Р Е Ш Е Н И Е
260135/26.3.2021г.
№..................
26.03.2021 г. гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесет и
първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда
Кирилова
Секретар: Теменужка Димитрова
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД № 177/2021 г. по описа на ШРС,
За да
се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 11 – 01 - 262/10.12.2020 г. на Директора на Агенция
за държавна финансова инспекция гр. София, с което на Ж.С.Г. – П., ЕГН **********,***
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева
на основание чл. 71, ал. 1, изр. първо от Закона за счетоводството /ЗСч/, във
вр. чл. 78, ал. 2 от ЗСч за административно нарушение по чл. 18, ал. 1, б. „б“
от ЗСч. Жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН, накърняващи правото на
защита на санкционирания субект, като излага доводите си за това в жалбата.
В прозедените
по делото съдебни заседания, жалбоподателката редовно призована, не се явява
лично, а изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея
съображения, както и излага допълнителни мотиви в тази
насока. Освен
това претендира да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Процесуалният
представител на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно
заседание оспорва жалбата, като и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и
да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В представени по делото писмени бележки излага подробно
съображенията си в тази насока, както и претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, които поддържа и в пледоарията си.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна,
поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
„Водоснабдяване и
канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен, ЕИК
********* е с
предмет на дейност: проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление
на водоснабдителни, канализационни, електро и
топлоенергийни системи, включително пречиствателни станции и др., като през
периода от 21.06.2016 г. до 08.05.2019 г. се представлявало
от управителя К.Г.М., от 08.05.2019 г. до 27.04.2020 г. - от управителя И.Б.И.,
а от 27.04.2020 г. до настоящия момент - от управителя Ж.С.Г. – П.. Органите на
управление на търговското дружество са общото събрание на съдружниците и
управителят.
Регистрираният
капитал на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен е в размер на
486 978 лв., разпределен в 48 698 дяла с номинал 10 лв., като
съдружници в капитала на дружеството са: държавата, представлявана от министъра
на регионалното развитие и благоустройство – 24 836 дяла /51%/, Община
Велики Преслав – 1 948 дяла /4%/, Община Венец – 974 дала /2%/, Община
Върбица – 1 461 дяла /3%/, Община Хитрино – 974 дала /2%/, Община
Каолиново - 1 461 дяла /3%/, Община Каспичан - 1 461 дяла /3%/,
Община Никола Козлево – 974 дала /2%/, Община Нови пазар – 2 435 дяла
/5%/, Община Смядово - 974 дала /2%/ и Община Шумен – 11 200 /23%/.
По силата на Заповед №
ФК-10-1275/02.12.2019 г. на Директора на Агенция за държавна финансова
инспекция, изменена със Заповеди №№ ФК-10-96/16.01.2020 г., ФК-10-174/27.01.2020
г. и Заповед № ФК-10-320/26.02.2020 г., спряна със Заповед №
ФК-10-502/06.04.2020 г., възобновена със Заповед № ФК-10-672/18.05.2020 г. в
частта относно предметния обхват и срока на извършване на финансова инспекция на
И. П.Г. – държавен
финансов инспектор в Седми отдел на Дирекция
“Инспекционна дейност” при Агенция за държавна финансова инспекция гр. София
било възложено извършването на финансова инспекция на „Водоснабдяване
и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен. Съобразно цитираната заповед една от
поставените задачи била “Проверка за спазване на изискванията на Закона за
счетоводството относно условията, на които трябва да отговаря съставителя на
финансови отчети, във връзка със съставения Годишен финансов отчет за 2017 г.,
2018 г. и финансовите отчети,
съставени към 30.09.2019 г.“. В хода на изпълнение на поставената с цитираната
по-горе заповед задача била извършена фактическа проверка. В рамките на
реализираната проверка било установено, че междинният финансов отчет на „Водоснабдяване
и канализация – Шумен“ ООД
гр. Шумен за шестмесечието на
2019 г., включващ счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и
приложения, е подписан и подпечатан на 22.07.2019 г., по реда на чл. 25, ал. 2
и ал. 3 от ЗСч, от Илиян Илиев, управител и Ж.Г. – П., „ръководител направление
ФСД“. Финансовият
инспектор счел, че Ж.С.Г. – П., в качеството си на „ръководител направление ФСД“ във „Водоснабдяване и канализация –
Шумен“ ООД гр. Шумен е нарушила разпоредбата на чл. 18, т. 2, б. „б“ от
Закона за счетоводството, а именно: на 22.07.2019 г. във „Водоснабдяване и
канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен, в качеството си на „ръководител направление ФСД“ е съставила
междинен финансов отчет на дружеството за шестмесечието на 2019 г., без да
притежава нужния стаж, в съответствие с изискванията на чл. 18, т. 2, б. „б“ от ЗСч. За констатираното нарушение
на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение №
11-01-262 от 12.06.2020 г., като актосъставителят е посочил, че с описаното
деяние е нарушена разпоредбата на чл. 18, т. 2, б. „б“ от ЗСч, като е посочено,
че нарушението е извършено на 22.07.2019 г. Актът
бил съставен в присъствието на нарушителката, предявен и
подписан от нея с възражения, сочейки, че в 3-дневен срок ще представи писмени
възражения. Впоследствие, жалбоподателката се е възползвала от законното си
право и е депозирала допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН, в които сочи, че акта за установяване на административно нарушение е
незаконосъобразен и неправилен, като излага подробни доводи за това,
но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 11 – 01 - 262/10.12.2020 г. на Директора на Агенция за
държавна финансова инспекция гр. София, с което на Ж.С.Г. – П.,
ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500
/петстотин/ лева на основание чл. 71, ал. 1, изр. първо от Закона за
счетоводството /ЗСч/, във вр. чл. 78, ал. 2 от ЗСч за административно нарушение
по чл. 18, ал. 1, б. „б“ от ЗСч.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно
заседание на актосъставителят И. П.Г., от заключението
на назначената съдебна
експертиза в областта на счетоводството и банковото дело, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени
доказателства. С най-голямо значение за изясняването на
делото са показанията на свидетелката И. Г.. Съдът намира,
че същите следва
да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за
съда не съществуват основания за съмнение в тяхната достоверност. Още повече,
доколкото
посочената
свидетелка не са е
намирала в никакви особени отношения с нарушителката, от които да извлича ползи от
твърденията си, същата не може да се счита за заинтересувана или предубедена, при което за съда не съществуват
основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и
правдиви.
В хода на съдебното следствие е била
назначени и изготвена съдебна
експертиза в областта на счетоводството и банковото дело.
Вещото
лице твърди, че трайно в теорията
за съдържанието на понятието „счетоводство“ /“счетоводна отчетност“/ се
възприема становището, че „Стопанската отчетност е система от действия,
свързани с възприемане, количествено измерване, регистриране и последваща
обработка и сводиране /обобщаване/ на стопанските факти, явления и процеси с
оглед да се получи необходимата отчетна икономическа информация за стопанската
дейност на отчетни единици, която да се използва за активно обратно въздействие
върху дейността им.“. Също така, експерта сочи, че счетоводството следва да се
разглежда като процес, като етапи в този процес, от момента на възникването на
стопанската операция, през нейното документиране, счетоводно отразяване по
счетоводни сметки, обобщаване в различни отчетни форми и съставяне на междинен
/годишен/ финансов отчет, като финален етап на процеса, като целия този процес,
на всички негови етапи следва да се разглежда като счетоводство, а съставянето
на междинни /годишни/ финансови отчети е само крайния етап, завършека на
процеса. Вещото лице заключава, че всяко лице, което извършва практически
дейности, които са част от този процес следва да бъде определено като лице,
което практикува счетоводство.
След
компетентно извършените изследвания на
представените по делото писмени доказателство вещото
лице е стигнало до категоричния извод, че:
1.
Дейностите,
посочените в длъжностната характеристика на „Експерт финанси и стопански
операции“ в „Алкомет“ АД - „Завеждане на фактури за износ, дебитни и кредитни
ноти и разчети по тях“ и „Изготвяне на периодични отчети за дейността на
финансово - икономическите резултати на предприятието „Алкомет“ АД, са част от
счетоводния процес, извършван в „Алкомет“ АД, следователно са счетоводство.
2.
Дейностите,
посочените в длъжностната характеристика на „Управител клон“ на „Юробанк
България“ АД – „Упражняване контрол за предотвратяване на нарушения и
злоупотреби с пари и материални ценности, в клона и прилежащите му офиси“ и
„Организиране и провеждане на внезапни проверки на оперативните каси и главната
каса“ представляват счетоводство.
3.
Дейностите,
извършвани от управителя на клон на
„Юробанк България“ АД и от директора на Бизнес център на „Алианц Банк
България“ АД по полагане на втори подпис върху следните банкови документи:
„нареждане на кредитен превод“, „нареждане за превод към бюджета“, „нареждане
разписка“, „вносна бележка“ и „касов превод“ представляват счетоводство.
4.
Оторизацията на
операция в банката, за която са съставени документи, удостоверяващи „нареждане
на кредитен превод“, „нареждане за превод към бюджета“, „нареждане разписка“,
„вносна бележка“ и „касов превод“ е счетоводна дейност.
Освен
това, вещото лице сочи, че дейностите,
посочените в длъжностната характеристика на „Управител клон“ на „Директор на
Бизнес център“ в „Алианц Банк България“ АД – „Осъществяване на цялостен контрол
и управление върху дейността на сключване на банковите сделки в двете бизнес
линии: „Корпоративно банкиране“ и „Банкиране на дребно“ в Бизнес център и
прилежащите му Финансов център и МФЦ“, не би следвало да се приеме изцяло и
само за счетоводство, понеже посочената дейност е цялостна дейност по
управлението и контрола на кредитирането, в която има и елементи на
счетоводство. Заключението е обосновано, мотивирано и
задълбочено, като за съда не съществува съмнение в неговата правилност.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 11 – 01 - 262/10.12.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София съгласно заповед № ЗМФ - 535/29.07.2020 г. на Министъра на финансите. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 1
от Закона за счетоводството междинните, годишните и
консолидираните отчети на предприятията се съставят от физически лица, които са
в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието, или от
счетоводни предприятия. А според разпоредбата на чл. 18 от ЗСч физическите лица по чл.
17, ал. 1, които съставят финансовите отчети, и управляващите и/или
представляващите счетоводните предприятия, които подписват финансовите отчети,
когато финансовите отчети са съставени от счетоводни предприятия, трябва да
отговарят на следните изисквания: 1. да имат придобита задължителна минимална
степен на завършено образование и съответстващ към него действителен стаж по
специалността, както следва: а) висше счетоводно-икономическо образование и
стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата
инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол,
съответно: аа) при магистърска степен – две години; бб) при бакалавърска степен
– три години; вв) при степен "професионален бакалавър" – 4 години; б)
друго висше икономическо образование и 5 години стаж в областта на
счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните
ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол; в) средно икономическо
образование и 8 години стаж като счетоводител и т. 2. да не са осъждани за
престъпление от общ характер по глава
пета и по глава
шеста, раздел I от Особената част на Наказателния кодекс.
Безспорно установено по делото е, а и не се оспорва от
страна на жалбоподателката, че същата в качеството си на „ръководител
направление ФСД“ е подписала междинният финансов
отчет на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен за шестмесечието на
2019 г., включващ счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и
приложения, подписан и подпечатан на 22.07.2019 г., по реда на чл. 25, ал. 2 и
ал. 3 от ЗСч,
В настоящият случай от материалите по делото се установява,
че жалбоподателката Ж.Г. – П. по силата на трудов договор № 21/12.09.2017 г.
е назначена на длъжността „ръководител
направление ФСД“ във „Водоснабдяване и
канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен, считано от
18.09.2017 г. На 18.09.2017 г. подписала длъжностна характеристика за
длъжността „ръководител
направление ФСД“, с която са ѝ вменени задължения: да планира,
организира и контролира цялостната финансово – счетоводна дейност, да определя
счетоводната политика и формата на счетоводството на дружеството в съответствие
с разпоредбите на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти, да участва
в разработването и реализирането на
финансовата му политика, да организира, да ръководи и контролира финансово счетоводната
дейност и вътрешния финансов контрол на дружеството, в т. ч. да ръководи и
участва в съставянето на балансите, изготвянето и подписването на счетоводните
отчети. Длъжността ѝ е на пряко подчинение на управителя на дружеството,
а на нейно подчинение са касиер, счетоводители в отдела, ТРЗ, личен състав и
отдел „Реализация“. Заложеното в длъжностната характеристика образование за
заемане на длъжността „ръководител
направление ФСД“ е „висше икономическо образование“, степен – магистър и
професионален опит над 5 години. Следователно по длъжностна характеристика Ж.Г.
– П. се явява съставител на финансовите отчети на „Водоснабдяване и
канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен, за които
са задължителни изискванията, посочени в чл. 18 от Закона за счетоводството.
Също така обаче е безспорно
установено и, че жалбоподателката Ж.Г. – П. отговаря
и на изискванията на чл. 18, т. 1, б. „б“ от Закона за счетоводството.
За да удостовери
завършено висше образование жалбоподателката е представила Диплома за висше
образование рег. № 21007/2005 г. на Великотърновски университет „Св. Св. Кирил
и Методий“, която удостоверява завършено от жалбоподателката висше икономическо
образование по специалност „финанси“, образователна степен „магистър“. Видно от
публично оповестената в сайта на Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и
Методий“ информация, свързана с обучение на кадрите, Стопанския факултет към
университета обучава кадри за придобиване на образователна квалификационна
степен /ОКС/ „магистър“ в специалностите „Счетоводство и контрол“ и „Финанси“.
Т. е. специалността „Финанси“, притежавана от жалбоподателката Ж.Г. – П. е
различна от специалността „Счетоводство и контрол“, която попада към
икономическо образование по счетоводство
/чл. 18, т. 1, б. „а“ от ЗСч/, в която счетоводството е основно и се изучават
различни счетоводни дисциплини, а не една обща дисциплина, както в
специалността „Финанси“. Ето защо, специалността „Финанси“ попада в чл. 18, т.
1, б. „б“ от ЗСч, съгласно която лицата, притежаващи друго висше икономическо
образование следва да имат професионален стаж 5 години в областта на
счетоводството, външния и вътрешния одит и
финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство
и контрол. В подкрепа на тезата си за притежавано от
нея висше икономическо образование жалбоподателката е представила
Свидетелство за завършено магистърско
обучение в Икономическия институт към БАН, специалност „Финанси“, което обаче
правилно административнонаказващия орган е приел, че не удостоверява
придобиването на друго висше образование или друга специалност от
горепосочената.
От представените по
делото заверени копия на 2 бр. трудови книжки става ясно, че жалбоподателката
притежава общ трудов стаж в размер на 21 /двадесет и една/ години, 0 /нула/
месеца и 1 /един/ ден, като една част от трудовата дейност е счетоводна. С
оглед установяване и доказване на нужния стаж по чл. 18, т. 1, б. „б“ от ЗСч по
делото са приложени длъжностните характеристики за длъжностите „ръководител
офис“ и „управител“ в „Юробанк и Еф Джи България“ АД гр. Шумен; за длъжностите
„касиер“, „финансист“ и „експерт финансово-стопански анализи“ в „Алкомет“ АД
гр. Шумен и за длъжността „директор на
Бизнес център“ в „Алианц Банк България“ АД гр. Шумен. От посочените длъжностни
характеристики и заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза в областта на счетоводството и банковото дело става ясно, че при заемане на изброените длъжности
жалбоподателката Ж.Г. – П. е изпълнявала задължения в областите по чл.
18, ал. 1, б. „б“ от ЗСч, както следва:
-
стаж в размер на 9 месеца като „касиер“ в „Алкомет“ АД гр. Шумен през периода от
26.09.2003 г. до 26.06.2003 г., за осъществяваното от нея осчетоводяване
на първичните документи по синтетични и аналитични сметки, съобразно
индивидуалния сметкоплан;
-
стаж в размер на 2 години, 3 месеца и 19 дни като
специалист „Финанси“ в „Алкомет“
АД гр. Шумен през периода от 29.06.2004 г. до 01.11.2006 г., с оглед
осъществяваното от нея завеждане на
фактури за износ, дебитни и кредитни ноти и разчети по тях, както и изготвяне
на периодични отчети за дейността на финансово - икономическите резултати на
предприятието;
-
стаж в размер на 1 година, 4 месеца и 23 дни като експерт
„Финансово-стопански анализи“ в „Алкомет“
АД гр. Шумен през периода от 01.11.2006 г. до 24.03.2008 г., с оглед
осъществяваното от нея завеждане на
фактури за износ, дебитни и кредитни ноти и разчети по тях, както и изготвяне
на периодични отчети за дейността на финансово - икономическите резултати на
предприятието;
-
стаж в размер на 2 месеца и 8 дни като „ръководител офис“ в „Юробанк и Еф Джи България“ АД гр. Шумен и
стаж в размер на 3 години, 2 месеца и 8 дни като „управител“ в „Юробанк и Еф Джи България“ АД гр. Шумен през
периода от 24.03.2008 г. до 21.05.2012 г., с оглед упражняваният от нея контрол за предотвратяване на нарушения и злоупотреби с
пари и материални ценности, в клона и прилежащите му офиси, организирането и
провеждането на внезапни проверки на оперативните каси и главната каса, както и
полагане на втори подпис върху следните банкови документи: „нареждане на
кредитен превод“, „нареждане за превод към бюджета“, „нареждане разписка“,
„вносна бележка“ и „касов превод“;
-
стаж в размер на 4 години, 11 месеца и 11 дни като
директор на Бизнес център на „Алианц Банк България“ АД гр.
Шумен през периода от 16.07.2012 г. до 27.06.2017 г., с оглед
осъществяваното от нея полагане на втори
подпис върху следните банкови документи: „нареждане на кредитен превод“,
„нареждане за превод към бюджета“, „нареждане разписка“, „вносна бележка“ и
„касов превод“.
Т. е. това в
своето съчетание и съвкупност удостоверява,
че придобития от лицето стаж по смисъла на разпоредбата на чл. 18, т. 1, б. „б“
от ЗСч е в общ размер на 12 години, 7 месеца и 9 дни. Още повече от приложените по делото длъжности
характеристики, отнасящи се до работата ѝ в „Алкомет“ АД, „Юробанк и Еф
Джи България“ АД и „Алианц Банк България“ АД е видно, че има изискване
жалбоподателката Ж.Г. - П. да познава Закона за счетоводството. От изготвеният
от Национална агенция за приходите и приложен по делото Протокол
№ П – 29002918197145/07.12.2018 г. става ясно, че при извършената във „Водоснабдяване и
канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен
проверка във връзка с прилагането на ЗСч не са установени нарушения на същия, а
в т. 4 от цитирания протокол е посочено, че Ж.П., в
качеството ѝ на главен счетоводител е подписала годишния финансов отчет
/ГФО/ за 2017 г. на посоченото дружество и е с трудов стаж като икономист –
финансист над 13 години, от което заключили, че няма нарушение на разпоредбата
на чл. 18 от ЗСч. А от заеманите от жалбоподателката Ж.Г. – П.
предходни длъжности е придобит стаж в други области, които не са свързани с
посочените в специалния закон.
Следователно от изложеното е видно, че както към момента
на назначаването ѝ във „Водоснабдяване и канализация –
Шумен“ ООД гр. Шумен, така и към
момента на изготвяне на отчета на дружеството за шестмесечието на 2019 г., жалбоподателката Ж.Г. – П. е
притежавала изискващия се стаж по чл. 18,
т. 1, б. „б“ от ЗСч.
Освен това, от
материалите по делото става ясно, че жалбоподателката Ж.Г. – П.
за периода от назначаването ѝ на длъжността „ръководител направление ФСД“ във „Водоснабдяване и канализация –
Шумен“ ООД гр. Шумен, считано от
18.09.2017 г. до края на проверявания от финансовата инспекция срок /30.09.2019
г./, жалбоподателката е съставила и подписвала годишните и междинните финансови
отчети на дружеството, тъй като е отговаряла на изискванията за съставител на
финансови отчети съгласно изискванията на чл. 18, т. 1, б. „б“ от ЗСч.
В настоящият случай от
материалите по делото категорично се установява, че към датата на извършване на
нарушението - към датата на съставянето на отчета,
жалбоподателката Ж.Г. – П. е притежавала общ счетоводен стаж от 14
години, 5 месеца и 13 дни, който представлява сбор от стажа към датата на
назначаването ѝ /12 години, 7 месеца и 9 дни/ и натрупания във „Водоснабдяване и
канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен стаж в
размер на 1 година, 10 месеца и 4 дни.
А с оглед на изложеното, се налага категоричния извод, че
жалбоподателката, в качеството си на „ръководител направление ФСД“ във „Водоснабдяване и канализация –
Шумен“ ООД гр. Шумен не е нарушила виновно
разпоредбата на чл. 18, т. 2, б. „б“ от Закона за счетоводството, за което неправилно и незаконосъобразно е санкционирана с
обжалваното наказателно постановление.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а жалбата
като основателна следва да бъде уважена.
По отношение направените в съдебно
заседание разноски за назначената експертиза в областта на
счетоводството и банковото дело, съдът отчете задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/1985 г. на ОСНК, според което при
отменяване на наказателното постановление разноските остават за сметка на
държавата, защото жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал
причина да се направят разноски.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г., като съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуалния представител на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София /въззиваемата страна/ е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно, но с оглед крайния изход на делото /наказателното постановление подлежи на отмяна/ искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК. И като съобрази, че в случая по делото са налице доказателства за направени от въззивника /жалбоподателката/ разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 360 лв. с ДДС, която сума е равна на определения минимален размер на адвокатското възнаграждение за този вид работа, определен съобразно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 07.09.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г./, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от цитираната наредба, в редакцията към момента на сключване на договора за правна помощ /15.01.2021 г./, съдът счете, че направеното от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна искане за определяне на разноски в по-нисък размер се явява неоснователно, а на въззивника следва да бъдат присъди разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер – 360 лв., като посочената по-горе сума следва да бъде заплатена на въззивника от Агенция за държавна финансова инспекция гр. София.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11 – 01 - 262/10.12.2020 г. на
Директора на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София, с което на Ж.С.Г.
– П., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 71, ал. 1, изр. първо от Закона за
счетоводството /ЗСч/, във вр. чл. 78, ал. 2 от ЗСч за административно нарушение
по чл. 18, ал. 1, б. „б“ от ЗСч, като
неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция гр. София да заплати на Ж.С.Г. – П., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** сумата в размер на 360 /триста и шестдесет/ лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: