Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Бяла, 26.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Бяла, втори граждански състав в
публично заседание на двадесет и седми май, две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ИВЕЛИНА БОНЕВА
при секретаря Мариета Й. и в присъствието на прокурора
……………….., като разгледа докладваното от съдия Бонева гр.д. № 199 по описа на 2019г., за да се произнесе
съобрази:
Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба и молба уточнение -
л.81 от делото, от Г.А.Х. и Г.Х.Х., чрез адв.В.Ф. против ЕТ “**************“. Молят съда да постанови решение,
по силата на което да признае за установено по отношение на ответника, че
ищците са собственици по давностно владение, начиная от 1975г. до 26.02.2019г.
на недвижим имот в гр.Бяла, обл.Русе, а именно: реална част от имот - дворно
място съставляващо парцели 14-185 в кв.21 и част от парцел 2-184 в кв.21-А по
отменен план на гр.Бяла, при общи граници за цялото място: улица, А.Т.Р., П.М.В.
и М.П.Х., обективиран в Нотариален акт № 148, том II, нот.дело № 678/1962г. на
Беленски народен съдия, с площ 66 (шестдесет и шест) кв.м., (очертана от т.1,
2, 3, 4, 5 и 6 на комбинираната скица, представляваща приложение 1 към СТЕ на вещото
лице Г.Ф. от 28.10.2019г. след допуснато изменение в с.з.), както и да признае за установено по отношение на
ответника, че в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Бяла,
обл.Русе, одобрени със Заповед № РД-18-130/27.12.2016г. на ИД на АГКК, е налице
непълнота и грешка, представляващи неотразяването на посочената част от имота
(дворното място) от отменен план на града. Претендират се направените по делото
разноски.
В срока за
отговор ответникът е предявил за съвместно разглеждане насрещен иск срещу
първоначалния ищец. Предявеният насрещен иск е процесуално допустим. Същият е
предявен в срок, подсъден е на същия съд и има връзка с първоначално
предявеният иск, доколкото и двата иска се отнасят до един обект – и
първоначалният и насрещният иск, и касаят положителен иск за собственост
относно един и същ недвижим имот,а именно реална част от имот с квадратура 66 кв.м. С определение
от 13.05.2019г. насрещния иск е приет за съвместно разглеждане.
По реда на
чл.131 ГПК ответникът по първоначалния иск е депозирал отговор на исковата
молба, в който заема становище за недопустимост, а по същество и за
неоснователност на предявения иск по съображения подробно изложени в отговора. Поддържа,
че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради това,
че и след измененията на разпоредбата на чл.59 от ЗТСУ обн. ДВ, бр.34 от
2000г., както и съобразно идентичните разпоредби на чл.200 от ЗУТ - обн., ДВ,
бр.1 от 2.01.2001г., в сила от 31.03.2001г. и действащи към момента, реално
определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните
образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако
са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 от ЗУТ, което не е
налице в разглеждания казус.
В срока за отговор по насрещният иск, ответникът по
него и ищец по първоначалният иск, заема становище за неговата неоснователност.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и
приобщените по делото писмени и гласни доказателства, както и изготвените и
приети СТЕ намира за установено следното от фактическа страна:
Ищците са собственици
на недвижим имот, находящ се в гр.Бяла, община Бяла, обл.Русе: празно
дворно място, цялото от 520 кв.м., съставляващо парцел VI-1369 /римско шест,
арабско - хиляда триста и шестдесет и девет/ в кв.84
/осемдесет и четири/ по peг. план от 1963г. на гр.Бяла, при граници: улица, И.И.С.,
А.Т.Р. и М.П.Ф., описан в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
№ 54 от 09.04.1970г., том I, н.д. № 135 от 1970г. на народен съдия - гр.Бяла.
До северозападната част на собствения имот на ищците с
идентификатор 07603.501.1181 по КККР на гр.Бяла се намира реална част от
самостоятелен парцел с площ 66 кв.м. в границите, заключени между точки 1, 2,
3, 4, 5 и 6 и представляваща приложение 1 към СТЕ на ВЛ Г.Ф. от 28.10.2019г.
Собствеността върху тази реална част от самостоятелен
парцел ищците поддържат да са придобили с частен писмен документ - Разписка от
26.02.1975г., видно от който Г.Х. е закупил от С.В.Р.: „ ... граничещата
триъгълна част с двора на Г. Х., която влиза в озеленяването“.
С настоящата искова молба ищците се позовават на
давностно владение на тази реална част, считано от 27.02.1975г.
За установяване на това обстоятелство, респективно
оборване на същото по делото са допуснати и събрани гласни доказателства, показанията
на св.Р., М., от страна на ищеца и Р. и Х. от
страна на ответника.
Свидетеля Р. установява, че действително подписа
положен под декларация л.26 и разписка – л.18 от делото е негов. Заявява, че документ за собственост на наследствения от
дядо му имот, както и за спорната
квадратура няма.
Свидетелят М. установява, че има строителна фирма от началото
на настоящият век. Познава ищците, като преди двадесет години построил подпорна
стена от към имота на ответниците.
В противоположна насока са показанията на свидетелите М.
Р. и П. Х.. Първата свидетелка установява, че тя и съпруга й са имали имот, който
свекърът й го прехвърлил на нейния син, но това парче, което се е полагало на
тях не са имали възможност да го заплатят на съвета и са го оставили. Същото
граничело с улицата. Не оспорва, че св.М. е изградил подпорната стена между
двата имота: „М. я изгради. Работници – групата му. Ние не сме го викали,
защото трябваше да се плаща. Не знам кой му плати. Стената, която минава покрай
нашия двор. Между нашия двор и съседния. Хората на М. направиха стената на границата
с Х.. Между нас и парчето, и обикаля нашия двор, и цялата стена е направена. Не
мога да кажа колко е висока. Стабилно е направена. Синът ми продаде имота на К.
през 2018 година. За това парче земя има мрежа към улицата. Стабилност няма.
Между бившия имот на сина и Х. има подпорната стена. На това триъгълно парче от
към Х. няма ограда. От тяхното място продължава и до края. Замислили са го като
са направили подпорна сетна. Никой не ни е питал дали сме съгласни.“
Свидетелят П. Х. установява идентична фактическа обстановка.
Установява се също, че с НА № 67, т.ІІ, нот.дело №
586/1960г., Нотариално завещание № 32/27.11.1980г. и НА № 93, том I, нот.дело №
179/1985г., както и извадка от
регулационния план на гр.Бяла, обл.Русе от 1904г., одобрен с указ №
64/16.08.1904г. на министъра на обществените сгради, че А.Т.Р. е бил признат за
собственик на недвижим имот от 1690 кв.м намиращ се в гр.Бяла, кв.21 и
съставляващо парцели III-185а и IV-185а, описан в НА № 67, т.ІІ, нот.дело №
586/1960г.
По делото е допусната и изслушана СТЕ. За да се
проследи местоположението на процесната спорна част, вещото лице е проследило поетапно действалите кадастрални и регулационни
планове :
Първият кадастрален план на гр.Бяла, е бил изготвен в
началото на миналия век. Регулационният проект е утвърден с указ № 64 от 16.VIIІ.1904г.
Планът е действал до 31.10.1963год., когато е отменен поради влизането в сила
на нов. От приложено по делото
копие от кадастралния и регулационен план от 1904 година на квартал 21
(стр.61 от делото) е видно, че за имот пл.№ 185 са отредени по регулация три
парцела - III-185, IV-185 и XIV-185. За
имот пл. № 184, са отредени по регулация два парцела - II-184 и Х-184. В
графа презиме и занятие на стопанина към
разписния лист към плана са записани:
- За парцел
XIV-185 Р.Р., а от 25.12.1962 година С.В.Р.. Съгласно
цитирания Нотариалния акт от 25.12.1962 година, собственик на имота е Д. Н.Р..
- За парцел III-185а
Т.В.Р., а от 16.11.1960 година – А.Т.Р..
За парцел
IV-185a Т.В.Р., а от 16.11.1960 година – А.Р..
- За парцел
II-184 П.В.
- За парцел
Х-184 П.В., а в последствие братя Х. и A.В.
По късно във времето е направено регулационно
изменение и квартал 21 е разделен на
кв.21 и 21 А. Улицата пресича (разделя) имота на Д. Николов Р. на две части, като северната остава в кв.21,
а южната в квартал 21а.
От времето на действието на кадастралния и регулационен план от 1904г.
по делото са приложени два нотариални
акта.
Нотариален акт за собственост по обстоятелствена
проверка № 67/16.11.1960 год., том II. н.д. № 586/1960 год. на Беленски народен
съдия. С този нотариален акт е признат
за собственик А.Т.Р. на следния недвижим имот: „Дворно място от 1690 - хиляда шестстотин и деветдесет
кв.м., намиращо се в гр.Бяла, кв.21 - и съставляващо парцели III-185а,
IV-185а по плана на с.г.
Следващия НА от периода на действие на първия КРП на
гр.Бяла е НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 148/25.12.1962г., с който се признава за
собственик Д. Н. Р. върху следния недвижим имот: Дворно място от 1190 кв.м., намиращо
се в гр.Бяла и съставляващо парцели
14-185 от 515 кв.м., без
придаващите се по регулация места в кв.21 и маломерно място от 500 кв.м.
Съгласно комбинираната скица процесната част от 66 кв.м. представлява част от
парцел 14-185 в кв.21.
Като се вземат предвид приложените по делото
нотариални актове, според вещото
лице границата на парцели III-185, ІV-185 и XIV-185, в кв.21 е приложена. В
последващия КРП с условен знак № 225 (Условни знаци за топографски планове) за
граница е изобразена подпорна стена каменна, отвесна. През 1963 година, е
влязъл в сила нов регулационен план на гр.Бяла одобрен със с Заповед №
2250/31.Х.1963год. на зам.председателя на Държавен комитет по строителство
и архитектура. София. За основа на
регулационния план е послужил кадастрален план от 1957г. Към 1963 година,
първоначалните регулационни предвиждания са били през западната
част на имот пл.№ 1372, да премине улица „Пирин“, които в по-късен етап
са претърпели промени. За имот пл.№ 1372
на А.Т.Р. е било предвидено – отчуждаване, което е записано и в разписния лист
към плана. Парцел VI-1369, в кв.84 на ищците е образуван от имоти с планоснимачни номера № 1371 (184
кв.м.), 1372 (134 кв.м.) и 1369 (201 кв.м./ От експертизата е видно,че първоначално проектираната улица преминаваща през
западната част на имот пл.№ 1372 е зачертана с „хикс” и трасето
и е променено.При тази промяна от имот
пл.№ 1371 е отделен един триъгълник, 184 кв.м. от който са станали придаваема част към имота на ищците парцел
VI-1369, в кв.84, а друга част от 64 кв.м.е
приобщена към площта за отчуждаване.
През 1963 година, няма отреждане
по регулация за имот пл. № 1372, тъй като той е предвиден за отчуждаване, от което следва, че частта от 64
кв.м. от имот пл.№ 1371, не може да е била
придаваема към него по този план. Тази площ не е била придаваема и към
имота на ищците, представляващ парцел VI-1369, в кв.84.
През 1983
година е влязъл в сила нов застроителен и регулационен план, одобрен със
Заповед № 117/12.V.1983 год. Съгласно кадастралния план южната граница на имот
пл.№ 1169 е подпорната стена.
Триъгълника от бившия имот на Д. К. Р. по предходния план, няма имотен номер и
е отбелязана като част от улицата. Съгласно регулационния план триъгълника е
придаваем към парцели 1-1169 и XVІ-1169 в кв.112. Застроителният план е
предвиждал и частична промяна на трасето на улица Пирин, като под имотите на
ищците и ответниците е изчертано триъгълно парче за озеленяване. Това
предвиждане за озеленяване не е осъществено.
През 1985 година А.Т.Р. е признат за собственик с HА №
93, том I, нот. Дело № 179/01.04.1985 година на „Дворно място намиращо се в
гр.Бяла, заедно с построената в него стопанска постройка, цялото от 720 кв.м.
(с неуредени регулации за 132 кв.м.),
съставляващо парцел XVI-1169 (римско шестнадесет, арабско хиляда шестдесет и
девет) във кв.112 (сто и дванадесети) по рег. план на гр.Бяла, Русенски окръг
при граници: от двете страни улици, Т.А.Р. и Г.Х., който имот през 2017 година
е продаден на ответниците.
Със Заповед № РД-18-130/27.12.2016 година на ИД на
AГКК е приета кадастрална карта и
кадастрален регистър на гр.Бяла. В КККР
на гр.Бяла, процесната част от 66 кв.м. е включена в границите на поземлен имот с идентификатор 07603.501.2316.
От изготвената комбинирана скица, установяваща точното
местоположение на претендираната спорна част се установява, че същата е заключена между цифрите 1, 2, 3, 4 на
изготвената комбинирана скица и представлява част от парцел XIV-185, кв.21 по
плана от 1904 година. От същата е видно, че претендираната част заключена между
цифрите 1, 2, 3, 4, 5 и 6 представлява част от парцел XIV-185, кв.21 по плана от 1904г., обективиран
в Акт № 48, том 2, нот.д.678/1962 на Беленски народен съдия. Вещото лице сочи, че
няма данни, свързани с отчуждаване на процесната част от 66 кв.м. Същата не е
била предмет на уреждане на регулационни отношения. След прокарването на улица
„Пирин“, през 1970г., в последващия кадастрален план, тази площ не е изобразена
като отделен имот, а е приобщена към улицата. Установено е също, че
претендираната част заключена между цифрите 1, 2, 3, 4, 5 и 6 представлява част
от ПИ 07603.501.2316.
На приложената
комбинирана скица (Приложение № 3), между КККР на гр.Бяла и на гр.Бяла от 1963
година, с кафяв цвят са нанесени кадастралните граници и номера имотите. С червен цвят е нанесена
уличната регулация, а със син цвят дворищната регулация. Поземлените имоти,
съгласно действащата към момента КККР на гр.Бяла, са отразени с чер цвят. От
скицата е видно, че през 1983 година са прокарани нови дворищно регулационни граници, които не са приложени, при действието
на КРП от 1963 година, е приложена
границата на парцел VI-1369, в кв.84 на ищците. Границите на претендираната от
ищците част е определена в резултата на геодезически измервания и представлява
част от имот с идентификатор 07603.501.2316 по КККР на гр.Бяла от 2016 година.
В експертизата вещото лице е
посочило какви са регулационните изменения, настъпили с поземлен имот с идентификатор
07603.501.2316 и поземлен имот с
идентификатор 07603.501.1181 в периода от 1904г. настоящия момент, според
действалите застроителни и регулационни
планове на гр.Бяла. Според експерта, съгласно действалите планове от 1904 до
2019 година, има данни за прилагането на регулационната граница между парцели III-185, IV-185 и XIV-185, в кв.21 по плана
от 1904 година.
Приложена е и общата граница между ищците и
ответниците видно от Нотариален акт № 54, том 1, нот. Дело № 135, където е
записано, че парцел VI-1369 в кв.84 по регулационен план на гр.Бяла, е с
напълно уредени регулационни отношения.
Регулационните линии по действащия регулационен план
от 1983 година не са прилагани.
Вещото лице е установило, че площта на парцел XVI-1169
(на ответниците), съгласно Нотариален акт е 720 кв.м. (с неуредени регулационни
отношения), а по скица на Община гр.Бяла и КККР на гр.Бяла е 688 кв.м.
Площта на пapцел XV-1181 (на ищците) изчислено от
плана от 1983 година е 580 кв.м., а по нотариален акт 520 кв.м., по КККР на
гр.Бяла - 555 кв.м.
На въпроса „ Може
ли претендираната от ищците реална част от 66 кв.м. от имота на ответника да
бъде обособена като отделен имот, съобразно разпоредбата на чл.200 от ЗУТ,
съответно разпоредбата на чл.59 от отменения ЗТСУ в редакцията след изменението
от 2000 година?“, вещото лице е отговорило, че претендираната от ищците реална
част от 66 кв.м. от имота на ответника не може да бъде обособена като отделен
имот, съобразно разпоредбата на чл.200(1) от ЗУТ, съответно разпоредбата на
чл.59 от отменения ЗТСУ в редакцията след изменението от 2000 година, тъй като
не отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице. Посочено е
също, че претендираната от ищците реална част от 66 кв.м. от имота на
ответника, не е била предвиждана като придаваема част, съгласно действалите КРП
от 1904, 1963 и 1983 година. Съгласно кадастралния план от 1983 година,
претендираната част няма имотен номер и не е била отразена в плана като отделен
имот. Съгласно регулационния план от 1983 година, тя е придаваема част към
парцели І-1169 и XVI-1169 в кв.112.
На въпроса „Предвиждани ли си били част или части от
поземлен имот с идентификатор 07603.501.2316 и поземлен имот с идентификатор
07603.501.1181 за озеленяване според застроителните и регулационни планове на
гр.Бяла от 1904г. до настоящия момент и осъществявани ли са процедури по отчуждаване,
осъществявани ли са процедури по озеленяване?“, експерта излага следното:
Съгласно РП от 1963 година, имот пл.№ 1372 на
ответника е бил предвиден за отчуждаване, но не е отчужден, няма провеждана
процедура за отчуждаване.
За град Бяла в периода 1904-2019 година е изработен
само един застроителен план одобрен със Заповед № 117/12.V.1983 год. на
председателя на Изпълнителния комитет на окръжен народен съвет гр.Русе.
Съгласно този застроителен план, не са предвиждани за озеленяване част
или части от ПИ с идентификатор 07603.501.2316 и ПИ с идентификатор 07603.501.1181. Нанесеното триъгълно оцветено
в зелен цвят петно по застроителния план от 1983 година, попада в улица
„Пирин”, съгласно Приложение № 4 към експертизата.
Изслушано в съдебно заседание, вещото лице поддържа, че
се е снабдило с Акт за държавна собственост, с който се отчуждават за улицата
от наследниците на Д. Н. Р., заедно с регулационното изменение. Не е приложен
към експертизата, защото по-късно е издирено от вещото лице. Същото посочва, че
тези спорни 66 кв.м. са били част от имота на наследниците на Д. Р.. След като
през 1971 година е извършено прокарване на улицата и отчуждаването, те остават
в една от другата част 69 кв.м. – към имота на ищците, от другата страна на
улицата, като в момента на прокарване на улицата за имота на К. не е имало
отреждане по регулация. То е било само имот. Към този имот, по това
регулационно изменение е присъединена тази частичка, и в разписния лист е
записано за отчуждаване, но не е конкретизирано точно какво, и се предполага,
че е озеленителна площ. В следващия план от 1983 година се дава имота на К.,
както е до подпорната стена, без тези 66 кв.м., а тях ги включват към имота на К.
като придаваема част. През 1983 година въпросните 66 кв.м. не са били обособени
като отделен имот, а са част от улицата.
Допусната и
изслушана е допълнителна експертиза, от заключението на която се установява, че
ПИ 2316 по КП от 2003г. не е идентичен с ПИ 07603.501.2316 по КККР на гр.Бяла. Процесната
част от 66 кв.м. по КП от 2003г. представлява част от улицата. Процесната част
от 66 кв.м. е включена в границите на ПИ с идентификатор 07603.501.2316 по КК и
КР на гр.Бяла от 2016г.
По делото е прието и приложено като доказателство Удостоверение
за идентичност № 01-28-1064/27.11.2017г., издадено от Община - Бяла, видно от
което имотът описан в НА № 93, том 1, дело
179 от 1985г., а именно УПИ № XVI-1169, кв.112 по РП на гр.Бяла, одобрен
със заповед № 117 от 1983г. е идентичен с имот с идентификатор 07603.501.2316
по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-130/27.12.2016г. на ИД на АГКК, посочен
в скица № 15-590336/23.11.2017г., собственост на А.Т.Р..
Същото е оспорено от ищците и открито производство по
чл.193 от ГПК относно истинността на съдържанието в него.
В тази връзка са допуснати и събрани гласни
доказателства и назначена СТЕ. Видно от показанията на св.З.Й. ***, кадастралната карта е доказателство за
собственост на имота и в момента се счита, че приложената регулация на място е
отразена в кадастралната карта и това, което от регулацията е приложено, става
имотна граница и се отразява в кадастралната карта.
От допусната и назначена СТЕ – л.304 от делото се
установява, че в Община Бяла не са открити данни относно провеждането на
процедура, свързана с прилагането на параграф 6 и 8 от ПР на ЗУТ. Процесната
част, предмет на настоящото дело, заключена между цифрите 1, 2, 3, 4, 5 и 6 с
площ 66 кв.м., представлява неуредени сметни отношения, като тази част е
придаваема от уличната регулация към УПИ XVI-1169 в кв.112.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Съдебната практика и теорията са категорични, че в
обхвата на специалния иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР, имплицитно се съдържа
положителен установителен такъв за установяване правото на собственост на
ищеца, но към минал момент. С Решение № 70/20.06.2016г. по дело № 6305/2015 на
ВКС, ГК, II г.о. е прието, че дали предявеният положителен установителен иск ще
бъде квалифициран по чл.54, ал.2 от ЗКИР или по чл.124, ал.1 от ГПК зависи
единствено от твърденията, с които е обоснован правния интерес – ако същите са
свързани с липсата или наличието на неточно отразяване на границите на правото
на собственост в кадастралната карта, искът е по чл.54, ал.2 ЗКИР, а ако
правния интерес се извежда от други твърдения – по чл.124, ал.1 ГПК. В случая
ищците твърдят, че реална част от
собствения им имот е заснета погрешно в действащата кадастрална карта като част
от този на ответника. Т.е. от обстоятелствената част и петитума на исковата
молба, с който се претендира установяване на правото на собственост върху
процесната реална част и прогласяването на установената грешка в действащите
КККР, категорично се извежда, че ищецът е предявил специалния иск по чл.54,
ал.2 от ЗКИР, а не по чл.124, ал.1 от ГПК. Предявеният иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР има за предмет установяване точното местоположение на имотната граница
между два съседни имота, която не е била заснета или е била неправилно заснета
в действащия кадастрален или регулационен план, въз основа на който е била
одобрена кадастралната карта. Несъответствието между действителните
пространствени характеристики на имота и отразените в кадастралната карта
представлява грешка по смисъла на чл.54, ал.2 от ЗКИР. В производството по
чл.54, ал.2 от ЗКИР се установява собствеността на ищеца към минал момент, а
именно момента на влизане в сила на кадастралния или регулационен план,
възприемани като графичен начин на отразяване на пространствените предели на
правото на собственост. В рамките на предмета на спора ищецът, който твърди, че
пространствените граници са погрешно отразени (както е в случая), следва да
установи основанията си за притежаване на правото на собственост, в твърдяните
параметри, наред с факта на несъответствие на действителното правно положение с
последния приложен план.
Ако отнесем горното към конкретиката на процесния спор
то за успешното провеждане на иска по чл.54, ал.2 от ЗКИР в тежест на ищеца по
делото е възложено да установи чрез пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) че е собственик на спорната част от 66
кв.м. и 2) че по действащите КККР на гр.Бяла тази площ от 66 кв., е неправилно заснета като част
от ПИ 07603.501.2316, собственост на ответника.
Съдът намира,
че релевантните за спора въпроси - относно идентичността на процесните имоти,
техните граници и заснемането им по различните планове в течение на годините са
изяснени от заключението на приетите по делото и неоспорени СТЕ и допълнителна
СТЕ, които съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно дадени.
По твърдението в ИМ, че ищците са придобили правото на собственост върху процесните 66 кв.м. въз основа на придобивна давност по чл.79 ЗС, като владението е било в периода 1975г. до 26.02.2019г., съдът намира иска за неоснователен. Когато се владее само част от парцел /какъвто е настоящия случай/ става дума за упражняване на фактическа власт върху реална част от парцел. В законодателството ни обаче последователно е проведена забрана за придобиване както на реални части от дворищнорегулационни парцели, така и на идеални части чрез давностно владение върху реално определени части, тъй като те нямат самостоятелно значение, не са имотна единица /Р 673-83- І г.о.; Р 2743-83- І г.о.; Р 186-87- ОСГК/. Същите не биха могли да придобият процесните 66 кв.м. въз основа на давностно владение, на осн. чл.79 ЗС, тъй като реално обособена част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по давност в хипотезата на чл.200 ЗУТ, само ако са налице изискванията на чл.19 ЗУТ. Предвиденото в чл.200, ал.2 ЗУТ изключение намира приложение само в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ при първоначално урегулиране на територията. Съображенията за това са следните: и ЗТСУ и ЗУТ установяват правилото, че в урегулираните територии всеки собственик на имот притежава правото на собственост в рамките, очертани от регулационния план. При действието на ЗТСУ урегулирането на поземлените имоти е основано на принципа на заплащане на придадените по регулация части към съседни имоти, като отчуждителното действие на регулацията отпада, ако към момента на изработването на следващия регулационен план сумите, дължими за придадените по регулация части от съседни имоти не са заплатени и не е доказано да е упражнявана фактическа власт върху придадените части повече от 10 години. Ако фактическата власт върху придадените части е била упражнявана повече от 10 години, счита се, че регулацията е приложена и правото на собственост върху придадените части е придобито по силата на регулацията, т.е. правото на собственост върху реалната част от парцела се придобива по силата на регулацията, а не по причина придобиването му по давност. Ако не е доказано да е била упражнявана фактическа власт върху придадените части, счита се че регулацията не е приложена и отчуждителното й действие отпада. Ако парцелите са образувани от самостоятелни имоти без да е извършвано придаване на части от съседни имоти и бъде завладяна реална част от съседен парцел, както е в настоящият случай правото на собственост може да бъде придобито по давност само ако тази реална част отговаря на изискванията за самостоятелен парцел, т.е. на изискванията за лице и площ. Присъединяване на реални части от съседен парцел чрез завладяване и упражняване на фактическа власт повече от 10 години при други условия е недопустимо. Ако тези реални части отговарят на изискванията за самостоятелен парцел, те се обособяват като такъв в следващия регулационен план на населеното място, ако в исков процес е установено, че правото на собственост е придобито по давност и имотът е нанесен като самостоятелен в кадастралния план, доколкото това е допустимо според редакция на ЗТСУ с оглед установената в чл.59 от този закон забрана в редакцията до изменението, обн.ДВ.бр.34/2000г. При действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани имоти се извършва само по предвидения в закона ред. Една от възможните хипотези е настъпване на промяната по общата воля на собствениците на съседни имоти по реда на чл.15 ЗУТ, тъй като след урегулирането на определена територия ПУП и ЗРП предвиждат начина на застрояване /включително с оглед площта и лицето на имотите/ и предназначението на имотите на съответната територия. Изрично е предвидено в чл.15, ал.3 ЗУТ, че собствениците на съседните имоти могат, сключвайки предварителен договор, да инициират промяна в площта /евентуално и лицето/ на притежаваните от тях имоти, а оттам и промяна в ПУП и ЗРП, включително за такива реални части от притежаваните от тях урегулирани имоти, които не отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ. Вещноправният ефект, т.е. целяната промяна в принадлежността на правото на собственост върху съответната реална част от урегулиран имот, може да настъпи само ако по реда на чл.15, ал.6 ЗУТ бъде издаден акт за одобряване на плана за регулация, с който се променят границите между урегулираните поземлени имоти след извършването на преценка дали с проекта за изменение не се предвижда създаване на недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи /чл.15, ал.9 ЗУТ/ и дали не се предвижда създаване на урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон /чл.15, ал.10 ЗУТ/, след което бъде сключен и окончателен договор. Следователно законът допуска промяна в границите на веднъж урегулирана територия само при определени предпоставки, като вещноправният ефект настъпва след одобряване на промяната по административен ред. А след като не се допуска придобиване на реална част от УПИ чрез сделка, освен в изрично посочените от закона случаи, то такава част не може да бъде придобита и чрез друг придобивен способ, включително и по давност, освен ако не са спазени изискванията на чл.200, ал.1 и ал.3 ЗУТ. Следователно по давност реални части от урегулиран поземлен имот могат да бъдат придобивани само ако отговарят на изискванията за самостоятелен УПИ и то ако и оставащата част отговаря на изискванията за самостоятелен урегулиран поземлен имот. Целта на тези ограничения е да се спазват правилата за урегулиране и застрояване на територията, включително за размерите /лице и площ/ на урегулираните имоти, определеното им с ПУП разположение и цялостна конфигурация според този план. Именно поради тази причина законът предвижда първоначално да бъде сключен само предварителен договор и едва след като целяната от собствениците на съседни имоти промяна бъде одобрена от общинската администрация, т.е. се прецени, че тя съответства на общата идея и предвиждане на ПУП и изменението бъде одобрено, може да бъде сключен окончателен договор за прехвърляне правото на собственост. Недопустимо е следователно първо да бъде придобито правото на собственост върху реална част от УПИ и след това да се извършва промяна на ПУП, която да отрази вече настъпилата промяна в принадлежността на правото на собственост. В този смисъл в чл.200, ал.3 ЗУТ изрично е предвидено, че когато имотите са урегулирани, кметът на общината одобрява изменението на ПУП преди издаването на нотариалния акт, включително и при придобиване правото на собственост по давност. За да бъде придобито по давност правото на собственост върху реална част от урегулиран поземлен имот следователно е необходимо след изтичането на предвидения в закона срок по искане на упражняващото фактическата власт лице по административен ред да бъде одобрена промяната на подробния устройствен план с цел обособяване на отговарящата на изискванията на чл.19 ЗУТ реална част в самостоятелен УПИ, след което въз основа на надлежно позоваване на изтеклата придобивна давност да бъде издаден нотариален акт по реда на чл.587, ал.3 ГПК. Реална част от имот, която не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ може да бъде присъединена към съседен чрез придобиване на правото на собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл.17 ЗУТ само ако и двата имота не са урегулирани. Процесните 66 кв.м. не отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ, тъй като са под минимално установените в чл.19 ЗУТ размери за повърхност. Ето защо, дори ищците да са упражнявали фактическа власт върху тези 66 кв. м., то това не би имало за последица придобиване по давност на правото на собственост. В случая не намира приложение разпоредбата на чл.200, ал.2 ЗУТ. По делото е установено, че имотите на страните са имали статут на урегулирани към момента на твърдяното давностно владение. Не е установено регулацията да е била отменена, поради което с оглед установената в чл.59 ЗТСУ /отм./ забрана, както и с оглед разпоредбата на чл.200 ЗУТ следва да се приеме, че правото на собственост върху претендираната площ може да бъде придобито по давност, само ако отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ за съответната територия. И доколкото подобно съответствие не е налице и, както вече беше отбелязано, разпоредбата на чл.200, ал.2 ЗУТ не може да намери приложение по причина, че имотът е урегулиран, то ищците не се могли да придобият по давност процесните 66 кв.м. Така и постановеното Решение № 102 от 30.05.2016г. по гражданско дело № 5728 от 2015г. на ВКС, I г.о., ГК. Нормата на чл.200 от ЗУТ дословно пресъздава нормата на чл.59 от ЗТСУ /отм./, действал през по-голяма част от времето, през което се претендира спорната реална част от имот да е придобита по давност. Спорната част от 66 кв.м. не попада в изключенията, сочени от чл.59, ал.2 от ЗТСУ /отм/, респ. чл.200, ал.2 от ЗУТ, тъй като в случая не се касае за неурегулиран имот, който се регулира за пръв път от регулационен план, а за реална част от регулиран поземлен имот. Това е така, тъй като както чл.28 от отменения ЗТСУ, така и чл.17 от действащия ЗУТ, към които препращат нормите на чл.59, ал.2 от ЗТСУ /отм/ и чл.200, ал.2 от ЗУТ, касаят регулирането на неурегулирани имоти. Условието на ал.1 на чл.200 от ЗУТ, респ. на чл.59 от ЗТСУ /отм/ очевидно не е налице, тъй като частта от 66 кв.м. не отговаря на изискванията за обособяването му в самостоятелен парцел по устройствените закони. По силата на чл.181, ал.1 от ЗТСУ /отм./ реална част от парцел може да се придобива по давност, само ако давностният срок е изтекъл до влизане в сила на ЗТСУ от 1973 г. и ако владяната реална част от парцела и останалата част от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата, които са действали до приемането на ЗТСУ или съгласно правилата на ЗТСУ и правилника за неговото приложение. В конкретния случай се твърди, че давността е започнала да тече през 1975г., т.е. не е налице и хипотезата на чл.181, ал.1 от ЗТСУ /отм./. При тези данни следва да се приеме, че доколкото се касае за реално обособена част от регулиран поземлен имот, която не отговаря на изисквания за минимална площ и лице, за да бъде обособена като самостоятелен парцел, тя не е можела и не може да бъде придобита по давност нито по отменения ЗТСУ, нито по сега действащия ЗУТ. Поради гореизложеното, съдът намира за безпредметно да обсъжда ангажираните гласни доказателства от страна на ищците за осъществено от тях давностно владение по чл.79 ЗС.
За пълнота на изложението, следва да се изтъкне, че е налице
и друга пречка за придобиването по давност на процесните 66 кв.м. Събраните по делото доказателства, вкл.
изготвените експертизи сочат на това, че процесната част от имота на ответника
до 2016г. е била част от улица „Пирин“, която несъмнено е била публична
общинска собственост по силата на закона - чл.3, ал.2, т.1 и т.3 от Закона за
общинската собственост във връзка с § 7, т.4 от ЗМСМА и ЗУТ. Съгласно чл.6, ал.1
от Закона за общинската собственост имотите и вещите, които са престанали да
имат предназначението по чл.3, ал.2 от ЗОС се обявяват от общинския съвет за
частна общинска собственост. Следователно само общинският съвет може да промени
характера на собствеността на общинския имот от публична в частна, само ако
имотът е престанал да има предназначението си по чл.3, ал.2 от ЗОС. Понятието
“предназначение на имота” по чл.3, ал.2 от ЗОС следва да се разбира по смисъла
на чл.8 от ЗУТ, който гласи, че конкретното предназначение на имота се определя
от подробния устройствен план. В настоящия случай с одобрените с влязла в сила
Заповед РД 18-130/27.12.2016г. на изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър кадастрална карта и кадастрални регистри на
гр.Бяла, обл.Русе, към поземлен имот с идентификатор 07603.501.2316 е бил
придаден по регулация спорния триъгълник от 66 кв.м., които от отчуждаването на
част от имота на Д. Р. по процедура за отчуждаване, започнала със заповед №
2250/31.10.1963г., на ДКСа-София за приложение на улична регулация и приключила
с Акт за държавна собственост № 718(635)/13.01.1971г., до този момент са
представлявали част от улица „Пирин“, видно и от заключението на вещото лице по
назначената от съда съдебно-техническа експертиза. Дали тази промяна на
предназначението на спорните 66 кв.м, които несъмнено са били публична общинска
собственост, в друг вид общинска собственост е било сторено по съответния ред
за настоящия спор няма никакво значение, защото документи за това не са открити
и представени от Община - Бяла. Представено е обаче и прието от съда писмено
доказателство - Удостоверение № 01-28-1064/27.11.2017г., издадено от Община - Бяла,
в което е удостоверено, че имотът, описан в НА № 93, том I, дело № 179 от
1985г. - УПИ XVI-1169, кв.112 по регулационния план на гр.Бяла, одобрен със
Заповед № 117 от 1983г., е идентичен с имот с идентификатор 07603.501.2316 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-130/27.12.2016г. на ИД на АГКК, посочен в скица № 15-590336/27.11.2017г.,
собственост на А.Т.Р.. Видно от показанията на св.З.Й. ***, кадастралната карта
е доказателство за собственост на имота и в момента се счита, че приложената
регулация на място е отразена в кадастралната карта и това, което от
регулацията е приложено, става имотна граница и се отразява в кадастралната
карта. Настоящия
съдебен състав, с оглед събрания доказателствен материал, счита, че оспорването
на истинността по чл.193 ГПК на процесното
удостоверение за идентичност не е доказано. Вещото лице е дало заключения на
няколко пъти, че спорната част от имота на ответника никога не е била
придаваема към имота на ищците, което сочи на доказателство, че последните
никога не са могли да приобщят към своя имот тази реална част от имота на
ответника. Именно въз основа на това удостоверение за идентичност е била
нотариално изповядана сделката за покупко-продажба на този имот между
Александър Р. и ответника така, както е описан имота в НА № 86, том 10, дело №
1309/28.11.2017г. от нотариус С.К.. С придаването на спорните 66 кв.м. към
имота на продавача А. Р. са били изпълнени
изискванията за лице на поземлен имот с идентификатор 07603.501.2316, собственост на ответника, към улица „Пирин“,
съобразно чл.14 от ЗУТ. Допълнително е приета по делото и Скица № 260/25.09.2018г. на поземлен имот
501.2316, издадена от Община - Бяла на ответника ЕТ “К.-М.К.“, от която е
видно, че имотните граници на този имот съвпадат с регулационните граници по
кадастралната карта.
Съдът счита за необосновани развитите от ищците, чрез
процесуалния им представител съображение
относно предаваемо място по регулация към имота на ответницата и свързаните с
неплащане на обезщетение правни последици - параграф 6 и параграф 8 от ЗУТ.
Доказа се от приетата по делото експертиза, че по
силата на регулационния план от 1983 год.,
спорната площ от е включена към имота на праводателя на ответника, която
по силата на регулацията е станала негова
собственост, предвид отчуждителното действие на дворищно-регулационния план
съгласно действащия към този момент чл.110 от ЗТСУ /отм./. Това е така,
независимо дали са уредени регулационните сметки за придадената част.
Неплащането на дължимото обезщетение, респ. неприлагането на регулацията, не
води автоматично до възстановяване правото на собственост върху придаваемата
площ в полза на лицето, от което същата е била отчуждена. В този случай
съгласно § 8 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на ДРП е прекратено.
Възстановяването на собствеността на собственика на имота преди влизане в сила
на ДРП обаче не настъпва по силата на закона с прекратяване на отчуждителното
действие на този план, а след като по искане на бившия собственик, респ.
неговите правоприемници, дворищно-регулационният план бъде изменен. Именно
поради това § 8, ал.2 и 3 от ПР на ЗУТ предвиждат, че отпадането на
отчуждителното действие на ДРП е само основание за изменение на плана по искане
на собственика. В случая няма данни ДРП да е изменен на посоченото основание и
по предвидения в закона ред, спорната площ не е приобщена към имота на ищеца
чрез съответна промяна на границите на плана, поради което следва да се приеме,
че същият е собственик на тази площ. До изменението на плана пространственият
обхват на правото на собственост се лимитира от дворищнорегулационните линии,
които очертават границите на парцела и в тези граници правото на собственост
може да бъде защитавано.
Всичко изложено по-горе обосновава извода,че в рамките на предмета на спора ищците, които твърдят, че пространствените граници са погрешно отразени (както е в случая), не установиха основанията си за притежаване на правото на собственост в твърдяните параметри, наред с факта на несъответствие на действителното правно положение с последния приложен план,което има за последица отхвърляне на предявеният иск, признаване на направеното оспорване по реда на чл.193 от ГПК за недоказано и уважаване на насрещният иск по чл.108 от ГПК .
По разноските. На основание чл.81 във връзка с чл.78,
ал.3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ответната страна сумата от 1477.50 лв., представлява
реално сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение, внесена д.т. по
НИ, както и депозит за ВЛ. Претенцията за репариране на пътните разходи на пълномощника на ответника във връзка с явяването му в проведените
открити съдебна заседания по делото,както и разноските за копирни услуги
е неоснователна, поради което такива не следва да се присъждат. Отговорността
за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на разноските, направени
по делото и възнаграждението на един адвокат, като в обхвата й не попадат други
облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Макар и да
има санкционен характер срещу страната, неоснователно предизвикала правния
спор, отговорността за разноски не обхваща причинените вреди, а само
направените по делото разноски. При липсата на легално определение на
понятието, граматическото и логическо тълкуване на чл.78 и сл. ГПК, налага
извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични
средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на
определени процесуални действия. Следователно разноските включват всички суми,
които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в
процеса или за оказаната й правна защита. Фактическите действия на страните по
събиране на доказателствата, които да представят по делото, командировки, пътни
разноски и пр. не представляват такива разноски.
Водим от
горното,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан. предявения
от Г.А.Х., ЕГН ********** и Г.Х.Х., ЕГН ********** срещу ЕТ „К. – М.К.“ ЕИК: *********
иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, за признаване за установено в отношенията
между страните, че Г.А.Х., ЕГН ********** и Г.Х.Х., ЕГН ********** са собственици по давностно владение, начиная
от 1975г. до 26.02.2019г. на недвижим имот в гр.Бяла, обл.Русе, а именно:
реална част от имот - дворно място съставляващо парцели 14-185 в кв.21 и част
от парцел 2-184 в кв.21-А по отменен план на гр.Бяла, при общи граници за
цялото място: улица, А.Т.Р., П.М.В. и М.П.Х., обективиран в Нотариален акт №
148, том II, нот.дело № 678/1962г. на Беленски народен съдия, с площ 66
(шестдесет и шест) кв.м., очертана от т.1, 2, 3, 4, 5 и 6 на комбинираната скица,
представляваща приложение 1 към СТЕ на ВЛ Г.Ф. от 28.10.2019г., съставляваща неразделна част от
решението, както и да признае за
установено по отношение на ЕТ „К.-М.К.“ ЕИК: *********, че в кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Бяла, обл.Русе, одобрени със Заповед №
РД-18-130/27.12.2016г. на ИД на АГКК, е налице непълнота и грешка,
представляващи неотразяването на посочената част от имота (дворното място) от
отменен план на града.
ПРИЗНАВА ЗА
НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.3, вр. с ал.2, вр. с чл.193 ГПК
проведеното от ответниците Г.А.Х., ЕГН ********** и Г.Х.Х., ЕГН **********, чрез
адвокат В.Ф. оспорване на истинността на Удостоверение № ФС
01-28-1064/27.11.2017г. на Кмета на Община Бяла, по отношение верността на
съдържанието в частта, в която е описано, че имотът описан в Нотариален акт №
93, том І, дело № 179 от 1985г., а именно УПИ ХVІ-1169, кв.112 по регулационния
план на гр.Бяла, одобрен със Заповед № 117 от 1983г. е идентичен с имот с
идентификатор 07603.501.2316 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-130/27.12.2016г. на ИД на АГКК, посочен в скица №
15-590336-23.11.2017г., собственост на А.Т.Р..
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Г.А.Х., ЕГН: ********** и Г.Х.Х., ЕГН: **********,***ови
– М.К.“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бяла, обл.Русе,
ул.“Хан Крум“ № 13, представляван от М.П.К., ЕГН: **********, е СОБСТВЕНИК на реална част от имот с идентификатор № 07603.501.2316
по кадастралната карта на землището на гр.Бяла, която част е с площ 66 кв.м. и
граници, очертани от т.1, 2, 3, 4, 5 и 6 на комбинираната скица, представляваща
приложение 1 към СТЕ на ВЛ Г.Ф. от 28.10.2019г., съставляваща неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Г.А.Х., ЕГН: ********** и Г.Х.Х., ЕГН: **********,***,
да ПРЕДАДАТ на ЕТ “**************“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бяла, обл.Русе, ул.“Хан Крум“ № 13, представляван от М.П.К.,
ЕГН: ********** владението върху реална част от имот с идентификатор
№ 07603.501.2316 по кадастралната карта на землището на гр. Бяла, която част е
с площ 66 кв.м. и граници, очертани от т.1, 2, 3, 4, 5 и 6 на комбинираната
скица, представляваща приложение 1 към СТЕ на ВЛ Г.Ф. от 28.10.2019г.,
съставляваща неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Г.А.Х., ЕГН: ********** и Г.Х.Х., ЕГН: **********,***,
да заплатят на ЕТ “**************“, ЕИК:*********, сумата в размер на 1477.50
лв./хиляда четиристотин и седемдесет и седем лева и 50 стотинки/, представляваща
направени разноски за платено адвокатско възнаграждение, внесена д.т. по НИ, както
и депозит за ВЛ.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд-гр.Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/