Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА А.
мл. с. ИВАН КИРИМОВ
при
участието на секретаря Стефка А., като разгледа докладваното от мл.съдия Иван
Киримов в. гр. д. № 10198 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба с вх. № 5112205/12.08.2020 г. на ответника А.А.А. чрез
назначения особен представител адв. Л.К. срещу решение № 142138 от 07.07.2020
г., постановено по гр.д. № 59856/2017 г. на СРС, I ГО, 169 състав, в частта, с която
А.А.А. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 502, 40 лв., представляваща
цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „*********за периода м.08.2014 г. – м.04.2015 г., ведно със
законната лихва от 30.08.2017 г. до окончателното погасяване, и сумата от 24,
35 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия.
В жалбата са изложени
съображения за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на
материалния и процесуалния закон и необоснованост. Посочено е, че по делото не
е установено с категоричност качеството потребител на ответницата. Излагат се
съображения, че с решението си първоинстанционният съд е осъдил единствено
ответницата, като не се е мотивирал защо не уважа иска по отношение на
останалите ответници – наследници на ДД.Ж.А.. Отправя се искане за отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени. Не са заявени доказателствени искания.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД и
третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението, в частта,
в която предявените искове са отхвърлени е влязло в сила, като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Производството пред пъровинстанционния съд е
образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу А.А.А. и наследниците на ДД.Ж.А.
за осъждането им да заплатят на ищеца сума в общ размер на 1954,56 лева, от
които 1440,90 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г., 407, 66 лева – законна лихва
за забава от 09.08.2013 г. до 27.06.2017 г., както и сума за дялово
разпределение в общ размер на 106,39 лева, от които 82,27 лева – главница и
24,12 лева – лихва, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска
до окончателното изплащане на сумите. Посочено е, че след като на ищеца бъде
издадено съответно удостоверение, същият ще уточни исковата си претенция по
отношение на отговорността.
С определение от 15.11.2017 г. производството по
делото е оставено без движение, като на ищеца са дадени указания да представи
по делото доказателства кои са наследниците на ДД.Ж.А.; да посочи каква част от
сумите се претендират от всеки отделен ответник; да формулира петитум, в който
да се посочи по отделно каква сума от кой ответник се претендира. Указано е, че при неизпълнение на указания
исковата молба ще бъде върната.
По делото е постъпило удостоверение за наследници изх.
№ РЛН18-УГ01-4901/19.03.2018 г., съгласно което ДД.Ж.А. е починал на 10.02.2015
г. и е оставил за наследници А.А.А. – съпруга, E.Д.И.– дъщеря, А.Д.А. - К. и Ж.Д.А.–
син.
С разпореждане от 04.05.2018 г. исковата молба на „Т.С.“
ЕАД е върната, тъй като не са били изпълнение указанията дадени с определение
от 15.11.2017 г..
По жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу горепосоченото
разпореждане е образвуна в.ч.гр.д. № 7980/2018 г. по описа на СГС, IVд въззивен състав. С определение № 16582/30.07.2018 г.
по посоченото дело първоинстанционното разпореждане е отменено, в частта, с
която е върната подадената от „Т.С.“ ЕАД искова молба срещу А.А.А. и е
потвърдено, в частта, с която е върната исковата молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД
срещу наследниците на ДД.Ж.А.. С определението са дадени конкретни указания на
СРС, същият да укаже на ищеца да уточни дали целия или само част от заявения
размер на сумите в петитума на исковата молба се претендира от А.А..
С разпореждане от 07.08.2018 г. първоинстанционният
съд е указал на „Т.С.“ ЕАД да уточни сумите, които претендира от А.А., като
съобразно това да формулира искането си към съда с петитума на исковата молба.
С молба на „Т.С.“ ЕАД от 28.08.2018 г., в изпълнение
на горепосочените указания, е посочено, че А.А. следва да бъде осъдена да
заплати сума в общ размер на 1221,84 лева, от които 900,56 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013
г. – 30.04.2015 г., 254, 79 лева – законна лихва за забава от 09.08.2013 г. до
27.06.2017 г., както и сума за дялово разпределение в общ размер на 66,49 лева,
от които 51,42 лева – главница от 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г. и 15,07 лева –
лихва за забава от 09.08.2013 г. до 27.06.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на иска до окончателно изплащане на сумите.
По
делото е представено писмо изх. № ОИ-30-49/19.05.2015 г. от Столична община,
Район „Люлин“, в което, в отговор на писмо П-2640/12.05.2015 г. на „Т.С.“ ЕАД
се сочи, че с договор за покупко-продажба от 23.11.1989 г, сключен въз основа
на Заповед № ДИ-03-745/89 г., от 02.11.2989 г., ап 88, находящ се в ж.к. „Люл*********е
продаден на ДД.Ж.А. и А.А.А.. Жилището не е общинска собственост.
Представен
е протокол от Общо събрание на етажните собственици от ж.к. „*********от
07.10.2002 г. и приложен списък на собствениците, съгласно който за апартамент
88 е посочен ДД.Ж.А., от който е положен подпис.
По
делото е изготвена и справка НБДН за А.А.А., съгласно която същата е
регистрирана с постоянен и настояща адрес: гр. София, ж.к. „*********вх. „Д“,
ет. *********При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Първоинстанционният
съд е сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ
/отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След
отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
При
така изложеното и след съвкупна оценка на събраните по делото доказателства
настоящата инстанция намира за правилен изводът на първоинстанционния съд, че А.А.
има качеството потребител на топлинна енергия, доколкото същата, заедно със
съпруга си е придобила процесния недвижим имот през 1989 г.. По делото не е
направено своевременно оспорване на качеството потребител на ответницата, като
е едва с въззивната жалба се заявява, че от представените доказателства не се
доказвало, че ответницата е собственик на процесния имот. Така изложеното
възражение е не само несвоевременно заявено, но и неоснователно, доколкото
качеството потребител на ответницата се установява не само от представеното
уведомително писмо от Столична община „Район Люлин“, но и от представения
протокол на Общо събрание на етажната собственост от 07.10.2002 г. и справка
НБДН за А.А..
Неоснователно е и възражението във въззивната жалба,
че с решението си първоинстанционният съд е осъдил единствено ответницата, като
не се е мотивирал защо не уважа иска по отношение на останалите ответници –
наследници на ДД.Ж.А.. Видно от гореизложеното исковата молба е върната по
отношение на наследниците на Д.А., като впоследствие е уточнен и размерът на
сумата, която се претендира от А.А.. Същевременно от мотивите на първоинстанционния
съд, които настоящата инстанция напълно споделя, се установя, че при определяне
на дължимите суми, същият е съобразил, че до 10.02.2015 г. /датата на смъртта
на Д.А./, ответницата е дължала солидарно със съпруга си претендираните суми, а
за периода от м.02.2015 г. до м.04.2015 г. съобразно собствената ѝ
½ и идеална част от процесния имот, както и ¼ идеална част от
наследствената ½ идеална част на починалия Д.А..
В останалата част доколкото във въззивната жалба не
са наведени конкретни доводи, настоящата инстанция на основание чл. 272 от ГПК,
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции
съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски.
Такива
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат на „Т.С.“ ЕАД, който е направил
своевременно искане в тази насока. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, дължими са и
разноски в размер на 300 лева внесени за особен представител на А.А.А..
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 142138 от 07.07.2020 г.,
постановено по гр.д. № 59856/2017 г. на СРС, I ГО, 169 състав, в частта, с която
А.А.А. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 502, 40 лв., представляваща
цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „*********за периода м.08.2014 г. – м.04.2015 г., ведно със
законната лихва от 30.08.2017 г. до окончателното погасяване, и сумата от 24,
35 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 400 лева, сторени пред настоящата
разноски за юрисконсултско възнаграждение и особен представител.
Решението, в частта,
в която предявените искове са отхвърлени е влязло в сила като необжалвано.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.