РЕШЕНИЕ
№ 1253
гр. Пловдив , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Сийка К. Радева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330201876 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0441-000224 от
05.01.2021г. на Началник Сектор към ОД на МВР - Пловдив, 04 РУ Пловдив,
с което на основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на М. К. В., ЕГН **********, е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца за административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят М.В. обжалва наказателното постановление /НП/, като
моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира
направени по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се
явява. Не се явява и редовно упълномощения процесуален представител –
адв.М.Н..
Въззиваемата страна - Четвърто РПУ - Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител. В молба-становище излага доводи за неоснователност
на жалбата и пледира НП да бъде потвърдено. При условията на евентуалност
прави възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на
1
насрещната страна до минимално предвидения такъв.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против М. К. В. за
това, че на 22.12.2020 г. около 21:00 часа в гр.Пловдив на бул.“6-ти
септември“ №219 в посока изток-запад управлява лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег.№ *****, лична собственост, видно от договор за покупко-
продажба на МПС с рег.№ 8034, като извършва следното нарушение: 1.
Отказва да му бъде извършен тест с техническо средство DRAGER DRUG
CHECK с фабр.№ ARNL-0981 за установяване употребата на наркотични
вещества или техните аналози. Издаден талон за изследване № 089642 и
връчен на водача.
С това виновно е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН бланков №
622558 от 22.12.2020г., съставен от С. И. Б., заемащ длъжността „****“ към
04 РУ при ОД на МВР – Пловдив, в който фактическата обстановка е
изложена по идентичен начин на тази в АУАН.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена
от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в
съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя С.
И. Б., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички
те са обективни, логични и взаимноподкрепящи се.
При тази фактическа установеност и с оглед събраните писмени и гласни
доказателства, приобщени чрез разпита на актосъставителя, присъствал при
извършване на процесната проверка, съдът приема, че от страна на
жалбоподателя е осъществен по безспорен и категоричен начин състава на
вмененото му административно нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от
ЗДвП. По силата на тази законова разпоредба водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
2
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.
За да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на водач по
чл.173, ал.3 от ЗДвП, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му
бъде извършен тест с техническо средство или неизпълнение на
предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози.
Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е от
тях, при липса на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение.
Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния –
отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание
за химико-токсилогично лабораторно изследване, се осъществява едно и
също нарушение – това по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В случая установява се от доказателствата по делото, а и жалбоподателят
не спори, че е имал качеството на "водач" на моторно превозно средство
/МПС/ по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните
разпоредби /ДР/ на ЗДвП и в този смисъл е годен субект на нарушението по
чл.174 ал.3 от ЗДвП. От обективна страна по безспорен начин се доказа
отказът на жалбоподателя В. да му бъде извършен тест с техническо средство
DRAGER DRUG CHECK с фабр.№ ARNL-0981 за установяване употребата
на наркотични вещества или техните аналози. В тази връзка са обективните,
непротиворечиви и незаинтересовани от изхода на делото показания на
актосъставителя, както събраните по делото писмени доказателства. По своя
доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за
състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване
потвърждават, като установяват категорично обстоятелството, че
3
жалбоподателят на процесната датата, въпреки отправената към него покана
да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, е
отказал.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк
умисъл. Санкционираното лице е съзнавало общественоопасния характер на
деянието си, предвиждало е общественоопасните му последици и пряко е
целяло настъпването им.
В конкретния случай напълно ясно е посочено от фактическа страна, че
нарушението, за което се повдига обвинение чрез АУАН, е именно отказът на
място на водача да бъде тестван с техническо средство. Не е посочен като
нарушение от фактическа страна отказ на нарушителя да бъде подложен на
медицинско изследване и да не е дал проба. Съвсем ясно е въз основа на кои
факти е приложена нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, а именно отказът на
нарушителя да се подложи на тест на място, поради което съдът намира за
необосновано и неоснователно направеното в тази насока възражение на
жалбоподателя.
От така изложеното следва да се приеме за безспорно установено, че
същият е извършил нарушението за което е бил санкциониран.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП. В конкретния случай е
наложена глоба във фиксиран размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, което е в предвидените от закона рамки.
Така определено наказанието съответства на критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е
тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Процесното деяние не представлява хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение. По делото не се доказаха никакви
обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на
жалбоподателя В. по отказ да му бъде извършен тест за употреба на
наркотични вещества разкрива по-ниска степен на обществена опасност
спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН,
4
въвзиваемата страна има право на разноски, поради което претенцията на
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът намира
за неоснователна. Доколкото, обаче, липсва изрично искане от въззиваемата
страна за присъждане на разноски за процесуално представителство, такива
не следва да се присъждат и в нейна полза.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че
атакуваното Наказателно постановление № 20-0441-000224 от 05.01.2021г. на
Началник Сектор към ОД на МВР - Пловдив, 04 РУ Пловдив, с което на
основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на М.
К. В., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца за административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, следва да
бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0441-000224 от
05.01.2021г. на Началник Сектор към ОД на МВР - Пловдив, 04 РУ Пловдив,
с което на основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на М. К. В., ЕГН **********, е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца за административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5