М О
Т И В И
Районна
прокуратура гр. Бяла Слатина е повдигнала обвинение на М.Ц.Ч. *** за това, че на
29.03.2014г. след 02.00 часа в гр.Бяла Слатина, обл.Враца макар и непълнолетен,
като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си е причинил средна телесна повреда на М.П.К. ***, изразяваща се в
счупване на двата горни резци на ниво на венеца, което отговаря на медико -
биологичната квалификация – без които се затруднява дъвченето и говоренето, като
деянието е извършено по хулигански подбуди, изразяващи се в безпричинно
нанасяне на удари с ръка с поставен метален бокс, в областта на главата и
лицето на К. на публично място пред заведение
MG в
с.гр. на ул.”Захари Стоянов” №2, с което грубо е нарушен обществения ред и по
този начин е осъществил състава на престъплението визирано в чл.131, ал.1 т.12,
пр.1 вр. чл. 129, ал.2, пр.3, алт.2 вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК.
Участващите
в делото прокурори поддържат обвинението, така както е внесено с обвинителния
акт. Поддържат в пледоарията си по същество, че на подсъдимия следва да се
наложи наказание лишаване от свобода в минимално предвидения от закона размер
за това престъпление след редукцията му по чл.63, ал.1, т.3 от НК. Изразяват
становище, че съда следва да постанови присъдата си при прецизна преценка на
доказателствата, като според тях натежават обвинителните такива. Желаят с оглед
противоречивите показания на основните свидетели по делото съдът да кредитира,
тези дадени от тях в досъдебното производство пред съдия.
По делото няма конституиран граждански ищец, а
в това производство фигурата на частния обвинител е недопустима, поради което и
на пострадалото лице не бе дадена такава
възможност.
Подсъдимият
не се призна за виновен по повдигнатото обвинение, но даде обяснения по случая,
които се подкрепиха от събраните в съдебното производство доказателства. Лично
и чрез защитниците си адв.Г. и адв.Б.
пледира съда да постанови присъда, с която да бъде признат за невиновен в
деянието, за което Районна прокуратура Бяла Слатина му е повдигнала обвинение,
като се изложиха подробни съображения за това. Така според защитниците на
подсъдимия, последния следва да бъде оправдан, тъй като събраните по делото доказателства,
разколебават изцяло обвинителната теза.
По
делото са прочетени и приети назначените в досъдебната фаза съдебно-медицинска
експертиза на в.л. Ф.Т. и съдебно психиатрична психологична експертиза на
вещите лица д-р Д. и д-р С., чиито заключения се приеха от страните без
възражение.
По
делото са разпитани свидетелите М.П.К. - пострадал от престъплението, Л.И.М., Рослен С.К., К.М.К., Т.В.Т., Г.И.Х., П.Ц. Пееткова, Г.Й. Стоянов, Х.П.В., Ц.А.П., Т.Й. Ббацова, Х.К.А., В.В.П., И.Г.Д., Б.Н. Бборисов,
Д.Ц.П., Боян Илиев Тасков, М.К.Х., С.М.К., С.М.Д..
На основание чл. 283 от НПК са прочетени и приобщени към материалите по
делото всички писмени доказателства, имащи значение за разкриване на
обективната истина в процеса, намиращи се в досъдебното производство, а именно:
докладна записка –л.4, докладна записка л.7, докладна записка л.8, протокол за
разпознаване на лица и предмети л. 38-40, лист 42-44, лист 46-48, писмо от
СЦМП-Враца лист № 60, ИЗ № 302-лист 61-63 , протокол за доброволно предаване
лист№ 64, карта за предварителен медицински преглед лист № 65, рентгенова
снимка лист 66, постановление лист 81, справка за съдимост лист-84,
характеристика лист 85 и лист 87, у-ние за раждане лист 86, характеристична
справка лист 88.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, анализирани поотделно
и в своята съвкупност, намира, че
обвинението на РП Бяла Слатина не се доказа по безспорен начин.
Според внесения в съда от районна прокуратура Бяла
Слатина обвинителен акт М.Ц.Ч. е непълнолетен, живее в с.Галиче,
обл.Враца, ученик в десети клас на
СОУ „Х. Ботев" – с.Галиче и е неосъждан. В същото село живее и М.П.К.. На 28.03.2014г. около 22.30 -23.00 часа св.М.П.К.
отишъл заедно със своите приятели - св.Р.С.К. и св. К.М.К. в питейно заведението „MG", находящо се в гр. Бяла Слатина на ул."3ахари Стоянов"№2. Тримата седнали на маса в
центъра на заведението, на която бил св. Л.И.М.. Св.М.П.К., св.Р.С.К. и св.К.М.К. стоели в заведението
до към 02.00 - 03.00 часа на 29.03.2014 год. като всичко в заведението било спокойно, имало няколко маси
с хора, повечето от гр.Бяла Слатина.
Компанията от тримата решила да си ходи, тъй като станало късно. Св.М.П.К., св.Р.С.К. и св.К.М.К. излезли от заведението и отишли до
автомобила на св.К.М.К.. В този момент от заведението по тях излязъл обв. М.Ч., който се присъединил към компанията и започнали общ разговор. Св.К.М.К. влязъл в автомобила си и се опитал да го запали, а св.М.П.К.,
св.Р.С.К. и обв. Ч. разговаряли отвън. Подс. М.Ч., смеейки се, попитал св.М.П.К. какво е говорил за него, а св.
К. отвърнал, че не е говорил нищо против него. Подсъдимия
Ч., смеейки се отново,
попитал св.К., какво е говорил за него, но без да дочака отговор Ч. нанесъл безпричинно удар с
метален бокс в областта на устата на св.М.П.К.. В следствие на удара св.М.П.К. почувствал липсата на два горни
зъба - резци, които били счупени до нивото на венеца. След това подсъдимия успял да нанесе още
два удара един в главата под лявата вежда и един удар отзад по главата на св.М.П.К., преди свидетелите К.М.К.,
който излязъл от автомобила си и Р.С.К. да успеят да го спрат. Св.Р.С.К. и св.К.М.К. хванали за ръцете подсъдимия, за да не продължава да бие св.М.П.К.. Подс. Ч.
продължил да сипе заплахи по адрес на св.К., да псува и да крещи, което станало причина от
заведението да излязат и други хора. Подс. Ч. викал: „Вие какво си мислите, че съм малък? Вие
знаете ли с кого си имате работа?", „Радвайте се, че това момче е тук",
сочейки св. К.М.К.: „Благодарете му на него, иначе щях да ви избия". От
заведението излязъл и св.Л.И.М., на чиято маса била компанията на тримата -
свидетелите К., К. и К.. От насъбралите се хора и лично от пострадалия св.М.К.,
св.М. разбрал, че подс.Ч. е нанесъл побой с метален
бокс в областта на лицето на св.К..
След като обстановката се успокоила св.М.П.К. бил откаран в Спешния
център към МБАЛ - гр.Бяла Слатина от неговите приятели - свидетелите Р.С.К., К.М.К.
и Л.И.М., а в последствие посетил и стоматолог в гр.Кнежа, обл.Плевен. Подс. М.Ч. се оттеглил от местопроизшествието.
На място били извикани служители на РУП-Бяла Слатина, които не открили
никого от участниците в инцидента пред заведението. От
разпитаните посетители в заведението разбрали, че св. М.П.К. заминал за
Спешния център към МБАЛ - Бяла Слатина. Служителите на РУП-Бяла Слатина
- св. Т.В.Т., св.Г.И.Х. и св. И.Г.Д. отишли в Спешния център към МБАЛ -
Бяла Слатина, където на място били св. К.М.К. и св.Л.И.М.. От тях и
от св. М.П.К. разбрали, че Ч. е нанесъл побой над св.К. пред питейното заведение, находящо се в гр.
Бяла Слатина на ул."3ахари Стоянов" №2.
В
съдебно заседание се установи различна фактическа обстановка от описаната в
обвинителния акт.
Безспорно
се установи, че на 28.03.2014г. на пострадалото лице М.К. е нанесен побой, от
който са му били счупени двата горни рецзи на нивото
на венеца, което отговаря на медико-биологичната квалификация избиване на зъби.
От събраните в съдебното производство доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На
28.03.2014г. свидетелите М.К., М.Х. и Р.С., тримата от с.Галиче, отишли между
21.00 и около 22.00 часа в заведението „MG” в
гр.Бяла Слатина, така нареченото „светофарите”. Те седнали на една маса със
свидетеля Л.М. и други. В заведението имало много хора. На друга маса бил подс.М.Ч., заедно с приятеля си В.П. и други младежи.
Всички се веселили и нямало проблем. Единствено възникнал за кратко конфликт
между М.К. и непознато за него момче във връзка с музиката в заведението.
Пострадалия К. отишъл до тоалетна, но след него се появил момче от масата, с
която възникнал конфликта. Двамата си разменили обидни думи, но междувременно това
забелязал св.Руслан С., който веднага отишъл при М. в тоалетната и го извел от
нея. Освен това спречкване, от показанията на присъстващите в заведението свидетели
става ясно, че вечерта е била спокойна. Компанията на пострадалия М.К. пили
доста алкохол. Към 02.00 часа след полунощ те решили да си тръгват. Междувременно
М.Ч. и В.П. си повикали такси, за да ги закара до с.Галиче и тръгнали да
излизат навън. Излизайки навън М.Ч. видял,
как след като някой удря св.К., той пада на земята. Веднага отишъл при тях и
хванал лицето, което нанасял удари на М.К., но той му се отскубнал. М. решил да
помогне на М. да се изправи, но явно от удара той бил леко зашеметен. След като
се осъзнал, видял срещу себе си подсъдимия и си помислил, че той го е бил.
Веднага започнал да му търси сметка и да го пита защо го е ударил. Двамата
имали от преди конфликт свързано с момиче – св.Т. Бацовска
и както заяви пострадалия решил да използва тази ситуация, за да поддържа у
всички твърдяното от него за автора на престъплението. Явно се разразил спор
между двамата, а всички повлияни от алкохола останали с убеждението, че ударите
били нанесени от М.Ч.. Тъй като подсъдимия не могъл да разубеди намиращите се
там лица, че не е той, се качил с В.П. в таксито и потеглили за с.Галиче. М.К.
бил откаран от приятелите си до Спешния център за медицинска помощ където му
била оказана медицинска помощ и го настанили в хирургично отделение.
Междувременно
бил подаден сигнал до РУП Бяла Слатина. На сигнала се отзовали в заведението „МG“ свидетелите
Т.В., Г.Х. и И.Д. – полицейски служители при РУП Бяла Слатина. Те пристигнали
на място установили, че пострадалия го няма и отишли до спешния център. Там те
разговаряли, както с приятелите на пострадалия, които им казали, че К. бил бит
от М.Ч., а полицаите Т. и Х. влезли при К., който също им казал, кой го е
набил. Служителите на реда извикали дежурния офицер Х.А. и след като той
пристигнал, те си тръгнали.Х.А., заедно с дежурния дознател
пристигнали в спешния център и отишли при пострадалото лице. Влезли при него и
снели обяснения от него. От самото начало К. отказвал да посочи кой го е
наранил, като твърдял, че е от самонараняване, които твърдения дежурния офицер
записал в докладна записка.
На
29.03.2014г. след обяд пострадалия К., свидетелите М. Късъмов
Х., С.М.К., С.М.Д. и Късъм М.Х. след уговорен час
заминали за гр.Враца на среща с Началника на РУ „П“ Бяла Слатина. Всички се срещнали
на бензиностанция „Лукойл“ в града, където поискали помощ от началника на
полицията за разкриване на извършителя. Св.Тасков им заявил, че за да бъде
открит извършителя, пострадалия трябва да заяви кой го е ударил. Тогава от
автомобила излязъл св.К. и двамата с началника на полицията в гр.Бяла Слатина
седнали на отделна маса, където пострадалия му заявил, че е бил нападнат от
подсъдимия. Св.Тасков му казал в понеделник да му донесе всички медицински
документи удостоверяващи нараняванията му и лечението му и да започнат
разследване. В понеделник, обаче пострадалия не отишъл в районното управление
на гр.Бяла Слатина и не занесъл документи. Тогава по нареждане на началника на
Полицията - св.Тасков, полицейски служител потърсил св.К., за да разбере защо
не е дошъл. Той му отговорил, че нараняванията му са, тъй като бил паднал. На
следващия ден началника на полицията отново изпратил негов служител да го
търси, но и тогава М.К. заявил, че е паднал и не знае кой го е бил. Пострадалия К. не е отишъл да подаде жалба и
да представи медицински документи, поради което преписката е изпратена на
прокуратурата с мнение за прекратяване. Въпреки това на 03.04.2014г. е
изготвено постановление за образуване на досъдебно производство от прокурор при
РП Бяла Слатина. За случая Началника на полицията и районния прокурор били
извикани в главна прокуратура по повод медийни коментари, за да дадат обяснения
за развитието на проблема.
В
съдебно заседание пострадалия заяви, че първоначално след като се поосъзнал от нанесените му удари, първия човек когото видял
бил подсъдимия Ч.. Помислил си, че той го е ударил и от тогава твърдял, че
нападателят му бил именно той. В .з. от 04.07.2014г. заяви, че двамата имали
вражда заради момиче и той искал по този начин да си отмъсти на него. В
последствие размислил, установил, че случая придобива доста сериозен характер и
ще навреди на подсъдимия доста. На досъдебното производство пострадалия е дал
показания съвсем различни от дадените в с.з., поради което и на основание чл.281,
ал.1, т.1 НПК му се прочетоха показанията дадени пред съдия. Запитан кои от
показанията му са верни, св.К. заяви, че това което е заявил в съдебното
заседание от 04.07.2014г. е вярно. И обясни от къде идват различията в
показанията му. Разпитани в с.з. и другите свидетели, които са били отвън в
момента на боя – св.К.К., Р.С. и В.П., потвърдиха, че са видели лице с късо
подстригана коса, приличаща на подсъдимия да се отдалечава от мястото на
инцидента в посока автогората. И св.К. и св.С.
заявиха по време на съдебното следствие, че на досъдебното производство са
поддържали версията представяна им от пострадалото лице. Едва след като той им
заявил, че не подс.Ч. е извършителя, пред съда св.К.
и С. разказват и за непознатото лице и за другия пряк свидетел очевидец. Съдът
дава вяра на показанията на тези свидетели по следните съображения: при прочит
на показанията на св.К., дадени на досъдебното производство пред съдия прави
впечатление, че същия е заявил, че цяла вечер не е употребявал алкохол, тъй
като бил шофьор, но след като си тръгнали св.Късъм К.
отишъл да запали колата, която била и негова. До 08.04.2014г. пострадалия не е
представил никакви медицински документи, когато по време на разпита бил
предупреден от разследващия полицай да предостави на медицинска документация,
която има по случая. Още повече, че свидетелите Р.С. и К.К. обясниха, че
противоречивите им показания се дължат на факта, че са възприели безпрекословно
първоначалните твърдения на св.К., който след известно време е осъзнал какво би
причинил с едно неоснователно набедяване от негова страна, дори и на човек с
когото са в конфликтни отношения. При разпита им на досъдебното производство
пред съдия от 08.04.2014г. и тримата свидетели твърдяха, че са били на вън само
те и подсъдимия. В съдебно заседание се установи, че там е бил и св.В.П., като
този факт се твърди както от подсъдимия Ч. и св.П., така и от свидетелите Р.С.
и К.К., които в досъдебното производство са прикрили този факт. Отделно от това, става ясно, че след като
пострадалия е провел предварителен, неофициален разговор с началника на РУП
Бяла Слатина и се разбрали на 31.08.2014г. да му занесе в управлението
медицински документи установяващи състоянието му след побоя, св.М.К. се отказал
да предприема каквито и да било действия в тази посока. Независимо, че неколкократно бил посещаван от полицейски служител и
уговарян да отиде в полицията, за да свидетелства и представи медицински
документи, той не сторил това докато по медиите не излъчили репортаж за кмета
на с.Галиче и сина му. Това е показателно за колебанията в него дали да
продължи да твърди първоначалната си версия или да спре дотук. В крайна сметка
надделява стремежа му да навреди на подсъдимия, поради което на 08.04.2014г.
той дава показания пред съдия, в които уличава М.Ч. в нанасянето му на
телесната повреда. В първото по делото съдебно заседание св.К.
най-чистосърдечно заяви причините поради, които е твърдял през цялото това
време, че нападателят му е подс.Ч., коментирани
по-горе. В тази връзка съдът не може да възприеме съображенията на
прокуратурата, че така оформилата се трета група свидетелски показания –
показанията на св.К., С. и К., дадени от тях на досъдебното производство,
следва да бъдат кредитирани, тъй като те се подкрепят от останалия по делото
доказателствен материал, като показанията на полицейските служители и разпознаването,
което е извършено. Поради това не се и приеха доводите на прокуратурата, че
следва да се кредитират именно показанията на тези трима свидетели дадени на
08.04.2014г. пред съдия, с оглед обстоятелството че са дадени в един по-късен
момент около 9 дни след инцидента и нанасянето на телесна повреда. В мотивите
си по-горе съдът изложи разсъждения, как пострадалият е отказвал да подаде
жалба до РУП Бяла Слатина или прокуратурата и не е предавал никакви медицински
документи, кога е решил да свидетелства и мотивите му за това – „…Просто ми се
искаше М. да ме беше ударил, за да си отмъстя. Сега обаче размислих, че мога да
му причиня големи поражения и реших, че не си заслужава…“ /л.100 от делото/.
По отношение на полицейските служители, които
според прокуратурата са първата оформяща се група свидетели, съдът приема тези
показания като такива, които те са получили от основните трима свидетели, а по
–горе се изясни причината поради, която те са твърдели изложената пред органите
на реда версия. Що се касае до направеното разпознаване, от него става ясно, че
и тримата разпознаващи, които са и основните свидетели по делото – пострадалия,
М.К.Х. и Р. С.К. познават много добре
подсъдимия и се изясниха причините поради които те са го посочили и по време на
разпознаването като лицето ударило пострадалия К..
Така в хода на съдебното следствие, както от
показанията на самия пострадал, така и от показанията на свидетелите М.Х., Р.С.
– двамата приятели на пострадалия К., Л.М., В.П. става ясно, че не подсъдимия Ч.
е нанесъл удара, а непознато за всички лице, което избягало. Самият подсъдим се
притекъл на помощ, за да се преустанови нападението над К..
Предвид
на горното, съдът намира, че доводите на защитниците на подсъдимия за неговата невиновност са основателни.
С
оглед изложеното по-горе, преценявайки всички събрани в съдебната и досъдебна
фаза доказателства, съдът прие, че липсват такива, които категорично и безпротиворечиво да водят до крайния извод на прокурора, а
обратното се събраха доказателства, които да оневиняват подсъдимия Ч. в
извършване на престъпление по чл.131, ал.1 т.12, пр.1 вр.
чл. 129, ал.2 пр.3, алт.2 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 НК, а именно макар
и непълнолетен, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си е причинил средна телесна повреда на М.П.К. ***,
изразяваща се в счупване на двата горни резци на ниво на венеца, което отговаря
на медико - биологичната квалификация – без които се затруднява дъвченето и
говоренето, като деянието е извършено по хулигански подбуди, изразяващи се в
безпричинно нанасяне на удари с ръка с поставен метален бокс, в областта на
главата и лицето на К. на публично място пред заведение MG в с.гр. на ул.”Захари
Стоянов” №2, с което грубо е нарушен обществения ред, поради което и на
основание чл.304 НПК го оправда.
При този изход на делото съдът с присъдата си постанови
направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
При
тези мотиви съдът се произнесе с присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: