Р
Е Ш Е
Н И Е № 782
гр.Видин, 11.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видински районен съд,
гражданска колегия в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:Нина
Николова
при секретаря М.Петкова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр.дело № 797 по описа за 2020г.,и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „ ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ”ЕАД гр. София срещу Г.П.Г. с адрес *** за
установяване вземане
на ответника към ищеца
за обща сума от 217.34 лева, представляващи незаплатена
стойност на фактурирани услуги, ведно със
законната лихва и неизплатени лизингови вноски. Вземанията са индивидуализирани
във фактури с № **********/15.04.2017г.,
издадена за сумата от 56.31 лева неплатени абонаментни такси, използвани услуги
и лизингови вноски, от която се претендира сумата от 44.76 лева, поради извършено
частично плащане, фактура с № **********/15.05.2017г за сумата 52.75 лева
,представляваща неплатени такси и лизингови вноски, фактура с №
**********/15.06.2017г – 50.12 лева , представляващи неплатени абонаментни
такси, ползвани услуги и лизингови вноски и фактура с № **********/15.08.2017г.
за сумата от 483.98 лева, представляващи неплатени неустойки и лизингови вноски
, от която се претендират 69.17 лева неплатени лизингови вноски. Излага се, че
между страните е съществувало облигационно задължение, възникнало на основание
договори за мобилни услуги от 19.10.2015г. за предпочетен номер ++359********* ,
от 10.05.2016г за предпочетен номер ++359********* и от 29.03.2017г. за
предпочетен номер ++359*********, както и договори за лизинг от 10.05.2016г. за предоставено
за възмездно ползване устройство TELENOR M200 Black
и от 29.03.2017г. за предоставено за възмездно ползване устройство TELENOR M200
Black.
Поради
неизпълнение на задълженията от ответника, на 21.08.2019г. е подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, образувано е ч.гр.д.№ 2386/2019г. на ВРС и е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК , срещу която е постъпило възражение от длъжника, поради което
вземанията са предявени от заявителя по исков ред по настоящото дело.
Представени са писмени
доказателства, приложено е и ч.гр.д.№ 2386/2019г.на ВРС.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който е
отговорил . Оспорват се претенциите , като се твърди,че преди години е сключил
един договор за мобилни услуги и един договор за лизинг, като не си спомня на
кои дати. Телефонът се повредил и ищецът го заменил с друго устройство. Излага
се, че подписите, положени в договорите не са изпълнени от него.поискал е назначаване
на съдебно графическа експертиза. Направено е възражение за прекомерност на
разноските.
По
делото са събрани писмени доказателства , назначена е съдебно графичска
експертиза, но поради липсата на внесен депозит, същата е заличена.
Видинският
районен съд , като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от
фактическа страна: Видно от представени в оригинал и в преписи Договор за
мобилни услуги за предпочетен номер ++359********* от 19.10.2015г., страните са
сключили такъв , като в договора са посочени параметрите на представяната от
ищеца далекосъобщителна услуга-абонаментен план Резерв
стандарт 19.99. Посочен е срок на договора 24 месеца и предпочетен
номер, както и мобилен апарат Самсунг, модел
Galaxy J1 3G
Blacк и СИМ карта. С Договор за мобилни
услуги за предпочетен номер ++359*********
от 10.05.2016г., страните са сключили такъв за преминаване от предплатена
услуга , като в договора са посочени параметрите на представяната от ищеца
далекосъобщителна услуга-абонаментен план Стандарт + 20.99. Посочен е
срок на договора 24 месеца и нов предпочетен номер, както и мобилен
апарат TELENOR M200
Black I IMEI 355596070076466 и нова
СИМ карта. С Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 29.03.2017г., който същите страни са
сключили, отново са посочени параметрите на представяната от ищеца
далекосъобщителна услуга- програма стандартен месечен абонамент 9.99, като е
посочено , че договорът е нову. Посочен
е срок на договора 24 месеца и
предпочетен номер, както и получен мобилен апарат TELENOR M200 Black с IMEI 355596070311871
и нова СИМ карта.
Подписани са декларации –съгласие към
договорите , като за последните две устройства, получени от ответника са
сключени договори за лизинг, които ответникът
е подписал, заявил е, че е
получил екземпляр на ОУ и се е
задължил да ги спазва. Подписано е от
ответника и Приложение -ценова листа за абонаментни планове за частни лица от
същата дата.
Подписите
върху описаните писмени доказателства са
оспорени от ответника, поради което съдът е изискал оригиналите на същите и е
назначил поисканата от ответника съдебно графическа експертиза. Ответникът не е
внесъл определения депозит за вещо лице, поради което и същата е заличена.
Съгласно разпоредбата на 193, ал.3 ГПК, тежестта за доказване неистинността на
документа,пада върху страната , която го оспорва, в случаите, в които,
документът носи подписа на тази страна. При тези обстоятелства, съдът приема,
че са налице облигационни правоотношения, основани на сключените договори между
страните с описаните в същите права и задължения. За процесните периоди 15.03.2017г. до
14.06.2017 г. и от 15.07.2017-14.08.2017г. са издадени посочените 4 броя
фактури , част от сумите по които са платени частично. Образувано е ч.гр.д. 2386/2019г. на ВРС, с
оглед подаденото заявление от Теленор България ЕАД и е издадена заповед за
процесните суми.
С
оглед установената фактическа обстановка съдът намира за установено вземането
на ищеца за стойността на предоставените далекосъобщителни услуги и лизингови
вноски в поисканите размери. Видно от събраните писмени доказателства
издадените фактури отразяват стойността на предоставените и ползвани от
ответника услуги по сключения от страните договор, същите не се събраха
доказателства да са платени , и се дължат на ищеца. Установи
се и вземането на ищеца за лизинговата стойност на предоставените устройства. Видно
от писмените доказателства, такива са получени от ответника и не се установи, а
и не се твърди, че са върнати, нито че са платени лизинговите вноски. С оглед
изтичането на срока на договорите за лизинг преди подаване на заявлението
вноските са с настъпил падеж и са изискуеми. Не се установи, че подписите в
договорите не са изпълнени от ответника.
По
направеното възражение за прекомерност на разноските на ищеца: Видно от
договорите за правна защита и съдействие, сключени на 19.08.2019г. и на
13.08.2020г. от ищеца, уговените и платени адвокатски възнаграждения от 360.00
лева по всеки договор с включено ДДС са в минималните размери, съгласно Наредба
№1/09.07.2004г. в редакцията на същата към датата на сключените договори,
съгласно разпоредбите на чл.7, ал.2, т.1 и чл.7, ал.7 от същата наредба.
С оглед изхода
на делото и на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответната страна следва да заплати на
ищцовата страна сумата от 385.00 лева
разноски в производството по ч.гр.д.№ 2386/2019г.на ВРС, от които 25.00 лева ДТ
и 360.00 лева адвокатско възнаграждение и 385.00 лева разноски в производството
по настоящото производство, от които 25.00 лева ДТ и 360.00 лева адвокатско
възнаграждение Воден от горното Съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.П.Г.,
ЕГН ********** и с адрес ***, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, и посочен съдебен адрес ***, има вземане спрямо Г.П.Г., ЕГН ********** и с адрес ***, за сумата от общо 217.34 лева,
съгласно фактура № **********/15.04.2017г., фактура с № **********/15.05.2017г, фактура
с № **********/15.06.2017г и фактура с № **********/15.08.2017г ,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2019 г. до
изплащане на вземането, които суми са включени в Заповед № 1659-РЗ от 26.08.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК ,издадена по ч.гр.д. №
2386/2019 г. на Районен съд Видин.
ОСЪЖДА Г.П.Г., ЕГН ********** и с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, и посочен съдебен адрес ***,
сумата от 385.00 лева разноски в производството по ч.гр.д.№ 2386/2019г.на
ВРС и 385.00 лева разноски в настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Видински окръжен съд.
Районен съдия: