
действие като това по присъединяването на кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК, като
последната хипотеза е изрично визирана в т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК.
При това положение от 16.07.2018г. е започнала да тече нова давност. Същата е
прекъсвана многократно, тъй като през 2019г. са наложени запори на трудови
възнаграждения на длъжника по изпълнителното дело. От 2019г. до датата на подаване на
исковата молба през 2021г. не е изтекъл необходимият пет годишен давностен срок. При
това положение вземанията за главница и разноски не са погасени по давност. Ето защо
претенцията за признаване недължимост на сумата от 5 886,68 лв., представляваща главница
по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечаване от 01.12.2009 г.;
сумата от 135,46 лв. представляващи платена държавна такса и сумата 411,83 лв.
представляващи адвокатски хонорар са неоснователни и като такива ще следва да се
отхвърлят.
Дори и да бъде възприета практиката сочеща, че ППВС № 3/18.11.1980 г. следва да се
прилага до 26.06.2015 г. и до този момент давност не е текла, от посочената дата /когато е
започнала да тече новата петгодишна давност/ не са изминали пет години, тъй като както
4
вече се посочи давността е прекъсната през 2019г. чрез налагането на запори.
По разноските:
С оглед частичната основателност на исковете ще следва ответникът да заплати на
ищеца сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, в
размер на общо 773,15 лв.
Разноски в полза на ответника не следва да се присъждат, доколкото същият не е
заявил такова изрично искане, а и липсват доказателства такива да са сторени.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от КР. ЛЮБ. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Б., ул. ******* срещу „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление обл. С. р-н В. ж.к. ************, че КР. ЛЮБ. К. не дължи
на „Е. М.“ ЕООД, следните суми: сумата от 316,31 лв., представляващи наказателна лихва за
периода от 18.01.2012 г. до 15.10.2012г.; сумата от 570,05 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 18.01.2011 г. до 15.10.2012г. и сумата от 5 569.33 лв., представляващи
законната лихва върху главницата считано от 16.10.2012г. до 07.02.2022г., за които суми е
издаден изпълнителен лист от дата 23.10.2012г. и е образувано изпълнително дело №
1334/2012г. по описа на ЧСИ В. Т..
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от КР. ЛЮБ. К., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. Б., ул. ******* срещу „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление обл. София, общ. Столична, гр. София, п.к. 1715, р - н В. *********, с които е
направено искане да се признае за установено, че КР. ЛЮБ. К. не дължи на„Е. М.“ ЕООД,
следните суми: сумата от 5 886,68 лв., представляваща главница по договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечаване от 01.12.2009 г.; сумата от 135,46 лв.,
представляваща платена държавна такса и сумата 411.83 лв., представляваща адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление обл.
София, общ. Столична, гр. София, п.к. 1715, р - н В. *************, да заплати на КР. ЛЮБ.
К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ул. *******, сторените по делото разноски в
размер на 773,15 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд - Б..
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5