Р
Е Ш Е Н И Е
№
989 / 20.7.2020г.
гр. П., 20.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети юни, две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00237 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Районен съд – гр. П. е сезиран с
осъдителен иск, обективиран в искова молба, депозирана от М.В.М., с адрес: ***
срещу „АСФАЛТИНГ” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ул. „***, с който се иска ответното дружество да бъде осъдено да
заплати на ищеца сумата от 60 000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимушествени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили
вследствие на получени травми от трудова злополука, ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на събитието – 10.10.2017г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че се е намирал в трудово
правоотношение с ответното дружество, по силата на Трудов договор № ***., като е
заемал длъжността „***”.
На 10.10.2017г., ищецът се намирал в гр.
Б., на ул. „***”, където изпълнявал служебните си задължения. Около 09.30 часа,
ищецът бил затиснат от стрелата на машина – товарач „***”. В следствие на случилото се, ищецът получил следните телесни
повреди: фрактура на дясната пубисна кост, хематом в областта на таза,
мекотъканна травма в областта на корема и коремните органи, кръвоизлив от далака и руптура на черен дроб. След множество извършени
прегледи, на 16.10.2017г. ищецът претърпял оперативна интервенция, а именно:
метална остеосинтеза на пубисните кости, репозиция с костна клампа и вътрешна
фиксация с реконструктивна допълнително моделирана дъгообразна плака, закрепена
с 6 винта. В исковата молба се сочи още, че след трудовата злополука, ищецът
изпитва страх да се върне на работа в сферата, в която е работил дотогава.
Същия сънува кошмари, репрезентиращи в съзнанието му момента, в който бива
приклещен от стрелата на строително-ремонтната машина и не може да мръдне, като
хватката на работния прибор става все по-силна. Твърди се, че до настоящия
момент ищецът все още търпи и ще продължава да търпи болки при дълго стоене в
статична позиция и има затруднения да
извършва физическа работа, като разчита материално, финансово и физически на
помощта на своите близки и приятели. Обобщава се, че настъпилото негативно
събитие – трудова злополука, има за последица силно негативно влияние върху
целия бъдещ живот на ищеца. Последният намира, че обезщетение в размер на
60 000.00 лева биха компенсирали нанесените и претърпени болки и страдания
от страна на ищеца, поради и което предявява настоящия иск.
В предоставения от разпоредбата на чл.
131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез процесуалния си представител – адв. А.С.
– ПАК, е депозирал писмен отговор, в който оспорва по основание и размер
предявения осъдителен иск. На първо място намира, че претендирания размер от
60 000,00 лева е твърде завишен, предвид характера на увреждането,
обстоятелствата, при които същото е получено, а и предвид последиците от
травмата, за които счита, че не са в пряка връзка със самото увреждане. Второ
място, ответникът оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между
твърдяните в исковата молба предпоставки за настъпването на злополуката и
самото увреждане, в това число и с настъпилите от травмата последици върху
здравето на ищеца. Ответникът счита, че ищецът е нарушил задължението си,
съгласно длъжностната характеристика и Правилник за безопасни и здравословни
условия за труд и инструкции при работа с машина. Намира, че ищецът е извършвал
несвойствени съобразно длъжностната характеристика дейности, като качване на
товарач „***”, без да има каквато и да била работа със същия. Твърди, че
поведението на ищеца не е обичайната му дейност, не е на обичайното му работно
място и същото е в разрез с всички нормативи и правила за поведение при такъв
вид дейност, което се явява пряка причинна връзка с настъпилия резултат.
Ответникът посочва, че съгласно чл. 201 ал. 2 КТ отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалия е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал „груба небрежност”. Заключава, че единствената причина, поради която е
настъпила злополуката е неправилни действия и невнимание, самонадеяност от
страна на ищеца. В заключение посочва и обстоятелството, че ответното дружество
се е погрижила за ищеца, като е заплатила лечението му в реномирано лечебно
заведение, а именно: УМБАЛ „С. МЕД” ООД, въпреки безотговорното поведение на
ищеца по време на работния процес.
В съдебно заседание, ищеца се явява
лично и се представлява от пълномощника си – адв. С.Х.. Същия пледира за
уважаване на исковата претенция, намирайки я за основателна и доказана.
Претендира разноски.
Ответната страна, представлявана от
процесуалния си представител адв. А.С. – ПАК, пледира за решение, с което
предявената искова претенция бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана,
по съображения, изложени в писмения отговор. Акцентира на основния принцип в
правото, че никой не трябва и не следва да черпи права от виновно поведение,
какъвто именно е настоящия случай. Сочи, че поведението на ищеца е грубо и
самонадеяно, което е довело до този резултат. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Съдът
намира предявения осъдителен иск за допустим, поради което дължи произнасяне по
същия.
От фактическа страна:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 200 КТ вр. чл. 212 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД.
Не се спори в производството, че към
момента на злополуката между страните е съществувало трудово правоотношение по
силата на Трудов договор № ***., като е заемал длъжността „***” и с шестмесечен
изпитателен срок в полза на работодателя.
Не спори между страните, а и от представеното
разпореждане № 18 от 28.02.2018г., представляващо официален документ, издаден
на основание чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при на ТП на НОИ - П., се
установява, че на 10.10.2017г. ищецът М.В.М. е претърпял трудова злополука,
която е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Посочено е, че М.В.М. е бил
на работа на обект на „Асфалтинг” ООД, находящ се в гр. Б., ул. „***”. Около
09.30 часа същият е бил притиснат от стрелата на челен товарач „***”
(собственост на „Асфалтинг”ООД), вследствие на което получава „счупване на
пубиса /срамна кост/”. Злополуката е станала през време на работа и при
извършване на работа в интерес на предприятието и е довела до временна
неработоспособност на пострадалото лице.
От приетия по делото Протокол № 4 от 27.02.2018г. за
резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 10.10.2017г.
на ТП на НОИ - П., се установява, че в деня на инцидента, М.В.М. е бил на
работа с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа на обект на осигурителя
„Асфалтинг” ООД, намиращ се в гр. Б., на ул. „***”. Работата се състояла в
подготовката на дупки в асфалтовата настилка за възстановяване. На мястото на
дупката се намирали самосвал и мини челен товарач „***”, рама № ***. Товарачът
е собственост на „Асфалтинг” ООД. Работниците товарели с лопата асфалтовите
отпадъци в кофата на „***”-а, който ги изсипва в легена на камиона. Когато
приключват натоварването на отпадъците с „***”-а, управителя Е.М.нарежда на
всички работници да изметат дупката с четки, да съберат боклука и ръчно да го
натоварят в самосвала. В това време „***”-а се отдалечава от мястото на работа
(дупката), откача и оставя кофата на „***”-а настрани, за да отиде да закачи
фрезата. Ищецът М.В.М. сяда на стрелата на товарача „***”-а, като в този
момент, в кабината се намира машинистът Д.Г.С.. В протокола е отразено, че М.В.М.
вероятно неволно е задействал устройството за управление /джойстик/ на товарача
„***”-а и стрелата го е притиснала. Посочено е, че са допуснати нарушения на
нормативните актове и от двете страни – и от М.В.М., и от „Асфалтинг” ООД.
Приети по делото са и медицински документи, във
връзка със здравословното състояние на ищеца, непосредствено след случилата се
трудова злополука, както и съдебно-медицинска експертиза, която като
компетентно изготвена настоящия съдебен състав кредитира изцяло. От същата се
установяват причинените на ищеца, вследствие процесната трудова злополука
увреждания, а именно: травма на костите, формиращи тазовия пръстен – разшиване
на дясната сакроилиачна става; счупване на низходящия клон на лявата срамна
кост (ос пубис); разширяване на лонното съчленение, със значително изместване
(отдалечаване) на срамните кости една от друга; хематом в областта на таза. Вещото лице е посочило, че възстановителния период,
видно от определената временна нетрудоспособност, е протекъл за период от време
около 1 година. Посочило е още, че вравмата в областта на тазовия пръстен е
отнела в значителна степен основните функции на долните крайници, а именно:
опорната и двигателната, за период от време по-голям от един месец, поради
което в случая са осъществени критериите на медико-биологичния признак “трайно
затруднение на движенията на долните крайници”. От заключението на обсъжданата
експертиза се установява още, че в следооперативния период, поради
обездвижване, породено от травмата, е настъпила хипотрофия на бедрената и на
седалищната мускулатура, което е било преодоляно във времето чрез последващите
рехабилитационни мерки – ЛФК и физиотерапевтични процедури. Установява се още,
че в периода, непосредствено след травмата и в първите дни и месеци след
травмата, ищецът е търпял физически болки и страдания със значителен
интензитет, като същите са намалявали в последващия период на възстановяване.
За в бъдеще се очаква ищецът да изпитва
болезненост при физически натоварвания и продължително ходене, за което е
определена 20% трайна неработоспособност от тригодишен период – до 16.10.2021г.,
съгласно решение на ТЕЛК комисия от 16.10.2018г. Посочено е, че ищецът ще търпи
и спонтанна болезненост при промяна на атмосферните условия, както и че в
продължение на години ще бъде в невъзможност да натоварва долните крайници и
тазовия пръстен, няма да може да повдига тежести и да ходи продължително.
Посочено е, че към момента на изготвяне на експертизата, основните функции на
долните крайници – опорната и ходенето, са възстановени в пълен обем и не се
очаква да настъпят допълнителни неблагоприятни последствия за здравето му.
Вещото лице е посочило, че получената травма в
областта на тазовия пръстен е в пряка и непрекъсваща се причинна връзка с
инцидента, възникнал на 10.10.2017г.
От заключението на изслушаната и приета по делото
съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като компетентно
дадена, се установява, че ищецът е седнал на траверсата на вилката на машината,
след което, неволно е притиснал ръчката за вдигане на вилката. Траверсата,
която е част от вилката, повдигнала ищеца. Св. С. издърпал ищеца в кабината,
при което краката на ищеца са се освободили от траверсата и провиснали пред
машината. В следващият момент е задвижен лоста напред, при което вилката е
тръгнала надолу и траверсата, с долната си част, е притиснала ищеца. Посочва
се, че св. С. е успял да спре движението и е вдигнал вилката, с което е
предотвратил настъпването на по-тежък резултат.
От показанията на свидетеля В.М.– баща на ищеца,
които съдът кредитира като последователни и вътрешно непротиворечиви, се
установява, че след претърпяната злополука М.В.М. не е можел да се обслужва сам
и е имал нужда от оказване на постоянна помощ, в това число и за къпане и за тоалетни
нужди. Установява се промяна в поведението на ищеца след настъпилата травма,
като от показанията на свидетеля се установява, че косата на ищеца е опадала, а
самия ищец имал уплах и проблеми с паметта – не помнел. Същевременно не може да
вдига тежко, не може да работи.
От показанията на свидетеля Д.С. се установява, че
злополуката е настъпила по време на работа на обект, находящ се в гр. Б..
Посочва, че ищецът се е качил в управлявания от свидетеля „***”, при което
неволно е натиснал джойстика за управлението, при което стрелата на машината се
задвижила. Свидетеля посочва, че ищецът е изпитал силна болка, поради което е
започнал да пищи. От показанията на
свидетеля се установява още, че лечението на ищеца в УМБАЛ „С. МЕД” е било заплатено от управителя на
ответното дружество.
От показанията на свидетеля О.Д. К.се установява, че
непосредствено след инцидента, до пристигане на екип на спешна медицинска
помощ, ищецът изпитвал болки, като в началото викал от болка. Свидетеля
посочва, че в началото ищецът стоял прав, тъй като бил в невъзможност да седне,
поради силната болка.
От приетото по делото и неоспорено от страните
заверено копие на Експертно решение № ***. на ТЕЛК при МБАЛ „Р. Ангелова” – гр.
П. се установява, че на ищеца е определена 20% трайна неработоспособност от
тригодишен период – до 17.10.2021г. Посочена е водеща диагноза – „***)”.
Посочени са противопоказни условия на труд – вдигане и носене на тежести,
ходене на дълги разстояния.
От правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 200 КТ вр. чл. 212 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване – ал. 3.
Видно от законовата разпоредба, фактическият състав
за възникване на отговорността на работодателя при увреждане здравето на
работника или служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните
кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между
работодателя и пострадалия работник/служител, 2) професионално заболяване или
трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото
правоотношение и причинила телесното увреждане, 3) неимуществена вреда,
претърпяна от пострадалото лице и 4) причинна връзка между трудовата злополука
и неимуществените вреди.
Не се спори между страните, а това е видно и от
събраните доказателства, че между М.В.М. и „Асфалтинг” ООД е съществувало
трудово правоотношение. Установи се и, че по време на трудовото правоотношение
/на 10.10.2017г./ ищецът е претърпял злополука.
Не се спори между страните, че посочената злополука
има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Квалификацията на
злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени
и в посоченото по-горе разпореждане на ТП на НОИ - П. по чл. 60, ал. 1 КСО.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение – от една
страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или
не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ
за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука
като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на
правото на обезщетение /виж решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. №
599/2009 г. на ВКС/.
Установява се и наличието на причинени
вследствие трудовата злополука неимуществени вреди, претърпени от ищеца М.М.. Същият
безспорно е преживял значителни болки, вследствие притискането от стрелата на
товарача „***”, както и вследствие извършените след това медицински
манипулации, в това число и оперативна интервенция. Неимуществени вреди е
претърпял ищецът и от затрудняването на предвижването, в професионален,
общочовешки и битов аспект. Счупването на пубисната кост е довело до трайно
затрудняване на движенията на долните крайници за период от около една година.
Ищецът в продължение на години ще бъде в невъзможност да натоварва долните
крайници и тазовия пръстен, няма да може да повдига тежести и да ходи
продължително. Ще търпи и спонтанна болезненост при промяна на атмосферните
условия. На ищеца е причинена и психическа и емоционална травма.
Неминуемо следва и причинно-следствената
връзка между претърпените болки и страдания на ищеца и настъпилата трудова
злополука, довела до трайно затрудняване на движенията на долните крайници,
разстройство на здравето и причиняване на страдание.
Относно
размера на неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението на доказаните
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във
всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда
обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства,
относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен
начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент / виж решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. №
172/2011 г., II т. о. на ВКС, решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. №
2307/2014 г., III г. о. на ВКС, решение № 95 по гр. д. № 5805/2013 год. на III
г. о. на ВКС, решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на IV
ГО на ВКС и др./.
Принципът за справедливост включва в най-пълна
степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и
когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално
претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е
постановено в съответствие с този принцип.
От приетата по делото и неоспорена СМЕ се установи,
че травмата в областта на тазовия пръстен е отнела в значителна степен
основните функции на долните крайници – опорната и двигателна, за период от
време около една година. След злополуката, ищецът е постъпвал за лечение в лечебни заведения,
където му е провеждано медикаментозно лечение – обезболяващи средства, вливания
на водно-солеви разтвори, антибиотично и антикоагулационна лечение. Осъществено
е и оперативно и рехабилитационно лечение за възстановяване функциите на
долните крайници, продължило около година. Следователно възстановяването на
ищеца е продължило за един продължителен период от време след трудовата
злополука /в рамките на около 1
година/. Ищецът е ползвал патерици
за около 3-4 месеца, а за около 5-6 месеца е бил в пълна невъзможност да
се обслужва сам, в това число и за къпане и тоалетни нужди (виж показанията на
св. В.М.). Отчетоха се и множеството
увреждания на ищеца в различни части на тялото – травма на костите,
формиращи тазовия пръстен – разшиване на дясната сакроилиачна става; счупване
на низходящия клон на лявата срамна кост (ос пубис); разширяване на лонното
съчленение, със значително изместване (отдалечаване) на срамните кости една от
друга; хематом в областта на таза, всяко от които е довело до неимуществени
вреди за ищеца.
Съдът взе предвид и обстоятелството, че за
периода от 10.10.2017г. до 04.10.2018г. ищецът е бил временно нетрудоспособен
след трудовата злополука от 10.10.2017г., т. е. за период от почти една година
( установено от Експертно
решение № ***. на ТЕЛК при МБАЛ „Р. Ангелова” – гр. П.). Не може да се подмине
и обстоятелството, че с посоченото телково решение, на ищеца е определена 20%
временна нетрудоспособност за период от 3 години.
За определяне на размера на претърпените
вреди, съдът отчита и, че към момента на трудовата злополука ищецът е бил в
една трудоспособна възраст /на 22 г./, че е бил принуден да търпи
болки и страдания в един некратък период от време, както и че травмата
безспорно е оказала влияние в емоционален и психически аспект. Съдът взема
предвид и обстоятелството, че до 17.10.2021г. ищецът ще бъде с 20% намалена трудоспособност.
От друга страна, съдът съобрази, че към
дата на изготвяне на СМЕ е налице пълно
оздравяне на травмите, получени от трудовата злополука.
Субективната преценка за справедливо
определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва
да има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото
справедливостта е елемент от правната реалност /виж решение №
204/07.11.2016 г. по т. д. № 3568/2015 г. на I ТО на ВКС/. Макар и
обезщетението по справедливост да се определя за всеки конкретен случай съобразно
фактите и обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав съобрази и
съдебна практика относно размера на обезщетенията за подобни случаи – решение
№. 200/13.11.2012 г. по т. д. №249/12 г. на II т.
о. на ВКС, решение № 148/19.10.2012 г., по т. д. № 39/2012 г. на II т. о. на
ВКС, решение 155 от 30.09.2013 г. по т. д. 212/2012 г. на на II т. о. на ВКС и
решение № 32/19.02.2016 г., по гр. д.№ 3335/2015г. на III г.
о. на ВКС. Като настоящият съдебен състав е длъжен да отбележи отново, че
посочените съдебни актове са само сравнителен ориентир, а не коректив, какъвто
са фактите и обстоятелствата по конкретния казус и вътрешното убеждение на
съда.
При всичко изложено и съобразно
обществено-икономическите условия от момента на настъпване на злополуката - 10.10.2017г.
(в това число и обстоятелството, че за една година ищецът е бил лишен от
възможността да получава трудово възнаграждение, а в период от 3-години от
17.10.2018г. ще бъде изправен и пред вероятна невъзможност да започне работа),
съдът намира, че определянето на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца
следва да бъде в размер на 35 000
лева. Определянето на по-малък размер от посочения и съобразно всички
факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията
на справедливостта.
По инвокираното възражение с
основание чл. 201, ал. 2 КТ:
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността
на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност.
Прието е, че не всяко съпричиняване на
вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност може да
доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е
поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и
внимание и пренебрегва основни правила за безопасност.
Небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на
определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и
условията за извършването и. Грубата небрежност не се отличава по форма /според
субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел –
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност
при подобни условия.
При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и
внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност.
Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може
да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност– липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност /виж решение №
125/04.05.2016 г., гр. д. № 4417/2015 г. на IV г.
о. на ВКС/.
Съдът намира възражението по чл. 201,
ал. 2 КТ за неоснователно, поради следното:
В отговора на исковата молба,
представителя на ответното дружество е посочил, че ищецът съзнателно е
предприел извършване на несвойствени с длъжностната му характеристика дейности,
а именно: качването на товарач „***”, без да е имал каквато и да било работа
със същия, а и не е машинист. Счита, че ищецът е извършил действия, в разрез с
всички разпоредби и правила за поведение, съгласно трудовия му договор и
нормативните разпоредби. Сочи, че конкретното обстоятелство, довело до
по-сериозни последици, а именно: настъпването на трудова злополука, е
проявената от страна на ищеца груба небрежност, самонадеяност и неспазване на
трудовата дисциплина, т.е. настъпването на злополуката се дължи единствено и
само на поведението на ищеца.
Доказването на грубата небрежност е в
тежест на работодателя, който е релевирал възражение по чл. 201, ал. 2 КТ, но
съдебният съдебен състав намира, че същия не го е доказал, поради което и
възражението е неоснователно. От заключението на изслушаната СТЕ, както и от
останалия доказателствен материал, че установи, че самото сядане на траверсата
на товарача, не би могло да доведе до увреждане живота и здравето на човека. До
констатираните наранявания се е стигнало поради неволно привеждане в движение
на стрелата на товарача, а не е пряка последица от самото сядане на траверсата
на машината от страна на ищеца. А както беше посочено по-горе, при трудовата
злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност, но това съпричиняване обаче не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. В настоящия случай, че не
са ангажирани достатъчно по обем доказателства, които да сочат, че ищецът е
допуснал груба небрежност. Такава, евентуално би била налице, ако ищецът
самоволно се беше качил в кабината на товарача и беше привел същия в движение,
в резултат на което да му бъдат причинени травми или ако беше предприел
действия по качване върху товарача, при работен режим на стрелата.
По претенцията за законна лихва от
датата на настъпване на трудовата злополука:
Когато задължението произтича от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. той дължи от момента
на настъпване на увреждането. Следователно лихвата като обезщетение при
неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е
дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт –
увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне
размера на обезщетението, т.е. от момента на изискуемостта на вземането, а не
от момента на ликвидността му. Посочените правила намират субсидиарно
приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди,
причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или
професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл.212 КТ
/виж решение № 217/25.07.2013 г. по гр. д. № 1038/2012 г. на IV г. о.
на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 212 КТ, за неуредените
въпроси по имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт или
увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон. По отношение на
дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя
по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално заболяване или
от трудова злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл. 84, ал.3 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД – работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава
от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука /виж и решение
№5 от 02.02.1995 г. по гр. д. № 565/1994 г. на IV на ВС/.
С оглед горното, предявеният иск за сумата в размер
на 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука от ищеца на 10.10.2017г.
се явява основателен до размер от 35 000.00 лева . С
оглед гореизложеното и като законна последица на ищеца следва да се присъди и
законната лихва върху сумата от 35 000.00 лв. от датата на настъпване на
трудовата злополука – 10.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата. За
разликата над 35 000.00 лева до пълния предявен размер, искът следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора разноски се дължат на страните по съразмерност.
На ищецът е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА, поради което
съдът определя адвокатско възнаграждение на адв. Н.Д. в размер на 2330,00 лева,
определена от съда в съответствие с разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. ДВ. бр.45 от 15 Май 2020г.). Съобразно
разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за нерегистрираните по ЗДДС адвокати
размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за
регистрираните дължимият ДДС се начислява върху начисленията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.
Това означава, че определените въз основа на правилата на Наредба № 1/2004 г.
адвокатски възнаграждения винаги са без включен в тях ДДС, който се начислява
отделно върху вече определеното по реда на Наредбата възнаграждение. Поради
това, върху определеното възнаграждение следва да се начисли ДДС в размер на
20%, при което общия размер на възнаграждението възлиза на 2796,00 лева. С
оглед изхода на делото, на адв. Д. следва да бъде присъдена сумата от 1631,00
лева, определена съобразно уважената част от иска.
С оглед направеното от
страна на ответника възражение за неоснователност на претендирания адвокатски
хонорар, поради непредставяне на доказателства за заплатен такъв, то съдът
намира същото за неоснователно, доколкото претендираното адвокатско
възнаграждение е по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА, където не се изисква
предварително заплащане.
Ответникът
претендира разноски в размер на 2300,00 лева, представляващи направени разноски
за адвокатско възнаграждение. Претендира се и сумата от 30,00 лева – депозит за
призоваване на свидетел. Ищецът, обаче, е направил възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл. 78, ал.5 ГПК по искане на страна, съдът може да намали присъдените разноски
за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден
такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно
т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Видно
от разпоредбите на Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение за
правните услуги (изм. ДВ.
бр.45 от 15 Май 2020г.), възнаграждението за правните услуги на адвоката на
ответника за предявения осъдителен иск срещу ответника в исковия процес е в
минималния предвиден такъв, поради което и съдът намира, че възражението на
ищеца е неоснователно. С оглед изхода на делото и предвид гореизложеното, съдът
намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 970,83 лв.,
представляваща направени в исковото производство разноски за адвокатско
възнаграждение, изчислена съобразно с отхвърлената част от иска. На ответника
следва да бъде върната и сумата от 30.00 лева, представляваща депозит за разпит
на свидетел.
Ответникът следва да заплати по сметка на ПРС на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1400,00 лева за държавна
такса по съразмерност съобразно уважената част от иска, както и
сумата от 196,00 лева, за назначени по делото СМЕ и СТЕ,
съобразно уважената част от иска.
Мотивиран
от горното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „АСФАЛТИНГ” ООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „*** ДА ЗАПЛАТИ на М.В.М., с ЕГН: ********** и с адрес: ***,
сумата от 35 000,00 лв.
(тридесет и пет хиляди лева, 00ст.), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващия се в болки и страдания,
вследствие на травматични увреждания - травма на костите, формиращи тазовия пръстен – разшиване на дясната
сакроилиачна става; счупване на низходящия клон на лявата срамна кост (ос
пубис); разширяване на лонното съчленение, със значително изместване (отдалечаване)
на срамните кости една от друга; хематом в областта на таза, настъпили от трудова злополука от 10.10.2017г., настъпила в гр. Б.,
на ул. „***, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 10.10.2017г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 200 КТ за сумата над 35 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „АСФАЛТИНГ” ООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н.Н.М. –, с адрес: ***-ти ***, сумата
от 1631,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение в производството, изчислена съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „АСФАЛТИНГ” ООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка за държавни такси
на Пернишки районен съд, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК сумата от 1400,00 лева, за държавна такс по предявения иск по съразмерност, както и
сумата от 196,00 лева за
изслушаните по делото съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертизи,
съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: