№ 44608
гр. София, 06.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110116821 по описа за 2023 година
Повод за произнасяне на съда е претенция в заявлението за заплащане на сумата
129,43 лева, възнаграждение по договор за поръчителство, 10,35 лева обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху него, и претендираните административни разноски.
Видно от твърденията на заявителя, на длъжника в заем от „Кредисимо“ ЕАД е
предоставена главница от 2500лева, чието плащане е разсрочено на вноски. Сочи се, че
кредитополучателят е сключил със заявителя договор за поръчителство,срещу
възнаграждение, чието плащане е разсрочено с плащането на месечните вноски.
За вземането, предмет на произнасяне на съда, не следва да се издава заповед, на
основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, в редакцията й след измененията на разпоредбата с ДВ
брой 100/2019г., в сила от 24.12.2019г.
Претенцията противоречи на чл.143,ал.1,т. 5 ЗЗП, в който случай по аргумент от
чл.411,ал.2,т.2 ГПК съдът не може да разпореди издаване на заповед за изпълнение, защото
претенцията противоречи на закона.
Съдът намира, че уговореното в договора за поръчителство , заобикаля закона, поради
което и разпоредбата, включваща задължение на потребителя да заплати възнаграждение по
него, е нищожна, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22,ал.1 ЗПК. Заобикалянето на
закона съставлява постигане на забранен от правото резултат с разрешени средства.
Заобикалянето на закона се изразява в обстоятелството, че длъжникът дължи
възнаграждението за поръчителя, независимо от плащанията / дължи ежемесечна сума, а не
го дължи единствено ако предсрочно погаси заетата сума, и тогава дължи частично
възнаграждение/. Следователно, възнаграждението по договора за поръчителство съставлява
„общ разход по кредита“ за потребителя. Същевременно, тъй като възнаграждението е
свързано с договора за кредит пряко, то съставлява „косвен разход“ по смисъла на чл.19,ал.1
ЗПК. От договора за кредит, обаче, е видно първо, че не е посочено какво включва 48,21 %
ГПР, както и дали това възнаграждение е включено. Легалната дефиниция на „годишен
процент на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в него следва да се включи и това
възнаграждение за гаранта, тъй като попада под хипотезата „възнаграждение от всякакъв
1
вид“ – в частност за обезпечение на изпълнението по договора за кредит. А заобикаляне на
закона е налице, защото, за да се избегне да се превиши ГПР, в размера, посочен в чл19,ал.4
ЗПК, е уговорено, че длъжникът ще дължи възнаграждението на поръчителя.
Като аритметично се сборува 48,21 % годишен процент на разходите и сумата
от144,12лева - възнаграждение по договора за поръчителство, е видно, че така полученият
общ годишен процент на разходите надвишава 6 пъти размера на законната лихва за забава.
Същата възлиза на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, + 10 процентни
пункта.
Следователно, на основание чл.19,ал.5 ЗПК, клаузата на договора за поръчителство, в
частта, предвиждаща възнаграждение за гаранта, е нищожна. От своя страна, разпоредбата,
предвиждаща размер на ГПР е нищожна, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.19,ал.2
ЗПК, защото неясно е какво се включва, според договора, в нея.
На основание чл.26,ал.4 ЗЗД, нищожността не влияе върху валидността на целия
договор.
Тук е моментът да се посочи, че съдът служебно следи за приложението на
императивни разпоредби, поради което и без нарочно възражение искът се отхвърля на това
основание, за посочената част, както и за лихвата за забава върху възнаграждението, която е
аксцесорна и следва главното задължение, защото се дължи за забава.
Отделно от това, видно от чл.4, ал.1 от договора за кредит, отпускането на сумата е
обвързано от обезпечение, включително сключване на договор за поръчителство, с одобрено
от кредитора лице.
Същото се отнася до претендираните административни разходи, които не са
предвидени в договора.
Поради изложеното, заявлението за нея следва да се отхвърли и над сумата 65,93
лева държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта му за заплащане на сумите: 129,43 лева,
възнаграждение по договор за поръчителство, 10,35 лева обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху него, и претендираните административни разноски 36,24 лева.
Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя
пред СГС
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2