Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.09.2017 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 5 състав, в публично заседание на седми юни през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при
секретаря К.Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10743 по описа за 2015
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./
Ищецът
Д.Е.П. твърди, че на 24.09.2014 г., около 08:45 ч., в гр. София на ул. „Д.С.П.”,
на пешеходна пътека, настъпило пътно-транспортно произшествие, при което бил
ударен от л.а. „Тойота”, модел „Ворсо” с рег. № ********. В резултат на
пътно-транспортното произшествие получил телесни повреди, изразяващи се в
контузия и силен отток на лявата подбедрица, контузия на лявата глезенна става,
лявото ходило, гръдно-коремна контузия, рана по предно-вътрешната повърхност на
лявата подбедрица, охлузвания по предната повърхност на лявата подбедрица. След
инцидента бил приет за лечение във Военномедицинска академия, поставена му била
гипсова леонгета с цел обездвижване за 21 дни. Ищецът изпитвал ежедневни
затруднения при обслужването на битови нужди, разчитал на чужда помощ, поради
което изпитвал чувство на неудобство,
зависимост и непълноценност. Наложило се провеждане на физиотерапия и
рехабилитация за около 14 дни. Стойността на неимуществените вреди П. определя
на 26 000 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати горепосочената сума,
ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът
оспорва предявения, иск като прави
следните възражения: оспорва описания от ищеца механизъм на настъпване на ПТП;
не било доказано противоправното и виновно поведение на водача на автомобила; ищецът
допринесъл с поведението си за настъпване на ПТП, тъй като нарушил чл. 113, ал.
1, т. 1 и т. 2 и чл. 114, т. 1 от ЗДвП – не изчакал преминаването на движещия
се лек автомобил, внезапно навлязъл на пътното платно, без да се съобрази с
разстоянието на приближаващото се пътно превозно средство и неговата скорост на
движение, неоснователно се забавил или променил посоката на движение, прекъснал
първоначалното си движение; оспорва размера на иска.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната взаимна
връзка, прие от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./:
Тежестта
на доказване на всички юридически факти от състава на чл. 226, ал.1 от КЗ е
върху ищеца, което означава, че следва да ангажира доказателства за следните
обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност”
между прекия причинител на вредата и ответното дружество; 2/да докаже юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на
водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно
деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/да докаже размера на
дължимото обезщетение.
Страните
не спорят, че отговорността на водача на л.а. „Тойота”, модел „Версо” с рег. № ********
е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” към датата на пътно-транспортното
произшествие, което се установява и от представения по делото констативен
протокол № К1176/18.11.2014 г, съставен от СДВР – Отдел „Пътна полиция” /л. 8/.
В същия е отразено, че на длъжностното лице е била представена застрахователна
полица 28114001658653/20.06.2014 г. със срок на валидност 20.06.2014 г. –
20.06.2015 г.
По
делото е приет, като доказателство, акт за установяване на административно
нарушение № 540372/05.12.2014 г. за извършено на 24.09.2014г. нарушение по чл.
119, ал. 1 ЗДвП от водача на л.а. „Тойота”, модел „Ворсо” с рег. № ******** – Л.Г.П./л.
88/. Липсват доказателства въз основа на акта за нарушение да е съставено
наказателно постановление.
От заключението автотехническата експертиза,
което съдът приема, се установява следния механизъм на настъпване на
пътно-транспортното произшествие: л.а. „Тойота”, модел „Ворсо” с рег. № ********
се е движел по ул. „Д.С.П.” от кв. Бояна към бул. „България”. На пешеходната
пътека, намираща се в района на спирка „Гробищен парк” в кв. Бояна, която е
сигнализирана със знак Д-17 и пътна маркировка М8-1, не е пропуснал движещия се
по пътеката пешеходец – Д.Е.П., в резултат на което го е ударил. Скоростта на
автомобила в момента на удара, според вещото лице е 30 км./ч. Пешеходецът е
предприел пресичане на пътното платно отляво надясно при добра видимост напред
и ограничена в ляво от мантинелите на разделителния остров и тревна растителност.
Л.а. „Тойота”, модел „Версо” с рег. № ******** се е движел отдясно наляво в
средната пътна лента, като преди пешеходната пътека водачът е предприел маневра
за преминаване в крайната лява лента на пътното платно. Така траекториите на
автомобила и пешеходеца са се пресекли и пешеходецът е ударен от лявото огледало на
автомобила. Пътно-транспортното произшестви е предотвратимо, ако водачът се бе
движил със скорост от 16 км./ч. Според вещото лице, причина за настъпване на
пътно-транспортното произшествие е както поведението на водача на автомобила,
така и на пешеходеца. Водачът на моторното превозно средство е извършил маневра „престрояване” от средна в лява лента
непосредствено преди пешеходната пътека и се е движел със скорост от 30 км./ч., вместо с 16 км./ч., при която
пътно-транспортното произшествие е било
предотвратимо. Пешеходецът е навлязъл на
пътното платно отляво надясно при наличие на моторно превозно средство отдясно,
отстоящо на около 8 метра, без да се увери, че водачът го е възприел, като
опасност на пътя, и е намалил скоростта на движение.
Показанията на св. П. – водач на автомобила,
потвърждават заключението на автотехническата експертиза. Същата заявява, че предприела
маневра за престрояване в крайната лява лента на пътното платно, тъй като в
средната лента имало автомобили, които се движели твърде бавно, „почти спрели”.
Пътят, по който се движела, бил трилентов,
еднопосочен, но в деня на произшествието, едната лента (крайна дясна) била
затворена, поради ремонт. Свидетелката възприела на място знак за пешеходна пътека
и знак за ограничение на скоростта до 30
км./ч., с което ограничение се
съобразила.
С оглед заключението на
автотехническата експертиза и показанията на св. П. съдът приема, че пътно-транспортното
произшестви е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на
водача на автомобила. Съгласно чл. 119 ЗДвП, при приближаване към пешеходна
пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре. В настоящия случай водачът на л.а. „Тойота”, модел „Версо”
с рег. № ******** се е движел с 30 км./ч/, т.е. съобразила е скоростта си с
поставения пътен знак, който указва скоростта на движение за съответния участък
от пътя, но не е съобразила скоростта на движение с конкретната пътна
обстановка – наличието на пешеходна пътека и пешеходец, който е пресичал.
Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. В конкретния случай водачът на л.а. „Тойота”, модел „Версо” с рег. № ********
– П., не е съобразила скоростта на
движение с видимостта на пътя. След предприетата маневра за престрояване е
продължила да се движи със скорост 30 км./ч., макар да не е имала добра
видимост към пешеходната пътека.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза, което съдът кредитира, като компетентно и
безпристрастно дадено, се установява, че в следствие на процесното ПТП ищецът е
получил контузия на лява подбедрица с охлузване и рана по предната страна и
контузия на поясната област. Първа помощ на ищеца е указана във ВМА. По
отношение на контузията на лявата подбедрица и глезенната става е проведено
консервативно лечение с гипсова имобилизация за 3 седмици. По отношение на
раната в областта на лявата подбедрица са правени етапни превръзки до нейното
затваряне. Според вещото лице през първите 30 дни претърпените от ищеца болки и
страдания са били с по-голям интензитет. Лечебният процес е продължил общо
около 3 месеца. При извършения от вещото лице преглед на ищеца, същият се
оплакал от болки в лявата подбедрица и глезенната става при застудяване и
влажно време. Вещото лице е установило ограничен обем на движение в лявата
глезенна става от 20 градуса при норма 30 градуса, както и наличието на белег
от рана по предновътрешната страна на лявата подбедрица над глезенната става с размери
5/3 см.
Гореобсъдените
доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради което искът е доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението, което следва да
бъде присъдено на ищеца, съдът взе предвид следните обстоятелства: възрастта на
пострадалия към датата на ПТП – 27 години, вида на причинените телесни
повреди, изразили се в контузия на лява подбедрица с охлузване и рана по
предната страна и контузия на поясната област; обстоятелството, че е била
поставена гипсова имобилизация за период от 3 седмици, което е създало
неудобства на ищеца в неговото ежедневие, продължителността на лечението – 3
месеца; обстоятелството, че по предновътрешната страна на лявата подбедрица и
над глезенната става е останал белег с размери около 5/3 см., както и
обстоятелството, че независимо от лечението, обемът на движение на лявата
глезенна става е ограничен на 20 градуса при норма 30 градуса.
Като
отчете всички тези обстоятелства, съдът определи размера на неимуществените
вреди по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, на 20 000 лв.
По възражението за съпричиняване:
Ответникът направи възражение за
съпричиняване на вредите от ищеца, който с поведенито си нарушил чл. 113, ал.
1, т. 1 и т. 2 и чл. 114, т. 1 от ЗДвП, тъй като не изчакал преминаването на
движещия се лек автомобил, внезапно навлязъл на пътното платно, без да се
съобрази с разстоянието на приближаващото се пътно превозно средство и неговата
скорост на движение, неоснователно се забавил или променил посоката на
движение, прекъснал първоначалното си движение.
Съгласно чл.114, ал.1,
т.1 от ЗДвП, на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за
движение. По делото не бе установено ищецът да е навлязъл внезапно на платното
за движение, а тежестта на установяване на това обстоятелство е върху
ответника.
По отношение на възражението за
допуснати нарушения по чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП от ищеца съдът установи следното:
Съгласно чл.113,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, при пресичане
на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, да не
удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение. От заключението на автотехническата
експертиза и показанията на св.П. се установи, че ищецът е навлязъл на пътното
платно, отляво
надясно при наличие на МПС отдясно, отстоящо на около 8 метра, без да се увери,
че водачът го е възприел като опасност, и е намалил скоростта си на движение. С
поведението си, според автотехническата експертиза, е допринесъл за настъпване
на пътно-транспортното произшествие. Като отчете спецификите на конкретния механизъм на настъпилото
пътно-транспортно произшествие и общата разпоредба на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, която изисква от водачите на МПС да бъдат внимателни и и предпазливи към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците, съдът прие, че приносът на водача на автомобила е значително по-голям от приноса
на пешеходеца, като
определи процент на съпричиняване на вредите – 5%.
Тъй
като съдът определи размер на обезщетение за неимуществени вреди от
20 000лв., при прилагане на процент на съпричиняване от 5 %, общият размер
на дължимото от ответника застрахователно обезщетение възлиза на
19 000лв./ 20 000лв. – 1000лв./, до който размер искът е основателен,
а в останалата част, до пълния предявен размер от 26 000лв. следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв. Ц. С.В. ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 803,84лв., съобразно уважената част от иска.
Ищецът
следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 135, 96 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати на държавата, по сметка на СГС,
държавна такса върху уважената част от иска в размер на 760 лв., а на СГС
направените разноски за вещи лица в размер на 146, 15 лв., съобразно уважената
част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
чуждестранно
юридическо лице „Застрахователна компания
О.” с адрес за призоваване: гр. София, район „Триадица”, бул. „********, чрез „Застрахователна
компания О.– клон България” КЧТ, ЕИК ********, представляван от И.В.П., да
заплати на Д.Е.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./, сумата от 19 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в
преживени болки и страдания от следните телесни повреди: контузия на лява
подбедрица с охлузване и рана по предната страна и контузия на поясната област,
причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 24.09.2014 г. по
вина на водача Л.Г.П., при управление на л.а. „Тойота”, модел „Версо” с рег. № ********,
по време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва от 24.09.2014 г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част
до пълния предявен размер от 26 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания О.” да
заплати на адв. Ц. С.В. ***, ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер 803,84лв., съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.Е.П. да заплати на „Застрахователна компания О.”, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 135, 96
лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания О.”, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати
на държавата, по сметка на СГС, държавна такса върху уважената част от иска в размер
на 760 лв., а на СГС направените разноски за вещо лице в размер на 146, 15 лв.,
съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: