№ 95437
гр. София, 02.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Частно гражданско
дело № 20211110168901 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е такова по реда на чл.410 от ГПК.
Съдът е уважил заявлението на кредитора и е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 23461/27.12.2021 година, с която е разпоредил длъжникът
„Н“ ЕООД, ЕИК.........., със седалище и адрес на управление - гр. С да заплати на кредитора
„А“ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление - град С, представлявано от
...........- главен изпълнителен директор и .......... изпълнителен директор, следните суми: -
сумата от 343.17 лв. /триста четиридесет и три лева и седемнадесет стотинки/,
представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М6372438
за периода 23.01.2021 година до 22.07.2021 година, ведно със законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението пред заповедния съд – 1.12.2021 година до окончателното
изплащане; - сумата от 341.90 лв. /триста четиридесет и един лева и деветдесет стотинки/,
представляваща неустойка за неизпълнение на договор М6372438, ведно със законна лихва
за забава от датата на подаване на заявлението пред заповедния съд – 1.12.2021 година до
окончателното изплащане; - сумата от 27.78 лева, представляваща мораторна лихва върху
горните суми, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки
отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението
– 30.11.2021 година; - както и да заплати сумата на сторените по делото разноски – 25,00
лева – заплатена държавна такса и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 лева.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника, който е депозирал възражение
по смисъла на чл.414а от ГПК като е заявил, че дължимите суми са платени частично, за
което е представил доказателства ведно с възражението – така с възражение вх.№
50668/16.3.2022 година.
Съдът е дал указания на заявителя да изрази становище, като му е изпратил препис от
възражението.
В указания срок заявителят е депозирал становище, с което е заявил, че сумите, за
които е издадена заповедта за изпълнение са изплатени частично от длъжника – в
постъпилото становище с вх.№ 166698/10.8.2022 година е посочено, че кредиторът признава
плащането, като се иска издаване на изпълнителен лист за неплатените суми: - 27.78 лв.-
мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи
ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща
датата на депозиране на заявлението, - 25,00 лв.- разноски за държавна такса и 300 лв.-
1
разноски за адвокатско възнаграждение.
Със становището се сочи, че е неоснователно твърдението на длъжника, че не е дал
повод за завеждане на делото, поради което не дължи разноски. Твърди се, че доколкото
плащанията са били в забава повече от 4 месеца (някои от тях и повече от половин година)
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следва, че с
поведението си длъжникът е дал повод за завеждане на делото и следва да понесе
отговорността за разноски.
При горното, настоящият съдебен състав за да се произнесе съобрази следното:
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери дали
претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако вземането не е спорно, тоест
не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение по смисъла на чл.416 от ГПК
влиза в сила.
По смисъла на чл.414а от ГПК, длъжник който изпълни в срока за възражение – този
по чл.412, т.8 от ГПК може да подаде възражение, към което да приложи доказателства за
извършеното плащане. Съдът дава указания на заявителя, който има право да изрази
становище.
По аргумент от разпоредбата на чл.414а, ал.4 изречение първо и изречение второ, в
случай, че в указания срок заявителят депозира становище съдът дължи произнасяне по
постъпилото възражение и становище, но по волята на законодателя, това не е свързано с
обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
При горното съдът следва да съобрази налице ли са предпоставки за уважаване на
заявлението на кредитора в частта с искането за издаване на изпълнителен лист за сумите по
заповедта за изпълнение и съответно по възражението на длъжника за разноските.
С оглед на доказаните факти – плащане след издаване на заповедта за изпълнение, на
част от процесните суми, за което страните не спорят за съда е и несъмнено, че с
разпоредбата на чл.414а от ГПК законодателно се цели да се провери дали вземането е
спорно, доколкото с изпълнението на задължението в срока за доброволно изпълнение, ако
длъжникът е изпълнил точно вземането посочено в заповедта за изпълнение, същият
удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на вземането си.
Безспорно е, че при плащане в хода на заповедното производство кредиторът се
удовлетворява и за него отпада правния интерес да предяви иск за установяване на
вземането си. Плащането обаче не спира срокът за подаване на възражение срещу заповедта
– такова по смисъла на чл.414, ал.1 от ГПК, с което се оспорва дължимостта на вземането, а
напротив налага извода за безспорност на вземането на кредитора. При това заповедта за
изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила.
Следва да се посочи, че за кредитора липсва правен интерес от предявяването на иск,
освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5 ГПК, съответно ако кредиторът в
становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на претендираното вземане, което
обуславя наличието на правен спор. В казуса кредиторът не възразява и признава, че
длъжникът да е заплатил сумите по заповедта за изпълнение в цялост, ведно с уважените
суми за разноски.
При горното съдът като приема, че заповедта за изпълнение е влязла в сила с
изтичането на дадените на страните срокове – за възражение и становище, като приема, че
срещу длъжника следва да се издаде изпълнителен лист за сумите по заповедта за
изпълнение, за които не е извършено плащане в срока за доброволно изпълнение.
Следва да се посочи, че вземането по заповедта за изпълнение – дълг и разноски в
2
производството не е удовлетворено изцяло. При това заповедта за изпълнение е влязла в
сила с изтичането на срока и за неплатения размер се следва издаване на изпълнителен
лист.
На следващо място – по аргумент от разпоредбата на чл.406, ал.1 от ГПК – за да бъде
издаден изпълнителен лист в полза на заявителя, каквото искане е заявено още в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение се следва не само
да е налице влязла в сила заповед за изпълнение, но и да е налице годно изпълняемо право –
т.е. удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, за което да бъде
издаде изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист, което е
инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение като се има
предвид извършеното частично плащане от длъжника – следва да бъде уважено само до
размера на неплатеното.
Мотивиран от горното и на основание чл.416 от ГПК във връзка с чл.414а, ал.4,
изречение второ от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
Да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя „А“ЕАД, ЕИК .........., въз основа
на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 23461/27.12.2021
година, влязла в сила на 16.3.2022 година, в следния смисъл:
„ОСЪЖДА „Н“ ЕООД, ЕИК.........., със седалище и адрес на управление - гр. С да
заплати на кредитора „А“ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление - град С,
представлявано от ...........- главен изпълнителен директор и .......... изпълнителен директор,
следните суми:
- сумата от 27.78 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 343.17 лв.
/триста четиридесет и три лева и седемнадесет стотинки/, представляваща месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор М6372438 за периода 23.01.2021 година до
22.07.2021 година и сумата от 341.90 лв. /триста четиридесет и един лева и деветдесет
стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на договор М6372438, изчислена от
датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен
документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението – 30.11.2021 година;
- както и да заплати сумата на сторените по делото разноски – 25,00 лева – заплатена
държавна такса и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лева.“,
като над този размер за сумите: - сумата от 343.17 лв. /триста четиридесет и три лева
и седемнадесет стотинки/, представляваща месечни такси и потребление за използване на
услуги по договор М6372438 за периода 23.01.2021 година до 22.07.2021 година, ведно със
законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението пред заповедния съд –
1.12.2021 година до окончателното изплащане; - сумата от 341.90 лв. /триста четиридесет
и един лева и деветдесет стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на договор
М6372438, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението пред
заповедния съд – 1.12.2021 година до окончателното изплащане - отхвърля искането за
издаване на изпълнителен лист – поради плащане на тези вземания по заповедта,
признато от заявителя.
3
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок,
който за заявителя тече от датата на връчване на препис от настоящето, а за
длъжника – от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение от съдебния
изпълнител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4