Р Е Ш Е Н И Е
№…………./07.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 365
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявени от Е.С.М., ЕГН ********** с адрес: ***,
чрез адв. Д.Т. срещу Б. ЕООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление:***, съединени в условията на
първоначално обективно евентуално съединяване на следните искове:
- конститутивен иск за признаване на уволнението му за
незаконосъобразно и отмяна на Заповед №***/13.11.2019г.,
с която на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. чл.188, т.3 вр. чл.190, ал.1, т.2 КТ
е прекратено трудовото правоотношение – дисциплинарно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
- с правно основание
чл. 344, ал. 2, т. 2 КТ,
за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „механик плаващо техническо средство”
при ответника;
-
осъдителен иск за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението за периода
от 15.11.2019 г. до съдебното заседание,
в което е даден ход на устните състезания, но за не повече от 6 месеца, в
размер на 9810.90 лева, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изпълнение на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции
на следните фактически твърдения: по силата на сключен между страните трудов
договор № 22/
В отговор на исковата молба,
ответникът оспорва изцяло насочените срещу него искове, навеждайки доводи за
неоснователност на същите: не оспорва факта, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, прекратено с обжалваната заповед. Твърди, че в
съответствие с предоставената от закона възможност е прекратил трудовото
правоотношение с ищеца. Ищецът
подал две молби до работодателя саморъчно написани от него върху бланки с
посочена дата - 30.07.2019г. С едната
молба поискал разрешение за ползване на платен годишен отпуск в размер от 22 работни дни за периода 05.08.2019г.
до 03.09.2019г., а с втората молба да му бъде разрешен неплатен отпуск в размер
от 30 дни за
периода 04.09.2019г. до 11.10.2019г. В двете молби като мотив било
посочено „неотложни
лични причини". Работодателят разрешил единствено
ползването на платен отпуск за период от 05.08.2019г. до 03.09.2019г. Отказът
да бъде разрешен неплатен отпуск бил обективиран върху молбата. Свидетелство за правоспособност на
ищеца било валидно до 09.09.2021г.
Излага доводи, че ново свидетелство може да бъде издадено и преди изтичане на
срока му на валидност, без да има промяна на обстоятелствата, когато лицето ще работи на кораб, към
момента на изтичане на валидността. Тази разпоредба се прилагала при условие,
че до изтичане на срока на валидност на свидетелството остават не повече от 6 месеца. Твърди, че ищецът е бил част
от екипажния списък на плаващо техническо средство - моторен ферибот „Белослав" и м/к
„Белла" и не е бил откомандирован през периода
10.08.2019 г. до 06.11.2019 г., за да бъде включен в екипажния списък на м/к "Патра 3". Не му било необходимо да има
плавателен стаж на м/к „Патра 3“, за да поднови свидетелството си за
правоспособност. Свидетелството му за правоспособност № 20807 било за главен механик на кораб с КСУ
до 750 kW, което
важало за плаващото техническо средство, на което той работел, а свидетелството
за правоспособност, което искал да си поднови, било за КСУ над
750 kW. Такава
правоспособност за дружеството ответник по иска не била необходима. Освен това
поради неоткомандироването му от екипажния
списък на плаващо техническо средство -моторен ферибот „Белослав" и м/к „Белла",
плавателният стаж на м/к „Патра 3"
не би могъл да бъде зачетен от Морска администрация за правоспособност. Оспорва
поддържането на основната правоспособност и подновяване на свидетелствата да
става в условията на продължаваща компетентност на основание чл.86, ал.2, т.2
от Наредба № 6
за КМЛРБ. На 02.09.2019
г. управителят на дружеството със заповед № 129А от същата дата назначил комисия,
която да направи проверка за спазване на „Правилника за вътрешния трудов
ред". През периода 02.09.2019
г. до 30.09.2019
г. били съставени констативни протоколи от извършените проверки. В тях било
отразено, че ищецът не се явява на работа. Заповедта е издадена при спазване на
чл. 193
и 194 КТ. Оспорва
твърдението, че по отношение на ищеца е налице по-неблагоприятно третиране по
смисъла на чл.20 от ЗЗДискр. Главният иск, а
съответно и евентуалните за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и за обезщетение са неоснователни и моли за отхвърлянето им.
В хода на съдебните заседания
страните поддържат заявените в исковата молба и отговора по нея становища.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа
обстановка:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е
приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че са били в трудово
правоотношение, по силата на трудов договор 22/
Видно от представената Заповед №172/13.11.2019г., на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ поради посочено от
работодателя основание – чл.330, ал.2, т.6 вр. чл.188, т.3 вр.
чл. 187, ал.1, т.1, пр.III вр. чл.190, ал.1, т.2 КТ, като мотивите са за това, че ищецът
в периода на 04.09.2019г.-10.11.2019г. не се е явявал на работа без да му е
разрешаван платен или неплатен отпуск, вкл. не са представени и доказателства
за ползване на отпуск поради временна неработоспособност. В заповедта е
отразено, че на служителя на 12.11.2019г. е връчено искане за даване на
обяснения и му е предоставена възможност да бъде изслушан от работодателя, но е
отказал. На 13.11.2019г. е получен имейл в дружеството - работодател с приложено
удостоверение, че през периода 10.08.2019г. до 06.11.2019 ищецът е бил
командирован на моторен кораб Патра 3 като вахтен
механик. Ищецът е включен в екипажния списък на
моторен ферибот Белослав и моторен кораб Белла и не е откомандирован
в периода 10.08.2019г.-06.11.2019г., като не е командирован на моторен кораб
Патра 3, което е нарушение и на Наредба № 06 от 05.04.2012г.
Заповедта е връчена работника на 15.11.2019г..
На ищеца са поискани писмени обяснения във връзка със започналото дисциплинарно
производство, като искането е връчено на 12.11.2019г..
По делото липсват доказателства, че ищецът е предоставил на работодателя
поисканите писмени обяснения.
Представена е кореспонденция между страните /л.11-12; 32-35;
61-64/, от която е видно че на 27.09.2019г. ищецът е поискал да му бъде
разрешен неплатен отпуск до 13.12.2019г. В изпратеното писмо до работодателя е отразено,
че ищецът и преди това е искал предоставяне на неплатен отпуск, но такъв не му
е разрешаван. Посочено е, че е сключил договор за три месеца /плюс-минус един/
като вахтен механик на м/к Патра 3, за запазване или
повишаване на квалификацията си, който ще представи допълнително. С уведомления
изх. № 139/29.09.2019г. и изх. № 152/27.09.2019г. отпускът не е разрешен.
Представено е свидетелство за правоспособност № 20807, от което е видно, че
ищецът е вахтен механик на кораб с КСУ над 750 kw с валидност 09.09.2021г..
Със заявление до Морска
администрация, гр. Варна № 204/18.11.2019 г., работодателят е уведомил, че
ищецът не е служител на дружеството, считано от 15.11.2019г. и следва да бъде откомандирован от м/ф Белослав, считано от 15.11.2019г..
Представено е Удостоверение от 06.11.2019г., издадено от капитана на м/к
Патра 3 в уверение, че съгласно договор №861-19/26.07.2019г., ищецът е
командирован на кораба като вахтен механик и за
периода 10.08.2019г.-06.11.2019г. е изпълнявал задълженията си.
До ищеца са отправени и искане №136/17.09.2019г. в срок до 25.09.2019г. да
даде писмени обяснения за отсъствията си от работа в периода 04.09-15.09.2019г.;
№155/01.10.2019г. в срок до 07.10.2019г. да даде обяснения за отсъствията си от
работа в периода 16.09.-30.09.2019г..
Представена е заповед на работодателя № 129А/02.09.2019г., с посочено
основание Проверки на служителите за спазване на Правилника за вътрешния трудов
ред. Назначена е комисия, която е съставила Протоколи от 01.10.2019г.; 15.10.2019; 31.10.2019г., с които е
удостоверила, че ищецът не се явява на работното си място, което е констатирано
с Констативни протоколи №№ 1/04.09.2019г. 2/05.09.2019г.; 3/06.092019г.; 4/07.09.2019г.;
5/13.092019г.; 06/14.09.2019г.; 07/04.10.2019г.; 08/08.10.2019г.; 09/12.10.2019г.;
10/16.10.2019г.; 11/17.10.2019г.; 12/18.10.2019г. и 13/25.10.2019г.. Работодателят
е уведомен за констатираните отсъствия на
30.09; 31.10; 11.11.2019г..
С Искане вх. № 203/15.11.2019г. до работодателя, ищецът сочи, че от
03.08.2019г. не изпълнява служебни задължения като механик на м/ф Белослав и
следва да му бъде издадена служебна бележка за отписване, която да му послужи пред
Морска администрация.
Представена е и Декларация от ищеца, в която на 15.11.2019г. е декларирал,
че е работник, който полза неразрешен неплатен отпуск.
По молби на ищеца от 30.07.2019г. е разрешен платен отпуск от 05.08.-03.09.2019г.,
като не е разрешен неплатен отпуск по неотложни лични причини за периода
04.09-11.10.2019г. /л.94- 95/.
От ответника е представен КТД от 01.09.2018г..
В полза на ищеца са събрани гласни доказателства, за
установяване, че за периода 01.08.2019г. /деня след депозиране на молбата за
отпуск/ до 05.08.2019г. ищецът М. е посетил офиса на ответника – „Б.“ ЕООД във
връзка с депозираните молби, но не е бил уведомен, че не му се разрешава
неплатен отпуск, нито му е връчен какъвто и да било писмен документ.
В показанията си св. к.н.установява, че живее
във
фактическо съжителство с ищеца от 2016г. Преди
да се качи на кораб Патра 3, ищецът посетил офиса на ответника, за да му се
разреши отпуск, но управителят го нямало. Носел молби за платен и неплатен
отпуск.
В полза на ответника е разпитан
св. Ю.Р.. Св. работи като юрисконсулт в Б от
2013г. Познава ищеца. Е.М. през 2019г. на улицата пред офиса, предал молба на Вилияна
Петрова, която е технически секретар/домакин в Б. В офиса забелязала, че са
две, едната за платен отпуск, а другата за неплатен. Платеният отпуск бил веднага
резолиран и одобрен от управителя. Неплатеният отпуск му бил отказан, защото
предстоял ремонт на моторен ферибот Белослав по обществена поръчка. Всички служители знаели, че в периодите, когато влизат
на док за плануван ремонт, не излизат в отпуск. На ищеца му било казано, че
няма да му бъде разрешен неплатен отпуск поради тази причина. Целият екипаж
знаел, защото механикът, който трябвало да го смени имал платена почивка в
чужбина и самолетни билети. Ищецът първо позвънил на счетоводителката за
неплатената отпуска и тя му казала, че не е разрешен. В последствие, той е разговарял
с управителя и дошъл в офиса /в началото на август/, за да го моли, да му
разреши неплатения отпуск. Техническият секретар също го уведомил, че не му е
разрешен неплатен отпуск. В края на м. август се обадил друг механик, който не
е служител на фирмата и казал, че ищецът му се е обадил и го помолил да дойде в
Б и да работи вместо него по време на неплатената отпуска. В края на м.
септември получили имейл на ел. пощата, от който разбрали, че ищецът е на кораб
ПАТРА 3 и иска удължаване на неразрешения неплатен отпуск.
Представен е Трудов
договор на моряк с № 888-20, сключен на 17.02.2020г. между ищеца и OCEANCREW MANAGEMENT LIMITED.
От заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че размерът на претендираното от ищеца обезщетение за оставане без
работа поради уволнение на основание чл.225, ал.1 КТ за периода 15.11.2019 г. - 20.02.2020 г. вкл. възлиза на 4 769.60
лв. От Справка от „Морска администрация", гр. Варна, е
видно, че ищецът има плавателен стаж - 3 месеца и 7 дни в периода 19.02.2020 - 26.05.2020
г. на кораб Патра 3. В отговор на молба за достъп до информация от OCEANCREW MANAGEMENT LIMITED
са представени документи, доказващи начислените от дружеството трудови
възнаграждения за периода 21.02.2020 - 26.05.2020 г. От тях е видно,
че за целия процесен период - от 21.02.2020 до 15.05.2020 г., в който би било
дължимо обезщетение по чл.225 ал.2 ищецът има начислени възнаграждения за
положен труд. Начислените среднодневни брутни трудови
възнаграждения на ищеца за периода 21.02.2020г. - 15.05.2020г.
са по-високи от определеното среднодневно брутно трудово възнаграждение, което
той би получил при условията на предното му трудово правоотношение. Поради факта, че среднодневното брутно
трудово възнаграждение, начислено за положен труд от ищеца в периода 21.02.2020г. - 15.05.2020 г. е по-високо от получаваното от него по прекратеното
трудово правоотношение, то обезщетение по чл.225, ал.2 не се дължи.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
За да бъде уважен главният иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът следва да констатира незаконосъобразност на
издадената заповед на формално или материалноправно
основание или несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание.
Ищецът оспорва законосъобразността на уволнението,
като заявява, че в нарушение на задълженията си работодателят не го е уведомил
своевременно, че не му разрешава неплатен отпуск, както и че не му е
предоставил такъв, необходим за запазване на правоспособността му за изпълнение
на длъжността му като морско лице.
Съдът приема, че процесната заповед от формална гледна
точка отговаря на императивните изисквания на закона. Същата е издадена от
компетентно длъжностно лице, в надлежна писмена форма, налице е очертаване на съставомерните обективни признаци на констатираните дисциплинарни
простъпки, посочен е нарушителят, времето и мястото на извършването им,
наказанието и законовия текст, въз основа на който е постановено. Определеното
в заповедта дисциплинарно наказание е наложено в преклузивния
срок по чл. 194 КТ, като преди това работодателят е поискал обяснения на
работника по реда на чл. 193 от същия кодекс.
По горните съображения съдът приема, че заповедта на
работодателя не страда от формални пороци, което от своя страна налага
разглеждането на спора по същество досежно наличието на действително извършване
от работника на вменените му дисциплинарни нарушения и съразмерността на
наложеното наказание при съблюдаване критериите на чл. 189 КТ. В тази връзка съдът
съобрази следното:
Предмет на образуваното против Е.М. дисциплинарно
производство е извършеното от него дисциплинарно нарушение – неявяване на
работа в периода 04.09-10.11.2019г.. За това конкретно нарушение на трудовата
дисциплина са му били изисквани писмени обяснения и това е съставът на
дисциплинарното нарушение, описан в Заповед № 172/13.11.2019 г. Със същата се
налага наказание „дисциплинарно уволнение“ за това, че не се е явил на работа в
течение на два последователни месеца, което съставлява дисциплинарно нарушение
по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.
Страните по делото не спорят, че ищецът е отправил до
работодателя молба от 30.07.2019г. за разрешаване на платен отпуск в периода
05.08.-03.09.2019, който е разрешен. На същата дата /30.07.2019г./ е подадена и
молба за предоставяне на неплатен отпуск в периода 04.09.-11.10.2019г., който не
е разрешен, като работодателят на 01.08.2019г. писмено е посочил като причина -
недостатъчен наличен екипаж /л.94-95/. Въпреки, че първоначално поисканият
неплатен отпуск не е разрешен, ищецът с молба от 27.09.2019г., подадена по ел.
поща, е поискал неплатен отпуск най - късно до 13.12.2019г., който отново не е
разрешен от работодателя. Установи се от приложената ел. кореспонденция, че
ищецът е бил наясно, че първоначално поисканият неплатен отпуск не му е бил
разрешен.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установено, че за времето от 04.09.2019г. до
10.11.2019г. ищецът не е изпълнявал възложените му трудови функции, тъй като е
отсъствал от работното си място.
Възражението
на ищеца, че е подал заявление до работодателя за ползване на неплатен отпуск и
че не е уведомен за отказа от работодателя за заявения отпуск, поради което не
е осъществен състава на нарушението, съдът намира за неоснователно по следните
съображения:
Разрешаването на отпуска е право, а не задължение на работодателя
/чл.160, ал.1 КТ/. За да може да ползва отпуск работникът е следвало да бъде
сигурен, че такъв му е разрешен от работодателя.
Липсата на разрешение за ползване на отпуск означава, че неявяването на работа
на ищеца представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т.
2 КТ. Няма законово задължение на работодателя, да уведомява работника или
служителя за отказа си да разреши ползването на отпуск за определен период от
време /Решение № 127 от 5.03.2007 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2004 г., III г. о.;
Решение № 67/01.04.2010
год. на ВКС, ІІ гражданско отделение, гр. д. № 4240 по описа за 2008
год.; Решение № 812 от 27.04.2011 г. на ВКС по гр. д. №
198/2010 г., IV г. о., ГК/. Работникът/служителят
може да започне ползването на неплатен отпуск само след достигането до него на
изявление за разрешение на работодателя, т.е. само след като е узнал за това,
до когато той е длъжен да продължава да изпълнява задълженията си по трудовото
правоотношение. Неявяването на работа на работника/служителя в периода, за
който е отправил до работодателя искане за отпуск, без такъв да му е бил
разрешен, съставлява дисциплинарно нарушение, предвидено в чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, за каквото може да се наложи и наказание дисциплинарно уволнение с оглед
тежестта му, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на работника
/Решение № 812 от 27.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 198/2010 г., IV г. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Изискването
за ред при ползването на отпуск следва от характера на трудовото правоотношение
– от основната престация, която е предоставянето на работна сила за определено
време, през което време работникът следва да е на разположение на работодателя.
Поради необходимостта работодателят да съобрази нуждите на работния процес с правото
на работника на платен годишен отпуск, както и необходимостта по времетраене на
трудовото правоотношение работодателят да разполага с точна представа за
наличните работни ресурси, законодателят въвежда ред за ползването на
отпуските, включващ изискване за писмена молба на работника и заповед на
работодателя, въз основа на която може да започне ползването на отпуска – по
аргумент на чл. 172 и чл.173 КТ /Решение №914/26.11.2009 година ВКС , четвърто гражданско
отделение, гр.д. № 4336 по описа за 2008 година, постановено по чл. 290 ГПК/.
Конкретното нарушение е в достатъчна степен тежко, за да
предопредели именно налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“. Факт е, че
такова наказание може да бъде наложено и за други нарушения на трудовата
дисциплина, които работодателят е приел да са с по - висока от обичайната
тежест, но в конкретния случай работодателят е съобразил както тежестта на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, така и поведението на
работника, за което може да се съди от липсата на дадени обяснения чл. 193, ал.
1 КТ. Съдът намира, че наложеното дисциплинарно наказание отговаря на тежестта
на извършеното нарушение, поради което правилно е било наложено.
Съдът намира
за неоснователни и възраженията на ищеца относно необходимостта да ползва
отпуск, за да работи на друг кораб, с оглед запазване на правоспособността му,
необходима за изпълнение на трудовите му задължения.
От представеното свидетелство за правоспособност № 20807 се установи, че същото
е с валидност 09.09.2021г..
Съгласно чл. 86, ал.1, т.2 от Наредба № 6/05.04.2012г. за
компетентност на морските лица в Република България, морските лица подновяват свидетелствата
си при изтичане на срока на валидност на свидетелството. В ал. 2 е посочено, че ново свидетелство се
издава, след като лицето представи доказателства за продължаваща компетентност
за правоспособностите по чл. чл. 31,т. 6. В ал.3 е
разписано, че ново свидетелство може да бъде издадено и преди изтичане на срока
му на валидност, без да има промяна на обстоятелствата, когато лицето ще работи
на кораб, към момента на изтичане на валидността. Тази разпоредба се прилага при
условие, че до изтичане на срока на валидност на свидетелството остават не повече
от 6 месеца. В Чл. 87 са посочени изискванията за доказване на продължаваща
компетентност.
Липсва разписано в КТД задължение на работодателя за разрешаване на
неплатен отпуск при определени условия.
Наложеното дисциплинарно наказание уволнение е съответно на извършеното
дисциплинарно нарушение по чл.190, ал.1, т.4 КТ. С оглед на тези съображения
съдът преценява, че заповедта за уволнение на ищеца М. е издадена при спазване
изискванията на текстовете на КТ, посочени по-горе, поради което искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора по главния иск, съдът не дължи произнасяне по
заявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 344, ал. 2, т. 2 КТ, за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „механик
плаващо техническо средство” при ответника и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане
на ответника да
му заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа
поради уволнението за периода от 15.11.2019
г. до съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания, но за не
повече от 6 месеца, в размер на 9810.90 лева
По разноските:
На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК и направеното искане,
разноските извършени от ответника следва да му
бъдат заплатени от ищеца. Техният размер възлиза на 1635 лв. и представлява заплатеното възнаграждение за един адвокат.
По отношение на сумата
1635 лева
адвокатско възнаграждение е
направено възражение за прекомерност от ищеца,
което съдът намира за основателно
предвид на фактическа и правна сложност в настоящия случай, и съобразно чл. 7, ал.
1, т. 1
и ал. 2, т.3 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението следва да се
редуцира до 1430
.55 лева.
Предвид изхода
на спора и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса за разглеждане на иска в
настоящия случай не следва да се определя.
Мотивиран от
гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.С.М., ЕГН **********
с адрес: *** срещу Б.
ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление:*** конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
за признаване на уволнението му за незаконосъобразно и отмяна на Заповед №172/13.11.2019г., с която на
основание чл.330, ал.2, т.6 вр. чл.188, т.3 вр. чл.190, ал.1, т.2 КТ -
дисциплинарно уволнение, е прекратено трудовото правоотношение, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.С.М., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Б. ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление:*** сумата от 1430.55 лева /хиляда четиристотин и тридесет лева и 0.55 ст./,
представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за възнаграждение
за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му /07.08.2020г./, на
основание чл. 315, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: