О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24.04.2020
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
гражданска колегия
На двадесет и четвърти
април 2020 година
В закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
БИСЕРА МАКСИМОВА
като разгледа
докладваното от Б.Максимова
В. ч. гр. д. № 92 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат М.Б. в качеството
му на пълномощник на А.М.М. срещу Определение № 328 от 18.02.2020 г.,постановено
по гр.д. 51/2020 г. по описа на Районен съд-Търговище, с което на осн. чл.17 от
Регламент /ЕО/ № 2201/2013 г. съдът е приел, че не е компетентен да разгледа и
реши предявения по делото иск и е прекратил производството по делото като
неподсъдно на българския съд.
В частната жалба се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното определение, с доводи, че ищцата е български
гражданин, поради което е лишена от правото си на защита пред българския съд.
Моли се за отмяна на производството и запродължаване на съдопроизводствените
действия.
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по същество, въззивната
инстанция съобрази следното:
Производството по гр.д.№ 51/2020
година на ТРС е образувано по предявени от А.М.М. чрез пълномощника й адв.М.Б.-ТАК,
искове срещу Петр Мерва, гражданин на Чехия, с неизвестен адрес, за
прекратяване на брака и за предоставяне упражняването на родителските права над
родените от брака малолетни деца Самира и Гордан на нея.
В изпълнение на указанията на съда
ищцата е пояснила, че тя и децата й живеят в Белгия, че децата посещават там
училище, че ответникът е чешки гражданин и тя не знае къде е неговото
местоживеене.
При така установеното, въззивната
инстанция прави следните правни изводи:
Общата компетентност на съдилища на
страните членки на Европейската общност по дела за развод или обявяване
нищожност на брака е уредена в чл. 3 на Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета
на Европа от
27.11.2003г. относно подсъдността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО)
№1347/2000 /Регламента/. Съгласно чл. 3 от Регламента, компетентни да се
произнесат по делата за развод са съдилищата съобразно обичайното
местопребиваване на съпрузите или един от тях или съобразно гражданството им. Така
съгласно чл. 3, т.1, б. "а" от Регламента, компетентни по делата
за развод са съдилищата на държавата-членка, на чиято територия съпрузите имат
обичайно местопребиваване или са имали обичайно последно местопребиваване, ако
единият от тях все още живее там; ответникът има обичайно местопребиваване или
при обща искова молба единият от съпрузите има обичайно местопребиваване;
ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял в държавата поне една година
непосредствено преди предявяване на иска или ако е живял поне шест месеца преди
предявяване на иска и е гражданин на въпросната държава членка. Съгласно чл.
3, б. "б" от Регламента, компетентни да се произнесат по делата
за развод са и съдилищата на
държавата-членка, чиито граждани са двамата съпрузи. В последната хипотеза,
връзката, определяща компетентността на съда не е свързана с обичайното
местопребиваване, а само с гражданството на съпрузите, предвид което, когато
двамата съпрузи са български граждани, българският съд е компетентен да се
произнесе по иск за развод или унищожаване на брака в равна степен с този на
държава-членка, в която съпрузите или един от тях имат обичайно
местопребиваване.
Чл. 3 от Регламент № 2201/2003 г.
предвижда няколко основания за компетентност въз основа на обективни
алтернативни критерии, между които не е установена йерархия. Така установената
система за разпределяне на компетентност по дела за прекратяване на брак чрез
развод предвижда успоредното съществуване на няколко компетентни юрисдикции.
Колизията коя от сезираните юрисдикции в различни държави-членки следва да
разгледа спора е уредена в чл. 19 от Регламента, като е дадена предимство на
първия сезиран компетентен съд Всеки сезиран съд следи служебно за своята
международна компетентност съгласно чл.17 от регламент № 2201/2003г. Преценката
за липса на международна компетентност по спора се обективира чрез прекратяване
на делото, а приемането на международната компетентност- може да бъде заявена
изрично или мълчаливо- чрез постановяване на акт по същество /Опр.№
261/07.07.2014г. по ч.гр.д.№ 3824/2014г. на ВКС, ГК/, ВКС – постановено по реда
на чл.274 ал.3 ГПК по въпроса: как се обективира, че първият сезиран съд е
приел своята компетентност и как се обективира отказа от компетентност на
втория сезиран съд./. Когато делата за развод, законна раздяла или унищожаване
на брака между същите страни са заведени пред съдилищата в различни държави
–членки, съдът, пред който искът е предявен по-късно се отказва от
компетентност в полза на първия сезиран съд, както и по отношение на
свързаните искове, касаещи родените от брака деца, за които се прилага принципа
на прерогация на компетентност съгласно чл. 12 от Регламент 2201/2003г.
В
настоящия случай, в който се касае за развод между съпрузи, от които само
единият е български гражданин и в хипотеза, в която обичайното местоприбиваване
на ищцата и децата са в кралство Белгия, а обичайното местоприбиваве на ответника
не е известно, то определено българският съд не е компетентен да се произнесе
по спора.
Търговищкият
районен съд е изложил обстоятелствени мотиви в своето определение за
прекратяване на производството, към които настоящата инстанция препраща на основание
чл. 272 от ГПК.
С
оглед изложеното като е прекратил производството по гр.д.№ 51/2020 г. по описа
на ТРС, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно
определение. Частната жалба срещу това определение като неоснователна следва да бъде оставена
без уважение.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА частната жалба на адвокат М.Б. в качеството му на
пълномощник на А.М.М. срещу Определение № 328 от 18.02.2020 г., постановено по
гр.д. 51/2020 г. по описа на Районен съд-Търговище, с което съдът е прекратил
производството по делото като неподсъдно на българския съд поради липса на
международна компетентност на българския съд, като правилно и законосъобразно.
Определението
може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от
съобщаването му на жалбоподателя на осн. чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК – при
наличието на предпоставките на чл. 280 ал.1 от ГПК.
Връчването
да се осъществи с писмо с обратна разписка, а ако няма такава възможност, то
съобщаването да се извърши след отпадане на извънредното положение в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.