Р Е Ш Е Н И Е
№
град Свиленград,
08.06.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 193 по описа на Съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 719/2018
от 21.08.2018 година на Заместник-Началника на Митница Бургас (сега
Териториална дирекция Южна морска), с което на М.К.Д. (Mustafa Kemal Donmez), роден
на *** ***, Република Турция от град Брайтън, ул.„Престън роуд” № 17,
Графство Източен Съсекс, Великобритания, със съдебен адрес:***, чрез адвокат В.С., за нарушение на чл. 18, ал. 1 (в
редакцията на разпоредбата към датата на деянието), вр.чл. 11а, ал. 1
от Валутния закон (ВЗ), вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година
за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри
по чл. 10а от ВЗ (Наредба № Н-1 от
01.02.2012 година)
на основание чл. 20, ал. 1 от ВЗ (в редакцията на разпоредбата към датата
на деянието) са отнети в полза на Държавата 31 500 британски лири (пункт І) и е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. (пункт
ІІ).
Жалбоподателят
на М.К.Д. чрез процесуалния си представител – адвокат В.С., моли за отмяна на
процесния акт, тъй като
бил неправилен и незаконосъобразен – не били отразени в пълнота всички факти и
обстоятелства, съотносими към деянието и не бил извършен превод на съставения
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Сочи се, че
жалбоподателят не бил извършил инкриминираното нарушение.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят М.К.Д., не
се явява.
За него се явява адвокат В.С., която пледира
за цялостна отмяна на обжалвания акт, тъй като било допуснато съществено
процесуално нарушение – в обстоятелствената част на обжалвания акт грешно били
посочени размера и вида на процесната валута.
Алтернативно от Съда се иска отнетият предмет на нарушението да бъде върнат,
тъй като разпоредбата на чл. 20 от ВЗ била отменена към настоящия момент и
следвало да се приложи чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Не се претендират разноски по
делото.
В
съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата
страна) – Териториална дирекция Южна морска (като правоприемник на закритата
Митница Бургас), редовно призовани на посочения съдебен адрес, изпращат
представител – Старши юрисконсулт Галина Попова, която сочи че НП е издадено
законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му,
които да доведат до цялостната му отмяна. Сочи, че следва да се приложи
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН във връзка с отмяната на чл. 20 от ВЗ. Претендират
се разноски по делото под формата на юрисконсултско
възнаграждение. Не е представен Списък на разноските.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства,
установи следното от фактическа страна:
На 25.04.2018 година на Митнически пункт (МП) „Капитан
Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси” пристига
за излизане от страната ни (Република България) към Република Турция на път от Великобритания,
лек автомобил марка „Порше” с английски регистрационен
номер HYI3FYT, управляван от жалбоподателя - британски гражданин. В
автомобила пътува и британския гражданин Исмаил Д. – брат на жалбоподателя. Автомобилът
е селектиран за щателна митническа проверка.
Според създадената инфраструктура и организация на МП
„Капитан Андреево” има действащи - поставени указателни табели, с разяснени на
различни езици, включително английски, френски, немски, турски, руски и
български език, задълженията на лицата, преминаващи границата да декларират
носените от тях стоки и валута над определени размери. Това обстоятелство е ноторно известно, като сведения за същото дават в
показанията си и свидетелите М.Б.Б., П.В.С. и Д. Димитров Г..
Около 11.30 часа
постъпва Искане за извършване на съвместна проверка с № 1497 от служител на
Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР, а именно свидетеля Д. Димитров Г. ***.
Действията във връзка с митническия контрол спрямо автомобила,
в който пътуват жалбоподателят и брат му, са осъществени в гаража на трасе
„Входящи леки автомобили и автобуси” (, където е доведен от трасе „Изходящи
леки автомобили и автобуси”) именно от свидетелите М.Б. и Д.Н.. Преди започване
на митническата проверка свидетелят М.Б. в присъствието на свидетеля Н. устно на
английски език, който владее говоримо, приканва лицата, намиращи се в автомобила,
да декларират носените от тях стоки, вещи и парични средства, поставяйки им
конкретен въпрос в този смисъл. На тази покана и въпрос от страна на свидетеля Б.,
митническите служители Б. и Н. получават отрицателен отговор, като пътуващите в
автомобила, включително и жалбоподателят М.К.Д., заявяват, че нямат нищо за
деклариране. Свидетелите Н. е категоричен, че жалбоподателят Д. е разбрал
въпросът, който му е зададен, тъй като му е бил зададен на английски език.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за
митниците (ЗМ) е извършена проверка на процесния
автомобил от свидетелите М.Б. и Д.Т. и в присъствието на свидетеля Д.Г., при която
в личния багаж на жалбоподателя, на различни места – в джобове на дрехите, панталоните,
в чорапите, откриват общо 31 500 британски лири, които не са декларирани
по установения ред.
За извършената митническа проверка е съставен Протокол
с № 317 от същата дата. Документът изготвят свидетелите Б. и Н. и в него са отразени резултатите от проверката, включително
с вписан установеният факт за откриването на недекларираната валута в личния
багаж на жалбоподателя.
В хода на митническата проверка, след констатиране
наличието на носени и недекларирани парични средства, за изясняване произходът
и притежанието на същите контролните органи изискват от жалбоподателя жалбоподателят
М.К.Д. на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ Лични обяснения и той депозира
такива в писмена форма, изготвени саморъчно от него на английски език.
Последните са приложени към Административнонаказателната преписка (АНП), ведно
с превод на български език (представен в съдебно заседание) и видно от тяхното
съдържание, обективираното изявление по своя смисъл е
с характер на предпроцесуално признание от
жалбоподателя относно собствеността на част от валутата, като сочи, че друга
част е на братята му.
При тези фактически обстоятелства, митническите органи
приемат, че е извършено нарушение и за констатирането му, на дата – 25.04.2018 година,
свидетелят М.Б.Б. – служител в Агенция „Митници”, съставя АУАН против
жалбоподателя М.К.Д.. Според съдържанието на този Акт, твърдяното за
осъществено деяние е квалифицирано правно с административнонаказателния състав
на чл. 18, ал. 1 от ВЗ (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието) -
цифрово вписан, наред с което посочени за нарушени са законовите разпоредби на
чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1
и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на Министерството на финансите (МФ);
а от фактическа страна изразило се в недеклариране на парични средства,
подробно описани в Акта, пред митническите органи, с което М.К.Д. е осъществил
състава на нарушение по чл. 18, ал. 1 от ВЗ (в редакцията на разпоредбата към
датата на деянието). Актосъставителят излага и фактическо описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, описва - подробно и
намерените укрити и недекларирани парични средства, посочвайки конкретно техния
брой, вид валута и номинална стойност. Процесните парични
средства, предмет на нарушението, се задържани със съставения АУАН от
контролните – митнически органи. Отделно за тяхното задържане е оформена и Разписка
№ 0117965/25.04.2018 година и впоследствие те са предадени за пазене в „Банка
ДСК” по сметка на Митница Бургас (сега Териториална дирекция Южна морска), видно
от Вносна бележка от дата 25.04.2018 година.
АУАН е изготвен – присъствено с личното участие на
жалбоподателя М.К.Д., както и на свидетел – Д.Т.Н., също митнически служител към
АНО, след което преводачът П.В.С. извършва превод от английски на български език и обратно. АУАН е надлежно и
редовно предявен и връчен на нарушителя М.К.Д. – лично, на дата 25.04.2018
година, когато е изготвен констатиращият акт. Връчването е удостоверено в Разписка,
инкорпорирана в самия документ – надлежно датирана и подписана от нарушителя,
като нарушителят М.К.Д. не вписва в графата, касаеща възражения такива против
констатациите в Акта.
Срещу АУАН в законоустановения 3-дневен срок не постъпва
от М.К.Д. Възражение.
Въз основа на
посочения АУАН, на 21.08.2018 година Заместник-Началникът
на Митница Бургас,
издава обжалваното НП № 719/2018. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган, като допълва че процесните парични средства, подлежащи на деклариране са за
трета страна. С процесното НП АНО налага на
жалбоподателя М.К.Д., административно наказание „Глоба” в размер 1 000 лв.
на основание чл. 18, ал. 1 (в редакцията на
разпоредбата към датата на деянието), вр.чл. 11а, ал. 1 от ВЗ за извършеното нарушение на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2,
ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ. Също
така, на основание чл. 20, ал. 1 от ВЗ (в редакцията на
разпоредбата към датата на деянието) с НП е постановено и отнемане в полза на
Държавата на предмета на нарушението - недекларираните парични средства, подробно
индивидуализирани по брой, вид валута и номинална стойност в обстоятелствената
част на НП. Извършен е превод на НП на английски език. Направени са
няколко опита от страна на митническата администрация за връчване на обжалваното
НП, ведно с превода му, на адреса, посочен от жалбоподателя, които са неуспешни,
като е посочено, че лицето не е открито на адреса. На
основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН митническите органи са приели, че НП е връчено,
считано на 16.03.2020 година.
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗМФ – 495/21.04.2010
година на Министъра на финансите доказва материалната компетентност на АНО по
отношение на Заместник-Началника на Митница Бургас. С цитирана Заповед,
наказващият орган по закон - Министърът на финансите делегира правомощията да
издават НП за валутни нарушения по ВЗ на Заместник-Началниците на Митниците. От Заповед № 4139 от 03.06.2016
година е видно и персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП. Т.е. Заместник-Началникът на Митница Бургас се
явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 18, ал. 10 от ВЗ – Министъра
на финансите по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.
Представената и приета като доказателство по делото Заповед
№ ЗМФ – 495/21.04.2010 година на Министъра на финансите доказва материалната
компетентност на актосъставителя по отношение на митническите органи.
Съгласно приложената и приета по делото като доказателство Заповед № ЗМФ-1318 от 27.12.2018 година, считано
от 00.00 часа на 07.01.2019 година са закрити точно
посочени митнически учреждения, включително МП „Капитан Андреево” и са
създадени митнически учреждения в структурата на Териториална
дирекция Южна морска, включително МП „Капитан Андреево”, като дейността,
компетентността, правата и задълженията на закритите митнически учреждения
преминават към създадените такива.
Така изложената
фактическа обстановка, приета за установена от Съда, кореспондира изцяло с
изложената в Акта и възприетата от АНО в НП. Същата, Съдът изведе въз основа на
съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото
производство. Съдът кредитира като достоверни писмените и гласните
доказателства, приложени в кориците на делото и относими към релевантните по
делото факти. Свидетелските показания на разпитаните по делото митнически
служители – свидетелите М.Б.Б., Д.Т.Н. и П.В.С., както и на свидетеля Д. Димитров Г., са напълно безпротиворечиви, с еднопосочна насоченост
и взаимно допълващи се. Също така са логични, последователни и изчерпателни с
ясна конкретика за фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват. Не се
установява първите двама от свидетелите – митнически служители, да имат
личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Поради това Съдът възприема свидетелските показания на четиримата свидетели изцяло
за обективно верни и ги кредитира с доверие, считайки ги за добросъвестно
дадени и непредубени. Основания за критика на показанията на свидетелите Б., Н.
и С. не се намериха, а единствено поради служебното им качество - митнически
инспектори (към датата на съставяне на Акта), т.е. служители на Агенция „Митници”,
в този смисъл и тяхната служебна зависимост и отношения на пряка подчиненост
спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от
тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
митническа проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията
си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им, от
друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от
доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – Н., е и
свидетел, присъствал при извършването на проверката и установяването на
нарушението, а относно факта, че това лице, както и
актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид,
че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат
участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019
година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето
защо, според Съда показанията на всички свидетели не са и не се считат за
насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя М.К.Д., с оглед установените факти
на пристигането му на МП „Капитан Андреево”, извършването на митническа
проверка и намирането в личния багаж на М.К.Д. на конкретното количество
парични средства, както и за бездействието от страна на жалбоподателя М.К.Д.,
изразено с дадения отрицателен отговор във връзка с декларирането. От тук и
изводим като доказан отрицателният факт на недекларирането на тези носени
парични средства от М.К.Д..
С правна преценка за достоверност, Съдът
изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха в съдебно заседание от която и да е от страните в процеса. Същите се
цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна
проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият състав
на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание
чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за
това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – надлежно
упълномощен процесуален представител с Пълномощно, приложено в кориците на
делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1
от ЗАНН) компетентния Районен съд. Жалбата е подадена в преклузивния срок по
ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Деловодството на АНО
- съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 2
от ЗАНН когато нарушителят или поискалият обезщетение не се
намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият
орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на
отбелязването. В случая АНО след неуспешни опити за връчване на НП е извършил
нужното отбелязване, в което е вписал като дата на връчване на НП – 16.03.2020
година, като именно от тази дата за санкционираното лице е започнал да тече 7-
дневния преклузивен срок за обжалване на НП, който срок безспорно не е изтекъл,
тъй като Жалбата с изх.№ 32-81918 против същото е депозирана на 13.03.2020
година, т.е. 3 дни преди АНО да приеме наличие на редовно връчване на НП. Ето защо същата е проявила
своя суспензивен (спиращ изпълнението на
НП – аргумент от чл. 64, б.
„б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1
от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Извършвайки
проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното НП,
включително и по отношение на АУАН, въз основа на който е издадено,
съобразно правомощията си и релевираните от защитата възражения, Съдът не констатира
наличие на съществени процесуални нарушения, представляващи формални
предпоставки за отмяната му. Административнонаказателната отговорност на М.К.Д.
е ангажирана в напълно редовно учредено и развило се производство по
установяване на нарушението и издаване на НП. За
пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в ЗАНН не се предвижда
задължително участие на преводач в административнонаказателното производство -
във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее
български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени
правила за призоваване и връчване на Призовки и Съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи
лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по
разглеждане на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и
Предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно
задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на НП пред Съда.
Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както
българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език
имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право
на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за
наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето защо,
преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява
съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се
основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане
правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да
се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и предвид чл. 47
и чл. 48, § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото
последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно
движение на чужди граждани. При преценката на нарушението, описано в НП,
действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на
случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на
наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив
баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността.
Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за
обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част
е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на
защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред Районния
Съд. В Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и
Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното
производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки
нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след
пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд. Разгледани в своята цялост, цитираните Директиви установяват безусловно
задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното
производство, като за извършените административни нарушения такова задължение
липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и
връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство. В
конкретния случай с оглед установените по делото факти Съдът намира, че е бил извършен
надлежен превод. Дори и да не се възприеме
изложеното в предходното изречение и дори да не е имало надлежно назначен
преводач при съставяне на АУАН, то от АУАН се установява, че жалбоподателят М.К.Д.
се е запознал с АУАН, удостоверил е това с подписа си, както и е запознат със
съдържанието на обжалваното НП. В съдебно заседание жалбоподателят М.К.Д. е
представляван от адвокат. Т.е. лицето е организирало
адекватно защитата си срещу процесното НП. Съществени
са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг
резултат.
За
пълнота следва да се посочи, че липсата на формален писмен и изричен акт за
назначаването на преводач в конкретното производство, не представлява
съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не задължава
административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като е доказано,
включително потвърдено от показанията на разпитаните свидетели, че фактически е
бил осигурен преводач от английски език на жалбоподателя
и такъв реално е участвал, то спазено е изискването на процесуалния закон.
Поради това Съдът приема, че в случая е извършено валидно и редовно предявяване
на АУАН по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Иначе казано, съобразно реквизитите
и съдържанието на приложения в АНП акт - АУАН, с който е бил сезиран АНО,
предвид наличната материализирана изрична бележка за превеждането му, е спазено
правилото на чл. 21, ал. 2, вр.чл. 395а от НПК - за
участие на преводач. В този смисъл е и Решение № 39 от 15.02.2019 година по
КАНД № 1241/2018 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Пенка Костова.
НП, както и АУАН са издадени от компетентни
органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл.
18, ал. 10 от ВЗ (в редакцията на
разпоредбата към датата на деянието), вр.§ 1, т. 9
от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 18, ал.
10 от ВЗ (в редакцията на разпоредбата
към датата на деянието). Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон
(ВЗ), се съставят от оправомощени от Министъра
на финансите длъжностни лица. Видно от Заповед
№ ЗМФ - 495 от дата 21.04.2010 година това са митническите органи. В процесниия казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 25.04.2018 година актосъставителят М.Б.Б. е
заемал длъжността „Старши митнически инспектор на МП „Капитан Андреево”,
Митница - Бургас, Агенция „Митници””, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е и изявлението на свидетеля Б.,
направено в открито съдебно заседание, проведено на 02.06.2020 година. Лицето,
подписало НП – Красимир Н. Фучеджиев, е заемал към
момента на издаването му длъжността „Заместник-Началник на Митница Бургас” и
деянието е извършено в зоната на отговорност на Митница Бургас (сега Териториална
дирекция Южна морска).
АУАН и НП са издадени в надлежната форма, по
съответния ред и имат необходимото съдържание и реквизити, съгласно
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Словно материализираното описание на
деянието и обстоятелствата при извършването му е достатъчно конкретно, точно и
изчерпателно, поради което позволява безспорната му индивидуализация като
валутно нарушение във фактически състав с правна квалификация - чл. 18, ал. 1 (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието), вр.чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2,
ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ,
каквато е и дадената в АУАН и НП, при ясно указани формата на изпълнителното
деяние и неговия механизъм – неизпълнение на задължението за писмено
деклариране на парични средства, над допустимите количества, пренесени през
границата на Република България, явяваща се и граница на ЕС. Същевременно
изложените фактически обстоятелства кореспондират и съответстват на обективните
елементи, очертани в хипотезата и диспозицията на правните норми от цитираните
нормативни актове, които очертават правната уредба на действащия валутен режим
и контрол към датата на деянието, а цитираните конкретни разпоредби,
установяват пряко задължението за деклариране на носени през границата парични
средства. Ето защо, според Съда, органите - контролният, респ. и АНО са
дали фактическо описание на нарушението,
което се явява изчерпателно и удовлетворява законодателното изискване по чл. 42,
т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Същевременно дадена е правилната - вярна правна квалификация,
съответстваща на словесното фактическо описание на нарушението и правилно са
посочени текстовете от ВЗ и Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ (,
действащи към датата на деянието), приложими към неизпълнение задължението за
писмено деклариране на парични средства, които се пренасят през границата.
Фактът, че при изписване на нарушението в
НП, наказващият орган е добавил израза „за трета страна”, не води до различни
правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на
наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде,
кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са
надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 18, ал. 1 (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието), вр.чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл.
2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ. Т.е.
Съдът
счита, че посоченото не може на самостоятелно основание да доведе до отмяна на
обжалвания акт, тъй като в случая нарушението е
недеклариране на пренасяни парични средства през границата на страната
независимо дали е за или от трета страна. Отделно от това в АУАН е посочено, че
деянието е извършено на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси”, т.е. „за
трета страна”.
Не е налице
нарушение, свързано с индивидуализация на инкриминирания предмет (предвид
факта, че в НП, на страница втора, е
посочено че се касае за валута в размер на 17 000 евро), тъй като
такава има в АУАН и в НП, но дори и да не се възприеме изложеното от настоящия
Съдебен състав за липса на визираното нарушение, то посоченото не би
съставлявало съществено процесуално
нарушение, тъй като общият размер на процесната валута
е идентично посочен във всички документи, приложени в АНП.
Дори и да не се възприеме изложеното в предходните два
абзаца, то Съдът би посочил, че като цяло и по отделно, посочените две
нарушения не представляват съществени процесуални такива, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта,
т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице.
В този ред на мисли с оглед изложеното по-горе не
съставлява нарушение факта, че във Вносната и в Операционната бележки отнетата
валута е описана като такава за обезпечение на Глоба.
Спазени са и процесуалните срокове, установени в изречение
второ на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН досежно
съставянето на АУАН, респ. и на санкционния акт.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ
ЗАКОН
Обжалваното НП е законосъобразно и от
материалноправна страна в частта му по пункт ІІ. Правилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя М.К.Д., приемайки че същият е осъществил съставът на валутно
нарушение по чл. 18, ал. 1 от ВЗ (в редакцията на разпоредбата към датата на
деянието).
Събраните в хода на производството гласни
доказателства (показанията на свидетелите М.Б., Д.Н., П.С. и Д.Г.), както и
косвено писмените такива, установяват по несъмнен начин, извършването на съставомерно деяние, консумиращо нарушение на действащия
валутен режим, в частност дефиниран с предписанието на разпоредбите на чл. 11а,
ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ.
По делото безспорно се доказа, че на МП „Капитан Андреево”, на 25.04.2018 година,
М.К.Д. преминавайки държавната граница на страната е пренесъл парични средства
в общ размер на 31 500 британски лири, което е над допустимото, без да е
изпълнил задължението си за писмено деклариране по установения ред пред митническите
органи, представяйки Валутна митническа декларация по образец.
Съгласно чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл.
2, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ изрично е установено
задължението за лицата – местни и чуждестранни, да попълват и представят пред
митническите органи Декларация по образец (съгласно чл. 9 от Наредбата),
утвърден от Министъра на финансите - Валутна митническа декларация, когато
внасят или изнасят, от или за трета страна, парични средства, над определени
количества, а именно – 10 000 евро или
тяхната равностойност в левове или друга валута. Посочените минимални норми/прагове
на разрешени количества, освободени от митнически контрол, т.е. допустимо
свободно пренасяни, са указани в чл. 2, т. 1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012
година, изрично. Конкретното правно предписание, респ. правило за поведение,
дефинирано в диспозицията на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, е следното: „Пренасянето
на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната
равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от
трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи по реда на чл. 9.”. Аналогично е изискването на чл. 11а,
ал. 1 от ВЗ, съгласно който пренасянето на парични средства в размер на 10 000
евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от
трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи. По аргумент за
обратното от чл. 11б от ВЗ, трета страна е всяка Държава, която не е член на
ЕС. Т.е. налице е правнорегламентирано задължение за
попълване и представяне пред митническите органи на Писмена декларация – Валутна
митническа декларация от лицата, които пренасят през границата на страната парични
средства, в частност 31 500 британски лири. Неизпълнението на задължението
за деклариране на носени парични средства над указаните размери - освободени от
митнически контрол, съставлява административнонаказателен състав по чл. 18, ал.
1 от ВЗ, каквато правилна правна квалификация е дал и АНО. За съставомерността на деянието достатъчно е неизпълнението на
задължението за деклариране, в надлежната форма – писмена, с Декларация по
утвърдения образец - Валутна митническа декларация. В конкретния случай
жалбоподателят М.К.Д. фактически пренасяйки през границата на страната парични
средства в размер на 31 500 британски лири, безспорно надвишаващи
освободените от митнически контрол размери на паричните средства, той е бил
длъжен да попълни Митническа валутна декларация. Това му задължение произтича
от чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 от Наредба №
Н-1 от 01.02.2012 година, изпълнимо е по реда и начина, установени в последната
и за жалбоподателя М.К.Д., то е възникнало с обективния факт, че е пристигнал
на МП „Капитан Андреево”. Именно това свое задължение той не е изпълнил и
доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма - писмено,
налице е липса на деклариране, следователно и неизпълнение на задължението. С
бездействието си М.К.Д. е нарушил посочените разпоредби, действащи към датата
на деянието и изводите на АНО в тази насока са правилни. Осъществяването от
обективна страна на деянието се установява от еднопосочните показания на
свидетелите – М.Б. и Д.Н. и Д.Г., които са преки по доказателствения си ефект и
потвърждават отрицателния факт за недекларирането от негова страна при
митническата проверка на тези носени от него парични средства и последващото им
откриване при извършената физическа митническа проверка, в резултат на която е
констатирано наличието на укрита в личния му багаж валута. В тази връзка цени
се съдържанието на Разписка № 0117965/25.04.2018 година, така и свидетелските
показания на митническите служители относно факта, че жалбоподателят М.К.Д. не
е декларирал паричните средства при проверката и относно местооткриването
на валутата. Свидетелите М.Б. и Д.Н. – митнически служители, при разпита са
категорични относно обстоятелството, че след отправената изрична покана при
митническата проверка да декларират стоки, вещи и парични средства към пътуващите
в автомобила, управляван от жалбоподателя М.К.Д., той не е съобщил за носените парични
средства като е разбрал същността на въпроса, който му е бил зададен. Тези
показания са еднозначни и безпротиворечиви относно
отрицателния отговор от нарушителя във връзка с декларирането на валутата. След
като по делото безспорно се доказа, че жалбоподателят М.К.Д. е имал и носил 31
500 британски лири, които пренася през българската граница, явяваща се граница
и на ЕС, той е бил обвързан от задължението да декларира същите писмено със
съответната Митническа декларация съгласно чл. 11а, ал. 1 от ВЗ и по реда,
указан в Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ. Това задължение, на което е
бил безспорен субект, обаче М.К.Д. не е изпълнил и самият факт на укриването на
тези парични средства при митническата проверка, която е преминала и
последващото им откриване, са категорична индиция за
бездействието му - липсата на дължимото деклариране за нуждите и съобразно
установения ред и начин на валутния и митнически контрол. Предвид тези
обективни обстоятелства, доказани по несъмнен начин в хода на процеса, Съдът
формира безспорен правен извод за доказано извършването на деяние от страна на
жалбоподателя М.К.Д., което се явява обективно и субективно съставомерно
като нарушение на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ. И това е така, защото поведението му е
в пряк разрез и отклонение от нормативното предписание на тази законова
разпоредба, както и на чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012
година – като подзаконов нормативен акт по приложението на ВЗ. С това си
бездействие, М.К.Д. е и консумирал административнонаказателния състав на чл. 18,
ал. 1 от ВЗ, в хипотезата на предложение второ в редакцията на разпоредбата към
датата на деянието.
Безспорно е, че сумата от
31 500 британски лири е с левова равностойност 70 487.87 лв., преизчислени
към курса за митнически цели за периода 01.04.2018 година – 30.04.2018 година,
в който попада 25.04.2018 година както следва: 1 GBP
= 2.23771
лв., като това се установява от таблицата с митнически валутни курсове,
публикувана в сайта на Агенция „Митници”. Преизчислени към евро, съгласно
таблицата, 70 487.87 лв. се равняват на 36 039.88 евро при курс за
митнически цели към 25.04.2018 година 1 EUR = 1.95583 лв. Безспорно е, че
сумата от 36 039.88 евро надхвърля сумата от 10 000 евро и е подлежала на
писмено деклариране от жалбоподателя.
Подлежи на обсъждане
обстоятелството дали М.К.Д. е бил приканен от
митническите служители преди пристъпване към митническа проверка да декларира
носените от него парични средства. Това обстоятелство се явява и от значение за
правилното решаване на делото, доколкото съгласно чл. 11а, ал. 5 от ВЗ,
задължението за деклариране по чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, се смята за неизпълнено
при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или
непълна. В разглеждания случай, няма съмнение, че М.К.Д. не е подал Декларация,
в която да посочи неверни или непълни данни, т.е. изпълнителното деяние, с
което е нарушено правилото на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ би могло да бъде осъществено
само чрез отказ от деклариране. В тази насока са събрани гласни данни от
свидетелите М.Б. и Д.Н. – актосъставител, респ. свидетел по АУАН и служители на
Агенция „Митници”, както и от свидетелите П.С. и Д.Г.. Посочените митнически
служители – Б. и Н., са лицата, който освен участвали при съставянето на АУАН, са
и служителите, извършили митническа
проверка. Същите, както и свидетелите Г. и С. изрично сочат,
че преди извършването на митническата проверка, намиращите се в автомобила лица
и по-специално жалбоподателят, изрично са били приканени да декларират носените
от тях стоки, вещи и парични средства на разбираемия за тях език – английски. Т.е.
преди започване на проверката свидетелят М.Б. в присъствието на
свидетеля Д.Н. и на свидетеля Д.Г., е запитал жалбоподателя и другото пътуващо
в автомобила лице дали имат за деклариране парични средства, в които несъмнено
се включват и банкноти, които са в обръщение като средство за обмяна, в които съгласно
§ 1, т. 6, б. „а” от Допълнителната
разпоредба (ДР) на ВЗ се включва и такива в британски лири, а Декларациите се
предоставят на лицата при деклариране на парични средства и при поискване от
тяхна страна като и двете хипотези не са налице в настоящия случай. От
показанията на свидетелите Б., Н., С. и Г., става ясно, че всички пътуващи в
автомобила, включително жалбоподателят, са били наясно със съдържанието на
поставения им въпрос, касаещ деклариране включително на парични средства; но пътуващите в автомобила не декларирали нищо, като в последствие е било пристъпено към осъществяване на физическа митническа
проверка. Противоположни данни, не се съдържат в нито едно останало по делото
доказателство, което Съдът кредитира, поради което показанията на митническите
служители Б., Н. и С. и на граничния служител Г. следва да бъдат изцяло
кредитирани.
Казано по друг
начин направените правни изводи се налагат предвид установеното правно
задължение във връзка с преминаването на митнически контрол като действащо е
задължението за деклариране на парични средства, както въвежданите (внос), така
и изнасяни от лицата (износ), произтичащо пряко от материалната разпоредба на
чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, както и от множество Регламенти, които са с директно
действие след присъединяването на България към ЕС. Според разпоредбите на
цитираните нормативни актове, всички парични средства, надвишаващи освободените
от митнически контрол размери на такива които са в обръщение като средство за
обмяна, подлежат на писмено деклариране. Субект на това задължение, несъмнено и
няма спор, е бил и жалбоподателят М.К.Д., възникнало за него още преди
започването на формалностите по митнически контрол, но същото той не е
изпълнил, както безспорно се установи от свидетелските показания. Ето защо,
след като пътникът – жалбоподателят М.К.Д., не е изпълнил задължението си, във
връзка с преминаването през митнически контрол и не е декларирал носените от него
парични средства – банкноти в британски лири, каквито реално са открити едва
при последваща физическа митническа проверка, безспорно с това си бездействие той
е консумирал от обективна страна състава на административно нарушение по чл. 11а,
ал. 1 от ВЗ. Задължението за обявяване е възложено на лицето, което пресича
държавната граница и в чиято фактическа власт се намират паричните средства,
подлежащи на деклариране.
Извършеното
конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се
квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по
чл. 251 от НК съобразно стойността на своя предмет.
Налице е
и субективният признак от състава на нарушението - деянието е извършено
виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят М.К.Д. е разбирал свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е противоправния
характер на извършваното от него деяние, като от волева страна е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване - укриване, непредоставяне на вярна информация, с оглед
неизбежността от настъпването на този резултат. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко
се извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата
проверка. При съзнаване на задълженията
си във връзка с валутния и митническия режим, включително и задължението за
писмено деклариране на носените парични средства, като част от действащия в
Общността и допустимите норми за пренос на парични средства в конкретния
значителен размер, му е било известно, най-малко с оглед структурата на МП и
наличието на указателни табели с указани допустимите прагове на валутните
ценности, освободени от деклариране. Посочените указателни табели са с надписи
на международно признатите езици – френски, турски, немски, руски, включително
и английски. В случая релевантно е
обстоятелството - ноторно известно, за поставени
указателни табели на МП „Капитан Андреево”, в които на посочените езици, са
указани задълженията на лицата, преминаващи границата да декларират носените от
тях стоки или валута над определени размери, като тяхното местоположение е
изключващо пропускането им от преминаващите лица. Поради изложеното, липсва
каквото и да е правно основание за друг различен правен извод освен този, че
напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. С тези правни съображения Съдът прие НП в частта му по пункт ІІ за правилно и законосъобразно от
материалноправна страна, издадено при правилно приложение на материалния
закон.
Съдът възприема изложеното от жалбоподателя в Личното
му обяснение като защитна теза с цел избягване на административнонаказателната
отговорност. Изложената фактологическа версия относно това, че част от процесните парични средства са на братята на жалбоподателя,
е в пряко противоречие и се опровергава от събраните доказателства, кредитирани
от Съда. Поради това, Съдът не кредитира изложеното от жалбоподателя в Личното
му обяснение, считайки го тенденциозно и неправдоподобно с оглед неговата
противоречива насоченост спрямо останалите доказателства. Изложеното дава
основание на Съда да счита изложеното в Личните обяснения за недостоверно и
предубедено, ориентирано към прикриване на обективната истина по делото, в опит
за изграждане на защитна версия на жалбоподателя. Изложеното от жалбоподателя
звучи и нелогично, както и противоречи на нормалната човешка логика
твърдението, че след като Исмаил Д. пътува в лекия автомобил да даде
собствените си пари да ги носи брат му –жалбоподателя в настоящото
производство.
Доколкото се явява част от дължимия съдебния контрол,
Съдът дължи правно обсъждане и относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. По
убеждение на решаващия Съдебен състав, процесното
административно –валутно нарушение не разкрива характеристиките на маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се квалифицира като такъв.
Поради това, в тази насока наказващият орган не е допуснал неправилно
приложение на закона. За конкретния случай, се установяват фактически
обстоятелства с ефект на смекчаващи – първо по ред нарушение, не е правил опит
да осуети или възпрепятства проверката и фактът, че за укриването на паричните
средства не са използвани специални начин или средства, който да обуславят
значително по-висока степен на обществена опасност, от типичната за този род
административни нарушения. Обратно, конкретното се характеризира като формално
– настъпването на вреди не е съставомерен елемент, а
с оглед мястото на извършването му и другите фактически обстоятелства – на МП
на българската държавна граница, явяваща се и външна граница на ЕС, включително
и натовареността на трафика на преминаването й, следва да се отчитат и като
отегчаващи обстоятелства, т.е. завишаващи тежестта на деянието и съответно
обществената му опасност. Действително в случая са налице и смекчаващи
обстоятелства, но същите дори и в съвкупна преценка нито изключват съставомерността на нарушението по смисъла на ВЗ, нито
компенсират тежестта на отегчаващите обстоятелства. В
тази връзка не би могло да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство
възрастта на нарушителя М.К.Д. към датата на
деянието, доколкото възрастта от 30 години предполага житейски опит, който е
достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин,
позволяващ му да не извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да
бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо
вината обстоятелство. Ето защо, указаните облекчаващи (т.е. смекчаващи)
за отговорността обстоятелства, не обосновават преценка за занижена обществена
опасност на конкретното деяние спрямо типичната за този род нарушения.
Допълнителен аргумент се извежда и от характера на обществените отношения,
засегнати от конкретната простъпка – административнонаказателна, свързани с
действащия валутен и митнически режим и контрол, които поради важността си са
обект на засилена правна защита с оглед охраняваните интереси. Същите са строго
регламентирани, цели се създаване на стриктен контрол за движението на
паричните потоци и валутни ценности в и извън Общността, част от която е Република
България, като всяко нарушение съществено накърнява целите и принципите на ВЗ,
респ. европейското законодателство с приложимите Регламенти. Ето защо, не би
могло да се приеме, че нарушението е с незначителна обществена опасност и
случаят да се квалифицира като маловажен, именно предвид конкретните охранени
от правото интереси. Очевидно, предвид индивидуализацията на наказанието - в минималния
размер в редакцията на разпоредбата към датата на деянието, АНО е отчел всички
смекчаващи обстоятелства, които обаче не са достатъчни да обосноват
квалификацията „маловажен случай”. Ето защо не е налице основание за приложение
на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл.
84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща
маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на
НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана
с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените
до тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН като предпоставка за незаконосъобразност на НП в санкционната част (пункт ІІ)
и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
ПО РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
Съгласно
чл. 18, ал. 1 от ВЗ (в
редакцията на разпоредбата към датата на деянието) за пренасяне
на парични средства за и от трета страна без да се декларират по
установения ред на виновните физически лица се налага Глоба в размер от 1 000
лв. до 3 000 лв.
С атакуваното НП на жалбоподателя М.К.Д. е наложена Глоба в
минимален размер от 1 000 лв.
След издаването на НП против наказаното
лице е последвала промяна във ВЗ, като за извършеното от жалбоподателя нарушение нормата
на чл. 18, ал. 2 от
ВЗ (нова - ДВ, брой 14 от 2020 година), предвижда налагане на
административно наказание „Глоба” в размер на една пета от стойността на
недекларираните парични средства. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗАНН,
за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в
сила по време на извършването му. Ако до влизане в сила на НП последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. В настоящия случай, предвид размера на
санкцията, предвиден във ВЗ за извършеното нарушение, по – благоприятна се
явява разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ВЗ в редакцията й, действаща към момента
на извършване на нарушението, тъй като предвижда по – нисък размер на
административното наказание „Глоба”.
Наложеното на жалбоподателя М.К.Д. наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. е
определено при правилно приложение на съответната санкционна разпоредба - чл. 18,
ал. 1 от ВЗ (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието), съставът на
която е осъществил. Същото АНО е индивидуализирал в минималния размер, отчитайки
всички смекчаващи (първо по ред нарушение; не е правил опит да възпрепятства
или осуети проверката и укриване на паричните средства без използване на
специални начин или средства за това) и отегчаващи (изключително големия размер
на пренасяната валута, деянието е извършено на МП на държавната граница с
Държава, трета за ЕС и натовареността на трафика на преминаването й) отговорността
обстоятелства. Както вече бе посочено, не може да се отчете
като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на нарушителя М.К.Д. към датата на деянието. Констатира се, че в случая
степента на обществената опасност на дееца е завишена, тъй като изложените
отегчаващи вината обстоятелства се отнасят тъкмо до нея. Що се отнася до
обществената опасност на деянието - тя също е висока, предвид факта, че районът
на Районен съд - Свиленград е особено чувствителен към подобен вид нарушения предвид
зачестяването им. С оглед на горното, настоящата инстанция намира, че в случая
е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което така
наложеното с обжалваното НП наказание в минималния размер намира за необходимо
за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения
правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани.
Ето защо НП в частта, с която е наложено
административно наказание „Глоба” е законосъобразно и следва да бъде потвърдено
в тази част (по пункт ІІ).
Съдът намира че НП е незаконосъобразно в частта на
постановената репресивна мярка „отнемане в полза на Държавата” на предмета на
нарушението, а именно недекларираната парична сума в размер 31 500 британски
лири, визирана в пункт І, по следните
съображения:
Съгласно чл. 20, ал. 1 от ВЗ
(действал към датата на констатиране на визираното в обжалваното НП нарушение),
е регламентиран принципът, според който предметът на нарушението при пренасяне
през границата на страната на парични средства, се отнема в полза на Държавата, на което основание с оспореното НП са отнети в полза
на Държавата 31 500 британски лири - предмет на нарушението, равняващи се на 70 487.87 лв., преизчислени по
курс за митнически цели към 25.04.2018 година.
Към настоящия момент тази
разпоредба е отменена
съгласно § 6 на Закона за изменение и допълнение на ВЗ, обнародван в ДВ, брой 14 от
18.02.2020 година. Три
дни след обнародването в ДВ актът
влиза в сила, освен ако в самия закон не е определен друг срок. В случая актът влиза в сила 3 дни
след обнародването в ДВ, тъй като няма определен друг срок, т.е. от 21.02.2020
година. Т.е. към настоящия
момент
за извършено нарушение по чл. 11а, ал.
1 от ВЗ не се предвижда отнемане на предмета на нарушението.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно
която ако до влизане в сила на НП последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. Настоящият състав намира
че към момента на постановяване на Съдебното решение разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ВЗ е отменена. Към
момента на отмяната НП не е влязло в сила, защото е обжалвано.
Отмяната на посочената разпоредба
е по - благоприятна за нарушителя, защото има за
последица отпадане на отнемането в полза на
Държавата на предмета на нарушението,
поради което, на основание чл. 63, ал. 1,
предложение първо, вр.чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, Съдът намира, че следва да отмени НП в частта му по пункт
І само на това основание.
С Определение № 15615/13.12.2018 година по адм.дело № 14291/2018 година на ВАС, Съдът е приел, че
в чл. 84 от ЗАНН е
предвидена приложимост на разпоредбите на НПК относно
изземването на вещи в административнонаказателното производство, като в чл. 301, ал.
1, т. 11 от НПК на Съда е възложено при постановяване на Присъдата
да обсъди и реши въпроса какво да стане с веществените доказателства. Посочено
е, че иззетите вещи представляват веществени доказателства в процеса, а
отмяната на НП няма за последица автоматичното връщане на тези вещи, поради
което Съдът следва да се произнесе служебно по този въпрос. По тези
съображения, наред с отмяната на НП в частта за отнемането на вещите - предмет
на нарушението, следва изрично да се постави и тяхното връщане, в случая на
задържаните парични средства с Разписка № 0117965 от 25.04.2018 година – на
лицето, от което са иззети – М.К.Д..
По разноските:
Искане за
присъждане на разноски от страна на жалбоподателя няма направено в настоящото
производство. Такова искане има направено само от страна на процесуалния
представител на АНО.
По делото се
констатираха действително направени разноски от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 4 от АПК, когато Съдът отхвърли
оспорването или оспорващият оттегли Жалбата, подателят на Жалбата заплаща
всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
ако другата страна е ползвала такъв. От изложеното следва, че в полза на АНО действително
следва да бъдат присъдени разноски за юрсконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК.
Т.е. основателно е искането, направено от страна на
АНО, за присъждане на разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер
трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е
предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна
и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се
състоеше в явяване в едно съдебно заседание и представяне на писмени
доказателства, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер е справедливо.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП
следва да бъде потвърдено в частта му по пункт ІІ и отменено в частта му по
пункт І, следва в полза на АНО да се присъдят част от направените по делото
разноски в размер на 40 лв. Сумата следва да се присъди в полза на
Агенция „Митници” в качеството й на юридическо лице съгласно чл. 3, ал.
1 от Устройствения
правилник на Агенция „Митници”, в чиято структура се намира издателят на частично потвърденото
НП.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО
не може да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на
разноските от негова страна.
Съдът
е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното
обвинение и делото, на които жалбоподателят М.К.Д. не се е противопоставил и не е посочил
доказателства за тяхното оборване.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия
си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 719/2018 от
21.08.2018 година на Заместник-Началника на Митница Бургас (сега Териториална
дирекция Южна морска), в частта, с която на М.К.Д. (Mustafa Kemal Donmez), роден
на *** ***, Република Турция от град Брайтън, ул.„Престън роуд” № 17,
Графство Източен Съсекс, Великобритания, за нарушение на чл.
18, ал. 1 (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието), вр.чл. 11а, ал. 1
от ВЗ, вр.чл. 2, ал.
1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. (пункт
ІІ).
ОТМЕНЯ НП № 719/2018 от
21.08.2018 година на Заместник-Началника на Митница Бургас (сега Териториална
дирекция Южна морска), в частта, с която на М.К.Д. (Mustafa Kemal Donmez), роден
на *** ***, Република Турция от град Брайтън, ул.„Престън роуд” № 17,
Графство Източен Съсекс, Великобритания, за нарушение на чл.
18, ал. 1 (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието), вр.чл. 11а, ал. 1
от ВЗ, вр.чл. 2, ал.
1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година и на основание чл. 20, ал. 1 от ВЗ (в редакцията на
разпоредбата към датата на деянието) са отнети в полза на Държавата 31 500
британски лири (пункт І).
ДА СЕ ВЪРНЕ на М.К.Д. (Mustafa
Kemal Donmez), роден
на *** ***, Република Турция от град Брайтън, ул.„Престън роуд” № 17,
Графство Източен Съсекс, Великобритания, отнетия
в полза на държавата предмет на нарушението, задържан с Разписка № 0117965 от 25.04.2018 година,
а именно – 31 500 британски лири.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА М.К.Д. (Mustafa Kemal Donmez), роден на *** ***, Република Турция от град Брайтън,
ул.„Престън роуд” № 17, Графство Източен Съсекс, Великобритания, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция
„Митници” с адрес: град София, ул.„Георги Сава
Раковски” № 47, сумата от 40 лв., представляваща част от разноските по настоящото
производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)