Решение по дело №685/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 ноември 2020 г. (в сила от 11 ноември 2020 г.)
Съдия: Ива Байнова
Дело: 20207260700685
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 720/11.11.2020г., гр.Хасково

                                                                                                                                             

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съдХасково, в открито заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                     Председател: Ива Байнова                                                                                                

                                                                                           Членове: Павлина Господинова

                                                                                                         Антоанета Митрушева

 

при секретаря Дорета Атанасова….…….....…………...………....................…в присъствието на

прокурор Николай Трендафилов………………………………………………………...като разгледа докладваното от Председателя АНД (К) № 685 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) – София, представляван от Изпълнителния директор, подадена чрез пълномощник, против Решение №51/01.06.2020г., постановено по НАХД №53/2020г. по описа на Районен съд - Харманли, с което е отменено Наказателно постановление №01-2600/7065 от 19.11.2019г. на Изпълнителния директор на ДФЗ.

Касационния жалбоподател счита решението за неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че ДФЗ създава и поддържа в Интегрираната система за административен контрол регистър на сключените договори за доставка на сурово мляко, като за включване в регистъра първия изкупвач подавал заявление по образец в областната дирекция на ДФЗ по адрес на дейността си, заедно с опис на всички приложени договори със задължителни елементи на същите. Заявлението се подавало в 14-дневен срок от сключването на договорите лично от първия изкупвач, от законен представител или упълномощено лице или по електронен път. Твърди, че изкупуването на млякото било обвързано от законодателя преюдициално с регистрирането на договора за изкупуване. Така, съобразно актуалната редакция на чл.72а, ал.1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз / ЗПООПЗПЕС/, на лице, което изкупувало сурово мляко с цел преработка или препродажба от производител без регистрация като първи изкупвач и/или без договор, регистриран по реда на чл.55б, ал.5, освен в случаите на чл.55б, ал.2, се налагала глоба или имуществена санкция от 5000 до 20 000 лева. В този смисъл нарушението се съдържало в санкционната норма и неправилно съдът бил приел, че деянието било подведено под грешната квалификация. Смята се, че от една страна било задължението да бъде регистриран договорът в 14-дневен срок, към онзи момент, а от друга задължението да не се изкупува мляко преди да бъде регистриран договорът. Така, за да бил изряден първият купувач, наказаното в случая лице следвало преди да изкупи сурово мляко, да регистрира сключения на 10.03.2019г. договор. Тъй като това не било сторено, то правилно била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Счита, че съдът изтълкувал неправилно закона и събраните по делото доказателства и при правилно установена фактическа обстановка достигнал до неправилни изводи, съответно постановил незаконосъобразен акт.

По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение. При условие на евентуалност се навеждат доводи за изменение на наказателното постановление чрез намаляване размера на санкцията. Последното се аргументира с промяна на разпоредбата на чл.72а от ЗПООПЗПЕС, в сила от 14.02.2020г., с която нарушението на чл.55б, ал.5 от закона фигурирало самостоятелно в ал.2 на чл.72а и за него санкцията била в размерите от 1000 до 4000 лева. Предвид това, че АНО наложил минимален размер на санкцията, в случая можел да се приложи по-благоприятния закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Претендират се разноски по делото пред РС и настоящата инстанция. В случай на оставяне на решението в сила се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът, „АРКУС 99“ ООД – С., се представлява от пълномощник, който оспорва жалбата. Счита атакуваното решение за законосъобразно. Претендира разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково предлага решението на РС – Харманли да се остави в сила.

            Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

С обжалваното решение Районен съд – Харманли е отменил Наказателно постановление №01-2600/7065 от 19.11.2019г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл.72а, ал.1, във вр. с чл.74, ал.4 от ЗПООПЗПЕС, на „АРКУС 99“ ООД, гр.С., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева, за нарушение на чл.55б, ал.5 от ЗПООПЗПЕС.

За да отмени наказателното постановление, районният съд приел, че АУАН и НП били издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове. От събраните по делото доказателства установил, че процесният договор за изкупуване и доставка на сурово мляко бил сключен между жалбоподателя и производителя Маргарита Вълчева на 10.03.2019г. и регистриран в ОД на ДФЗ – Хасково на 29.03.2019г., като жалбоподателят не спазил 14-дневния срок за регистриране. Същевременно преди влизане в сила на наказателното постановление разпоредбата на чл.55 б ал.5 от ЗПООПЗПЕС била изменена с ДВ, бр.13 от 2020г., в сила от 14.02.2020г. Новата редакция предвиждала, че договорите за доставка на сурово мляко от всички видове млека се регистрирали от първия изкупвач в ОД на ДФЗ – Хасково по адреса на дейността на изкупвача в 30-дневен срок от сключването. Предвид законовата промяна, съдът приел, че следва да приложи чл.3 ал.2 от ЗАНН, според който, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, като отчел, че по-благоприятна била действащата понастоящем редакция на разпоредбата на чл.55 б ал.5 от ЗПООПЗПЕС, която въвеждала по-дълъг срок за регистрация на договорите. При това положение, предвид обстоятелството, че договорът бил регистриран в по-дългия 30-дневен срок от сключването му, следвало, че „АРКУС 99” ООД не било извършило нарушение. На следващо място, съдът отчел настъпила промяна и в санкционната разпоредба чл.72а, ал.1 от ЗПООСПЗПЕС, като цитирал новия и стария текст на нормата. Констатирал, че с измененията от 14.02.2020г. била въведена нова ал.2 на чл. 72а, която отделно регламентирала, че на регистриран първи изкупвач, който изкупувал сурово мляко без договор, регистриран по реда и в срока по чл.55б, ал.5, се налагала глоба или имуществена санкция от 1000 до 4000 лв., поради което тази разпоредба също се явявала по-благоприятна по смисъла на чл. 3 ал.2 от ЗАНН, тъй като въвеждала по-нисък размер на наказанието. За пълнота на решението, съдът посочил, че нито в НП, нито в АУАН било конкретизирано  дали изкупуването било с цел препродажба и/или преработка, а тези обстоятелства били изключително релевантни за отговорността на задълженото лице. Вменената със закона отговорност не била за изкупуване на суровината по нерегистриран договор, а се следвала само, когато изкупуването било с определената в закона цел - препродажба или преработка. Непосочването на тези релевантни обстоятелства правело описанието на нарушението непълно, а от там и обосновавало извод за непълнота на описанието на изпълнителното деяние, което пък означавало незаконосъобразно прилагане на санкционната норма, поради неизпълване на нейния фактически състав, а от там и незаконосъобразно ангажиране на отговорността на дружеството.

Решението е правилно. Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

След анализ на събраните по делото доказателствата и приложимата нормативната уредба, съдът е достигнал до правилен извод за отмяна на НП.

Настоящата инстанция обаче не споделя изводите за отмяна на наказателното постановление при приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН.

В случая описаното от фактическа и правна страна противоправно деяние,  вменено на „АРКУС 99“ ООД, не е подведено под съответстващата санкционна норма. Административнонаказателната отговорност на ответника е ангажирана за това, че не е регистрирал в ОД на ДФЗ - Хасково в 14-дневен срок от сключването му Договор за доставка на сурово мляко от 10.03.2019г. с Маргарита Георгиева Вълчева в качеството ѝ на производител, а именно до 24.03.2019г. Прието е, че с изтичането на този срок, считано от 25.03.2019г. дружеството е в нарушение на чл.55б, ал.5. от ЗПООПЗПЕС като изрично в НП е отчетено, че договорът е регистриран след тази дата, а именно на 29.03.2019г.

Действително разпоредбата на чл.55б ал.5 от ЗПООПЗПЕС (ред. преди изм. ДВ бр.13 от 2020г., в сила от 14.02.2020г.) въвежда задължение договорите за доставка на сурово мляко от всички видове млека да се регистрират от първия изкупвач в ОД на ДФЗ по адреса на дейността на изкупвача в 14-дневен срок от сключването. В случая за това нарушение не е приложена санкционна разпоредба относно липса на регистрация, а е приложена санкционната разпоредба по чл.72а, ал.1 – за изкупуване при неспазване на задължението да договорът да бъде регистриран по реда и в срока по чл.55б, ал.5. При положение, че АНО е описал в НП осъщественото нарушение - бездействие, поради нерегистриране в срок на договор и е посочил съответната за това норма – чл.55б, ал.5 от ЗПООПЗПЕС, а е определил наказание за нарушение, представляващо действие – „изкупува“, е извършил механично смесване на съставите на посочените за нарушение и наказание норми. Доколкото на дружеството е наложено наказание за действие, а се твърди, че е бездействало, то както за него, така и за съда, остава неясно за какво точно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В описанието на нарушението изрично се сочи изпълнително деяние „не е регистрирал“, изразяващо се в бездействие, както се сочи и дата на извършване на нарушението – 25.03.2019г., която е след изтичане на срока за регистрация, а употребата на израза „изкупувал“ при описанието на установените факти, не променя извода за нарушението, за което е проведено административнонаказателното производство.

Обобщено, настоящата инстанция приема, че направеното от фактическа и правна страна в АУАН и НП описание на вмененото на дружеството деяние, покрива признаците на съставомерно  административно нарушение по чл.55б, ал.5 от ЗПООПЗПЕС, но неправилно е приложена санкционната разпоредба по чл.72а, ал.1 ЗПООПЗПЕС. Освен това, следва да се има предвид, че съставомерни елементи от описанието на нарушението не могат да се посочват при обсъждането на събраните доказателства, както и че е недопустимо в производствата по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания да има тълкуване на волята на административнонаказващия орган. 

Описанието на нарушението и на законните разпоредби, които са били нарушени виновно, са сред задължителните реквизити на наказателното постановление. Между тях съществува взаимна връзка и зависимост, и описанието на нарушението следва да съответства точно на нарушените правни норми  и обратно. При неспазването на този принцип, се стига до нарушаване правото на защита на наказаното лице. В случая наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснато съществено процесуално нарушение, а не поради приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН.

Поради изложеното и като е отменил  наказателното постановление, районният съд правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, на касационния ответник следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер на 300.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Същото е под определения минимум съгласно разпоредбата на чл.18 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, поради което направеното възражение за прекомерност не следва да се обсъжда.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №51/01.06.2020г., постановено по НАХД №53/2020г. по описа на Районен съд - Харманли.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие – София, да заплати на „АРКУС 99“ – С.,  ЕИК ***, направените по делото разноски в размер на 300.00 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                                 Членове: 1.            

 

 

 

                                                                                      2.