РЕШЕНИЕ
№ 1089
гр. Варна, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110115165 по описа за 2023 година
Предявен е иск от Ж. Д. М. срещу Община Варна, гр. Варна, бул. „Осми Приморски
полк" № 43, представлявана от Кмета на Общината с правно основание чл. 49 във вр. с чл.
45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4310 лв.
представляващи стойността на вредите, настъпили в следствие на паднало дърво на
14.08.2023г. върху притежаваният от ищеца лек автомобил марка Фиат 500, с рег.номер
****, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда - 24.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата сочи, че претендираната сума от 4310 лева с ДДС включва следните разходи:
1950 лв. с ДДС за подмяната на стъклата:-панорамен таван-1416.66 лв. без ДДС и челно
стъкло-208.34лв. без ДДС, с включен труд и сумата от 2360лв. с ДДС за поправката на
гредата и боядисването, -1766.75 лв. без ДЦС-труд - боя и консумативи-200.00 лв. без ДДС с
включен труд и консумативи. Твърди се че претендираната сума от 4310 лева е напълно
заплатена от ищцата, на 29.09.2023г.
В исковата молба се излага, че ищцата притежава лек автомобил марка Фиат 500, с
рег.номер ****, като инцидента се е случил на 14.08.2023г. Автомобилът е бил паркиран в
близост до входа на нейната кооперация в гр.В.. Твърди се, че на сутринта, 15.08.2023г.-
празникът на Варна, около 9.15 синът й, излизайки от вкъщи, се върнал, за да й съобщи
неприятната новина, че върху нейната кола има паднал голям клон от дърво, който й е
нанесъл щети.
Ищцата се обадила на тел. 112 и съобщила за събитието. Подаден бил сигнал към
Първа РСПБЗН-Варна, от която служба изпратили служители, които отстранили клона. Едва
след 2-3 дни служители от Община Варна със специална техника и персонал отрязали цялото
дърво до дънер и изнесли останките от него.
Ищцата сочи, че дървото било видимо изгнило. След инцидента се наложило да
ползва услугите на два автосервиза, за поправка на автомобила. В единия сервиз се уверили,
че предното стъкло е тотално строшено, като автомобилът има и панорамно стъкло, което
1
също било частично смазано и подлежало на смяна. Строшена била и напречната греда на
тавана на колата. Ищцата претендира и съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се
оспорва иска като неоснователен. Възразява относно размера на претендираната сума за
ремонт. Оспорва механизма на настъпване на твърдените щети по вещта, като счита че
претендираните щети не могат да настъпят при описаното настъпване на ПТП. Претендира
разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и аргументи на страните,
след съвкупна преценка и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за
установено следното:
Между страните не се спори, че ищцата Ж. М. е собственик на лек автомобил марка
Фиат 500, с рег.номер ****, представено е и Свидетелство за регистрация на автомобила,
Част І.
Видно от писмо рег.№ 716801-659/23.08.2023г. от МВР ГД “Пожарна безопасност и
защита на населението“ –Варна, на 15.08.2023г. в 9,28 ч. е получен сигнал за паднало дърво
върху лек автомобил Фиат 500, с рег.номер **** на адрес гр.В.. Служители от Първа
РСПБЗН-Варна са посетили и ликвидирали произшествието.
Във връзка с извършения ремонт на автомобила по делото са представени Поръчка за
ремонт № 16635/23.08.2023г. и работна карта от 04.09.2023г. от Аутомотор Варна.
По издадена фактура № **********/29.09.2023г. на Ж. М. за услуги автобоя с
консумативи КТ и сервизна услуга на стойност 2360 лв. е заплатена сумата.
По издадена фактура № **********/29.09.2023г. на Ж. М. за панорамен таван Фият
500 В0077РК и челно стъкло на стойност 1950 лв. е заплатена сумата.
От назначената по делото СТЕ, заключението по която съдът възприема като
компетентно дадено и безпристрастно се установява, че Механизмът на получаване на
уврежданията е следния. Голям и тежък клон/дърво е паднал надлъжно върху автомобила
като с счупил предно панорамно стъкло и стъкления панорамен покрив, деформирал е
рамката на предно панорамно стъкло, тавана на автомобила, рамката на панорамния покрив
и е надрал боята по множество детайли от автомобила Стойността на ремонта за
възстановяване на автомобила възлиза на 9 067,41 лв. с ДДС. Категорично е било
необходимо подмяна на описаните части в поръчката. Ремонта е извършен правилно.
Предвид декларираните от ищцата цени на частите, които е вложила при ремонта то най –
вероятно същите са части втора употреба. Части втора употреба не могат да се намерят
винаги – въпрос на наличност е (дали има такива като търсените). Цените на частите втора
употреба могат да варират в големи граници в зависимост от търсенето и наличностите на
съответните части, състоянието им, търговския усет на търговеца и желанието му за
печалба. Към момента на изготвяне на експертизата вещото лице не можа да намери такива .
От изложеното от разпитаните по делото като свидетели Д.Т.Г. и Г.Д.М.се
установява, че 15.08.2023г. на ул. О. падналото дърво върху колата „Фиат“ на ищцата
паднало дърво. Стъклото е счупено, тавана смачкан, отстрани колата одраскана.
Гореизложената фактическа обстановка, обуславя следните правни изводи:
За ангажиране на отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо да бъдат установени
следните предпоставки: нанесени вреди на ищеца; причиняване на вредите от лице на което
ответникът е възложил извършване на определена работа; причиняването да е при или по
повод на възложената работа, чрез действия, които съставляват извършване на възложената
работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата, както и чрез действия, които не
съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея и вредите да са
причинени виновно от изпълнителя на възложената работа.
2
Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗУТ, вр. чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 45 и сл. от Наредбата за
изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на
Община Варна и § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА Община Варна носи отговорността по
поддръжката на насажденията от уличното озеленяване, като част от зелената система,
които се намират на територията й, чрез специализираните си служби. При неизпълнение на
поетото задължение обаче Община Варна дължи обезщетение за причинените вреди.
Твърдяната от собственика увреда лек автомобил Фиат 500, с рег.номер ****, гр.
Варна се установява от показанията на разпитаните пред ВРС свидетели Г. и М.. Причинно
следствената връзка между падането на дърво и причинената вреда се установява отново от
показанията на разпитаните свидетели и от писмо рег.№ 716801-659/23.08.2023г. от МВР ГД
“Пожарна безопасност и защита на населението“ –Варна, на 15.08.2023г.
След като в задължение на съответната община е вменено в качеството й на
собственик на декоративната растителност на територията й, чрез служителите си да следи
за наличието на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за имуществото,
здравето и живота на гражданите, със задължението да бъдат премахнати своевременно, при
неизпълнението на това задължение се поражда отговорността по чл. 49 от ЗЗД.
Като акцесорна обезпечително - гаранционна отговорност за чуждо виновно
поведение, отговорността по чл.49 от ЗЗД не изисква виновно поведение на самия ответник
- юридическо лице. Тази отговорност, макар и обусловена от чуждо вредоносно действие не
изисква установяване на категоричен начин точния субект измежду персонала на
възложителя на работата е осъществил противоправното поведение в изпълнение на
възложената работа.
Съдът намира, че в настоящия случай са доказани изискуемите предпоставки за
уважаване на иска. Община Варна е длъжна да възмезди увредения гражданин за
причинените вреди, чиито размер установен с представени по делото фактури кореспондира
със заключението дадено от в.л. по САТЕ. Поради което искът следва да се уважи в
предявения размер от 4310 лв., на осн. чл. 49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението.
По разноските:
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ответниците в размер на 800 лв.
Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да
бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Определено съобразно чл.7, ал.2,т.2 от наредба №1, адв.възнаграждение следва да е в
минимален размер от 731 лв. Предвид, изложеното , то уговорено и заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, не следва да се намаляват поради
прекомерност.
3
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски 172,40 лв. д.т., 300 лв. депозит
за в.л., 800 лв. адв. възнаграждение или общо 1272,40 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, представлявана от кмета Благомир Коцев, с
административен адрес гр. Варна, бул. Осми приморски полк №43 да заплати на Ж. Д. М.,
ЕГН **********, с адрес в гр .В., на осн. чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 4310 лева
(четири хиляди триста и десет лева), представляваща имуществени вреди за
възстановяване на щети по лек автомобил Фиат 500, с рег.номер ****, вследствие паднало
дърво върху автомобила на 14.08.2023г. в гр.Варна, ул. О. , за отстраняването на които е
издадена фактура № **********/29.09.2023г. на стойност 2360 лв. с ДДС и фактура №
**********/29.09.2023г. на стойност 1950 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 24.11.2023г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, представлявана от кмета Благомир Коцев, с
административен адрес гр. Варна, бул. Осми приморски полк №43 да заплати на Ж. Д. М.,
ЕГН **********, с адрес в гр. В. сумата от 1272,40 лв. (хиляда двеста седемдесет и два
лева и четиридесет стотинки), представляваща направените по делото разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4