№ 271
гр. ЛЕВСКИ, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20214410100769 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
С решение по настоящото дело РС Левски е отхвърлил като
неоснователни предявените от А. В. Б. искове с правно основание чл. 344 ал.1
т.1, т.2 и т.3 от КТ против *****, оставил е без разглеждане предявеният от А.
В. Б. иск с правно основание чл. 74 от КТ за прогласяване недействителност
на трудов договор № 2 от 17.09.2021 г. като недопустим /като в тази част
решението има характер на определение/ и е признал на основание чл. 344
ал.1 т.1 от КТ за незаконно и е отменил уволнението на А. В. Б. със заповед №
26/28.10.2021 г. издадена от работодателя *****. Със същото решение се е
произнесъл и по направените деловодни разноски.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от А. В. Б. и
делото е изпратено на ОС Плевен по постъпилата жалба, където е образувано
въззивно гр.д. № 506/2022 г.
С решение № 331/22.07.2022 г. на ОС Плевен постановено по въззивно
гр.д. № 506/2022 г., имащо характер на определение, ОС Плевен е приел, че
неправилно РС Левски не е разгледал предявения иск по чл. 74 от КТ като
недопустим и е отменил решението /с характер на определение/ в тази му част
и е върнал делото на РС Левски за произнасяне по същество по предявения
иск по чл. 74 от КТ.
1
Със същото решение ОС Плевен е приел, че РС Левски дължи
произнасяне и по предявени искове по чл. 344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ по
отношение на втората заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,
като е приел, че такива искове са изрично заявени с исковата молба и че с тях
се претендира възстановяване и заплащане на обезщетение за оставане без
работа и по отношение на втория ответник *****, и е върнал делото на РС
Левски за допълване на постановеното и атакувано решение в тази му част.
Видно от мотивите на решението /л. 62-67 от делото/ е, че РС Левски в
същите е приел, че атакувания от ищцата трудов договор № 2/17.09.2021 г. –
сключен между ищцата и ответника ***** /по отношение на който се иска
прогласяване на недействителност/ има характер на споразумение по чл. 119
от КТ в рамките на вече съществуващото трудово правоотношение между
ищцата и ***** и същото е възникнало на основание правоприемството,
считано от 01.09.2021 г. В същите мотиви съдът е приел, че с това
споразумение е постигнато писмено съгласие между страните да бъде
изменено съществуващото трудово правоотношение от безсрочно в такова за
определен срок по чл. 68 ал.1 т.1 от КТ – за срок до 31.10.2021 г. Приел е, че в
същото споразумение не са посочени обстоятелства, относно наличието на
някоя от хипотезите на чл. 68 ал.3 и ал. 4 от КТ, че не е налице хипотезата по
чл. 68 ал. 3 от КТ, тъй като договорът не е сключен за изпълнение на
временни, сезонни или краткотрайни дейности, нито с новопостъпил
работник/служител в обявено в несъстоятелност или в ликвидация
предприятие, че за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или
краткотраен характер, трудов договор за определен срок може да се сключи
само по изключение – чл. 68 ал. 4 от КТ, като в параграф 1, т.8 ДР на КТ е
регламентирано, че „изключение“ по смисъла на чл. 68 ал.4 от КТ е налице
при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други
обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на
сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността
му, че при наличието на такива обективни причини е допустимо сключването
на трудов договор за срок най-малко от 1 година, изр. 1 на чл. 68 ал. 4 от КТ,
или за по-кратък срок от 1 година, като в хипотезата на по-краткия срок се
изисква писмено искане на работника или служителя – изр.2 на чл. 68 ал. 4 от
КТ, каквото в случая няма. Съдът е приел, че длъжността „готвач“ в детската
градина не отговаря на характеристиките на временни, сезонни или
2
краткотрайни дейности по смисъла на чл. 68 ал. 3 от КТ, както и че не са
изложени доводи за несъстоятелност или ликвидация. Предвид качеството на
работодателя – учебно детско заведение /“детска градина“/, съдът е
постановил, че трудовата функция на готвача не носи характеристиките на
временна, сезонна, краткотрайна работа по смисъла на ал. 3, нито покрива
изискванията на ал. 4 във връзка с параграф 1 т.8, уреждащи „изключенията“,
при които може да се сключи срочен трудов договор по чл. 68 ал.1 т.1 от КТ,
че обстоятелствата за „изключение“ по смисъла на параграф 1 т.8 следва да
бъдат изрично посочени в трудовия договор и трябва да съществуват към
момента на неговото сключване, като обуславящи срочността му и че
процесния договор не съдържа такива основания. Съдът е приел, че
времетраенето на трудовия договор е елемент от неговото съдържание
/аргумент от чл. 66 ал.1 т.4 от КТ/ и като такъв той може да бъде изменян.
Приел е, че в случая трудов договор № 2/17.09.2021 г. имащ характер на
допълнително споразумение по чл. 119 от КТ, с което е изменен срока на
съществуващото трудово правоотношение от безсрочен в срочен /за срок до
31.10.2021 г./ на основание чл. 68 ал.1 т.1 от КТ е сключен в нарушение на
разпоредбите на чл. 68 ал. 3 и ал. 4 от КТ. Със същите мотиви, съдът е приел,
че на основание чл. 68 ал. 5 от КТ трудовия договор между ищцата и
ответника ***** се смята за сключен за неопределено време.
Предвид изложеното клаузата с която се определя срок до 31.10.2021г. в
допълнителното споразумение, наименовано трудов договор № 2/17.09.2021
г. е недействителна, като противоречаща на чл. 68 от КТ и същата следва да
се обяви за недействителна по реда на чл. 74 ал.4 от КТ.
Тъй като с оспорвания „трудов договор № 2/17.09.2021 г.“ е постигнато
споразумение и относно други клаузи, касаещи трудовото правоотношение
между страните, като например уговорено е дължимо се допълнително
възнаграждение за прослужено време от 23 години – в размер на 156,40 лв. и
заплащане на сумата от 2,50 лв. на ден за храна, които клаузи не се оспорват
от ищцата и които не са били със същите параметри при първоначалния
работодател /видно от приложеното на л. 17 допълнително споразумение/,
съдът приема, че не следва да бъде прогласявана недействителност на цялото
споразумение /наименовано „трудов договор № 2/17.09.2021 г.“/, а следва да
бъде допълнено постановеното по настоящото дело решение №
100/11.05.2022 г. като бъде прогласена на основание чл. 74 ал.4 от КТ
3
недействителността само на клаузата за срок, включена в същото.
Следва да бъде допълнено решението и с произнасяне по исковете с
правно основание чл. 344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ.
Основателността на исковете с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 и т. 3
се обуславя от изхода на спора по предявения иск с правно основание чл. 344
ал.1 т.1 от КТ.
Видно от постановеното по делото решение № 100/11.05.2022 г. е, че
съдът на основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е признал за незаконно и е отменил
уволнението на А. В. Б. от с. Обнова със заповед № 26/28.10.2021 г. издадена
от работодателя *****. При това положение и предявеният иск с правно
основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ – за възстановяване на А. В. Б. на заеманата
преди уволнението длъжност се явява основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен. Следва да бъде допълнено постановеното решение по
настоящото дело, като на основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ бъде възстановена
А. В. Б. на заеманата преди уволнението длъжност „готвач“ в *****
Основателността на иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ и
обстоятелството, че работникът е останал без работа в резултат на
уволнението обуславят и основателността на иска с правно основание чл. 344
ал.1 т.3 от КТ, като с оглед разпоредбата на чл. 225 ал. 1 от КТ при незаконно
уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6
месеца.
Видно от представената по делото декларация /приложена на л. 96/ от
А. В. Б. е, че същата за периода от датата на прекратяване на трудовото й
правоотношение - 29.10.2021 г. до 31.10.2022 г. включително – период по-
дълъг от 6 месеца не е постъпвала на работа при друг работодател и не е
получавала трудово възнаграждение. Декларирала е също така, че за този
период е била регистрирана в бюрото по труда, както и че едва считано от
01.11.2022 г. има сключен друг трудов договор.
Предвид декларираното от Б., че за период по-дълъг от 6 месеца,
същата е била без работа, съдът приема, че на същата следва на основание чл.
344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ да й бъде присъдено обезщетение
за оставането й без работа за 6 месеца.
За установяване на размера на дължимото й се обезщетение, по делото е
4
назначена съдебно-счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото
лице е, че размерът на дължимото се обезщетение на ищцата за период от 6
месеца е 5018,40 лв., която сума е претендирана от същата и за която сума
следва да бъде уважен предявения иск. Сумата се дължи ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
При този изход на делото следва да бъде осъден ответника ***** да
заплати по сметка на РС Левски направените деловодни разноски в размер на
180 лв. – заплатени като възнаграждение на вещото лице. Следва да бъде
осъден ответника ***** да заплати д.т. върху уважения размер на предявения
иск по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ, а именно д.т. в размер на 200,74 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 250 от ГПК ДОПЪЛВА решение № 100/11.05.2022 г.
постановено по гр.д. 769/2021 г. по описа на РС Левски в следния смисъл:
На основание чл. 74 ал.4 от КТ ОБЯВЯВА за недействителна клаузата
в „трудов договор № 2/17.09.2021 г.“ сключен между ***** и А. В. Б., ЕГН
**********, от *****, с която е уговорен срок на трудовия договор до
31.10.2021 г.
На основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ ВЪЗСТАНОВЯВА А. В. Б., ЕГН
**********, от ***** на заеманата преди уволнението длъжност „готвач“ с
място на работа *****.
На основание чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ ОСЪЖДА
***** със седалище и адрес на управление – *****, представляван от ВрИД
Директор П.Х.Т. да заплати на А. В. Б., ЕГН **********, от ***** сумата от
5018,40 лв. – представляваща обезщетение за оставането й без работа в
резултат на незаконното уволнение за период от 6 месеца, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 15.11.2021 г. до пълното й изплащане.
ОСЪЖДА ***** със седалище и адрес на управление – *****,
представляван от ВрИД Директор П.Х.Т. да заплати държавна такса в размер
на 200,74 лв.
ОСЪЖДА ***** със седалище и адрес на управление – *****,
представляван от ВрИД Директор П.Х.Т. да заплати по сметка на РС Левски
5
направените деловодни разноски в размер на 180 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6