Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 12.01.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение-Брачни състави, І-ви въззивен брачен състав, в закрито заседание на дванадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия К.
Хасъмска гр. дело № 13161 по
описа за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба на З. „А.“ АД, длъжник
по изпълнително дело № 20207880400308 срещу отказ на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на
КЧСИ, обективиран в съобщение изх. № 5646/16.07.2020 г., за намаляване размера на
приетите разноски за адвокатския хонорар на взискателя, както и събраната върху
тази сума пропорционална такса в изпълнителното производство.
Жалбоподателят заявява, че не дължи
така определените от съдебния изпълнител разноски по съображения, подробно
изложени още в депозираното възражение от 08.07.2020 г. , което се поддържа и с
настоящата жалба. В допълнение излага, че правната помощ на процесуалния
представител на взискателя се е свела единствено до подаване на типова молба за
образуване на изпълнително дело и предписване на стандартни мерки във връзка
изпълнението на паричното вземане. Извършеното правно действие по инициране на
изпълнителното производство и налагане на запор на банковите сметки на длъжника
не би могло да се характеризира като действие, отличаващо се правна и
фактическа сложност. По съществото си то е бланково и не може да се приеме, че
е предпоставка за извършване на допълнителни проучвания, отделяне на
допълнително време и усилия от страната на пълномощника на взискателя.
Посочването на изпълнителни способи чрез запор на банковите сметки на
дружеството също не представлява каквато и да било сложност, тъй като банковите
сметки на същото са публични и са обявени на интернет страницата му. Изложеното
обоснова извода, че присъдените в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение
са прекомерно завишени, доколкото производството не се отличава с фактическа и
правна сложност. Счита, че присъденото в полза на тази страна адвокатско
възнаграждение от 1 050 лв., следва да
бъде намалено до минималния размер, определен в чл.10, т.1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който се следва за образуване на
изпълнително дело и възлиза на 200 лв., както и да бъде редуцирана начислената пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Взискателят, в срока за отговор на
частната жалба, представя възражение, в което изразява подробни съображения за нейната
неоснователност. Счита, че правилно
съдебния изпълнител е отказал да намали адокатското възнаграждение по
изпълнителното дело, тъй като същото съответства на минималното такова,
предвидено в чл.10, т.1 и т.2 от Наредбата. Моли жалбата на длъжника да
бъде отхвърлена.
В приложените по делото писмени мотиви по реда на
чл. 436, ал. 3 от ГПК, частен съдебен изпълнител М.К. излага становище за
неоснователност на жалбата, като счита, че размерът на претендираното адвокатски
хонорар е съобразен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, с
фактическата и правна сложност на делото и липсват основания за неговото
намаляване.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в
частната жалба, и становището по нея, както и обясненията на частния съдебен
изпълнител, приема следното:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ
на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол, съгласно
разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436,
ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и
чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество, е основателна по следните
съображения:
Производството по изпълнително дело № 20207880400308
срещу отказ на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ е образувано на 30.06.2020 г. по
молба на Н.Д.М., представляван от адв. В.О.- като взискател, чрез неговия процесуален представител - адвокат Р.М.-
САК, срещу З. „А.“ АД - като длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 25.06.2020
г. на Апелативен съд - София, ГК, 14 с-в за сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди в резултат на ПТП на
18.05.2017 г. , ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано
от 13.09.2017 г. до окночателното плащане. В молбата е направено искане за изпращане
на покана за доброволно изпълнение на длъжника, като в случай, че същия не
изпълни в предоставения му срок за доброволно плащане, да бъдат предприети
действия по принудително събиране на сумата. Претендирани са разноски по
изпълнителното дело.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е
приложен договор за правна помощ и съдействие от 30.06.2020 г., от който е
видно, че взискателят чрез пълномощника си адв. В.О., е договорил и заплатил
на своя процесуален представител– адв. Р.М.от САК
сумата от 1 050 лв. адвокатско възнаграждение.
С постановление на ЧСИ от 01.07.2020 г. са приети
претендираните от взискателя разноски, както следва: 1 050 лв. – адвокатско
възнаграждение, такси по Тарифата към ЗЧСИ в общ размер на 3 166,80 лв., от
които 54,00 лв. – обикновени такси и 3 112,80 лв., с вкл. ДДС – пропорционална
такса по т.26 върху събраната сума.
Частният съдебен изпълнител е поканил длъжника З. „А.“
АД да изпълни доброволно задължението си, като му връчил покана за доброволно
изпълнение на 01.07.2020 г. В същата покана, извън сумата по посочения
изпълнителен лист, е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 1 050 лв., 3
175,20 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ, както
и лихва до окончателното изплащане на главницата.
В срока за доброволно изпълнение на 09.07.2020 г., длъжникът
е възразил по отношение на разноските сторени от взискателя за адвокатско възнаграждение
над минималния размер, както и по отношение на изчислената такса по т.26 от ТТР
към ЗЧСИ.
Със съобщение, получено от взискателя на 09.07.2020
г., съдебния изпълнител го е уведомил за постъпилото възражение.
На 10.07.2020 г. е депозирано становище от взискателя,
с което счита депозираното възражение за неоснователно.
С молба от 15.07.2020 г. взискателя е поискал
частния съдебен изпълнител да наложи запор на банковите сметки на длъжника в „ЦКБ“
АД, „Юробанк България“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Тексим банк“ АД и „ОББ“ АД.
На 16.07.2020 г. съдебния изпълнител М.К. е постановил
отказ по направеното възражение за
намаляване на приетите разноски, за който отказ длъжника е уведомен със
съобщение № 5646 на 17.07.2020 г.
С писмо изх.№ 79410/23.07.2020 г., „ЦКБ“ АД е
уведомила ЧСИ за извършен превод от длъжника на цялата дължима сума от
43 022,59 лв. с платежно нареждане от 20.07.2020 г.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е
уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната
възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в
изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да
претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител
подлежи на обжалване пред съда.
Предвид установената по-горе фактология по отношение
на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира следното:
Съобразно правилата, установени в Закона за
адвокатурата, страните могат свободно да определят размера на адвокатското
възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва
осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила
другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност
на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане, съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на
процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна
сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение
в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице, може
да намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от
минималния установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР
не обвързва съда, съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ
на ВКС.
С оглед разпоредбата на чл.10, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения за образуване на
изпълнително дело, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер
на 200 лв., а с оглед на т.2 за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения
предвидени в чл.7, ал.2. В конкретният случай единственото фактическо действие,
което е осъществено от процесуалния представител на взискателя - адв. Р.М.(САК),
е подаването на молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника въз
основа на издаден изпълнителен лист, поради което на взискателя следва да се
присъдят разноските, които е направил за адвокатско възнаграждение от 200 лв. за
образуване на изпълнителното дело. Независимо, че от данни по делото, че сумата
по изпълнителния лист е преведена след срока за доброволно изпълнение, в случая
не са извършвани други изпълнителни действия. Подадената от пълномощника на взискателя
молба от 15.07.2020 г. до частния съдебен изпълнител с искане за налагане на
запор на банковите сметки на длъжника, не представлява изпълнително действие,
доколкото е направено в предоставения на длъжника срок за доброволно изпълнение.
С оглед на това, че от представителя на взискателя не са извършвани други същински
изпълнителни действия, освен да се подаде молба за образуване на изпълнително
дело и при съобразяване на обстоятелството, че процесното изпълнително дело не
се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, се налага извода, че направеното
от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно и следва да бъде
уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 1 050
лв., следва да бъдат намалени до минималния размер, определен съгласно
разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери
на адвокатското възнаграждение, която предвижда за образуването на
изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение да е именно до размера
на сумата от 200 лв.
Що се отнася до окончателната такса по т.26 от ТТР
на ЗКЧСИ в размер на 3 112,80 лв., с вкл. ДДС, настоящият съдебен състав
намира същата за неправилно определена от съдебния изпълнител. Съгласно т. 26,
б. „г" от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума, както следва: от 10 000 до 50 000 лв. -820 лв. + 6 на сто за горницата
над 10 000 лв. Според забележка 4 към т. 26 от ТТРЗЧСИ, в размера на паричното
вземане не се включват авансовите такси. В този размер не следва да се включват
никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането, което е
предмет на изпълнителния лист, т.е. в случая сумата от 30 000 лева. Предвид
това дължимата такса по т. 26, формирана върху главница от 30 000 лева, възлиза
на 2 424 лева с ДДС, т.е /820+1200+404 /ДДС /е 2 424 лева, и до този размер се
дължи от длъжника, а не до определения от ЧСИ размер от 3 112,80 лева с
вкл. ДДС .
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника З. „А.“ АД, ЕИК *******, отказ
на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, обективиран в съобщение изх. № 5646/16.07.2020
г. по изп.д. № 20207880400308 за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК и за таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за платено
от взискателя по изп. дело № 20207880400308 на ЧСИ М.К., рег. № 788, адвокатско
възнаграждение от 1 050 лв. на 200 лв.,
както и пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, събирана от длъжника от 3 112,80
лв. на 2 424 лв., с вкл. ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.