Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
гр.Кюстендил, 17.07.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Ирена
Симеонова и с
участието на прокурора
Михаил Крушовски, като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 130 по описа за 2023год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
П.В.В. ***, чрез пълномощника си адв. П.В., оспорва с касационна
жалба решение № 74 от 24.03.2023г.
на Районен съд – Кюстендил по АНД № 14/2023год.,
с което е
потвърден Електронен фиш серия К,
№ 6392436, издаден от ОДМВР - Кюстендил.
Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от
НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се
свързва с неяснотата относно субекта на нарушението. Прави се искане за отмяна
на обжалваното решение и за постановяване на друго за отмяна на електронния
фиш. Претендират се деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, изложените в касационната жалба
доводи и оплаквания се поддържат с писмена молба на адв. В..
Ответникът – Областна дирекция на МВР
– Кюстендил, чрез пълномощника си юрк Б.Л., изразява писмено становище за неоснователност
на касационната жалба. Претендира деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Кюстендил дава заключение за неоснователност
на касационната жалба, като счита решението на въззивната инстанция за
правилно.
Административният съд, извършвайки
преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е решение на районния
съд, с което е потвърден Електронен фиш
серия К, № 6392436, издаден на основание чл.189,
ал.4 от ЗДвП от ОДМВР - Кюстендил за
налагане на П.В.В. – законен
представител на “Джуджето“ ООД, на административно наказание “глоба” в размер на 50,00 лв. на осн. чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От
съдържанието на ЕФ е видно, че на 26.09.2022год., в
18,29 часа с АТСС - стационарно
техническо средство SITRAFFIC
LYNX ERS 400, е
заснето движение на
лек автомобил “Тойота ланд круизер“ с рег. № СА6247ВХ и собственик, на когото е
регистрирано МПС - П.В.В. – законен представител на фирма “Джуджето“ ООД, на ВП ІІ-62, км. 4+730, с. Багренци, със
скорост от 67 км/ч при
ограничение на скоростта за населено място от 50км/ч.
В производството пред РС от наказващия
орган са представени писмени доказателства, от които се установява, че
административното нарушение е установено със стационарна видео-радарна система, която е от
одобрен тип и е технически годна за експлоатация, видно
от Протокол от проверка № 71-СГ-ИСИС/27.05.2022г.
Към електронния фиш са приложени: клип
/снимка/ от паметта на използваното АТСС, в който се съдържат данни за датата, часа, мястото, регистрационния номер
на МПС и стойностите на разрешената, установената и наказуема скорост /при
отчетен 3 км/ч толеранс/, които
са идентични с посочените в оспорения фиш, както и справка в Централната база
на КАТ, видно от която процесният автомобил е собственост на “Джуджето“ ООД със
законен представител П.В.В..
При изложените фактически обстоятелства,
районният съд приема, че са налице
предпоставките по чл.189, ал.4 от ЗДвП за издаване на оспорения електронен фиш;
че същият има изискуемото съдържание, предвидено в цитираната норма, а приложените към него снимка и протокол от
проверка, установяват по безспорен начин фактите от обективната
страна на релевираното нарушение, за което на
законния представител на дружеството - собственик на автомобила, е
наложено предвиденото в закона наказание. При горните мотиви е потвърдил
процесния ЕФ.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2
от АПК и във връзка с релевираното от жалбоподателя касационно основание, съдът
намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката
за съответствието с материалния закон на оспореното решение, обосновава
следните изводи:
Въззивното решение
е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в
сила. Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото
и приложимите нормативни разпоредби. Съдът е изпълнил задълженията си по чл.13,
ал.1; чл.14, ал.1 и чл.107, ал.2 от НПК за пълно и обективно изследване на
всички обстоятелства по релевирания спор
като е събрал относимите за тях доказателствени средства; надлежно е обсъдил и анализирал фактите от
значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло. Поддържаното в касационната жалба
оплакване, съставляващо
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, е неоснователно.
Както се посочи по-горе, противоречието с материалния
закон касаторът свързва единствено с неясен субект на
нарушението, респ. на наложеното наказание. Изложените доводи са поддържани и
във въззивното производство и районният съд им е дал отговор в мотивите на обжалвания съдебен акт. В съдържанието на ЕФ, в съответствие с изискванията
на чл.189, ал.4, предл. 2 от ЗДвП, е посочен собственика на процесния автомобил
“Джуджето“
ООД със
законен представител П.В.В..
Отразените данни са ясни и
не пораждат съмнение относно субекта на нарушението и на отговорнастта, както
неоснователно се поддържа в касационната жалба. Доказателствата, установяващи носителя на
правото на собственост по отношение на МПС,
а именно описаното търговско дружество, сочат на надлежно приложение на правилото на чл.188, ал.2 във вр. с чл.189,
ал. 5 от ЗДвП, според което в случаите на нарушение,
което е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. При безспорно
установените факти, сочещи на движение на автомобил, собственост на търговско
дружество, със скорост от 67 км/ч в населено
място, с разрешена скорост до 50 км/ч, предявеното
обвинение срещу законния представител на
ЮЛ за извършено нарушение на чл.182, ал.1, т.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП е доказано и съответстващо на приложимия закон. Издаденият електронен фиш е законосъобразен, а оспореното
решение за потвърждаването му е правилно и касационният съд го оставя в сила.
Предвид
изхода по делото, на касатора не се следват деловодни разноски. На осн. чл.63д,
ал.4 от ЗАНН, съдът присъжда в полза на ОДМВР-Кюстендил деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв., платими от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК вр. с
чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74 от 24.03.2023г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по АНД № 14/2023год.
ОСЪЖДА П.В.В. с ЕГН **********,
от гр. София, кв. „Гео Милев“, бл.130, ет.1, ап.15, да заплати на ОДМВР - Кюстендил деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.
Решението не може да се обжалва.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
Председател: Членове: 1. 2.