Решение по дело №32662/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 декември 2022 г.
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20221110132662
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 13992
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20221110132662 по
описа за 2022 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от “Т С ” ЕАД против Н.
Ц. Ж. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че
ответникът дължи на топлофикационното дружество сумите по издадена по
реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение за
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 1106,11 лева –
главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр. София, на
адрес ул. Екзарх Йосиф № 94, ет. 2, ап. 2 за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
07.01.2022 г. до окончателното изплащане, мораторна лихва върху тази
главница, за периода от 16.07.2019 г. до 22.12.2022 г. в размер на 322,45 лева,
сумата от 21,42 лева – дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до
30.04.2020 г., за топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр. София, на
адрес ул. Екзарх Йосиф № 94, ет. 2, ап. 2 ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 07.01.2022 г. до окончателното изплащане както и
законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.01.2019 г. до 22.12.2021 г. в размер на 5,05 лева. Ищецът твърди да е
налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът
не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
1
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването им на интернет
страницата на продавача.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал писмени отговор. С
възражението, направено в заповедното производство твърди, че не е бил
потребител към ищеца. Не оспорва размера на вземанията. Прави възражение
за изтекла погасителна давност.
В последното по делото съдебно заседание страните, редовно
призовани, се явяват и поддържат исканията си.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК„Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна
2
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода,
регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от
договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените му битови нужди.“
По делото е представен препис на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 81, том II, рег. № 9442, дело № 242 от 11.12.2017 г., по
силата на който ответницата е придобила собствеността върху процесния
имот. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71, том
VІІ, рег. № 10782, дело № 1209 от 14.11.2019 г., ответницата се е разпоредилa
с процесния имот в полза на трето лице. На основание тези доказателства
съдът намира, че ответницата е била собственик на топлоснабдения имот за
част от процесния период, а именно от 01.05.2018 г., до 14.11.2019 г., на която
дата е продал имота на трето лице. Поради изложеното, съдът намира, че за
периода 01.05.2018 г., до 14.11.2019 г. ответницата е била потребител по
смисъла на ЗЕ на топлинна енергия в имота, респективно между нея и
ищцовото дружество е налице облигационно отношение. За останалата част
от исковия период 15.11.2019 г. до 30.04.2020 г., ответницата не е била
собственик, респективно не е имала качеството потребител на топлинна
енергия, доставяна до имота, поради което претенцията на ищцовото
дружество за този период се явява неоснователна. Основателна се явява
претенцията на ищеца единствено за периода 01.05.2018 г., до 14.11.2019 г.,
когато ответникът е бил собственик и потребител на топлинна енергия,
доставяна в имота. Правното действие на сключения договор за
продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него
договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и
за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл.
318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
3
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения
– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки
и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение
По делото е установено, че между страните е налице облигационно
правоотношение за за периода 01.05.2018 г., до 14.11.2019 г. и ответникът не
оспорва доставката и размера на топлинната енергия.
С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответникът
следваше да докаже извършване на плащане. Тъй като това не е сторено,
съдът приема, че задължението не е погасено.
Направеното в исковата молба възражение за изтекла в полза на
ответника погасителна давност, съдът намира за частично основателно. Искът
е предявен на 07.01.2022 г., а периодите за доставка през времето, в което
ответницата е била собственик на процесния топлоснабден имот са: за
топлинна енергия – от 01.05.2018 г., до 30.01.2019 г. и за дялово
разпределение – от 01.12.2018 г. до 30.01.2019 г. Безспорно между страните е
юридическото обстоятелство, че вземанията на Т С ЕАД са периодични по
своя характер и се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност,
уредена в чл. 111, б. "в" ЗЗД. Т. е. погасени по давност се явяват всички
задължения на ответника за периода от 01.05.2018 г., до 30.01.2019 г.,
включително за топлинна енергия и за услуга дялово разпределение.
Съгласно приетите счетоводни записи, тези суми са както следва: сумата от
973, 02 лева – главница за потребена топлинна енергия за периода от
30.01.2019 г.до 14.11.2019 г. включително тази сума обаче, следва да бъде
намалена със сумата за връщане, съгласно изравнителната сметка за
отоплителен сезон, а именно със сумата от 112, 87 лв., както и платената за
периода, а именно сумата от 138,98 лева. Следователно задължението на
ответника за периода от 30.01.2019 г.до 14.11.2019 г. за доставена топлинна
енергия е в размер на 721, 17 лв., до която сума се явява основателна исковата
претенция на ищеца, а в останалата част до пълния предявен размер искът
следва да се отхвърли. Основателна се явява и претенцията за такса за услуга
дялово разпределение за периода от 30.01.2019 г. до 14.11.2019 г. до сумата
от 9,95 лева. По отношение исковете за мораторна лихва
4
върху тези две основни вземания, съдът намира следното: съгласно
твърденията в исковата молба, вземанията за дължими суми стават изискуеми
в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. От доказателствената съвкупност не се установява на коя дата
фактурите са публикувани. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК съдът счита този
факт за невъзникнал. При това положение на общо основание – чл. 84, ал. 2
ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй като такава не е отправяна
от ищеца, ответницата не е изпаднала в забава т. е. този иск е напълно
неоснователен.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът също намира за изцяло неоснователен.
В общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт,
с настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т. е. отново на
общо основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана.
Тъй като такава не е отправяна от ищеца, ответницата не е изпаднала в забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
иска. От него бяха доказани сторени разноски в размер на общо 58,60 лева –
държавна такса в заповедното и настоящото производство, както и
юрисконсултско възнаграждение в настоящото и заповедното производство,
което съдът определя на общо 150 лева. Пълният размер на интереса на
ищеца възлиза на 1465,03 лева, а общата стойност на уважената част от него –
на сумата от 722, 12 лева. Т. е. размерът на дължащите се на ищеца разноски
съобразно уважената част от иска е 102, 82 лева. Ответницата е претендирала
разноски, по делото обаче са ангажирани доказателства за реално заплащане
единствено на 100 лева от договореното адвокатско възнаграждение (стр. 22
от заповедното производство). В договора за правна защита на л. 83 от
делото, се съдържа отбелязване възнаграждението да е платимо по банков
път, като същевременно не са представени доказателства за превеждането на
претендираната сума по банкова сметка на процесуалния представител. Ето
защо разноски за адвокатско възнаграждение следва да се присъдят на
ответницата съразмерно с отхвърлената част от иска в размер 50, 71 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. Ц. Ж., ЕГН: **********, с
адрес: дължи на „Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на управление: , на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр.
чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 722, 12 лева – главница, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот - апартамент, находящ се в за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
07.01.2022 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С ЕАД, ЕИК: против Н. Ц. Ж., ЕГН:
**********, иск за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 322,45 лева, представлваща мораторна лихва върху тази главница,
за периода от 16.07.2019 г. до 22.12.2022 г., като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Ц. Ж., ЕГН: **********, с
5
адрес: дължи на „„Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на управление: ,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във
вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 9,95 лева – дялово разпределение за периода от
01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот - апартамент, находящ се
в гведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.01.2022 г. до
окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т„Т С ЕАД,
ЕИК: против Н. Ц. Ж., ЕГН: **********, иск за признаване на установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г. до 22.12.2021 г. в размер на
5,05 лева. 21,42 лева – дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до
30.04.2020 г., за топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр. София, на
адрес ул. Екзарх Йосиф № 94, ет. 2, ап. 2 ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 07.01.2022 г. до окончателното изплащане както и
законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.01.2019 г. до 22.12.2021 г. в размер на 5,05 лева
ОСЪЖДА Н. Ц. Ж., ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК:
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 102, 82 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Т С ЕАД, ЕИК: да заплати на Н. Ц. Ж., ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50, 71 лева – разноски в
производството съобразно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач Т
С ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6