РЕШЕНИЕ
№ 1687
Гр. Пловдив, 05.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
Пловдив, І отделение, ХХV състав, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от председателя
административно дело № 1530 по описа за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.121 ал.1 т.1 и чл.124
от Закон за държавния служител (ЗДСл) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Д.В.Б., ЕГН **********,***
чрез процесуален представител адвокат К.,***, срещу Заповед № ОСОС-23 от
08.05.2019г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност
на храните /ИД на БАБХ/, с която на
основание чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл, чл.5 ал.1 т.2 и т.10 и ал.2 т.1 от
Устройствения правилник на БАБХ и утвърдено длъжностно разписание на ОДБХ
Пловдив, в сила от 07.05.2019г. е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя,
считано от датата на връчване на заповедта.
Жалбоподателят излага доводи, че няма
реално намаляване на работата, съответно на щатните бройки, а доколкото е
извършено такова, то е извършено само документално. Твърди, че служителите в
ОДБХ не са достатъчни, за да изпълняват в пълен обем контролните функции на
държавния орган. Според жалбоподателя, в случая се касае за лично отношение на
директора на ОДБХ Пловдив, като в тази връзка е посочено, че е уволнен за трети
пореден път поради съкращаване на щата. Изложени са доводи и за противоречие на
оспорената заповед с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването
са упражнени за заобикаляне на законовите последици от отмяната на
незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на
възстановяване на предишна длъжност. Според жалбоподателя заобикалянето на
закона с цел да не бъде изпълнено съдебно решение е основание за нищожност на
постановения административен акт. Моли за отмяна на заповедта. Претендира
разноски.
Ответникът - изпълнителния директор на Българска
агенция по безопасност на храните, чрез процесуалния
си представител юриск. С., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, и
моли същата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,като разгледа становищата и
възражениата на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
За допустимостта:
Видно от самата заповед,
същата е връчена на 08.05.2019г., а жалбата е подадена директно в
Административен съд Пловдив на 22.05.2019г., т.е. в предвидения от
закона срок, от лице с правен интерес от оспорването.
Ето защо жалбата е допустима.
По същество:
Със Заповед № ВР – 3 от
08.05.2018г. (лист 90), във връзка с Решение № 5461 от 25.04.2018г. по адм.
дело № 1052/2017г. по описа на ВАС, Д.В.Б. е възстановен на длъжност „главен
инспектор“ отдел „Контрол по храните“ при ОДБХ Пловдив, с ранг IV-младши, № по ред от КДА:
265, длъжностно ниво по КДА: 9, наименование на длъжностното ниво: експертно
ниво 5, код по НКПД: 2422 6043, считано от 08.05.2018г.
По делото са приложени: длъжностна характеристика
(лист 82-83); формуляр за оценка на изпълнението на длъжността (лист 64 и сл);
Заповед № РД 11-814 от 25.04.2019г. (лист 31)изпълнителния директор на БАБХ,
считано от 07.05.2019г. е изменил Заповед № РД 11-10/03.01.2019г., последно
изменена със Заповед № РД 11-659/29.03.2019г., като е посочено, че точка 16
става: „ОДБХ Пловдив – 109 бр.“, като е указал на директорите на ОДБХ да
представят в ЦУ на БАБХ длъжностни разписания, съгласно новата утвърдена
численост на ОДБХ за утвърждаване.
Видно от приложеното по
делото длъжностно разписание на ОДБХ Пловдив, в сила от 02.05.2019г., утвърдено
от изпълнителния директор на БАБХ в отдел „Контрол по храните“ са предвидени 46
щатни бройки за длъжността „главен инспектор“, като общия брой на служителите в
Областна дирекция-Пловдив е 113. По силата на утвърдено от изпълнителния
директор на БАБХ ново длъжностно разписание, в сила от 07.05.2019г., в ОДБХ
Пловдив, отдел „Контрол по храните“ са предвидени 44 щатни бройки за длъжността
„главен инспектор“, като общия брой на служителите в Областна дирекция Пловдив
е 109. По
делото е приложено и утвърдено поименно разписание в сила от 08.05.2019г., в
което жалбоподателя не е посочен.
С оспорената в настоящото производство
заповед изпълнителният директор на БАБХ е прекратил служебното правоотношение
на жалбоподателя, считано от 08.05.2018г., на основание чл. 106, ал.1, т.2 от
ЗДСл, чл.5
ал.1 т.2 и т.10 и ал.2 т.1 от Устройствения правилник на БАБХ и утвърдено
длъжностно разписание на ОДБХ Пловдив, в сила от 07.05.2019г. Като причина за
прекратяване на служебното правоотношение е посочено съкращаване на длъжността.
Заповедта е издадена от компетентния
съгласно чл. 108, ал.1 от ЗДСл
орган и по аргумент от чл.5 ал.1 т.10 от Устройствения правилник на БАБХ. Аактът
е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на
държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да
се изплатят на основание чл.106 ал. 4, чл.106 ал.2 и чл.61 ал.1 от ЗДСл. Заповедта е
надлежно връчена на жалбоподателя на датата на издаване – 08.05.2019г., видно
от нейното съдържание.
Относно самото съкращаване на щата,
същото е свързано с утвърждаването на ново длъжностно разписание, считано от 07.05.2019г.,
като щатните бройки за заеманата от жалбоподателя длъжност„главен инспектор“ в
отдел „Контрол по храните“ в ОДБХ Пловдив са намалени с 2 щатни бройки, като
общо са предвидени 44, а видно от длъжностно разписание на ОДБХ Пловдив, в сила
от 02.05.2019г., в отдел „Контрол по храните“ са предвидени 46 щатни бройки
за
длъжността „главен инспектор“. Запазен е броя и наименованието на отделите в
областната дирекция, като е намалена общата численост на служителите от 113 на
109.
На основание на изложеното съдът
приема,че правилно е приложен
материалния закон.
Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл
регламентира прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване
на длъжността. За да се приеме, че е изпълнено предвиденото в закона основание,
следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно
определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1
от Наредбата за
прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува
или, ако длъжността е запазена, то е намален броят на служителите, които
изпълняват тази длъжност.
Във всяка от двете хипотези е налице
реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал.
1, т. 2 от ЗДСл.
Тоест, намаляването на броя служители,изпълняващи една и съща длъжност, е една
от формите на "съкращаване на длъжността " по смисъла на чл. 106, ал.
1, т. 2 от ЗДСл
и е основание за прекратяване на служебното правоотношение.
Несъмнено се установи,че именно тази
хипотеза е налице.
Следователно, налице е действително
съкращаване на длъжността, която е заемал жалбоподателя.
Преценка на органа по назначаването
е дали да се намали обемът на дейността, изразяващо се в премахване на
предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. След като е налице такова
редуциране на общата численост на щатните бройки в съответния отдел, то следва
да се приеме, че е налице и съкращаване на длъжността като основание за
прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл.
Изцяло в кръга на притежаваната
компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и
реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на
дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите.
Въз основа
на предоставените му правомощия с разпоредбата на чл.2 ал.3 от ЗДСл, органът по
назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на
отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни
служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При
осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в
администрацията, административният орган действа в условията на оперативна
самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол.
Обективирането
на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание,
в сила от 07.05.2019г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на Б..
Релевантното
обстоятелство е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от
нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания,
утвърдени с длъжностна характеристика.
В конкретния случай, длъжността на жалбоподателя не е закрита
като функция и като нормативна позиция, но са намалени бройките, като численост
на персонала. Намаляването на броя на длъжностите в длъжностното разписание на
съответната структура - отдел е една от формите на реално съкращаване на
длъжността. В този случай фактът, че длъжността като система от
функции, задължения и изисквания, продължава да съществува, не води до извода, че
конкретната длъжност не е съкратена като единство от нормативно определена
позиция и система от функции,задължения и изисквания. Намаляването на общия
брой на служителите в определено структурно звено дава право на органа по
назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран от него служител,
като в случая е налице именно хипотезата на чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл. Този
въпрос се решава от съответния ръководител по целесъобразност, в условията на
неговата оперативна самостоятелност. Не подлежи на съдебен контрол въпросът
дали действително е целесъобразно съкращението. То е налице и е извършено по
законоустановения ред, от компетентен орган, при наличието на законово основание.
Следва да се отбележи, че в ЗДСл
не съществува норма, задължаваща извършването на подбор от органа по
назначаване. Преценката кой държавен служител да остане на работа се взема по
целесъобразност. Тази преценка кои служители да бъдат съкратени се осъществява
при условията на предоставена на органа по назначаването оперативна самостоятелност.
В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по
назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи
до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези
действия не подлежат на съдебен контрол. Свободна преценка е възможна и по
въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната /като система от функции,
задачи и задължения при реално съкращаване на длъжности , свързано с намаляване
на бройки длъжности от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на
общата численост.
Действително, при наличието на утвърдена
от самия орган процедура, която изрично да предвижда извършването на подбор,
такъв би следвало да бъде извършен и неизвършването му би било основание за
отмяна на оспорваната заповед. Такава
процедура за подбор при освобождаване на служители в БАБХ е съществувала и
същата е била уредена в Указания № 2367-Ю/21.04.2015г., които са представлявали
вътрешноведомствен акт, издаден съобразно нормативно определените правомощия на
изпълнителния директор на БАБХ, адресиран до всички областни дирекции на БАБХ,
но тези указания са отменени със Заповед № РД 11-532/21.03.2017г. на
изпълнителния директор на БАБХ. Следователно към момента на прекратяване на
служебното правоотношение на Б., няма утвърдена процедура за извършването на
подбор.
Ето защо крайният извод е, че оспорената заповед е съответна на
материалния закон. Жалбата е
неоснователна и ще следва да бъде оставена без уважение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
нищожност на оспорения административен акт, поради заобикалянето на закона с цел
да не бъде изпълнено съдебно решение. Видно от доказателствата по делото, след
влизане в сила на съдебно решение № 5461 от 25.04.2018г. по адм. дело №
10521/2017г. на ВАС, с което по отношение на жалбоподателя е отменен акта за
прекратяване на служебното му правоотношение, органът по назначаването е
изпълнил вменените му от влезлия в сила съдебен акт задължения за
възстановяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, като за това е
издаден изричен акт за възстановяване, а именно Заповед № ВР-3 от 08.05.2018г.
(на лист 90).
С оглед изхода на спора, на основание
чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК оспорващият следва да бъде осъден да заплати на
ответната страна направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200 лв., който е съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и с
фактическата и правна сложност на делото.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.172
ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.Б., ЕГН **********,*** срещу Заповед №
ОСОС-23 от 08.05.2019 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по
безопасност на храните, с която е
прекратено служебното му правоотношение на основание чл.106, ал.1,т.2 от
Закона за държавния служител.
ОСЪЖДА Д.В.Б., ЕГН **********,*** да заплати на Българска
агенция по безопасност на храните сумата
от 200 /двеста/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: