№ 1392
гр. Бургас, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Петкова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100501183 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Вип Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК-
*********, представлявано от управителя Сотирка Трифонова, заявена чрез
процесуалния представител по пълномощие и съдебен адресат адв. Мариана
Трифонова от БАК с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Сливница № 2А, ет.3
против Решение № 1103/27.05.2022г. по гр.д. № 6906/2021г. по описа на РС-Бургас.
С обжалваното решение са отхвърлени искове на въззивника, както следва:
- за осъждане на „СЪНИ ХИЛ 2“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „Вип
Мениджмънт“ ЕООД сумата от 6842,10лв. представляваща извършени разходи за
поддръжка и управление на комплекс „Съни Хил“ в ж.к. Меден рудник, гр. Бургас, за
периода от месец октомври 2018г. до месец март 2019г. вкл., както и сумата от 87,26
лева /осемдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща общ размер
на мораторните лихви върху всяко едно от неизплатените задължения, считано от
11.11.2018г. до 30.04.2019г., като погасени чрез съдебно прихващане със задължението
на „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ООД за възстановяване на суми, платени съгласно чл. 14,
ал. 6 от договор от 09.09.2008г. за управление и поддръжка на жилищен комплекс
„Съни хил“ и подлежащи на възстановяване при условията на чл. 14, ал. 7 от договора
- дължимите от ищеца 13 месечни вноски за периода от месец декември 2018г. до
месец декември 2019г. от по 665 евро без ДДС всяка или общо 20 289,75 лева с ДДС,
като претенцията за сборна мораторна лихва за горницата над 87,26лв. до
претендираните 1740,93лв., считано от настъпване на падежа на всяка фактура до
1
30.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване
на исковата молба - 01. 10.2021г. до окончателното изплащане на задължението е
отхвърлена като неоснователна;
- за осъждане на „СЪНИ ХИЛ 2“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „Вип
Мениджмънт“ ЕООД сумата от 1080лв., представляваща обезщетение за лишаване от
право на ползване поради неправомерно задържан инвентар: сенокосачка /бензин/
голяма, сенокосачка малка ел., резачка бензин, листо събирач, тример бензин, тример
ел., храсторез, винтоверт, водоструйка, стълби черни малки -2бр., алуминиева стълба
голяма, помпа отводнителна, прахосмукачка, количка стр. материали, гръбна
пръскачка, удължител /разклонител/ - 2 бр., мотика, лопата сняг - 5бр., права лопата,
крива лопата - 3 бр., кирка, гребло, ръчна ножица за храсти, лозарски ножици, столове
- 3бр., климатик, стелаж, бюро, печки /духалки/ - 2 бр., в размер на 120 лева месечно за
периода от 01.04.2019г. до 31.12.2019г. вкл., като погасени чрез съдебно прихващане
със задължението на „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ООД за възстановяване на суми, платени
съгласно чл. 14, ал. 6 от договор от 09.09.2008г. за управление и поддръжка на
жилищен комплекс „Съни хил“ и подлежащи на възстановяване при условията на чл.
14, ал. 7 от договора - дължимите от ищеца 13 месечни вноски за периода от месец
декември 2018 г. до месец декември 2019г. от по 665 евро без ДДС всяка или общо
20289,75 лева с ДДС, като претенцията за обезщетение горницата над 1080лв. до
претендираните 9000лв., ведно с мораторна лихва в размер на 1908,62 лева, за
периода от 30.04.2019г. до 30.09.2021г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 01.10.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, е отхвърлена като неоснователна, като на въззивника са
възложени сторените от ответната страна съдебни разноски.
Решението се обжалва като неправилно. Сочи се, че съдът неправилно и в
нарушение на посоченото в ТР № 2/18.03.2022г. по т.д.№ 2/2020г. на ОСГТК на ВКС е
уважил направеното от ответника възражение за прихващане, тъй като то изисква
насрещните вземания да са установени по безспорен начин, а в конкретния случай
липсва „безспорност“, тъй като „не е налице проведено доказване с влязло в сила
решение за признато от съда вземане.“ Твърди, че последното не е налице, тъй като по
делото липсва насрещна искова молба от ответника, с която да е предявено насрещното
вземане и неговото съществуване да е установено и признато от съда. Счита, че в
обжалваното решение липсват мотиви защо съдът приема, че е налице основание да
бъде уважено възражението на ответника за прихващане и не е изследван въпроса
налице ли е признато от съда насрещно вземане. Навежда, че е сторено своеременно
възражение за настъпила погасителна давност на процесното насрещно вземане, тъй
като началото на срока за погасяването му е последното извършено от ответното
дружество плащане през месец март 2013г., поради което не са налице предпоставките
за прихващането му по см.на чл.103, ал.2 ЗЗД, тъй като погасителната давност е
настъпила през месец март 2018г.. Твърди, че по делото са събрани доказателства
установяващи възникнало валидно изискуемо вземане на въззивника ищец от
въззиваемия ответник, по което от страна на последния не се установява изпълнение,
както и по отношение предявената претенция за обезщетение по чл.59 ЗЗД като за това
твърдение е изложено обобщено виждане на въззивника по отношение събрания
2
доказателстен материал в първоинстанционното производство.
Моли, решението да бъде отменено и постановено ново, с което предявените
претенции да бъдат уважени в пълен размер, като се претендират сторените разноски в
двете съдебни инстанции. Не се сочат доказателства. Не са сторени доказателствени
искания.
В законния срок от връчване на въззивната жалба от въззиваемото „Съни Хил
2“ ЕАД с ЕИК-********* е депозиран писмен отговор чрез пълномощника адв. Диана
Илиева от АК-Пловдив, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Посочва се, че съгласно процесуалния закон и цитираното от въззивника ТР №
2/18.03.2022г. по т.д.№ 2/2020г. на ОСГТК на ВКС ответникът разполага както с
възможност да предяви с насрещен иск, така и да заяви с възражение за прихващане
свое насрещно вземане, като втората възможност е именно в случаите, когато няма
влязмо в законна сила съдебно решение относно претендираната сума. Твърди, че са
налице всички условия за прихващане на двете насрещни валидни, изискуеми и
ликвидни задължения, като това на въззиваемия ответник е доказано по бедспорен
начин, не е погасено по давност. В тази връзка е направено подробно изложение на
поетите от страните задължения по сключения по между им договор от 09.09.2008г.,
тяхното поетапно изпълнение, извършените плащания, прекратяването на договора,
сторените писмени изявления/от 27.06.2019г. от въззиваемия/ за прихващане. Сочи, че
за настъпване на последното не е необходимо съгласието на насрещната страна, стига
предпоставките на закона да са налице. Допълва и че съгласие е уговорено между
страните по силата на чл.14, ал.7 от подписания по между им договор от 09.09.2008г.,
поради което последнващото изявление на ищеца, че не е съгласен с прихващането не
може да повлияе на ефекта на извършеното такова. Изразява несъгласие с твърдението,
че вземането на въззиваемия е погасено по давност, поради което прихващане с него е
невъзможно, като посочва, че задължението на ищеца е станало изискуемо считано от
месец май 2017г., а не както насрещната страна сочи във въззивната жалба от месец
май 2013г., тъй като страните са договорили сумите да бъдат възстановявани от
въззивника на инвеститора след въвеждането в експлоатация на блок 5 от комплекса.
Счита за напълно неоснователна претенцията по чл.59 ЗЗД за обезщетение за
неправомерно задържан инвентар както поради недоказаност на твърденията за
задържане на инвентар, така и по размер. Също е изложен анализ на доказателствата
по делото, с които се подкрепят решаващите изводи по фактите и по правото,
изложени в обжалвания съдебен акт. Моли, решението в обжалваната му част да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Не сочи доказателства. Не са направени
доказателствени искания.
По делото е постъпила и въззивна жалба от „Съни Хил 2“ ЕАД с ЕИК-
*********, заявена чрез адв. Д. Илиева от ПАК против Решение № 1103/27.05.2022г.
по гр.д. № 6906/2021г. по описа на РС-Бургас в частта, с която е отхвърлен като
погасен чрез съдебно прихващане искът на „Вип Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК-
********* за заплащане на сумата от 1080лв., представляваща обезщетение за
лишаване от право на ползване поради неправомерно задържан инвентар. Решението
се обжалва в посочената част като неправилно, като се моли за отмяна и постановяване
на ново, с което претенцията в тази й част да бъде отхвърлена поради неоснователност.
Твърди, че претенцията е изцяло недоказана, доколкото не е било безспорно
установено съобразно разпределената доказателствената тежест, че изобщо е било
налице задържане на посочените от ищеца вещи от страна на ответника, нито че тези
вещи са били собственост на ищеца. Тъй като предмет на претенцията са движими
вещи същите не са били индивидуализинари по начин, че да бъде установено, че
именно конкретно посочените от ищеца вещи се намират у лице, което няма право на
това. Посочва, че събраните по делото гласни доказателства са установили само какво
3
оборудване е използвано и къде е било съхранявано, като не е установено, че вещите
предмет на исковата претенция да са задържани от ответника и кога е станало това. На
следващо место се посочва, че съгласно типовите договори собственици на обекти в
комплекса са заплащали по 0,16лв. на дружеството извършващо поддръжка и
управление на комплекса, като част от средствата са отделяни за консумативи,
материали и средства, инструменти, боя, крушки и др., които обаче не стават
собственост на поддържащата фирма/ищеца/, а са собственост на собствениците на
комплекса. Позовава се и на чл.19, ал.2 от сключения между страните договор,
съгласно който при прекратяване на договора цялото оборудване в комплекса,
свързано с изпълнение на договора остава собственост на възложителя, като изразява
несъгласие с тълкуването на съда, че тази клауза касае само оборудването за
видеонаблюдение. Допълва, че в тази връзка съдът не е обсъдил възражението на
ответника за упражнено право на задържане, като развива тази си теза и в жалбата при
условие, че се приеме, че насрещната страна е провела успешно доказване на правото
си на собственост върху процесните движими вещи. Счита, че по делото не е
проведено глвно и пълно доказване от насрещната страна на претенцията по чл.59 ЗЗД,
че с решението неправилно е приложена нормата на чл.162 ГПК, като излага своите
подробни съображения и в тази насока.
Моли, за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с
което претенциите по чл.59 ЗЗД и акцесорните му такива за мораторна и законна лихва
да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. Не са сторени доказаелствени
искания.
По тази жалба в законния срок е постъпил е писмен отговор от „Вип
Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК-*********, заявен чрез процесуалния представител по
пълномощие и съдебен адресат адв. М. Трифонова от БАК, с който жалбата се оспорва
като неоснователна. Твърди се, че претенцията по чл.59 ЗЗД/както и акцесорните й
такива/ е доказана изцяло по основание и размер, а не само в уважената й част, за което
е подадена съответната въззивна жалба против съдебното решение. За това твърдение
се позовава на събрани в първоинстанционното производство гласни и писмени
доказателства-касови бележки и фактури за закупуване на движимите вещи от ищеца,
които след прекратяване на сключения между страните договор, са неправомерно
задържани от служител на ответното дружество. В тази връзка е сторено изложение и
анализ на посочните писмени и гласни доказателства в отговора.
Моли, да бъде оставено в сила частично първоинстанционното решение като
правилно по отношение установеното, че предявеният иск за обезщетение за
неправиморно задържан инвентар е основателен, като по отношение неговия размер,
който се счита за неправилно определен от съда е депозирана въззивна жалба за
уважаване в предявения с исковата молба размер.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК, всяка една е подадена от
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалването, против подлежащи на
обжалване съдебни актове, поради което са допустими за разглеждане.
Районният съд е разгледал искове с правно основание по чл.79, ал.1 ЗЗД,
чл.86, ал.1 ЗЗД и по чл.59 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и
допустимостта на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 ГПК не
установи съществуването на пороци, водещи до нищожност или недопустимост.
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да
4
е нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това, изрично
установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК. В този смисъл БРС
правилно е установил относимите факти относно отношенията между страните във
връзка със сключения на 09.09.2008г. договор за управление и поддръжка на жилищен
комплекс „Съни хил“, находящ се в гр. Бургас, включващ 14 жилищни блока,
изграждани на етапи между ищеца като изпълнител и „Съни хил“ ЕАД като
възложител, в правата и задълженията на който е встъпило ответното дружество по
силата на споразумение от 01.08.2014г., както и че считано от 01.04.2019г. договорът е
бил прекратен. По силата на постигнатите договорености между страните ищецът е
приел срещу възнаграждение да извършва дейностите по цялостната поддръжка на
общите части на целия комплекс и във всеки блок поотделно, включващи поддържане
на чистотата и извозване на сметта, поддържане на зелените площи, 24-часова
физическа охрана и пропускателен режим, да осигури нормално функциониране на
комуналните услуги, поддръжка на асансьорите, инсталациите, да осигурява персонал
на 24-часово разположение за поддръжка и поправка на счупени уреди, общи части-
ел.крушки, ел.ключове и да оказва съдействие на собствениците на самостоятелни
обекти. Договорено е изпълнението да започне от датата на издаване на разрешение, за
ползване на който и да е блок от комплекса. Възнаграждението на изпълнителя
съгласно чл.14, ал.1 и 4 от договора е определено в размер на 23 евро с ДДС от
собствениците на всеки апартамент, считано от въвеждането му в експлоатация,
дължимо до десето число на месеца, следващ месеца, за който се дължи, като
възложителят следва да заплаща сумите за всеки обект, негова собственост до
продажбата му, като е опроделено разходите за комунални услуги да се разпределят
между собствениците пропорционално на площите на притежаваните от тях обекти.
Съдът е съобразил и че в чл. 14, ал. 6 от договора е договорено /освен
възнаграждението по чл.14, ал.1/, и че за периода от издаване на акт 15, за който и да е
от блоковете до издаването на разрешение за ползване на първия от блоковете в етап 2,
възложителят длъжи заплащане на изпълнителя допълнително сумата от 665 евро без
ДДС на месец, като съобразно чл.14, ал.7 от договора страните са предвидили, че след
въвеждането в експлоатация на етап 2 от комплекса получените от изпълнителя суми
на основание чл. 14, ал. 6 ще бъдат възстановени на възложителя на месечни вноски от
по 665 евро без ДДС, респективно ще бъдат приспадани от дължими от възложителя на
изпълнителя суми.
Подробно и мотивирано са изследване вземанията на страните, установени с
представените писмени доказателства и приетите основно и допълнително заключения
по извършената съдебно-иконочическа експертиза, установяващи претендираното
вземане от ищцовото дружество за извършените деуности по договора. По-конкретно
по отношение вземането на ищеца е съобразено в обжалваното решение, че
съставените 6 броя двустранни протоколи за предоставени услуги за обект „Жилищен
комплекс Съни Хил“ – Бургас са подписани от страните, за месеците от октомври
2018г. до март 2019г. включително, на обща стойност 6842,10 лева, за които ищецът е
5
издал съответно 6 броя фактури са подписани от двете страни, поради което парвилно
е прието, че ответното дружество е приело и одобрило извършените дейностии
посочените разходи за тях. При извършената проверка експертизата е установила, че
сумите са отразени в счетоводствата на двете дружества, като ответното дружство е
осчетоводило на 26.06.2019г. сумата от 6842,10лв. като прихващане във връзка с
изпратено писмо до ищцовото дружество от 25.06.2019г., с което е прихванато
задължение на „Съни хил 2“ ЕАД към „Вип мениджмънт“ ЕООД за поддръжка на
общите части на комплекса в размер на 6842,10 лева с ДДС с част от задължението на
ищеца към ответника в размер на 66510 лева без ДДС. Настоящият съдебен състав
споделя извода, че изпратеното от ответното дружество до ищеца уведомление за
прихващане и последвалото го осчетодовядане на прозесната сума като прихваната
представлява именно потвърждение и признание от страна на ответника за
съществуването на вземането на ищеца по договора за поддръжка в размер на
6842,10лв., поради което тази претенция, правилно е прието за доказана по своето
основание и размер. Така по отношение насрещното вземане на ответното дружество
към ищцовото мотивирано е прието, че са събрани по делото безспорни доказателства
за наличието на непогасено задължение на ищцовото дружество предвидени в чл.14,
ал.7 от процесния договор, установяващ задължение на изпълнителя след въвеждане в
експлоатация на всеки от блоковете да възстанови на възложителя получените
допълнително суми по чл.14, ал.6 от договора. В тази връзка правилно е прието, че с
представените по делото 62 броя двустранно подписани от страните протоколи за
периода от м. октомври 2008г. до м. ноември 2013г. и съставените въз основа на тях
фактури с обща стойност от 66510 лева без ДДС се установява, че ищецът е получил
под формата на безлихвен кредит по силата на чл.14, ал.6 от договора от възложителя
средства с посочената по-горе обща стойност и по силата на чл.14, ал.7 от договора
дължи тяхното връщане на месечни вноски от по 665 евро без ДДС, считано от
въвеждане в експлоатация на блоковете от етап 2, за който е установено, че включва
блокове 5 и 6 и е приключил на 26.04.2017г. поради по-късното въвеждане в
експлоатация на блок 5. При това положение правилно е прието, че възражението на
ищеца за настъпила погасителна давност е неоснователно, т.к. при съобразяване
разпоредбата на чл.72 ЗЗД за периода от 31.05.2017 г. до отправяне на изявлението за
прихващане на 26.06.2019г. с телепоща дължимите от ищцовото дружество по чл.14,
ал.7 от договора суми не са погасени по давност. Тук следва да се допълни и че,
вземането на ответното дружество макар и определено на месечни вноски е единно и
произтича от задължение по един договор.
Съдът е бил сезиран от ответната страна при установяване на доказаност по
основание и размер на претенцията на ищеца да се занимае с отправено искане за
съдебно прихващане до размера на по-малкото задължение. При съобразяване на
изложението по т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. по т. д. № 2/2020 г.,
ОСГТК на ВКС и поради установената липса на безспорност на вземането, правило е
6
преценено, че изявлението отправено от ответното дуржество с телепоща № 29 от
26.06.2019г., получено на 27.06.2019г. уведомление за извънсъдебно прихващане не е
породило своя погасителен ефект. По-конкретно било е оспорено от насрещната страна
както извънсъдебно, така и с исковата молба и не е било установено свлезли в сила
решение или заповед за изпълнение. Поради това съдът е пристъпил към разглеждане
на искането за съдебно прихващане на вземането на ищеца със задължението му към
ответника за възстановяване на суми, платени съгласно чл. 14, ал. 6 от Договора за
управление и поддръжка и подлежащи на възстановяване от дружеството при
условията на чл. 14, ал. 7 от Договора, а именно дължимите от ищеца 13 месечни
вноски за периода от месец декември 2018 г. до месец декември 2019 г. от по 665 евро
без ДДС всяка, равняващи се на 1560,75 лева с ДДС, или общо 20 289,75 лева с ДДС,
до размера на по-малкото задължение.
Неоснователно е и възражението във въззивната жалба на „Вип
мениджмънт“ ЕООД за неправилно уважаване на искане от насрещната страна за
прихващане на вземанията, поради липса на безспорност и по-конкретно се твърди, че
„не е налице проведено доказване с влязло в сила решение за признато от съда
вземане“, по следните съображения:
Тук следва отново да се посочи, че така събраните по делото писмени
доказателства разгледани ведно със заключенията/основно и допълнително/ по
приетата СИЕ установяват съществуването на насрещни ликвидни задължения на
страните по делото, посочени по-горе по размери, основание. Нещо повече, в
описаните по-горе приети по делото доказателства-съставени двустранни протоколи,
подписани и подпечатани от двете страни по делото за приемане на извършени
дейности и тяхното остойностяване, двустранно подписани протоколи за задълженията
на ищеца по чл.14, ал.7 от процесния договор и уведомление от ответника за
извънсъдебно прихващане, правилно са възприети с оглед съдържанието си, че
представляват извършени в рамките на давностния срок за всяко от задълженията,
недвусмислени признания на всяка от страните за съществуващо определено по размер
нейно задължение към насрещната страна на посоченото в съответния документ
основание, поризтичащо от сложеното за разглеждане облигационно отношение. В
т.см. и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №100/ 20.06.2011г. по т.д. №
194/2010г. на II ТО на ВКС, което настоящият състав напълно възприема, е прието, че
за да е налице признание на вземането по см. на чл.116, б.”а” ЗЗД, същото трябва да е
направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов
представител и да се отнася до съществуването на самото задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е възможно
когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този
случай всяко едно от тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си. За това е необходимо това лице да направи
изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, в посочения смисъл, което да достигне до
другата страна в правоотношението. Законът обаче не обвързва момента, в който
прихващане поражда действие, с момента на извършването на изявлението по чл. 104,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД на прихващането
има обратно действие като двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на
7
по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. В конкретния
случай между страните да е породен настоящият спор и за двете задължения. Затова по
силата на чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД действието на прихващането е поставено под
условие, а именно спорът да бъде отнесен до съда и спорното вземане да бъде
установено със съдебно решение В този случай влизането в сила на съдебното
решение, с което се установява вземането има характера на сбъдването на
отлагателното условие, под което е направено прихващането и от този момент
изявлението за това ще породи действие. Това действие обаче ще има обратна сила,
което изрично е посочено в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която двете
насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в
който прихващането е могло да се извърши, т. е. прихващането винаги има обратно
действие, независимо от това дали се касае до прихващане с безспорно вземане или за
такова със спорно вземане, което е поставено под условие, съгласно разпоредбата на
чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. Така съдът е съобразил, видно от решаващите мотиви в
обжалваното решение, че не са налице всички изискуеми предпоставки за настъпване
погасяващият ефект на извънсъдебното прихващане. за да настъпят последиците от
прихващането вземането на прихващащия трябва да съществува както към момента, в
който то може да се извърши, така и към момента на извършването на
компенсаторното изявление, а когато последното е поставено под условие и към
момента на сбъдването на условието.
В настоящият случай при така предявеният иск, ответникът е направил
възражение за прихващане на претендираното от ищеца вземане със свое вземане към
ищеца, поради което съдът е разгледал това възражение и се е произнесъл по
отношение на него. С това възражение ответникът твърди, че искът е неоснователен,
тъй като вземането на ищеца, до размера на предявеното с възражението насрещно
вземане, е погасено чрез извършено прихващане. При това в ГПК, освен правилото на
чл. 298, ал. 4 от ГПК, не се съдържат специални правила по отношение на правото на
прихващане и упражняването му, поради което приложение намират тези, установени
с разпоредбите на чл. 103-чл. 105 от ЗЗД. От същите е видно, че решаващо за
прихващането е изявлението на една от страните по реда на чл. 104, ал. 1 изр. 1 от ЗЗД,
което е насочено към насрещната страна в правоотношението. С направеното в
исковото производство възражение за прихващане това изявление не се променя от
такова насочено към насрещната страна, в такова отправено до съда с искане
последния да извърши прихващане. Произнасянето на съда се свежда до това дали е
налице прихващане и до обявяване на последиците от същото. С оглед на това, съдът е
извършил подробна проверка за това дали са били налице предпоставките за
прихващане, осъществили ли са се те и към кой момент и като правилно и мотивирано
е намерил, че възражението е основателно е отхвърлил иска до размера на заявеното с
възражението вземане.
Доколкото по делото не са събрани доказателства за пазарния месечен наем
8
на процесните инструменти от ползването на които ищецът е бил лишен/към СИЕ е
поставен въпрос само досежно размера на дължимото обезщетение за забава/,то
неоснователно е възражението за доказаност по размер на претенцията по чл.59 ЗЗД в
претендирания размер от общо 9000лв. за периода от 01.04.2019г. до 31.12.2019г. за
лишаване на ищеца от право на ползване на движими вещи, служили му за поддръжка.
При това положение съдът прилагайки разпоредбата на чл.162 ГПК е определил
месечния наем, като е взел предвид събраните по делото гласни и писмени
доказателства-описи и касови бележкии фактури за част от инструментите.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба на „Съни хил 2“ ЕООД
за недоказаност по основание на исковата претенция по чл.59 ЗЗД, доколкото е налице
по делото прието като доказателство писмено изявление на ответника за прихващане, в
което е инкорпорирано и уведомление, че „Съни хил 2“ ЕООД задържа всички
движими вещи, нахоящи се в комплекса, които биха могли да бъдат собственост на
насрещната страна/л.97 по гр.д.№ 6906/21г. на БРС/. Движимите вещи са установени с
писмени и гласни доказателства по делото, както тяхното задържане от ответната
страна по делото с оглед неуредените финансови отношения между страните.
Правилно не са кредитирани като неотносими към предмета на спора възраженията за
сключени други договори с трети лица, още повече, че в случая не са предмет на
делото вложени в обектите боя, консумативи, крешки и др., а за претендираните
инструменти са налични документи за закупуването им от ищеца, нито пък се
установяват подобни клаузи/че закупените инструменти стават собственост на трети
лица/ в сложения за разглеждане договор между страните по делото. Неоснователно е и
позоваването на чл.19, ал.2 от договора, който гласи, че при прекратяване на договора
цялото оборудване ще остане при възложителя, като „изпълнителя няма право да го
отстранява.“ Граматическото тълкуване на текста навежда за трайно прикрепено
оборудване, което не следва да бъде отстранявано, но не и за движими вещи, както се
твърди от страна на възложителя, поради това настоящият състав намира, че изводът в
обжалваното решение, че в случая се касае до монтираната система за
видеонаблюдение за правилен.
Предвид изложеното подадените въззивни жалби са неоснователни, а
решението в обжалваните части е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна –ответник в
първоинстанционното производсдтво „Съни хил 2“ ЕООД има право на разноски.
Отправеното искане в тази насока е основателно предвид разпоредбите на чл.7, ал.2,
т.1 и т.2 от НМРАВ и представените по дето списък по чл.80 ГПК и доказателства за
извършването на такива в размер от 2760лв. с ДДС за заплащане на
адв.възнаграждение както следва 2400лв. за защита по подадената от насрещната
страна-ищец в първоинстанционното производство жалба и 360лв. за подадената от
въззивна жалба. Възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно с
оглед на това, че определените възнаграждения договорени, заплатени и претендирани
в о.с.з от 11.10.2022г. са в размер на минимума, предвиден в посочената по-горе
разпоредба на НМРАВ в редакцията й към 31.07.2020 г., действаща преди измененията
9
в ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г..
На основание чл. 280, ал.3, пр.2 ГПК, предвид цената на всеки от исковете,
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1103/27.05.2022г., постановено по гр.д. №
6906/2021г. по описа на РС-Бургас в обжалваните части.
ОСЪЖДА „Вип мениджмънт” ЕООД с ЕИК-********* да заплати на „Съни
хил 2“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от 2760лв. с ДДС представляващи сторените във
въззивното производство съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10