Р Е Ш Е Н И
Е
№*264, 11.11.2014г., гр.
Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в следният
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
Секретар: В.М.
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №3253 по описа за
2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.К.Д., с
ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.”Вл.В.” №**, ет.1, чрез
адв.В.С., против К.П.Д., с ЕГН **********, с адрес:***, със съдебен адрес:
гр.Варна, ул.”К.” №*, ет.1, ап.2, чрез адв.Р.Ч., с правно основание чл.49, ал.1
и ал.3, чл.59, ал.2 и чл.53 от СК, с която е предявен иск за прекратяване на
брака на страните сключен на 12.07.2006г. в
гр.Варна, за който е съставен Акт за граждански брак №0935 от 12.07.2006г., като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответницата, съединен с небрачни искове за
определяне на местоживеене на родените от брака непълнолетни деца Д. Д. Д., с
ЕГН ********** и К.Д. Д., с ЕГН ********** при бащата, респективно за
предоставяне на същия на родителските права и определяне на ответницата на
режим на личен контакт с децата; за осъждане на ответницата да заплаща издръжка
в полза на децата в размер на 150лв. за първото и в размер на 120лв. за
второто, считано от предявяване на иска и за възстановяване на предбрачното
фамилно име на съпругата-Н..
В исковата молба се твърди, че след сключване
на брака съпрузите заживели в дома на родители на ищеца в гр.С.. Твърди се, че
през м.март на 2011г. ищеца започнал работа като технически ръководител в
к.к.”Златни пясъци”, както и че през м.юни на 2011г. ответницата също започнала
работа в к.к.”Златни пясъци” в офис на ”Уестърн Юнион”, с периодичност на смените-два
работни дни и два почивни дни. Твърди се, че уговорката между съпрузите по
отношение на отглеждане на децата била в работните дни ответницата да пребивава
в дома на майка си в гр.Варна, кв.”Виница”, а в почивните дни да се завръща в
дома в гр.С.. Твърди се, че ответницата спазвала уговорката около 1 месец, след
което през м.юли на 2011г., същата напусна окончателно семейното жилище в гр.С..
Твърди се, че ответницата, без да информира ищеца и без негово съгласие, отвела
със себе по-голямото дете, което в последствие записала на училище в
кв.”Виница”. Твърди се, че след края на работния сезон на двама съпрузи, през
м.октомври на същата година, ищеца се завърнал в гр.С., като съпрузите водили
преговори и ответницата да се завърне в семейното жилище. Твърди се, че след
отказа на ответницата да живее в гр.С., съпрузите решили да заживеят заедно
децата на квартира в кв.”Виница”. Твърди се, че страните живели на квартира
около три месеца, през който период ответницата си намерила работа. Твърди се,
че в началото ответницата криела какво е естеството на работата й, но в
последствие се разбрало, че дейността й е несъвместима с морала. Твърди се, че
предвид неморалния характер на работата на ответницата и несъгласието на ищеца
с това, между съпрузите системно се стигало до скандали. Твърди се, че след
като родителите на ответницата узнали за естеството на работата й, започнали да
възникват скандали и между тях. Твърди се, че тъй като ответницата отказала да
напусне работата си, в средата на м.януари на 2012г. ищеца се прибрал в гр.С..
Твърди се, че по молба на родителите на ответницата и с цел мотивиране на
същата да напусне работа и да се завърне към семейните и родителски задължения,
ищеца се съгласил да остави родените от брака деца на грижите на бабата и
дядото по майчина линия. Твърди се, че
около ** дни по-късно ответницата се скарала с родителите си и изчезнала
безследно за период от около три месеца. Твърди се, че тъй като ответницата
изоставила децата, ищеца взел по-малкото дете при себе си в гр.С., а
по-голямото дете останало при прародителите си, тъй като било записано на
училище в кв.”Виница”. Твърди се, че в последствие възникнал конфликт между
ищеца и родителите на ответницата, които предявили необосновани претенции за
упражняване на родителска власт върху по-голямото дете. Твърди се, че конфликта
бил разрешен в полза на ищеца като от м.април на 2012г. и двете деца живеят при
своя баща в гр.С.. Твърди се, че съпрузите се намират във фактическа раздяла от
около две години и три месеца, през който периода ответницата не е полагала
никакви грижи за родените от брака деца. Твърди се, че през лятото на 2013г.
ответницата заминала в Г. и контактите й с децата се свеждали до разговори по
телефона. Твърди се, че едва на 14-15 януари 2014г. ответницата посетила
жилището в гр.С., като донесла дребни подаръци за децата по повод Нова година.
Твърди се, че съпрузите постигнали съгласие за прекратяване на брака по взаимно
съгласие, за което на 20.01.2014г. подали молба до съда. Твърди се, че
ответницата неочаквано не се появила в насроченото на 05.02.2014г. открито
съдебно заседание за развода, поради което делото било прекратено на основание
чл.330, ал.2 от ГПК. Твърди се, че от тогава ответницата осъществява контакт с
децата единствено по телефона. Твърди се, че средномесечните разходи за
отглеждане на детето К. възлизат на около 220-250лв., а тези за детето Д.
280-300лв.
В постъпилият от ответницата отговор
на исковата молба се заявява, че същата желае прекратяване на брака, но оспорва
да има вина за разстройството на брачната връзка. Оспорва предявените небрачни
искове и фактическите твърдения, на който те се основават. Предявява насрещни
брачен иск за прекратяване на брака по вина на съпруга и небрачни искове за
определяне на местоживеене на родените от брака непълнолетни деца при майката,
респективно за предоставяне на същата на родителските права и определяне на
бащата на режим на личен контакт; за осъждане на бащата да заплаща издръжка в
полза на децата в размер на по 80лв., считано от датата на завеждане на иска и
претенция за възстановяване от съпругата на предбрачното фамилно име-Н..
В отговора на исковата молба и в
насрещната искова молба се твърди, че от начало на брачното съжителство до 2012г.
между съпрузите не са съществували проблеми. Твърди се, че след този период
съпруга започнал да проявява противобрачно поведение. Твърди се, че съпруга
установил извънбрачна връзка, която отказал да прекъсне, поради което съпругата
се прибрала при своите родители в жилището им в кв.”Виница”. Твърди се, че тъй
като съпрузите останали без работа, съпругата се принудила да търси работа зад
граница, каквато била намерена в края на лятото на 2013г. в Г.-сезонна работа
за няколко месеца. Твърди се, че по време на престоя на съпругата в Г., за
родените по време на брака деца са се грижили родителите на същата. Твърди се,
че по време на отсъствието на ищцата от страната, същата е изпращала редовно
парични преводи до своите родители, които изцяло са поели грижите за двете си
внучки. Твърди се, че повече от година бащата не се е интересувал от децата си
и не ги е посещавал, тъй като се е върнал да живее в гр.С. заедно с другата
жена, с която и понастоящем живее на семейни начала. Твърди се, че след
завръщане на съпругата в България, съпрузите решили да сложат край на брака си
по взаимно съгласие, за което е образувано гр.д.№651/2014г. по описа на РС
Варна. Твърди се, че в последствие отношенията на страните рязко се влошават,
поради което производството бива прекратено. Твърди се, че тъй като съпругата е
успяла да сключи шест месечен трудов договор, същата отново заминава за Г..
Твърди се, че възползвайки се от отсъствието на съпругата, съпруга с помощта на
полиция и социален работник вземал децата, които до тогава са живеели при
родителите на първата и ги прибрал при себе си в гр.С., като той самият не се
грижи за тях, а неговите болни и стари родители. Твърди се, че от този момент
съпруга неправомерно преустановява възможността за срещи между децата и тяхната
майка, и нейните родители. Твърди се, че бащата оказва психологически тормоз
върху по-голямото дете, като принуждава същото да заявява пред социални
работници, че иска да живее при него. Твърди се, че детето е споделило по
телефона на майка си и на баба си, и дядо си, че не желае да живее при баща си
и че ще избяга. В заключение се поддържа, че с поведението си съпруга е
разрушил брачната връзка между страните, респективно е довел до дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
В постъпилия от ищеца отговор на
насрещната искова молба, се подържа становище за неоснователност на претенциите
на съпругата. Оспорват се наведените от съпругата твърдения за проявено от
ищеца противобрачно поведение и се допълват се фактическите твърдения за
проявено такова от ответницата. Твърди се, че създаването от ищеца на
извънбрачна връзка е много след настъпилата фактическа раздяла между съпрузите.
В съдебно заседание съпрузите лично и чрез
процесуалните си представители поддържат предявените претенции и становищата
си.
Съдът, след преценка на събраните в
производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото
Удостоверение за граждански брак издадено от Община Варна въз основа на Акт за
граждански брак №0935
от 12.07.2006г. е, че Д.К.Д., с ЕГН ********** и К.П. Н., с ЕГН **********, са
сключили граждански брак на 12.07.2006г. в
гр.Варна, като съпругата е приела да носи брачно фамилно име-Д..
От предоставените по делото преписи от
Удостоверение за раждане издадено от Община Варна, въз основа на Акт за раждане
№1572 от 15.08.2006г. и от Удостоверение за раждане издадено от Община Варна,
въз основа на Акт за раждане №0472 от **.06.20**г. се установява, че от брака
има родени две деца: Д. Д. Д., с ЕГН ********** и К.Д. Д., с ЕГН **********,
които понастоящем са малолетни.
Приетия по делото препис от Епикриза
ИЗ №35928 съставена на 01.**.2013г. от лекар при МБАЛ ”Света Марина”
ЕАД-гр.Варна, установява, че на детето Д. е поставена диагноза ”Бронхиална
астма с преобладаващ алергичен компонент”.
По делото /л.12-16/ са приложени
препис от Протоколи съставени от служител на Д-я ”СП”-гр.Варна отразяващи оказаното
от дирекцията съдействие и предприети действия относно упражняването на
родителската власт върху децата Д. и К..
Видно е от представения по делото
заверен препис от Уведомление за регистрация, ведно с превод на български език,
че на 25.03.2014г. ответницата е регистрирала настаняването си на 15.03.2014г.
в жилище, находящо се в гр.Б., Г..
От представения препис от Служебна
бележка изх.№255 от 20.05.2014г. на СОУ ”Н.Й.В.”-гр.С. се установява, че детето
Д. Д. Д. е записано в II-ри клас на учебното заведение през учебната 2013/2014
година.
Установява се от приетия препис от
Служебна бележка изх.№072 от 14.03.2014г. на ОЗД ”Б.”-гр.С., че детето К.Д. Д.
е записана в I-ва група на детското заведение през учебната 2013/2014 година.
Представения препис от Медицинско
направление изготвено от лекар Д. удостоверява, че детето К.Д. Д. е записана в
пациентската листа на медика, считано от 21.05.2014г.
От представените 6 бр. Приходни
квитанции /л.69-л.74/ се установява, че ищеца е заплатил такси за посещаването
от детето К.Д. Д. на ОЗД ”Б.”-гр.С. през периода м.11.2013г.-м.05.2014г.
По делото е приет препис от
Регистрация на фирма, ведно с превод на български език, от който се установява,
че на 14.04.2014г. ответницата е регистрирала собствена фирма в гр.Б., Г..
Представените заверени преписи от
документи /между л.80 и л.90/, които не са придружени с превод на български език,
не следва да се коментират, тъй като съдът не може да установи тяхното
съдържание. Съставените на български език документи също не следва да се
коментират, тъй като установяват извършени парични преводи до трето за спора
лице.
Видно е от представения препис от
Трудов договор от 14.**.2014г., че ответницата е започнала работа на 4 часов
работен ден в ”Б. 90” ЕООД-гр.Варна с основно месечно възнаграждение в размер
на 282.50лв.
В приетия по делото Социален доклад е
посочено, че бащата на децата е създал спокойна и сигурна среда за отглеждане
на децата, както и че същите се отглеждат при подходящи условия, които
задоволяват основните им нужди и потребности. Посочено е, че бащата разполага с
добри жилищнобитови условия и подкрепяща среда за отглеждане на децата.
Посочено е още, че е налице добра емоционална връзка между двете деца и бащата,
както и че тази с майката не е прекъсната.
По делото на страната на ищеца са
разпитани свидетелите Я. К. Д. /сестра на ищеца/, К. А. С. и М. Александрова А. /дете
без родство със страните/, и на страната на ответницата свидетелите П.Н.П. /баща
на ответницата/ и Галина П. Н. /сестра на ответницата/. Показанията на двете групи
свидетели, съдът възприема и кредитира в частта, в която съдържат данни за
наведените от страните факти, имащи значение за спора, базиращи се на
непосредствени впечатления на свидетелите и отчитайки тяхната възможна
заинтересованост.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства
следва еднозначния извод, че в брачните отношения е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, в резултат от което бракът не съдържа минимална
наличност на изискваното от морала и закона съдържание за една нормална брачна
връзка. Създалото се противопоставяне между съпрузите и настъпилата фактическа
раздяла, са основание съдът да приеме, че бракът съществува формално, без да е
налице възможност за възстановяване на нормални брачни отношения. Липсата на
физическа и духовна взаимност между страните е довела до разкъсване на
семейната общност по необратим и непреодолим начин, като брачната връзка
съществува само формално и не е полезна за съпрузите, за децата и за
обществото.
Изложеното обуславя извода, че бракът следва
да бъде прекратен на основание чл.49, ал.1 от СК.
По въпроса за вината за разстройството
на брака:
Събраните по делото гласни и писмени
доказателства сочат, че съпрузите са дали приоритет на собствените си
разбирания и желание за развитие на брачната връзка, като не са съумели да изгладят
противоречията си и не са положили усилия за консолидация на семейството. Сочат
още, че съпрузите не са се отнасяли с необходимата любов и уважение помежду си,
с което си поведение те са нарушили визираното в Семейният кодекс, задължение
за изграждане на семейните отношения на базата на взаимност, уважение и
разбирателство между съпрузите.
За пълното на изложението следва да се
отбележи, че твърдения на ищеца за извършвана от съпругата работа, която
противоречи на морала и твърденията на ответницата за поддържана от съпруга
преди фактическата радяла извънбрачна връзка останаха недоказани. Дадените в
тази посока свидетелки показания са опосредени и съдържат заключение на
свидетелите, а не непосредствени възприятия на същите.
Воден от горното, на основание чл.49,
ал.3 от СК и с оглед искането на съпрузите, досежно произнасянето по вината за
разстройството на брака, съдът приема, че вина за квалифицираното по-горе
състояние на брачната връзка има всеки от съпрузите, следователно брака следва
да бъде прекратен по вина и на двамата.
По отношение местоживеене на децата и
предоставянето на родителските права:
В настоящия казус съдът е изправен
пред нелеката задача да определи на кого от двамата, силно желаещи да
упражняват родителска власт родители, да предостави упражняването на
родителските права върху родените от брака деца. За да се произнесе по въпроса
за предоставяне на родителските права, съдът взе в предвид, че решението следва
да се основава на най вече на интереса на децата, преценени с оглед на следните
обстоятелства: родителски качества-полагане грижи и умения за възпитание;
подпомагане и подготовката за придобиване на знания, трудови навици и др.;
морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и
пол на детето; привързаност между дете и родители и помощ на трети лица.
От гласните доказателства се установи,
че след фактическата раздяла на съпрузите в края на 2011г. началото на 2012г.,
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на двете деца се полагат
от бащата, който е подпомаган от своите родители. От писмените доказателства се
установи, че понастоящем по голямото дете се обучава в учебно заведение находящо
се в гр.С., а по-малкото дете посещава детска градина в същия град. От
социалния доклад е видно, че бащата е създал подходящи и сигурни условия за
отглеждане на децата, както и че същия разполага с подкрепяща среда в тази
насока. По отношение на майката не се събраха доказателства, от които да се
направят изводи за жилищнобитовите й условия на живот. Ето защо съдът намира,
че бащата е родителя с по-добър родителски капацитет, респективно, че интересите
на децата налагат родителските права да се упражнява от ищеца.
При формиране на горният извод съдът
съобрази и факта, че пола и възрастта на децата не са пречка за предоставяне на
родителската власт на бащата, тъй като в продължение на две години, след
фактическата раздяла на родителите, същия успешно е полагал грижи за децата.
Съобразено бе и обстоятелство, че понастоящем децата имат изграден сполучлив
стереотип на живот и им е осигурена сигурна и спокойна среда на живот, които не
следва да се нарушават.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че силната привързаност между двете деца, обуславя необходимостта същите
да живеят съвместно.
Водим от горното
и на основание чл.59,
ал.2 и ал.4 от СК съда приема,
че упражняването на родителските права над
децата Д. и К. Димитрови Деневи, следва да се предостави на техния баща Д.К.Д..
С оглед предоставянето на родителската
власт над децата на техния баща, следва да бъде определено местоживеене на
децата при ищеца.
На ответницата, следва да се определи
разширен режим на лични контакти, съобразен с възрастта на децата и
съществуващата между тях емоционална връзка, а именно майката да има право да
вижда и взема децата, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за
времето от **.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, за един месец през
лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, в деня следващ рождения
ден на всяко от децата за времето от **.00 часа до 18.00 часа и за два дни по
време на Коледните и Великденските празници.
По отношение на издръжката:
Предвид факта, че ищеца ще упражнява
родителските права, респективно същия ще осъществява непосредственото
отглеждане на децата, то следва да се определи размера на дължимата от ответницата
издръжка за децата.
При определяне размера на дължимата
издръжка съдът изхожда от възможностите на родителите и от нуждите на децата, с
оглед на възрастта им и свързаните с нея
специфични потребности от храна, облекло, учебни пособия, и др. необходими за
правилното физическо израстване, и хармонично развитие на личността, и
съобразно обществено икономическите условия на живот в страната. Предвид
горното съдът приема, че за задоволяване на нуждите на детето-Д., което към
момента е на 8 години, месечно са необходими 230лв. и за детето К., което е на
4 години, месечно са необходими 180лв.
Представения по делото договор
установява, че получаваното понастоящем от ответницата трудово възнаграждение е
в размер около 280лв. От друга страна ответницата е ангажирана на половин
работен ден и при едно активно поведение, с оглед възрастта и здравословното й
състояние, съдът приема, че тя може да си осигури допълнителна трудова заетост,
респективно да реализира доходи в размер на около средните за страната или
около 500лв. месечно. По отношение на доходите на ищеца не се събраха конкретни
доказателства, но предвид данните за упражняваната от същия професия, в
неговите възможности е да реализира доходи над минималната работна заплата или
около 400лв. месечно.
С оглед изложеното и като съобрази, че
родителите нямат други алиментни задължения, съдът приема, че ответницата следва
да заплаща издръжка в размер на по 130лв. за по голямото дете и в размер на **0лв.
за по малкото дете. При определяне на размера на дължимата от ответницата
издръжка съдът съобрази и разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК създаваща
безусловно задължение за родителите да издържат своите ненавършили пълнолетие
деца.
Поради наличието на привременни мерки,
с които е определено местоживеене на децата при техния баща и размер на
издръжката, която следва да се заплаща от майката, горе посоченият размер на
издръжката се дължи от датата влизане в сила на решението, когато ще се
преустанови действието на привременните мерки.
По отношение на ползването на
семейното жилище:
От събраните по делото
гласни доказателства се установи, че последното съвместно обитавано от
съпрузите жилище, което по смисъла на закона се явява семейно, е напуснато и от
двамата, поради което в настоящото производство, въпреки наличието на
непълнолетни деца, въпроса за ползването му не подлежи на разглеждане.
По въпроса за фамилното име на
съпругата след прекратяване на брака:
С оглед искането на ответницата за
възстановяване на предбрачното фамилно име и на основание чл.53 от СК, след
прекратяване на брака съпругата следва носи предбрачната фамилия-Н..
Относно разноските в производството:
При този изход на делото и съгласно чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК окончателната
държавна такса за развода, която съда определя на основание чл.6, т.2 от ТДТКССГПК в размер на 50лв., следва да
се заплати по равно от съпрузите. В тежест на ответницата следва да се възложи
държавната такса върху дължимата от същата издръжка, чиито размер възлиза на
331.20лв.
Съгласно чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с
чл.11 от ТДТКССГПК всяка от
страните следва да бъде осъдена да заплати по 5лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК разноски между страните не се дължат.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с
развод брака между Д.К.Д., с ЕГН ********** и К.П.Д., с ЕГН **********, сключен на
12.07.2006г. в гр.Варна, за
което е съставен Акт за граждански брак №0935 от 12.07.2006г., като дълбоко и непоправимо
разстроен.
ПОСТАНОВЯВА,
че вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака имат
двамата съпрузи.
ПОСТАНОВЯВА децата Д. Д. Д., с ЕГН ********** и К.Д. Д., с ЕГН **********, да живеят
при баща си Д.К.Д., с ЕГН **********,***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение на родените от брака непълнолетни деца Д. Д. Д., с ЕГН ********** и К.Д. Д., с ЕГН ********** на бащата Д.К.Д., с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на майката К.П.Д., с ЕГН **********, с децата Д. Д.
Д., с ЕГН ********** и К.Д. Д.,
с ЕГН **********, както следва:
майката ще може да вижда и взема
децата всяка първа и трета седмица от месеца
за времето от **.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, за един месец през
лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, в деня следващ рождения
ден на всяко от децата за времето от **.00 часа до 18.00 часа и за два дни по
време на Коледните и на Великденските празници.
ОСЪЖДА К.П.Д., с ЕГН **********, с адрес:***, да заплаща месечна издръжка в полза на децата Д. Д. Д., с ЕГН **********
и К.Д. Д., с ЕГН **********, чрез
техния баща и законен представител Светослав Тодоров Добрев, в размер на 130лв. за детето Д. и в размер
на **0лв. за детето К., с падеж до пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, считано от влизане в сила на настоящото решение, до
настъпване на законна причина за отмЯ. или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
неизплатена вноска от настъпване на падежът й до окончателното й изплащане.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, жената да носи
предбрачното си фамилно име-Н..
ОСЪЖДА К.П.Д., с ЕГН **********, с адрес:***, да заплати в полза на Държавата, по сметка на ВРС, окончателна държавна такса по иска развод в размер на 25лв. и държавна такса върху
определената издръжка в размер на 331.20лв., както и 5лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д.К.Д., с ЕГН **********,***, да заплати в полза на Държавата, по сметка на ВРС, окончателна държавна такса по иска развод в размер на 25лв. и 5лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи
на обжалване, с въззивна жалба, пред Окръжен съд Варна, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: