Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав,
в открито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. №
9874 по описа на съда за 2015 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Й.Д.Т., Л.В.Т.,
Д.В.Т. и Л.Н.Т. срещу У. „А.” ЕАД обективно съединени искове за осъждане на
ответника да заплати на първите трима ищци по 45 250 лева, частични искове
от сумата от 100 000 лева, а на Л.Т. – 100 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. С.Т.и по 1 467.50 лева
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за погребение,
изграждане и поддържане на гробно място, ведно със законните лихви от
03.08.2010 г. до окончателното изплащане.
Ищците излагат в подадената от тях искова молба, че на 23.07.2010
г. Т.се почувствал зле и посетил личния си лекар, който му дал направление за
невролог и го насочил към специалиста в ХХХ ДКЦ в ж.к. „Обеля“. Сутринта на
25.07.2010 г. отново не се чувствал добре поради прекарана безсънна нощ,
съпроводена с кошмари. Посетил спешния кабинет при невролога във ВМА д-р Ц.,
който го прегледал обстойно, поставил диагноза „нервно-вегетативна дистония“ и му изписал лечение с амитриптилин,
грандаксин и акутил.
Два дни по-късно, на 27.07.2010 г. състоянието му се
влошило и заедно със съпругата си отново посетил кабинета на д-р Ц.. Назначен
бил скенер за 28.07.2010 г. Същевременно се извършила консултация с психиатър
от ВМА – д-р В., който променил част от лечението и поставил диагноза
„депресивен епизод“. Резултатите от скенера не показали аномалии. Паралелно с
това, състоянието на Т.продължавало да се влошава. Според д-р Ц. заболяването
нямало неврологичен генезис, което налагало консултация и лечение от психиатър.
Вечерта на 28.07.2010 г. Т.престанал да говори и бил
трудно подвижен. Около 18.00 часа съпругата и една от дъщерите му го завели за
преглед в частния кабинет на д-р П. от „Г.“. Д-р П. счела, че се касае за
енцефалит и дала талон за провеждане на ЯМР за 29.07.2010 г.
Според резултатите от ЯМР д-р М.от частната лаборатория,
в която се извършило изследването, отхвърлил диагностицирането
на енцефалит. В обедните часове на 29.07.2010 г. отново посетили д-р П. в
кабинета й в неврологичната клиника на У. „А.“ ЕАД, където бил приет с
първоначална диагноза „енцефалит“. Започнало лечение с манитол
и дексаметазол. По време на престоя си Т.бил
придружаван от съпругата си Й.Т.. В стаята били настанени още трима души,
единият от които с видими психиатрични симптоми и халюцинации.
На 30.07.2010 г. на Т.била взета кръв за пълна кръвна
картина, провела се консултация с очен лекар и му му направили лумбална
пункция. В коридора д-р П. забелязала, че Т.проявява тикове с областта на
главата, което съпругата му заявила, че забелязва за първи път.
През почивните дни, на 31.07.2010 г .и на 01.08.2010 г.
направил кризи – буйствал, ритал и разглобил леглото. За овладяването им
дежурният лекар предписал прием на грандаксин и диазепам. След преодоляване на кризите Т.отново бил спокоен
и адекватен. Споделил, че половината от информацията му липсва, че трудно
намира необходимите думи;, че се страхува от общуване с хората и има чувството,
че го преследват и тровят.
След проведен на 02.08.2010 г. преглед от психиатъра д-р С.,
на Т.са изписани диазепам и хлоразин.
Тези медикаменти обаче не му били дадени.
Поради кризисното състояние, в което Т.се намирал, не
успели да направят психологически тест. Същия ден Й.Т. потърсила лекарска
помощ, тъй като съпругът й имал спазми на долните крайници, не комуникирал и
бил тревожен. Последвало вливане на вещество, което се оказало натриев хлорид,
а не диазепам, както сестрите казали.
След около половин час д-р К., дежурен лекар в клиниката,
посетила Т.в болничната стая, за да проследи състоянието му. След като
разбрала, че знаят за вливане на натриев хлорид, една от сестрите приложила
лечението с диазепам и хлоразин.
На 03.08.2010 г. по време на сутрешната визитация Т.отново
направил криза, но в епикризата било записано, че е спокоен. Назначените от
психиатъра лекарства не му били дадени. Съпругата и сестрата на Т.настоявали да
се предприемат мерки за овладяване то на състоянието на болния. Междувременно
се установило, че резултатите от вирусологията ще бъдат готови след седмица.
На 03.08.2010 г. около 13.20 часа Т.заспал, а съпругата
му отново отишла при д-р П.. Дежурната сестра попитала къде е пациентът Т., тъй
като не го открила в стаята. Установило се, че той е скочил през прозореца, в
резултат на което за него настъпил летален изход.
Л.Т., дъщеря на В. Т., била на бригада в САЩ и майка й Й.Т.
й съобщила за влошено състояние на баща й и настояла да се прибере възможно
най-скоро. След като успяла да разбере какво действително се е случило, Л.
пристигнала в България на 05.08.2010 г.
На 04.08.2010 г. Д.Т. се срещнала с началника на
клиниката д-р Т.и му казала, че на баща й не са дадени назначените от
психиатъра лекарства, а д-р П. потвърдила това.
По време на шестдневния престой в болницата никой не
предупредил съпругата на Т.да не го оставят без надзор.
Преди 23.07.2010 г. В. Т.бил здрав и работоспособен, в отлично
физическо и психическо състояние.
След показаните отклонения в поведението му и по време на
престоя в У. „А.“ ЕАД на Т.не били направени своевременно необходимите
изследвания и нужната комплексна медицинска диагностика; липсвала пълна
медицинска документация; не се провело адекватно лечение на психиатричното
заболяване с прием на необходимите медикаменти; не му осигурили нужния
медицински надзор и грижи, нито самостоятелна стая, оборудвана да го предпази
от суицидни действия.
Нарушени били основни правила на лекарската професия и
добрата медицинска практика, както и на етичните стандарти за дължимо отношение
към пациента. В причинна връзка с тези нарушения настъпил вредоносния резултат
– суициден акт, от който роднините на Т.претърпели имуществени и неимуществени
вреди.
Трагичната смърт на В. Т.предизвикала изключителен стрес
за съпругата му и дъщеря му Д., които били и преки очевидци на процеса на
лечението и последиците. Стрес преживяла и Л., която преждевременно прекъснала
престоя си в САЩ. Особено тежко преживяла загубата на сина си Л.Т., която скоро
преди това изгубила съпруга си. Отношенията между членовете на семейството на Т.били
изпълнени с взаимна обич, уважение и разбирателство.
На 07.08.2010 г. В. и Й. Т.и щели да празнуват 22 години
щастлив семеен живот. Й.Т. останала вдовица на 42 години, а дъщерите Л. и Д. –
без бащина опора и подкрепа. Майка му Л.Т. била съсипана от скръб и лишена от
обичта и грижите на сина си.
Неимуществените вреди ищците оценяват на сумата от
100 000 лева, като Й.Т., Л.Т. и Д.Т. предявяват частични искове от по 45 250
лева, а Л.Т. – пълния размер от 100 000 лева.
Претендират се в настоящото производство и имуществени
вреди, изразяващи се в извършване на разходи за погребение, изграждане и
поддържане на гробно място – по 1 467.50 лева от всеки от ищците.
Ищците молят да им бъдат присъдени и законните лихви
върху исковите суми от 03.08.2010 г. до окончателното изплащане.
Ответникът У. „А.“ ЕАД е подал отговор на исковата молба,
в който оспорва исковете като неоснователни. Част от изложената в исковата
молба фактология в нейната последователност се
споделя от ответника, като в отговора е акцентирано на обстоятелството, че на
28.07.2010 г. проведената КТ е без контраст, но въпреки това е насочен към
консултация с психиатър. До тази дата Т.е бил насочен за прием в болница:
липсвала изявена психиатрична симптоматика. Т.отказвал и прием на предписаните
му медикаменти. Пациентът не представлявал спешен случай, което се
потвърждавало и от обстоятелството, че след прегледа във ВМА не е бил приет за
стационарно лечение.
Д-р П. е установила фамилна анамнеза за мозъчен инсулт и
захарен диабет и за да не се пропусне сериозна неврологична болест, е бил
насочен за ЯМР, който да се проведе чрез съвременен, прецизен апарат. Находката
е бил несигнификантна, но с данни за органичен
мозъчен процес със засягане на бялото мозъчно вещество и множество поражения.
Произходът им могъл да се дължи и на неконтролирани съдови фактори като
артериална хипертония, прием на алкохол и др. Това била и причината да се
проведат първо изследвания за проверка на диагноза, свързана с възпалително
заболяване на главния мозък. Придружаването на Т.от съпругата му е било по
желание, а не като задължително условие за престоя му в болницата.
Още на 30.07.2010 г. се предприели изследвания,
включително извършване на лумбална пункция след дадено от пациента съгласие. В
деня на приема – 29.07.2010 г. и до 31.07.2010 г. Т.нямал оплаквания, но на
01.08.2010 г. към 17.00 часа, след сън, бил психомоторно възбуден и извършвал
немотивирани движения в крайниците. Приложили му диазепам,
дексаметазон и манитол.
През нощта имал халюцинации и се осъществил допълнителен прием на халоперидол.
На 02.08.2010 г. е направено плацебо
(натриев хлорид) и поради неповлияване на пациента, към 19.00 часа е приложен диазепам, а в 22.00 часа – хлоразин.
Т.прекарал нощта спокойно.
Още на 30.07.2010 г. лекарите предложили Т.отново да се
консултира с психиатър, но близките отказали, тъй като такава вече се провела,
а и се съгласили, че първо трябва да се изключи органично неврологично
заболяване.
В деня преди инцидента, на 02.08.2010 г. психиатрична
консултация е проведена с д-р С.. Самият Т.е споделил, че отпреди три седмици,
без видима причина, започнал да се чувства странно. Изгубил емоциите си,
проявявал неадекватно поведение, изпитвал безпочвени страхове и имал параноидни
изживявания. Психиатърът квалифицирал състоянието като депресивно. Що се отнася
до назначеното лечение, Т.заявил, че е приел две таблетки амитриптил
и еднократно вандоксан. Обективно е установено, че
пациентът е всестранно ориентиран, адекватен, контактен, но напрегнат. Споделя
неясни страхове, но отрича сетивни измами и суицидни мисли и намерения. Тези
данни са дали основание на д-р С. да счете, че се касае за депресивен епизод.
По време на престоя му в лечебното заведение не се
наложила спешно привеждане на Т.в психиатрична клиника.
На 03.08.2010 г. на болния не е бил приложен хлоразин, поради предстоящо невропсихологично
изследване. По време на визитацията Т.е бил спокоен, в адекватно състояние и
нищо в поведението му не е подсказвало последвалия суициден акт.
Според представителя на ответника, предвид извършените
изследвания, консултации, терапия и наблюдения поведението на пациента е било
провокирано от други, странични влияния, но не и от правилното и адекватно
проведено лечение съобразно диагностичния процес. В този смисъл ответникът
отрича причинна връзка между поведение в нарушение на правилата по диагностика
и лечение от длъжностни лица на персонала и търпените от ищците вреди
вследствие избора на техния роднина да осъществи суициден акт.
Ответникът отрича в клиниката по нервни болести да е
работил лекар с имена д-р А.С.А.; че Т.е разглобил леглото си; че пациентът се
е нуждаел от придружител; че д-р Т.е изразявал становище по лечението на Т..
В психиатричната консултация никъде не се сочело, че
болният е в „криза“ и че се нуждае от спешна мускулна апликация.
Т.не бил лекуван единствено с дексаметазон
и манитол, а се приложила комплексна медицинска
диагностика и медикаментозно лечение.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Евентуално
възразява за погасителна давност на вземанията на ищците.
Третото лице помагач на страната на ответника - З. „А.Б.“
АД е изразил становище по предявените искове. Не оспорва наличието и
валидността на застрахователно правоотношение по застраховка „Професионална
отговорност на медицински персонал“ с У. „А.“ ЕАД за периода 08.09.2009 г. –
07.09.2010 г.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са субективно активно и обективно съединени искове
с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори по делото и от приетото заверено копие на
удостоверение за наследници № 001100/28.10.2010 г. на СО, район „Връбница“ се
установява, че В. С.Т.е починал на 03.08.2010 г. и че Й.Д.Т. е негова съпруга,
а Л.В.Т. и Д.В.Т. – негови дъщери.
Майка на В. С.Т.е Л.Н.Т., съгласно приетото по делото
удостоверение за раждане.
Безспорно е и че ищците са преживели тежко смъртта на
своя 45-годишен родственик, който е взел решение да отнеме живота си, скачайки
от прозореца на клиника по неврология в У. „А.“ ЕАД. Внезапната загуба на
близък е сред най-травмиращите човешката психика събития. У страдащите то
провокира чувство на непримиримост, гняв, безпомощност пред необратимостта на
случилото се, както и несъзнателна реакция за намиране на източника на
страданието. В случая се сочи, че предприетото от В. Т.решение е плод на
несвоевременни и неадекватни действия на лекарите при ответната болница в
диагностично-лечебния процес, довели до суицидно поведение на пациента В. Т.,
при което е настъпил летален за него изход.
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 49
от ЗЗД в тежест на ищците е да докажат, че от определено деяние (действие или
бездействие) са настъпили вреди, както и наличието на факти, водещи до
ангажиране на отговорност на възложителя на работата, от която са произтекли
вредите.
На доказване подлежи обстоятелството, че лица, на които
ответникът е възложил някаква работа са проявили поведение, засегнало по
неблагоприятен начин правната сфера на ищците, настъпването на вреди в
посочения размер и причинна връзка между противоправното деяние и вредите.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на страната,
която твърди благоприятни за себе си факти е да ги установи с допустимите и
относими по делото доказателства.
Според разпоредбите на чл. 79 от 3акона за здравето (ЗЗ)
медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на
утвърдени от медицинската наука и практика м. и технологии. Качеството на
медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на
чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и Правилата за добра
медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за
съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина (чл. 80 от
ЗЗ). В чл. 81, ал. 2 от ЗЗ са установени основните принципи на правото на
медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ.
Поради това, противоправно е поведение на лекар, което се
намира в противоречие с утвърдените м. и технологии, с медицинските стандарти и
правилата на добрата медицинска практика.
Хуманната медицина търпи развитие в теоретична и
практическа насока. Практическите възможности за реакция на патологични
изменения в човешкия организъм почиват на научните и технологични достижения в
областта. За адекватно медицинско лечение са изработени алгоритми, съдържащи
минимално необходимите действия за ефективност на оказваната от медиците
професионална помощ. Този процес е вследствие правилно и своевременно диагностициране, което се извършва на базата на данни от
анамнеза, симптоми и резултати от назначени и проведени изследвания. Пропускът
да се приложат достиженията на науката и медицинската практика сочи на лекарска
грешка като проява на небрежно поведение при изпълнение на правно
регламентирана дейност, източник на повишена опасност.
В случая следва да се установи именно адекватността на
медицинските действия по диагностициране и лечение,
съобразно състоянието на медицинската наука и практика.
На първо място следва да се отбележи, че изводите на съда
следва да бъдат основани единствено на събраните по реда на ГПК и с участието
на страните доказателства (чл. 148, ал. 1 от ГПК) и в съответствие с принципа
за непосредственост в гражданския процес. Недопустимо е те да се базират на показания
на свидетели и експертизи, част от други съдебни или досъдебни производства.
Поради това настоящият съдебен акт следва да бъде поставен на базата на писмените
и гласни доказателства и заключението на комплексната съдебно-медицинска и
психиатрична експертиза.
В съдебно заседание на 13.07.2018 г. е открито
производство по оспорване автентичността на декларация във връзка с извършвани процедури
в лечебно заведение за болничен престой, както и на декларация относно даване
на съгласие за извършване на лумбална пункция и в съдържанието на вписвания в
история на заболяването от дата 03.08.2010 г. Според заключението на
съдебно-графическата експертиза, подписите под декларациите са несъпоставими с
подписите, положени от В. Т., използвани като сравнителен материал. След
изслушване заключението на вещото лице В. в съдебното заседание на 16.11.2018
г. ищцата Й.Т., съпруга на В. Т., която е била негов придружител в болничното
заведение, е заявила, че тя е положила подписите под декларацията за извършвани
процедури и под декларацията по чл. 40 от ЗЗО. При това развитие на
производството по чл. 193 от ГПК и безспорният факт, че доброволен придружител
на Т.е била неговата съпруга, съдът счита, че заключението дава отговор на
въпрос, който няма отношение към спора по делото. Полагането на подпис от
придружител, а не от постъпилото за лечение лице само по себе си не е от
естество да се отрази на правилността на проведените медицински дейности. След
като Т.е бил приет за лечение, кой е положил подпис, че пациентът е здравно
осигурен, е без правно значение.
Изложеното се отнася и до полагането на подпис,
удостоверяващ съгласие да се извърши лумбална пункция
на Т.. В случай, че пациентът (или придружаващия го роднина) не е изразил
такова съгласие, би се компрометирал диагностичният процес, биха се забавили
задължителните процедури по установяване на окончателна диагноза и предприемане
на своевременно лечение. Лумбалната пункция е била единствената диагностична
процедура, за да се установи какво е състоянието на пациента. Предварително са
прегледани очните дъна, тъй като повишено вътреочно налягане е пречка за
провеждане на лумбалната пункция.
Действително, на лист 164 от делото след вписванията за
02.08.2010 г. и преди отбелязванията за резултатите от визитацията на
03.08.2010 г. са извършени дописвания за извършени консултации и приложени
медикаменти на 02.08.2010 г. – в 18.30 часа е приложено плацебо,
а в 19.00 часа е установена напрегнатост у болния и липса на реакция на плацебо на хлорати. Отбелязано е
прилагане на 1 ампула диазепам.
В хода на производството ищците последователно излагат
пороци в оформянето на медицинската документация – от липса на подпис на
началника на отделението, през отразяване на действително приеманите от Т.медикаменти
до пълно отричане, че приетата по делото история на заболяването е тази, която
е съставена в процеса на диагностика и лечение на В. Т.в периода 29.07.2010 г.
– 03.08.2010 г. Последното възражение се опровергава от обстоятелството, че
ищцата Й.Т. признава да е положила подписи под декларацията за извършвани
процедури и под декларацията по чл. 40 от ЗЗО.
Тъй като историята на заболяването изхожда от ответника,
установяване неверността на съдържанието на отбелязванията може да се провери
единствено чрез сигурен източник за действително приложеното лечение. Един от
тези източници е съдебно-медицинска експертиза на труп № 670/2010 г. Открити са
диазепам и хлоразин в
стомаха, черния дроб и бъбрека, както и в кръвта и в урината на Т., като
медикаментите са приети непосредствено преди смъртта на пациента. Вещото лице
д-р К. допуска тези лекарствени препарати да са приети в някой от предходните
два дни, предвид тяхното количество (л. 745 гръб). Това важи и за консумираното
количество алкохол, каквото също е открито в кръвта на Т., съгласно послесмъртната експертиза от 04.08.2010 г. Следователно, в
частта относно своевременно прилагане на предписаните на Т.диазепам
и хлоразин историята на заболяването е вярна и в тази
част тя не е дописвана.
В други части медицинската документация не може да бъде
проверена относно нейната вярност. От значение е обаче дали евентуални пропуски
за коректното оформяне на историята на заболяването са в причинна връзка с
настъпилия за Т.летален край вследствие неадекватен диагностично-лечебен
процес. За целта на изследване подлежи развитието на състоянието на В. Т.от
проявата на симптоми, индициращи здравословни
проблеми до 03.08.2010 г.
В настоящият съдебен акт изводите се основават на
компетентното, последователно и съответно на останалите приети по делото
доказателства заключение на комплексната съдебно-медицинска и психиатрична
експертиза. В значителната си част въпросите, задавани от присъствалите ищци Й.Т.
и Д.Т. и техния процесуален представител адв. В. Я. не се отнасят до изясняване
на заключението (каквато възможност процесуалният закон дава на страните и
техните пълномощници – чл. 200, ал. 2 от ГПК), а до
проверка на паметта на д-р Б. С. и д-р Т. К. за хронологията на събитията,
показанията на свидетелите и датите и съдържанието на медицинските документи.
Задължение за наизустяване на целия доказателствен материал вещите лица нямат.
Въпреки това, в съдебното заседание на 11.06.2021 г. те показаха, че
заключението им се основава на задълбочено проучване на всички материали по
делото. Правилно вещите лица са дали приоритет на обективната медицинска
документация за здравословното състояние на пациента, а не на показанията на
свидетелите (така д-р Т. К. в о.с.з. на 11.06.2021 г., л. 746 от делото). Не се
предполага и част от експертизата да бъде съдържанието на всички свидетелски
показания. Още по-малко това се отнася до давани от самите ищци показания, и то
в производства, различни от настоящото. Противното би означавало недопустимо
съвместяване на качеството на „ищец“ и „свидетел“, което би опорочило доказателствения
материал, основа за постановяване на крайния съдебен акт.
Дадените от д-р С. и д-р К. отговори са базирани предимно
на обективни данни за здравословното състояние на В. Т.. На първо място, като
изходна постановка служи анамнезата в епикризата на клиника по неврология при
УМБАЛ „Александровска“. Тя съдържа данни за причината да се потърси лекарска
помощ, като те са дадени от пациента и съпругата му и са били придружени от
резултат от магнитно-резонансна томография от 29.07.2010 г. – датата, на която Т.е
бил приет за лечение в клиниката. Три седмици преди постъпване за диагностика и
лечение В. Т.се почувствал замаян, объркан, имал затруднения в говора, а от
28.07.2010 г. се появили и неволеви движения и изтръпвания на четирите крайника.
По данни от анамнезата е била извършена двукратно консултация с психиатър от
ВМА, но изписаната терапия била без ефект. При тези данни диагнозата, с която Т.е
бил приет за лечение е „енцефалит с неясна генеза“. Тя е била продиктувана и от
липса на фамилно психично заболяване. Към 29.07.2010 г. не е имало тежки
клинични признаци за хоспитализация в психиатрия. Не се е налагала и
консултация с психиатър, тъй като Т.е бил контактен и адекватен. Затова и
водещо е било неврологичното заболяване, обосновало предприемане на диагностично-лечебен
процес по потвърждаване или отхвърляне на предварителната диагноза.
Процесът по диагностика за шестдневния престой на Т.в
клиниката по неврология е протекъл според медицински стандарт „Нервни болести“,
одобрен с Наредба № 19 от 02.08.2006 г. (раздел ІІІ т. 4.1).
Направени са кръвни изследвания и пълно обследване на
неврологичния статус още на 30.07.2010 г. Пуснати са изследвания на серум и на ликвор. Всичко това е послужило за диагностициране
на заболяването, като приоритетно то е било насочено към потвърждаване или
изключване на вирусната етиология на заболяването. Последователността на
диагностичните дейности е предопределена от липсата на тежки клинични признаци,
налагащи хоспитализация в психиатрично заведение. При приема в неврологичната
клиника Т.е бил адекватен и ориентиран. Кризите, които е правил, са се
изразявали в напрегнатост, изпъване на крайниците, обърканост, но тези прояви
могат да имат и органичен генезис. „Спешността“ на случая като психиатричен
казус не се потвърждава от данните по делото. Т.е бил наясно, че пребивава в
болнично заведение и е имал свое предположение за заболяването си; не е
буйствал непрекъснато, за разлика от друг пациент в болничната стая; до деня,
предхождащ инцидента, на 02.08.2010 г., въпреки „кризисното състояние“, в което
се твърди Т.да се е намирал при психиатричната консултация, той е отрекъл
суицидни мисли и намерения. Спешността на състоянието не се определя от
отбелязването в историята на заболяването, че е изпратен „по спешност“, а от
анамнезата и обективно установеното състояние на пациента.
Що се отнася до приложеното плацебо,
неговото естество и значение са пояснени в показанията на свидетеля И. П. – И.
при разпита й в съдебното заседание на 29.11.2019 г., както и от вещите лица
при изслушване на заключението в о.с.з. на 11.06.2021 г. Не се спори, че на
02.08.2010 г. в 18.30 часа е приложено плацебо –
безвреден медикамент, с цел психологическо въздействие. Важно е да се отбележи,
че ефектът му се проявява единствено при липса на известност у пациента, че
медикаментът не е специфично предназначен за овладяване на състоянието. В
случая положителен ефект не е могъл да се постигне, тъй като на Т.е станало
известно, че не е специфично лекуван. Съпругата му и негов придружител е
компрометирала метода, като е разкрила „измамата“. Прилагането на плацебо е съобразно добрата медицинска практика. Без да се
запознае със състоянието на Т., с предварителната диагноза, направените
изследвания и резултатите от тях, с обективното състояние и изписаните
медикаменти, дежурният лекар д-р К. не е могла да предприеме адекватно лечение.
Прилагане на медикаменти, които имат специфично действие, „на сляпо“ означава състоянието
на пациента да се утежни и той да бъде поставен в риск. При това
неефективността на този метод е била своевременно отчетена. В рамките на
половин час е приложена медикаментозна терапия с диазепам.
Времето на болничният престой не е било достатъчно, за да
се потвърди или отхвърли предварителната диагноза. Действително, Т.е имал квадрипирамидален синдром, хореатотетозни
движения на крайниците, тревожност и затруднена концентрация на вниманието, но
не и сетивни измами или други симптоми, характерни за тежка клинична картина на
психиатричното състояние. Единственото изследване, което е показало здравословни
проблеми е магнитно-резонансната томография от 29.07.2010 г. Тя е дала
основание да се диагностицира „мултифокална
левкоенцефалопатия, комбинирана със системна паренхимна атрофия“. Съобразно това изследване, представено
при приема на Т.в клиниката по неврология на УМБАЛ „Александровска“, са
назначени гореописаните изследвания. Поради краткия болничен престой и
последвалия суициден акт, тази диагноза не е оформена като окончателна. Това
обаче не означава, че тя не е вярната.
Не се потвърждава твърдяното от ищците психиатрично
заболяване, което да е причина за отклоненията в поведението на В. Т.. Депресивният
епизод, констатиран от д-р Въндев, психиатър във ВМА,
не е налагал специализирано лечение в психиатрично отделение. В противен случай
Т.би бил насочен към болнично заведение за терапия на това заболяване. Остра
психоза не е установена, което е изключило както настаняване в психиатрична
клиника, така и изолиране от други болни. Прави впечатление, че промяната в
психиатричния статус на пациента се е проявила осезаемо в хода на престоя му в
клиниката и дни след като е приет за диагностициране
на състоянието му. Своевременно е извършена консултация с психиатър д-р С.,
която е назначила терапия с хлоразин и диазепам (които съдебно-медицинската експертиза на труп е
установила да са действително приложени) за овладяване на състоянието. Тези два
медикамента са били адекватни за повлияване на мускулните спазми и за появилата
се психо-моторна възбуда. Следва да се отбележи, че
тези прояви, сочени като характерни за психиатрични отклонения в статуса, са
типични и за неврологичните заболявания. Последните могат да поставят живота на
пациента в опасност, докато психиатричната симптоматика е била допълнителна,
при това не тежко изразена.
Следваният от лекарския екип на клиниката по неврология
при У. „А.“ ЕАД алгоритъм за диагностика и съответно на състоянието на пациента
лечение е правилен и съобразен с медицинските стандарти и добрата медицинска
практика. Неврологичният генезис на оплакванията не е опроверган. Предписана е
терапия за лечение на психичното състояние, която е дала резултат. Това обаче
не означава, че оплакванията имат психиатричен, а не неврологичен генезис. Без
да е налице тежка клинична картина, изписаните и приложени от д-р С.
медикаменти са дали положителен ефект. Нищо в поведението на Т.не е
предполагало, че може доброволно да отнеме живота си. Дори и психиатричното му
състояние да е било критично (за което лекуващият персонал не е разполагал с
убедителни данни и което не се установи категорично от доказателствата и в
настоящото производство), суицидният акт не е задължителна последица от него.
Противното означава, че всяко лице с психиатрични оплаквания задължително
отнема живота си.
Причината Т.да постъпи по този начин е невъзможно да бъде
изяснена. Тя обаче не се корени в пропуски в диагностично-лечебния процес.
Причинна връзка между медицинските процедури и суицидния акт на В. Т.не се
установява. Решението за осъществяване на суициден акт може да е провокирано не
толкова от отклонения в психичното състояние, колкото от проблеми със социален,
обществен, интелектуален и др. характер. Възможно е то да е импулсивно и спонтанно
провокирано от комбиниран прием на медикаменти за овладяване на психо-моторната възбуда и на течност със съдържание
алкохол, какъвто безспорно е установен в кръвта на екзитиралия.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съпругата
на Т.е била негов доброволен придружител в клиниката и е водила разговори с
него, осведомявала е медицинския персонал за динамиката в соматичното и
психичното му състояние. Като най-близък на болния човек е нормално той да е
споделил с нея суицидни мисли и намерения, ако е имал такива. Все по тази
причина и предвид ежеминутното й присъствие покрай Т., Й.Т. не е могла да не
знае за консумацията на алкохол, момента и начина, по който той е приет от
съпруга й и причината за това.
В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение №
77/30.05.2017 г. по гр.д. № 2956/2016 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че
задължение на решаващия съдебен състав е да обоснове изводите си за причинна
връзка между настъпила вреда и противоправно поведение на дееца въз основа на
факти, доказани по безсъмнен начин. При вреда, настъпила при и по повод оказана
здравна помощ от медицинско заведение следва да се посочи в какво се изразява
нарушението утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински
практики. В случая такава причинно-следствена връзка между поведението на
лекуващите лекари и настъпилия вредоносен резултат не е налице.
Последователността на предприетите от тях действия по назначаване на
изследвания, интерпретация на резултатите от тях с оглед правилно диагностициране и назначаване на съответно лечение сочат на
бързина, адекватност и качество на оказаната болнична помощ.
При съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства не се установи несвоевременно или неадекватно медицинско лечение
съобразно резултатите от назначените и проведени изследвания. Още по-малко
лекарите са могли или са били длъжни да предприемат животоспасяващи действия,
предпазвайки пациента от самия него. След като Т.е постъпил доброволно за
лечение, от лекарския екип се е очаквало да изследва генезиса на оплакванията и
причината за патологията, показана в резултата от МРТ-изследването. То е
показало неврологичен проблем. Депресивното състояние само по себе си не е било
животозастрашаващо, за разлика от отклоненията в неврологичния статус.
Предвид изложеното, установява се липса на основни
предпоставки за уважаване на предявените искове – противоправно поведение и
причинна връзка на това поведение с вредоносен резултат. Това обосновава
неоснователност на предявените от ищците искове.
Съобразно изхода на спора, разноски се дължат на
ответника. Съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.03.2020 г. У. „А.“
ЕАД и адв. П. са се съгласили адвокатът да окаже
безплатна правна защита и съдействие на болницата съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3,
пр. 3 от ЗАдв. – на друг юрист. Безспорно е, че в случая тази хипотеза не е
налице, тъй като ответникът не е юрист. По тази причина, на ответника следва да
се присъдят останалите разноски по списъка по чл. 80 от ГПК – 700 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.Д.Т., ЕГН **********, Л.В.Т.,
ЕГН **********, Д.В.Т., ЕГН ********** и Л.Н.Т., ЕГН ********** срещу У. „А.”
ЕАД, ЕИК *****обективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на Й.Д.Т., Л.В.Т.
и Д.В.Т. по 45 250 лева, частични искове от сумата от 100 000 лева, а
на Л.Н.Т. – 100 000 лева, представляващи обезщетения за неимуществени
вреди от смъртта на В. С.Т., ЕГН ********** и по 1 467.50 лева обезщетения
за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за погребение, изграждане и
поддържане на гробно място, ведно със законните лихви от 03.08.2010 г. до
окончателното изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Й.Д.Т., ЕГН **********,
Л.В.Т., ЕГН **********, Д.В.Т., ЕГН ********** и Л.Н.Т., ЕГН **********, всички
със съдебен адрес *** да заплатят на У. „А.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес *** сумата
от 700 лева разноски за производството.
Решението е постановено при участието на З. „А.Б.“ АД,
ЕИК *****– трето лице помагач на страната на ответника У. „А.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: