О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София, 09.07.2020 г.

 

         АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, първи  състав, в закрито съдебно заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ УШЕВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ТОНЕВ

                                                                             НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ                                                                           

 

след като разгледа докладваното от съдия Ушев ВНЧД № 338 по описа на АСНС за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

        

         Производството е по реда на чл.345, вр. с чл.270, ал.3 от НПК.

 

         Делото е образувано по жалба на защитника на подсъдимия по НОХД 1222/2019 г. на СНС, 10 състав, Б.А.К., против протоколно определение от 30.06.2020г., с което в производство по чл.270 НПК е оставено без уважение искането за отмяна на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“, наложена на подсъдимия К..

С жалбата се иска отмяна на определението, с което е оставено без уважение искането за отмяна на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“, наложена на подсъдимия К., като се излагат аргументи за немотивираност на съдебния акт. Искането за отмяна на мярката за процесуална принуда се обосновава със съображения за трудова ангажираност на подсъдимия и с изтеклия срок от налагане на мярката, продължителен според защитата.

         Въззивният съд, като се запозна с жалбата, както и с приложените по делото материали, счита, че същата е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява неоснователна.

         Първоинстанционното производство е образувано по внесен обвинителен акт против три лица, сред които и подсъдимият Б.А.К., на когото са повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл.321, ал.6 от НК и по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК.

На подсъдимия в хода на досъдебното производство е наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“ с Постановление на прокурор от 16.01.2018 г.

Неоснователно е твърдението в жалбата на подсъдимия, подадена чрез неговия защитник, че СНС не е изпълнил процесуалното си задължение да мотивира съдебния акт. Първостепенният съд е изложил съображения, поради които е оставил без уважение искането на подсъдимия за отмяна на наложената му мярка за процесуална принуда, а именно такива за необходимостта от извършване на процесуални действия с оглед разкриване на обективната истина по делото; непредставяне от страна на подсъдимия на доказателства за твърдените от него обстоятелства във връзка със здравословното му състояние и възможността на подсъдимия да поиска при наличие на уважителни причини разрешение за напускане пределите на Република България за определен срок.

Безспорно предпоставката за налагане на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“, а именно привличане за тежко умишлено престъпление, е налице по отношение на подсъдимия К., тъй като и двете престъпления, за които му е повдигнато обвинение покриват критериите на чл. 93, т. 7 от НК, като освен това се касае за умишлени посегателства.

Целта на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“ е обезпечаване присъствието на подсъдимия с повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление в хода на наказателно производство. Наказателното производство, водено срещу подсъдимия К., е в своята централна фаза - съдебно производство и е на етап първоинстанционно съдебно следствие. СНС правилно е отбелязал, че предстои извършване на процесуални действия - разпити на свидетели, вещи лица и т.н., с оглед разкриване на обективната истина по делото, поради което наложената на подсъдимия мярка би обезпечила явяването на подсъдимия в съдебно заседание за провеждането им.

Тежестта на повдигнатите срещу подсъдимия обвинения и предвиденото в закона наказание за престъпленията, както и фактът, че обвинението, повдигнато на подсъдимия К., е за извършване в условията на реална съвкупност на две престъпления, обуславят и реален риск от укриването му с цел осуетяване на воденото срещу него наказателно производство. Представените от защитата писмени доказателства за трудова ангажираност на подсъдимия К. с оглед другите обстоятелства по делото не са достатъчни, за да изключат наличието на опасност от укриване. По отношение на периода, през който на обвиняемия е наложена мярката за процесуална принуда, АСНС намира, че същият се явява разумен, освен това в съдебното производство не са регламентирани срокове, изтичането на които да се свързва с отмяна на мерките за процесуална принуда, наложени на подсъдими лица.

Защитата е изложила и твърдения за наличие на здравословни причини, поради които на подсъдимия К., му се налага да пътува извън пределите на Република България, като обаче за тях не са представени доказателства, поради което на този етап не се явяват причина за отмяна на наложената мярка. Освен това, както правилно е посочено в определението на СНС, при наличие на необходимост от напускане на пределите на Република България от страна на подсъдимия К. за осъществяване на лечение, на същия е предоставена от закона процесуална възможност да поиска разрешение за напускане пределите на страната за определен срок.

         Поради изложените съображения СНС законосъобразно е счел, че искането на подсъдимия следва да бъде оставено без уважение. Предвид горното, жалба срещу него се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение – потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Апелативният специализиран наказателен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 30.06.2020 г. по НОХД № 1222/2019 г. на СНС, 10 състав.

           

Определението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: