Р Е Ш Е Н И Е
307/27.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На първи юли през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №487 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №005187/10.02.2020 год. на Началника на отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“,
гр.София, с което на Р.Ш., с ЕГН**********,***
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на
основание чл.179, ал.3 от ЗДвП, като му е указано и че независимо от налагането
на посоченото административно наказание дължи заплащане на таксата по чл.10а,
ал.2 от ЗП в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.189е, ал.7 от ЗДвП и
чл.4, ал.4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние, във вр. с чл.25 от Тарифата за таксите, които се събират
от Агенция „Пътна инфраструктура“. Жалбоподателят обжалва наказателното
постановление, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание не се явява
лично и не изпраща представител.
Процесуалният представител
на Национално тол управление към Агенция
„Пътна инфраструктура“, гр.София - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Р.Ш. на 22.09.2019 год. около 11.25
ч. управлявал лек автомобил марка „Ауди А6”, с рег.№ ХХ9237, като се движил по второкласен
път IІ-73
/Шумен-Радко Димитриево-Смядово-Веселиново-Лозарево-Карнобат-Бургас. В района
на км. 10+912 от посочения второкласен път бил спрян за проверка от служители
при Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, при
която било установено, че за управляваното от жалбоподателя ППС от категория К-3 няма заплатена винетна такса. На същия бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение №005187 от 22.09.2019
год. Актосъставителят е посочил, че с
горното деяние от страна на Ш. е нарушена разпоредбата на чл.139, ал.6 от ЗДвП.
Актът е бил връчен на нарушителя, като последният го е подписал, излагайки, че
няма възражения. Впоследствие не се е
възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал
допълнителни писмени възражения. С връчване на акта жалбоподателят бил
уведомен, че има възможност в 14-дневен срок да се освободи от наказателна
отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП при
спазване разпоредбата на чл.189е, ал.3 и
4 от ЗДвП в размер на 70 лева. По делото липсват доказателства за постъпили
плащания от страна на нарушителя.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №005187/10.02.2020 год. на Началника на отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, гр.София, с което на Р.Ш.,
с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на
300 /триста/ лева на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП, като му е указано и че
независимо от налагането на посоченото административно наказание дължи
заплащане на таксата по чл.10а, ал.2 от ЗП в размер на 10 /десет/ лева на
основание чл.189е, ал.7 от ЗДвП и чл.4, ал.4 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние, във вр. с чл.25 от
Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.К.А., както и от присъединените на основание чл.283
от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в
наказателното постановление съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.139, ал.6 от ЗДвП /в сила от 01.01.2019 год./. Водачът на пътно превозно средство е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
заплати таксата по чл.10,
ал.1, т.1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според
категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от
трето лице. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗП /в
сила от 16.08.2019 год./ Предвижда, че за преминаване по платената пътна мрежа
се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като предвидената
такава по т.1 на същия законов текст изисква заплащане на такса за ползване на
платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а,
ал.7, като заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно
средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.
От материалите по делото и по-специално от разпита
в съдебно заседание на свидетеля П.К.А. се установява по безспорен начин, че жалбоподателят
се е движил по второкласен път IІ-73 /Шумен-Радко
Димитриево-Смядово-Веселиново-Лозарево-Карнобат-Бургас, в района на км. 10+912,
като по време на проверката по отношение
на управляваното от страна на жалбоподателя ППС не е имало заплатена винетна
такса. В подкрепа на този извод е и представената като писмено доказателство по
делото Справка от Електронната система за събиране на пътни такси от контролно
устройство с идентификатор №MEU014, като данните от справката са били вписани и в
съставения акт за установяване на административно нарушение.
Посоченият в наказателното постановление пътен участък, където е констатирано деянието, се намира на
път II-73, който
представлява второкласен път, който е включен в списъка, утвърден с Решение №945/01.12.2004
год. на Министерски съвет на РБ, поради
което, за да се движи по него, жалбоподателят е следвало да изпълни
задължението си да заплати дължимата винетна такса.
От страна на жалбоподателят не се сочат конкретни
мотиви, въз основа на които счита, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Същият не сочи доказателства, които да поставят под съмнение
установената от съда фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни
изводи.
От всичко изложено
по-горе се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявала ППС, без
да има заплатена винетна, поради което съдът намира, че същият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на посоченото по-горе административно
нарушение на разпоредбата чл.139, ал.6 от ЗДвП. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.3 от ЗДвП предвижда
“глоба” в размер на 300 /триста/ лева за водач, който управлява пътно превозно средство по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл.10,
ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Правилно в издаденото
наказателно постановление е било посочено, че съгласно разпоредбата на чл.189е,
ал.7 от ЗДвП Независимо
от налагането на административно наказание, нарушителят дължи заплащане на
съответната такса по чл.10а,
ал.2 или чл.10б,
ал.5 от Закона за пътищата, съобразно категорията на пътното превозно средство, като задължението се счита за изпълнено
при заплащане на таксата по чл.10,
ал.2 от Закона за пътищата. Доколкото от материалите по делото се установява по
безспорен начин, че жалбоподателят не е заплатил компенсаторна такса, то същият
дължи заплащане и на таксата, посочена в разпоредбата на чл.4, ал.4 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние, а именно минималната пътна такса, която се дължи за това ползване, която е винетна такса с валидност за
уикенд и
която съгласно чл.25 от Тарифата за
таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“ е в размер на 10 лева.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено
изцяло.
Предвид изхода на
делото и обстоятелството, че от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 год./, в съдебните производства по
обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според нормата на чл.143,
ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63,
ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази
посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не
се отличава с фактическа и правна сложност намира, че размера на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление
№005187/10.02.2020 год. на Началника
на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция
„Пътна инфраструктура“, гр.София, с
което на Р.Ш., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП, като му е
указано и че независимо от налагането на посоченото административно наказание
дължи заплащане на таксата по чл.10а, ал.2 от ЗП в размер на 10 /десет/ лева на
основание чл.189е, ал.7 от ЗДвП и чл.4, ал.4 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние, във вр. с чл.25 от
Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“.
ОСЪЖДА Р.Ш., с ЕГН**********,*** да
заплати Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определено на
основание
разпоредбата на чл.37,
ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: