№ 617
гр. Бургас, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120204428 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Д.
Д. ВЛ., с ЕГН: **********, адрес: гр. Бургас, кв. „Ветрен“, ул. „***” №30а против
Наказателно постановление № 478 от 10.09.2021г. на директор на РДГ Бургас, оправомощен
със Заповед РД49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и храните, с което за
извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 65, т. 4 от ЗЛОД (Закона за лова и опазване
на дивеча), на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба”, в размер на
200.00 / двеста/ лв., на основание чл. 83 „м“ от ЗЛОД.
Недоволен от наказателното постановление, жалбоподателят го обжалва, като го
счита за неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, за жалбоподателя се явява надлежно упълномощен процесуален
представител. Поддържа жалбата и моли НП, да бъде отменено. Не ангажира доказателства.
Не прави искане за разноски.
За административно-наказващия орган, редовно призовани, се явява надлежно
упълномощен представител. Оспорва жалбата. Моли съда да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Не сочи доказателства. Прави искане за
разноски.
Съдът намира жалбата за допустима, подадена е от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити следователно БРС е
надлежно сезиран и производството пред него е редовно образувано. Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.09.2021 г.,землището на с. Търстиково, земеделска земя, ловно стопански
1
район с. Тръстиково, проверяващи – служители на РДГ Бургас установили, че
жалбоподателят ловува на 3 км извън населеното място с извадено от калъф и сглобено
ловно оръжие Бенели, 12 калибър № M826887L, с разрешително за индивидуален лов серия
ЮИ№ 011344, като се движел при включено звуковъзпроизвеждащо устройство за
примамване на дребен пернат дивеч - пъдпъдък - забранено средство, без да е отстрелял или
уловил дивеч.
За установеното нарушение, бил съставен в АУАН, в който правната квалификация
на нарушението била по чл. 63, т. 4 от ЗЛОД. С акта било отнето и звуковъзпроизвеждащото
устройство. Актът бил връчен за запознаване на нарушителя и същият го подписал, като
посочил в графата за възражения, че е намерил устройството и то не е негова собственост.
Въз основа на акта, било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
за нарушение на чл. 65, т. 4 от ЗЛОД (Закона за лова и опазване на дивеча), на
жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба”, в размер на 200.00 / двеста/
лв., на основание чл. 83 „м“ от ЗЛОД.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя, разпитан в съдебно заседание,
като ги намира за непредубедени, логични и последователни.
Описаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от приетите по
делото писмени и гласни доказателства.
На първо място, наказателното постановление е издадено от компетентен орган в
кръга на правомощията му по закон. АУАН иНП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 от ЗАНН. От формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно дефиницията в чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, „ловуване“ е престой или
движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие,
независимо дали е заредено или не. Следователно за да се приеме, че жалбоподателят е
„ловувал“, по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, следва да бъде доказано по несъмнен и
категоричен начин, че той именно е носел в себе си сглобено ловно оръжие извадено от
калъф. По това обстоятелство, не се спори между страните.
Нормата на чл. 65, т. 4 от ЗЛОД забранява при ловуване ползването на електрически
звуковъзпроизвеждащи устройства и изкуствени източници на светлина, както и
приспособленията за осветявана на целта. Нормата на закона е пределно ясна. Забраната има
абсолютен характер –по отношение на всички лица, без значение дали са собственици на
устройството или просто се намират в обхвата му на действие, така че да могат да се
възползват от работата му при ловуване. В показанията на актосъставителя, липсва каквото
и да е разминаване по фактите. Обстоятелството, че при проверката не е бил установен
собственика на устройството, няма значение за административнонаказателната отговорност
на нарушителя. В конкретния случай, законът санкционира използването на
звуковъзпроизвеждащо устройство, а не притежаването й, за което правото на собственост
би било определящо при установяване на отговорното лице. В този смисъл Решение №
1685/20.10.2017 г постановено по КНАХД № 1521/2017 г на АдмС–Б..
2
В този смисъл, съдът приема изложеното от жалбоподателя, като защитна теза, с цел
оневиняване и избягване на административно наказателна отговорност.
Съдът приема, че от събраните доказателства се доказа по несъмнен начин, че
жалбоподателят е „ловувал“ по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД при използване на
електрическо звуковъзпроизвеждащо устройство и е нарушил нормата на чл. 65, т. 4 от
ЗЛОД. Правилно и законосъобразно е избрана и административнонаказателната норма на
чл. 83 „м“ от ЗЛОД, в която нарушенията по чл. 65 от ЗЛОД се наказват с глоба в размер от
200 до 2000 лева. Наказващият орган е взел предвид обществената опасност на нарушителя
и на нарушението и е от определил глобата в минималния размер, поради което съдът не
следва да извърши корекции. При така доказаното по безспорен начин административно
нарушение, съдът следва да потвърди обжалваното наказателно постановление като
законосъобразно и правилно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, следва на АНО да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. В случая вземайки предвид фактическата и
правна сложност на делото, съдът присъди възнаграждение към минимума, предвиден в
Закона, а именно в размер от 100 /сто/ лева.
По изложените съображения, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 478 от 10.09.2021г. на директор на
РДГ Бургас, оправомощен със Заповед РД49-199/16.05.2011 год. на Министъра на
земеделието и храните против Д. Д. ВЛ., с ЕГН: **********, адрес: гр. Бургас, кв. „Ветрен“,
ул. „***” №30а, с което за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 65, т. 4 от ЗЛОД
(Закона за лова и опазване на дивеча), на жалбоподателя е наложено административно
наказание “глоба”, в размер на 200.00 / двеста/ лв., на основание чл. 83 „м“ от ЗЛОД.
ОСЪЖДА Д. Д. ВЛ., с ЕГН: **********, да заплати на директор на РДГ Бургас,
оправомощен със Заповед РД49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и храните
сума, в размер на 100/сто/ лева, представляваща направените по делото разноски, за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3