О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………….2019 г.
Административен съд – Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от съдията частно адм. дело
№ 2859/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на С.А.Г.,
упражняваща търговска дейност като ЕТ „Теди – 79 – С.Г.“, срещу обективираното
в заповед № 375-ФК/14.10.2019 г. на временно изпълняващия длъжността началник
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложената със заповедта
принудителна административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС запечатване на
стопанисвания от ЕТ „Теди – 79 – С.Г.“ търговски обект – мини маркет „Теди-79“,
находящ се в гр. Варна, ул. „Зорница“ № 2, и забрана на достъпа до него за срок
от 14 дни, на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС.
Изложени са съображения за немотивираност на
разпореждането за допускане на предварително изпълнение поради липсата на извършено
от административния орган позоваване на конкретни факти, свързани с предпоставките
по чл. 60 ал. 1 АПК, както и съображения за фактическото препятстване с предварителното
изпълнение на възможността по чл. 187 ал. 4 ЗДДС поради отсъствието на издадено
наказателно постановление едновременно със заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС. Въз
основа на това е формулирано искане към съда да отмени допуснатото при
условията на чл. 60 АПК вр. чл. 188 ЗДДС предварително изпълнение на наложената
със заповед № 375-ФК/14.10.2019 г. ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС.
Същевременно с жалбата е поискано и спиране на разпореденото
от административния орган предварителното изпълнение на акта. Тъй като жалбата
е предявена в 3-дневния срок по чл. 60 ал. 5 АПК, следва да се приеме, че
искането по чл. 166 ал. 2 АПК е предявено в условията на евентуалност като
съдът дължи произнасяне по него единствено в случай на отхвърляне на жалбата срещу
разпореждането по чл. 60 ал. 1 АПК вр. чл. 188 ЗДДС.
В обстоятелствената част на жалбата неправилно е
допуснато смесване на факти относно две други заповеди за налагане на ПАМ /заповед
№ 375-ФК/01.09.2019 г. и заповед № 331-ФК/16.09.2019 г./, нямащи отношение към
предмета на повдигнатия правен спор, поради което съдът не следва да ги
съобразява при преценката си по основателността на жалбата.
Едновременно с това наред с оспорването на инкорпорираното
в съдържанието на заповед № 375-ФК/14.10.2019 г. разпореждане по чл. 60 ал. 1 АПК с искане за отмяната му, с жалбата е поискана и отмяна по същество на самата
заповед № 375-ФК/14.10.2019 г. Във връзка с това след служебна справка в САС „Съдебно
деловодство“ е установено, че по жалбата на ЕТ „Теди – 79 – С.Г.“ срещу заповед
№ 375-ФК/14.10.2019 г. в Административен съд – Варна е образувано и висящо адм.
дело № 2858/2019 г., поради което на основание чл. 159 т. 7 АПК производството
по делото в тази част следва да се прекрати.
При съобразяване на гореизложеното и като съобрази
процесуалната допустимост на жалбата по чл. 60 ал. 5 АПК, съдът прие за
установено следното по нейната основателност:
Съгласно чл. 188 ЗДДС принудителната административна
мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС /запечатване на обект със съпътстващата забрана на
достъпа до него по чл. 187 ал. 1 ЗДДС/ подлежи на предварително изпълнение при
условията на АПК. Тълкуването на чл. 188 ЗДДС в контекста на нормативното
изискване за спазване условията на АПК обуславя извод, че предварителното
изпълнение на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС се допуска само по изрично разпореждане
на административния орган при наличието на някое от изчерпателно изброените основания
по чл. 60 ал. 1 АПК. Тъй като с тази норма е предвидено изключение от принципа,
че на изпълнение подлежат само влезлите в сила индивидуални административни
актове, то във всеки конкретен случай административният орган, допускайки
предварителното изпълнение, следва да обоснове наличието на материално–правните
предпоставки, обусловили упражняването на правомощието му по чл. 60 ал. 1 АПК.
Следователно актът, с който се разпорежда предварителното изпълнение на ПАМ по
чл. 186 ал. 1 ЗДДС, при всички положения трябва да съдържа ясни мотиви, указващи
на конкретните фактически обстоятелства, свързани с наличието на поне една от
изчерпателно изброените материално-правни предпоставки по чл. 60 ал. 1 АПК:
осигуряването на живота или здравето на гражданите; защита на особено важни
държавни или обществени интереси; опасност от осуетяването или сериозното
затрудняване изпълнението на акта; съществуваща реална възможност за
настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснението на
изпълнението или по искане на някоя от страните в защита на особено важен неин
интерес, в който случай административният орган изисква съответната гаранция.
В случая административният орган е мотивирал
разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на ПАМ по чл. 186 ал.
1 ЗДДС, позовавайки се на необходимостта от защита на особено важен държавен
интерес; на съществуването на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или
сериозно затруднено и на възможността от закъснението на изпълнението да
последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
Защитата на особено важен държавен интерес е
обоснована с нормативно установеното задължение на стопанисващите търговските
обекти субекти да издават касови бележки за осъществените в тях продажби,
нарушаването на което винаги води до негативни последици за фиска, тъй като е
свързано с неотчитане на приходи, а оттук и до отклонение от данъчното
облагане. Изложени са разсъждения, че ако не се допусне предварително
изпълнение на ПАМ, съществува възможност да се извърши ново нарушение, а
опасността за фискалния ред при констатирана подобна практика, водеща до
отклонение в данъчното облагане, би била непосредствена. Подобни съображения са
с потенциалната възможност да се отнесат към всеки случай на констатирано нарушение
по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС - неспазване на реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред. Ако обаче
законодателят е считал, че поради тази потенциална опасност извършването на
подобно нарушение при всички положения следва да се обвърже с предварителното
изпълнение на наложената за него ПАМ, то тогава с изрична правна норма в
специалния закон щеше да предвиди задължителното предварително изпълнение на мярката
чл. 186 ал. 1 ЗДДС, а не да препраща към реда на АПК – този по чл. 60, при
който за законосъобразността на разпореждането за предварително изпълнение е
наложителна конкретна установеност на обуславящите го причини.
Според останалата част от мотивите на административния
орган видът на търговския обект, местоположението му на главна улица със
значителен поток от хора, характерът на дейността му, търговската площ от около
20 кв.м., размерът на неотчетената продажба, установената положителна касова
разлика от 219, 30 лв. и констатираното неиздаване на фискален касов бон от
въведеното в експлоатация фискално създавали предпоставки с неправомерното си
поведение провереното лице да накърнява съществено обществения интерес и
фискалната политика на държавата, тъй като укривало значителна част от своите
продажби, последица от което се явявало неправилното определяне на
реализираните доходи. Подобен извод за укриването на значителна част от
продажбите, който да обуслови и необходимостта от защитата на особено важен
държавен интерес чрез предварителното изпълнение на наложената ПАМ по чл. 186
ал. 1 ЗДДС, е изграден изцяло върху предположения, в основата на които стоят
при това неправилно интерпретирани факти. Нито големината и видът на търговския
обект, нито местоположението му и характерът на развиваната дейност имат
отношение към обстоятелството укрива ли търговецът приходи от реализираните
продажби. Що се отнася до размера на неотчетената чрез ФУ продажба, във връзка
с която е наложена ПАМ, видно от мотивите към заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС тя
е на стойност 1, 10 лв. /един лев и десет стотинки/, от което едва ли може да
се направи генерален извод, че се укриват значителна част от продажбите в
обекта. Установената положителна касова разлика от 219, 30 лв., без да е подкрепено
в заповедта с излагане на конкретни факти, че тя се дължи точно на нерегистрирани
чрез ФУ продажби, също не може да доведе до извод за укриване на голяма част от
продажбите, тъй като поначало подобно нарушение се свързва с неизпълнение на
задължението на търговеца по чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, а не на задължението му по чл. 25 ал. 1 т. 1 от същата наредба.
Прилагането на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС поначало винаги
е свързано със защитата на държавните интереси, засегнати от констатирания
конкретен случай на нарушение на фискалната дисциплина, но това не е достатъчно,
за да се обоснове предварителното изпълнение на мярката. За него следва да се
установят и посочат други конкретно обуславящи го причини, които да водят до
безусловна необходимост от неотложното прилагане на разпореденото със заповедта
по чл. 186 ал. 3 ЗДДС запечатване на обекта.
Не става ясно и какво точно е имал предвид
административният орган като е заключил, че създадената организация в
търговския обект няма за цел и не води до изпълнение на установените правни
регламенти като от събраните данни се налагал извода, че една от целите пред
търговеца е именно отклонение от данъчното облагане. Използването на обща
фразеология, неподкрепена с конкретни убедителни факти, не може да обуслови
подобни крайни по естеството си изводи. Що се отнася до посочената в
разпореждането цел да се коригира поведението на търговеца към спазване на
отчетността и начисляване на дължимите данъци върху реализираните обороти,
следва да се посочи, че тя по никакъв начин не може да се отнесе към обосноваването
на предпоставката по чл. 60 ал. 1 АПК за необходимостта от защита на особено
важен държавен интерес. Съгласно чл. 12 ЗАНН превъзпитателна е целта на административните
наказания, а не на ПАМ, още по-малко пък на тяхното предварително
изпълнение.
Наличието на
другата посочена в разпореждането предпоставка по чл. 60 ал. 1 АПК - съществуването
на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено – отново
е обосновано с изцяло общи и хипотетичните разсъждения, че от изграденото
поведение на търговеца към действие в нарушение на закона било обосновано да се
предположи, че е възможно да възникне хипотеза на промяна на правната форма на
стопанисващия търговския обект или този обект да бъде предоставен за
стопанисване на друг данъчен субект.
Третата предпоставка, на която се позовава
административният орган - възможност от закъснението на изпълнението да
последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета, е аргументирана със
същественото отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния
данъчно задължен субект. Както се посочи, продажбата, за която в случая не е
издаден фискален касов бон, е на обща стойност 1, 10 лв., поради което не става
ясно в какво точно се изразява твърдяното от органа съществено отклонение в
данъчното облагане.
Липсата на достатъчна обоснованост на предпоставките
по чл. 60 ал. 1 АПК в мотивите на разпореждането за допускане на предварително
изпълнение обуславя неговата незаконосъобразност, поради което то следва да се
отмени от съда.
Пак в тази връзка следва да се посочи, че тъй като
установената с чл. 60 ал. 1 АПК възможност за предварително изпълнение на ИАА е
изключение от принципа, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила административни
актове, което в крайна сметка е гаранция за законността на изпълнението, до
прилагането на тази възможност следва да се стига само в крайни случаи – при
ясна и категорично доказана необходимост по смисъла на чл. 60 ал. 1 АПК,
каквато в случая отсъства.
В съвкупността си изложеното обуславя извод за
основателност на жалбата, поради което обективираното в оспорената заповед
разпореждане за допускане на предварителното изпълнение на ПАМ следва да се
отмени.
Поради крайния изход на жалбата по чл. 60 ал. 5 АПК, е
безпредметно и не се дължи произнасяне от съда по евентуално предявеното искане
по чл. 166 ал. 2 АПК за спиране на допуснатото с разпореждането по чл. 60 ал. 1 АПК предварителното изпълнение на ПАМ.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ по жалба на С.А.Г., упражняваща търговска
дейност като ЕТ „Теди – 79 – С.Г.“, обективираното в заповед № 375-ФК/14.10.2019
г. на временно изпълняващия длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“
– Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на наложената със заповедта принудителна
административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС запечатване на стопанисвания от ЕТ
„Теди – 79 – С.Г.“ търговски обект – мини маркет „Теди-79“, находящ се в гр.
Варна, ул. „Зорница“ № 2, и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, на
основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 159 т. 7 АПК,
производството по делото САМО В ЧАСТТА по жалбата на С.А.Г., упражняваща
търговска дейност като ЕТ „Теди – 79 – С.Г.“, срещу заповед № 375-ФК/14.10.2019
г. на временно изпълняващия длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“
– Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС РБ с
частна жалба, предявена в седемдневен срок от съобщаването му на страните по
делото.
СЪДИЯ: