Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 20.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІІ-ти въззивен състав, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
като разгледа докладваното от съдия Симеонова ч.гр.д. № 4896 по описа за 2021
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, бул. „******,
офис 24, представлявано от управителя Д.Д., чрез пълномощника адвокат М.В.от САК, със съдебен адрес:
гр.София, ул.“******срещу Постановление
за разноски от 30.03.2021 г. по изп.
дело № 20218510400657, с което ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие СГС е отказал
да намали размера на приетото адвокатско
възнаграждение, както и разноските по изпълнителното дело съгласно ТТР към
ЗЧСИ. Моли да бъде отменено процесното Постановление, като бъде намален размера
на адвокатското възнаграждение до 200 лв., както и размерът на пропорционалната
такса по чл.26 ТТР към ЗЧСИ. Твърди се, че по процесното изпълнително дело
единственото, което е сторено от пълномощника на взискателя в изпълнителното
производство е подаване на молба с прилагане на изпълнителен лист, въз основа
на която е образувано изпълнителното дело. При тези данни взискателят няма
право на разноски за водене на изпълнителното производство, свързано с
процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с
цел удовлетворяване парични вземания. Освен това се сочи, че присъдената сума,
ведно с всички разноски е събрана по делото още преди да бъде връчена ПДИ,
което от своя страна доказва, че освен образуване на дело не се е налагало
процесуално представителство и извършване на изпълнителни действия. Видно
от приложеното към настоящата жалба
платежно нареждане, дължимата сума е
платена на 19.03.2021 г., а ПДИ е връчена на 23.03.2021 г. Сочи се още,
че сумата за пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ е прекомерна предвид
размера на задължението от 7450 лв.
Взискателят Български институт по
метрология/БИМ/, ЕИК ******, с адрес: гр.София, бул.“******, чрез пълномощника
по делото адвокат Б.К.от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“******оспорва
жалбата.
По делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ М.П.,
рег. № 851, район на действие СГС досежно
допустимостта и основателността на
жалбата.
Настоящият състав намира, че жалбата се явява допустима по смисъла на чл.436, ал.1 от ГПК и относно
наличие на основание за обжалване по
чл.435, ал.2 от ГПК. Съгласно изричната разпоредба на чл.
435, ал.2 от ГПК, (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от
21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за
глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на
трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите
по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати
или да приключи принудителното изпълнение 7. разноските по изпълнението.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следното:
Въз основа на молба от взискателя Български институт по
метрология/БИМ/, ЕИК ******, с адрес: гр.София, бул.“******, чрез пълномощника
по делото адвокат Б.К.от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“******и ИЛ от
11.03.2021 г., издаден на основание 268, т.2 от АПК, във вр. с чл.404 до чл.408 ГПК и чл.144 от АПК за сумата
от 7450 лв. е било образувано изпълнително дело № 20218510400657, с взискател
Български
институт по метрология/БИМ/, ЕИК ****** и длъжник „Т.С.“ ООД, ЕИК ******.
На 18.03.2021 г. на длъжника била изпратена покана за доброволно
изпълнение/ПДИ/, получена на 20.03.2010 г. В ПДИ е инкорпорирано
постановлението за разноски в общ размер от 9 613, 55 лв., от които 7
450 лв. присъдени разноски, 1 102,50
лв. разноски по изпълнителното дело.
Длъжникът е депозирал възражение до ЧСИ М.П., рег. № 851 относно посочените в ПДИ адвокатски
хонорар и разноски. Твърди се прекомерност на размера на адвокатското
възнаграждение, както и на пропорционалната такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ,
които моли да бъдат намалени.
С Постановление за разноски от 30.03.2021 г. по изп.
дело № 20218510400657, ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие СГС е отказал да
намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение и на
разноските.
Срещу това постановление е била подадена жалба от „Т.С.“ ООД, ЕИК ****** с мотиви, изложени в жалбата.
Относно атакуваният размер на адвокатското
възнаграждение и искането същият да бъде намален, СГС излага следните мотиви:
Според чл.79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК(освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство), когато изпълнителните действия бъдат изоставени
от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени
от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната
страна е уредена с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, която се намира в част І на ГПК - Общи правила, поради което е
приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да
се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими
обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г, ОСГТК на
ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан
начина на плащане- ако е по банков път, задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой - тогава вписването на направеното плащане в договора
за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Само заплатените от
страната разноски подлежат на възмездяване. Ако страните по договора за правна
защита, в съответствие със свободата на договаряне са отложили плащането, това
е относимо единствено в отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя
разширително тълкуване на чл.78 ГПК.
Съгласно
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения, след изменението- ДВ, бр.68 от 2020 г., за образуване на изпълнително дело се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. С оглед доказателствата
по делото, действия по образуване на
изпълнителното дело са били извършени от пълномощника на взискателя, който в искането си за образуване на изпълнителното дело е поискал образуване на
изпълнителното производство, изпращане на ПДИ, проучване имущественото
състояние на длъжника, предприемане на действия по обезпечаване на вземането,
съобразно получената информация, като е възложил на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ. Поискал е присъждане на разноски и за адвокатски хонорар от 1100 лв.
Настоящият съдебен
състав намира, че въпреки твърденията в депозираното от пълномощника на
кредитора възражение, които не са и
конкретизирани, други действия визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, за воденето на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания, за които се дължи 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, не са били извършвани от него.
Изводът е, че на
пълномощника на взискателя се следва адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Относно пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, то същата следва да се определи съобразно сумата по
изпълнителния лист. Това е така, защото таксите по Тарифата се определят с
оглед на паричното вземане по изпълнителния лист, за тях е образувано
изпълнителното дело. В
конкретния казус сумата е в размер на 7450
лв.. по издадения ИЛ. Съгласно т.26, б „в“ от Тарифата-За изпълнение на
парично вземане се събира такса върху събраната сума от 1000 до 10 000 лв.-100
лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв., а именно 100 + 516 лв., общо 616 лв., а с ДДС е 739,20 лв. или
таксата по т. 26 от Тарифата е 739,20 лв. и
таксата, следва да бъде намалена до този размер.
Относно размера на приетите за събиране разноски от 2,50 лв. такси, направени от
взискателя, то тази сума, доколкото е направена
във връзка с
изпълнителното производство, подлежи на събиране
в същото при заявено искане за това. Разноските се следват.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Постановление
за разноски от 30.03.2021 г. по
изп. дело № 20218510400657, с което ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие СГС
е отказал да намали размера на приетото
адвокатско възнаграждение, както и разноските по изпълнителното дело съгласно
ТТР към ЗЧСИ.
ОТМЕНЯ ПДИ изх. № 13438 от 18.03.2021 г. по изп. дело № 20218510400657 в частта, в
която са присъдени разноски по изпълнителното дело за адвокатски хонорар за сумата над 200 лв. до посочената сума
от 1100 лв. и в частта, в която е присъдена по т.26 пропорционална такса над
739,20 лв. до
1 061,05 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатски хонорар по изпълнително дело № 20218510400657 в размер на 200 лв. и такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 739,20 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.