Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
04.06.2020 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
12.05. |
Година |
2020 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Мариана
Кадиева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
352 |
по
описа за |
2019 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството
е образувано по депозирана жалба от С.Х.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Акт
за установяване на публично държавно вземане № 09/06/1/0/01673/3/01/04/02 от
11.09.2019 г., издаден от директор на областна дирекция на ДФ „Земеделие“ -
Кърджали, с който е постановен отказ за изплащането на финансова помощ в размер
на *** лв., представляваща второ плащане по Договор № *** от *** г. и е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на ***
лв., представляваща сумата на полученото първо плащане по Договор № *** от ***
г.
Счита,
че административният акт е незаконосъобразен като издаден в нарушение на
материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в несъответствие с целта на закона.
Оспорва
изложените в обжалвания АУПДВ мотиви, че е налице неизпълнение на Договор № ***
от *** г., като твърди, че при извършеното посещение на място е бил наличен
броя на отглежданите животни в съответствие с бизнес плана и условията на
договора.
Излага
съображения, че помощта, предоставяна на младите стопани била насочена към
създаване на жизнеспособни и устойчиви земеделски стопанства или поемането от
млади хора на вече съществуващи стопанства. Основната цел била стимулиране на
младите земеделски стопани, а не лишаване на същите от подпомагане на формално
основание и извършване на инвестиция в пълен обем.
В
случая административния орган не бил обсъдил задълбочено всички факти и
обстоятелства, явяващи се от значение за случая, при което е издал оспорения акт на
формално основание.
Въвежда
довод, че е налице смесване на производството по налагане на финансова
корекция, което се развива по реда на ЗУСЕСИФ на основание чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП с производството по установяване на публично държавно вземане, нормативно
уредено в чл. 166, ал. 2 от ДОПК, респ. при дължимо решение за издаване на
финансова корекция бил издаден АУПДВ като завършващ акт при неправилно
проведена процедура.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени Акт за
установяване на публично държавно вземане № 09/06/1/0/01673/3/01/04/02 от
11.09.2019 г., издаден от директор на областна дирекция на ДФ „Земеделие“ -
Кърджали, с който е постановен отказ за изплащането на финансова помощ в размер
на *** лв., представляваща второ плащане по Договор № *** от *** г. и е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на ***
лв., представляваща сумата на полученото първо плащане по Договор № *** от ***
г.
В
съдебно заседание не се явява. Представлява се от пълномощник, който поддържа депозираната жалба. Излага съображения, че процесният АУПДВ е незаконосъобразен и постановен при
съществени процесуални нарушения. Представя писмени бележки с вх. ***/*** г., в
които излага подробни доводи за неправилност на отразените данни от проверката,
обосновани както с твърдения за липсата на достъп на ползвателя до
интегрираната информационна система по чл. 3, ал. 1 от Наредба 61/2006 г., така
и с неоснователно невключване на посочените в контролния лист от проверката 7
бр. овце без ушни марки и 15 броя овце със заменени ушни марки. Сочи, че за
всяка една от посочените ушни марки в системата била регистрирана и друга ушна
марка на същото животно. Например: УМ № *** на стр. 378 по делото, под № *** в
контролния лист (л. 331 по делото) и УМ № *** на стр. 393 по делото лист се
водели на едно и също животно в Интегрираната информационна система на БАБХ
(лист 413-416 по делото), съгласно Справка за животни на собственик към
27.12.2019 г. на M3XI - БАБХ. Тези номера се
намирали на стр. 3, ред 21 от самата справка. По делото били представени две
отделни снимки, което означавало, че на място са открити 2 бр. животни, но
животно с УМ № *** не било взето предвид в общата бройка, а е описано
единствено в графа забележки на контролния лист. Аналогични доводи за развити
за всяко едно от 15 броя животни с посочени ушни марки. Твърди, че общият брой
на откритите в стопанството животни бил 144 бр./овце/, при което включвайки ги
при изчисление на увеличението на икономическия размер на стопанството се
получаване нарастване с 4 200.77 евро, респ. било налице изпълнение на
бизнес плана.
Ответникът по жалбата
се представлява от ст. юрисконсулт К. И., която оспорва изцяло подадената
жалба. Сочи, че издаденият акт е в предписаната от закона писмена форма,
съдържащ посочени фактически и правни основания, мотивирали издаването му. От
извършената проверка на стопанството на жалбоподателя, след подадена заявка за
второ плащане, се констатирало, че жалбоподателят не достига икономическия
растеж. При посещението на служителите на ДФ „Земеделие“, извършено на
11.10.2018 год., в животновъдния обект на жалбоподателя били установени налични
122 бр. овце – млечни, съгласно представения опис, заверен от ветеринарния
лекар, разпитан като свидетел в съдебно заседание, 15 бр. овце, които не били
заявени в заявката за второ плащане, т.е. жалбоподателят изобщо не бил посочил,
че притежава същите и 7 бр. овце без идентификационни номера. В резултат на
това посещение, за недопустими за участие в изчисляването размера на
стопанството, са приети 24 бр. овце – млечни, които са посочени в заявката за
второ плащане, но не са били открити при посещението на място. Предвид
изложеното, моли съда да остави без уважение подадената жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение, като в зависимост от изхода на делото, релевира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмена
защита в подкрепа на доводите си.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 22.07.2015 г. С.Х.С. от *** е подал заявление
за подпомагане по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. - УИН ***/л. 37 от делото/. В одобрения бизнес план/л. 47 – л. 58/ е заложено увеличаване на
икономическия размер на стопанството с минимум 4000 евро, измерен в Стандартен
производствен обем. Посочено е, че към момента на подаване на заявлението
земеделският стопанин отглежда 146 броя овце-млечни, които ще запази до края на
изпълнението на бизнес плана. Икономическият размер на стопанството, измерен в
СПО е *** лева. Избраната цел е развитие в сектор „Плодове и зеленчуци“. За
изпълнението й през втората 2016/2017 стопанска година кандидатът е предвидил
наемането на 6 дка земя и създаването на насаждения от 2 дка праскови, 2 дка
кайсии и 2 дка череши. През втората година е заявено, че ще отглежда 146 бр.
овце-млечни и 6 дка костилкови трайни насаждения по биологичен начин. Размерът
на земеделското стопанство ще е *** лв., който размер ще се поддържа до края на
изпълнението на проекта.
На
20.01.2016 г. между С.Х. *** /ползвател/ и Държавен фонд „Земеделие“ гр.София е
сключен Договор № ***/л. 59 – л. 74/
за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно
клаузите на договора фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова
помощ в размер на *** лв. Помощта се предоставя на два етапа: първо плащане в
размер на *** лв., което се извършва в срок до два месеца от сключването на
договора и второ плащане в размер на *** лв., което се извършва в срок до три
месеца от издаване на УИН на окомплектована с всички необходими документи
заявка за второ плащане, в случай на одобрение на помощта след извършени
проверки, включително и на място, относно изпълнението на бизнес плана. Ползвателят
е поел задължението да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в
периода от сключването на договора до 26.09.2018 г.
С Уведомително писмо за одобрение № ***
от *** г. (изх. № *** от *** г.)/л. 81/,
издадено от директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Кърджали, С.Х.С. е бил
уведомен за извършена плащане на финансова помощ по горепосочения договор, в
размер на *** лв., извършено на 20.04.2016
г.
На 25.09.2018 г. жалбоподателят е подал
заявка за второ плащане по ДФП № *** от *** г./л. 83 - л. 92/.
Служители на ОД на ДФ „Земеделие“
гр.Кърджали са извършили проверка на място в стопанството, осъществена в
периода от 03.10.2018 г. до 11.10.2018 г., при която е констатирано, че са
създадени трайни насаждения от 2 дка кайсии, 2 дка череши и 2 дка праскови,
намиращи се в имот № ***, ЕКАТТЕ ***, ***. При извършеното посещение на
11.10.2018 г. животновъден обект на жалбоподателя са установени 122 бр.
овце-млечни, чиито ушни марки съвпадат с посочените в приложените към
заявлението за второ плащане таблица за животните в земеделското стопанство, 7
бр. овце с паднали ушни марки и 15 броя овце с ушни марки, както следва: ***, ***,
***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***.
Резултатите от проверката са материализирани в контролен лист/л. 323 – л. 347/. Жалбоподателят е уведомен срещу подпис с
констатациите от проверката/л. 347/,
като в графата за забележки на ползвателя не е отразил възражения или
несъгласие с констатациите при проверката.
На 11.02.2019 г./известие за доставяне – л. 36/ на С.Х.С. е връчено съобщение/писмо с изх. № *** от ***
г. на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Кърджали/л.
32 – л. 36/, издадено от директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Кърджали, с
което е уведомен, че ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане във връзка с констатации по
подадената от него Заявка за плащане № *** от *** г. по Договор № ***. Изложени
са мотиви, че при извършените административни проверки и проверки на място е
констатирано неспазване на чл. 6, ал. 1 и ал. 3, чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и
чл. 15, ал. 1 от Договора и неспазване на разпоредбите на чл. 9, ал. 2, чл. 13,
ал. 7 и чл. 15, ал. 1, т. 2, от Наредба
№ 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г., поради което фондът следва да изиска връщане на полученото първо
плащане и ползвателят няма право на второ плащане по договора.
Във връзка с откритото производство по
издаване на АУПДВ жалбоподателят е подал възражение до ОД на ДФ „Земеделие“
гр.Кърджали/л. 24 – л. 26/, в което е
посочил, че животновъдния обект с № *** се е извършило премаркиране
на животни, наложило се поради изпадане на ушни марки. Последните се поръчвали
и доставяли от съответния ветеринарен лекар и жалбоподателят нямал отношение
към процедурата по въвеждането и регистрирането им в системата. В този смисъл
констатираното разминаване се дължало на пропуск от страна на ветеринарния
лекар, който не бил извършил необходимата актуализация в системата. Поради тази
причина в таблица 2.2 към заявката за второ плащане били декларирани старите
ушни марки и съответно не били установени при проверката. Във възражението е
отразил номерата на старите ушни марки – 27 бр. и съответно номерата на новите
ушни марки. В заключение е оспорил изцяло констатациите на проверяващия екип,
излагайки съображения, че не му е била дадена възможност да изясни обстановката
в обекта, както и това, че броят на животните бил наличен и съответен на заложения
в бизнес плана. Въвел е твърдения, че е изпълнил предприетите ангажименти по
договора, респ. увеличил е икономическия размер на стопанството си и е
поддържал същото съгласно одобрения бизнес план. Поискал е да бъде назначена и извършена
повторна проверка на място.
Възражението не е било уважено, при което на 11.09.2019 г. директорът на ОД на
ДФ „Земеделие“ гр. Кърджали е издал Акт за установяване на публично държавно
вземане № 09/06/1/0/01673/3/01/04/02 (л. 12
– л. 19), с който на С.Х.С. от ***, УРН: ***, е отказано изплащането на финансова помощ в
размер на *** лв., представляваща второ плащане по Договор № *** от *** г. и е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на ***
лв., представляващо сумата на полученото първо плащане по Договор № *** от ***
г. за отпускане на финансова помощ по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони. Актът е надлежно връчен на адресата на 17.09.2019 г./л. 20/.
В
оспорения АУПДВ е прието, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, ал. 1 и ал. 3, чл.
13, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от Договора, както и разпоредбите на чл. 9, ал. 2 и чл.
15, ал. 1, т. 2, от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Посочено е, че икономическият размер на стопанството, измерен в СПО към
крайната дата на периода за проверка на изпълнението на бизнес плана, изчислен
по Приложение № 1 към чл. 5, ал. 14 от Наредбата, въз основа на допустимите за
включване в нарастването площи и животни, е 13 267,00 евро. Началният
икономически размер на стопанството на С.Х., измерен в СПО е бил *** евро,
следователно икономическият размер на стопанството му е нараснал спрямо
първоначалния размер, изчислен въз основа на допустимите за включване в
нарастването площи и животни с *** евро, т.е не е налице увеличение на
икономическия размер на стопанството с минимум 4000 евро, измерен в СПО спрямо
първоначалния икономически размер на стопанството, съгласно изискванията на чл.
15, ал.
1 от Договора, респективно чл. 15, ал. 1,
т. 2 от Наредбата. На следващо място е отразено, че съгласно таблица № 7 от
одобрения бизнес план жалбоподателят е избрал цел: „Увеличаване на
икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в СПО (минимум 4000
евро СПО)“. С оглед установеното при проверките увеличение на икономическия
размер на стопанството с *** евро, спрямо началния, е било прието неизпълнение
на избраната цел.
Посочено е, че съгласно таблица 10
„Животновъдство“ от одобрения бизнес план, С.С. е
заложил за стопанската 2017/2018 година отглеждането на 146 броя овце – млечни.
При извършените проверки се констатирало, че през посочената стопанска година
жалбоподателят отглежда в стопанството си 122 броя овце – млечни. С оглед това
е изведен изводът, че не е изпълнена заложената производствена програма на
стопанството, което е нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 3, чл. 13, ал. 1 от Договора
и чл. 9, ал. 2 от Наредбата.
Изложени са мотиви, че въведените във
възражението твърдения на жалбоподателят са неоснователни и не се възприемат от
административния орган. В тази връзка е отразено, че в деня на посещението на
място С.Х. е представил декларация-списък на заменени идентификатори, заверена
от обслужващия ветеринарен лекар, които животни не са установени при проверката
на място. В табличен вид е предоставена информация за 24 бр. животни с нови
ушни марки, съгласно декларация-списък на заменени идентификатори с дата
11.10.2018 г., които също не са установени при посещението на място. Изложени са съображения, че при извършената
проверка на място в животновъдния обект са открити 7 бр. овце с паднали ушни
марки/без никаква маркировка/ и 15 броя овце с ушни марки, които не са заявени
в заявката за второ плащане, маркирани със стари ушни марки, както следва: ***, ***,
***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***.
Предвид
изложеното и на основание чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 9, чл. 15, ал. 1 и чл.
17, ал. 1 от Договор № *** от *** г. с ДФ „Земеделие“ и чл. 38, ал. 1, т. 2, т.
4, т. 9 и т. 24, чл. 45, т. 6 и чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015
г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ
за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
- 2020 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния
кодекс и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс и чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, е отказано изплащането на финансова помощ в размер на ***
лв., представляващо второ плащане по Договор № *** от *** г. и е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на *** лв.,
представляващо сумата на полученото първо плащане по Договор № *** от *** г.
По делото е
разпитан в качеството му на свидетел д-р Р.С.И., обслужващ животновъдния обект
на жалбоподателя. Свидетелят сочи, че обекта на С.С.
имало около 150 бр. животни, като ставало въпрос за овцете майки, без агнетата.
Уточнява, че нямало как да се фиксира точна бройка, но овцете били около 150
бр.
На зададения
въпрос относно декларация с дата 11.10.2018 г./л. 348/, отразяваща списък на заменени идентификатори, съставена от
него, след предоставяне за запознаване от съда, отговаря, че щом имало
поставени ушни марки, то животните били в обекта.
Твърди, че в зависимост
от района, ушните марки много лесно падали, което важало и за животните на
жалбоподателя. Поради това следвало да се извършва опис в стопанството три пъти
годишно. Описът се извършвал от страна на стопанина, след което се предоставял
на обслужващия ветеринарен лекар, а той, от своя страна, въз основа на този
опис, предприемал корекция в информационната система. Ако имало умрели животни,
същите се премахвали. При животни с паднали ушни марки, съответните ушни марки
се заменяли с нови идентификатори. Във всеки един обект това било обичайно,
било то за овце, било за говеда, но за разлика от говедата, където същият ушен
номер се поръчвал със заявка за лазерно пренаписване,
при овцете се подменял с пореден, следващ номер, т.е. не различен номер.
Номерата в информационната система се заменяли. В конкретния случай не бил
присъствал на проверката. Уведомили го, че има проблеми с идентификаторите. След
проверката, служители от ДФ „Земеделие” му предоставили списък с липсващите
номера, които не са били въведени в информационната система и въз основа на
тези декларации за премаркиране, свидетелят ги премаркирал. Жалбоподателят му ги бил заявил за премаркиране, но в повечето случаи едната ушна марка си
оставала на животното, като той ми давал съответния номер за премаркиране и И. го заменял, но това животно продължава да
стои със същия идентификатор и в един момент се получавало, че едно животно,
което се води в системата, има два, три, четири, пет номера, можело да бъде на
две, три, четири пет овце, т.е. практически пет овце се водели за една, три
овце се водят за една, две овце се водели за една и т.н.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е
подадена в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК,
от надлежна страна, адресат на акта и при наличие на правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу
административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният
акт е издаден от компетентен по място,
материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма,
съдържащ фактически и правни основания за постановяването му.
В тази връзка нормата на чл. 27, ал. 3
от Закона за подпомагане на земеделските производители въвежда задължението за Разплащателната
агенция/РА/ да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. По силата на чл.
27, ал. 5 от ЗПЗП вземанията на РА, които възникват въз основа на
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК.
Съгласно
чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/,
изпълнителният директор на РА/който е и изпълнителен директор на фонда – чл.
20а, ал. 1 от ЗПЗП/ издава актове за установяване на публични държавни вземания
по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на
финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като в ал. 6 на
цитираната е предвидена възможността изпълнителният директор да делегира
правомощията си по издаване на АУПДВ на заместник изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда.
Процесният
Акт за установяване на публично държавно вземане № 09/06/1/0/01673/3/01/04/02 от 11.09.2019 г. е издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие“ –
Кърджали, в съответствие с делегираните му правомощия със Заповед № ***/*** г./л. 21
- 22/, с която на основание чл. 20а, ал. 2, 4, 5 и ал. 6 във вр. с ал. 5 във вр. с чл. 27, ал.
6 и 7 от ЗПЗП и чл. 10, т. 13 от Устройствения
правилник на ДФ „Земеделие“, изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ е оправомощил директорите
на областни дирекции на ДФ „Земеделие“, в това число и директора на Областна дирекция
– Кърджали/т. III.11/ да вземат решения за
изплащане или отказ от изплащане на финансова помощ по сключени договори за
предоставяне на финансова помощ по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и по подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“, както и да издават
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения
по за налагане на финансови корекции по глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ, при установени неспазвания на нормативни
и договорни задължения по сключени договори за финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и
по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на
малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програма
за развитие на селските райони 2014-2020 г.
В
конкретния случай не са налице и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
С
писмо изх. № *** от *** г. на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Кърджали/л. 32 – л. 36/, издадено от директор на
ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Кърджали, С.Х.С. е бил надлежно уведомен, че ДФ
„Земеделие“ открива производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане във връзка с констатации по подадената от него Заявка за плащане
№ *** от *** г. по Договор № ***. Жалбоподателят е депозирал възражения в
предоставения му срок, които са били обсъдени от административния орган. В този
смисъл съдът намира, че не е налице нарушение на нормата на чл. 35 от АПК, като
издателят на акта е обсъдили и взел предвид всички факти и обстоятелства,
явяващи се от значение за случая и е извършил преценка на депозираните от С.Х.
възражения.
Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР към Закона
за изменение на ЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г.)
Започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на
този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките
по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г., каквато е и 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“, се
довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг.
С
оспореният в настоящето производство АУПДВ на основание чл. 38, ал.1, т. 2, т.
4, т. 9 и т. 24 от Наредба № 14 от
28.05.2015 г., административния орган е постановил връщане на полученото
плащане по Договор № *** от *** г. с ДФ
„Земеделие“ и отказ за изплащане на финансова помощ в размер на *** лв.,
представляваща второ плащане по договора. В случая Наредба № 14 от 28.05.2015 г. е издадена
преди влизането в сила на ЗИД ЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г. /, а производството по
тази наредба относно договора на С.Х.С. е започнало на 20.01.2016 г. и не е
приключило поради изтичане периода на мониторинг /изтичането на срока, в който
съответният бенефициент е длъжен да спазва договора за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ – 5 години от датата на сключването му на 20.01.2016
г. /. По изложените съображения настоящият случай изцяло попада в приложното
поле на изключенията на горепосочения § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗПЗП и ЗУСЕСИФ е
неприложим.
На следващо място, съгласно § 4, ал. 3 от ДР на
ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията,
верифицирането или сертифицирането по ПРСР се извършват при условията и реда на
този закон, доколкото друг не е предвидено в Регламент /ЕС/ № 1305/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на
развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони и Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга
на общата селскостопанска политика, Закона за подпомагане на земеделските
производители или в акт по неговото прилагане. По аргумент от цитираната норма
ЗУСЕСИФ се явява приложим, когато не е предвиден друг специален ред по смисъла
на лимитивно посочените в текста регламенти, ЗПЗП и
наредбите по прилагането му. Нарушението във връзка, с което ДФ „Земеделие“
търси възстановяване на платеното първо плащане по договора, е неизпълнение от
страна на жалбоподателя на задълженията му по Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски
стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., за
подаване на заявление за второ плащане в предвидения срок и Договор № *** от
*** г. Това неизпълнение не попада в основанията за извършване на финансова
корекция, регламентирани в чл. 70 от ЗУСЕСИФ, тъй като се касае за неизпълнение
на ангажименти или други задължения, свързани с условията за предоставяне на
помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на
селското стопанство по смисъла на чл. 63, т.1 от Регламент № 1306/2013 г. С
оглед това, че соченото неизпълнение не съставлява нередност по смисъла на чл.
70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, то не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно
да се издава решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а следва да се
установи публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид
вземания, регламентиран в ДОПК - чл. 166 и сл., както и е процедирано
от издателя на акта.
Във връзка с горното следва да се отбележи, че на
основание чл. 9а, т. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители е
издадена Наредба № 4/30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване
или отказ за изплащане или за оттегляне на изплатената финансова помощ за
мерките и подмерките по чл. 9б ал. 2 от ЗПЗП/ ДВ бр.
48/2018 г./. В чл. 30, ал. 2 от Наредба № 4 изрично е регламентирано, че за
установяване дължимостта на подлежаща на
възстановяване сума поради нарушение, което представлява основание за налагане
на финансова корекция, посочено в чл. 70 от ЗУСЕСИФ, се издава решение за
налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 30,
ал. 3 от цитирания подзаконов нормативен акт, установяване дължимостта
на подлежащата на възстановяване сума поради неспазване на критерий за
допустимост, ангажимент или друго задължение на бенефициента, извън случаите по
ал. 2, изпълнителният директор на ДФЗ – РА, или лице, на което е делегирано
правомощие по чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, издава акт по чл. 166, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Във връзка с горното, съдът намира за неоснователни
въведените в жалбата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения,
обосновани с твърдения за приложението на ЗУСЕСИФ и издаването на решение за
финансова корекция, а не АУПДВ, както и съображения за неизпълнение на
задължението по чл. 35 от АПК.
Съгласно
чл. 38, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г./Наредбата/, ползвателят на помощта няма право да получи второто
плащане по чл. 10, т. 2 и дължи
връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне
на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период,
посочен в договора, в случаите посочени в т. 1 – т. 24. С процесния
АУПДВ е прието, че по отношение на жалбоподателя са налице основанията по т. 2
- бизнес планът не е изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в
срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ; т. 4 - не е
увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с
най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО; т. 9 - проектът
му е оценен по някой от критериите за подбор, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1 –
4, и ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от критериите, по които
проектът му е бил оценен и т. 24 - са налице условията на чл. 33, ал. 2/Разплащателната агенция изисква връщане на
полученото от ползвателя първо плащане по чл. 10, т. 1 и не му дължи второто
плащане по чл. 10, т. 2, когато при проверките по ал. 1 бъде установено
неспазване на едно или повече от изискванията на тази наредба и/или едно или
повече задължения на ползвателя, поето/и с договора за предоставяне на
финансова помощ/.
Настоящият
съдебен състав намира, че оспорения акт е издаден при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с целите на закона.
В конкретния случай
директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ – Кърджали е приел, че С.Х.С. не е изпълнил точно
одобрения бизнес план, не е увеличил икономическия размер на стопанството
спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен
в СПО, спрямо първоначалния икономически размер на стопанството, което е
основание за приложението на чл. 9, ал.
1, т. 2, т. 4 и т. 9, чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 15,
ал. 1 от Договор № *** от 20.01.2019 г. с ДФ „Земеделие“ и чл. 38, ал. 1, т. 2,
т. 4, т. 9 и т. 24, чл. 45, т. 6 във вр. с чл. 15,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски
стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.
Изложил е мотиви, че икономическият
размер на стопанството, измерен в СПО към крайната дата на периода за проверка
на изпълнението на бизнес плана, изчислен по Приложение № 1 към чл. 5, ал. 14
от Наредбата, въз основа на допустимите за включване в нарастването площи и
животни, е 13 267,00 евро. Началният икономически размер на стопанството на С.Х.,
измерен в СПО е бил *** евро, следователно икономическият размер на
стопанството му е нараснал спрямо първоначалния размер, изчислен въз основа на
допустимите за включване в нарастването площи и животни с *** евро, т.е не е
налице увеличение на икономическия размер на стопанството с минимум 4000 евро,
измерен в СПО спрямо първоначалния икономически размер па стопанството,
съгласно изискванията на чл. 15, ал. 1 от Договора, респективно чл. 15, ал. 1, т. 2 от
Наредбата. На следващо място е отразено, че съгласно таблица № 7 от одобрения
бизнес план жалбоподателят е избрал цел: „Увеличаване на икономическия размер
на земеделското стопанство, измерен в СПО (минимум 4000 евро СПО)“. С оглед
установеното при проверките увеличение на икономическия размер на стопанството
с *** евро, спрямо началния, то е налице неизпълнение на избраната цел.
Посочено е, че съгласно
таблица 10 „Животновъдство“ от одобрения бизнес план, С.С.
е заложил за стопанската 2017/2018 година отглеждането на 146 броя овце –
млечни. При извършените проверки се констатирало, че през посочената стопанска
година жалбоподателят отглежда в стопанството си 122 броя овце – млечни. С
оглед това е изведен изводът, че не е изпълнена заложената производствена
програма на стопанството, което е нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 3, чл. 13,
ал. 1 от Договора и чл. 9, ал. 2 от Наредбата.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от процесния Договор № ***, фондът изисква от ползвателя връщане
на полученото първо плащане по договора и ползвателят няма право да получи
второто плащане па договора, в изброените в нормата случай, като релевантни за
делото са т. 2 – не е изпълнил точно бизнес плана, включително в частта на
заложените специфични цели и резултати, т. 4 - не е увеличил икономическия
размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата
равностойност на 4000 евро, измерен в СПО, т. 9 – не поддържал съответствие с
всеки от критериите, по които проектът му е бил оценен.
При извършената преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано в производството,
че по отношение на С.Х.С. са налице приетите от административния орган нарушения
на изискванията на Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на
подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски
стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. и Договор за отпускане на безвъзмездна финансова
помощ № *** от *** г., с изключение на изискването за поддържане на
съответствие с всеки един от критериите, по които проектът е бил оценен.
По делото е безспорно, че С.Х.С.
е подал заявление за подпомагане по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г. - УИН ***/л. 37 от делото/. В
одобрения бизнес план/л. 47 – л. 58/
е заложено увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум 4000
евро, измерен в Стандартен производствен обем. Посочено е, че към момента на
подаване на заявлението земеделският стопанин отглежда 146 броя овце-млечни,
които ще запази до края на изпълнението на бизнес плана. Икономическият размер
на стопанството, измерен в СПО е *** лева. Избраната цел е развитие в сектор
„Плодове и зеленчуци“. За изпълнението й през втората 2016/2017 стопанска
година кандидатът ще наеме 6 дка земя и ще създаде насаждения от 2 дка
праскови, 2 дка кайсии и 2 дка череши. През втората година е предвидено, че
ползвателят ще отглежда 146 бр. овце-млечни и 6 дка костилкови трайни
насаждения по биологичен начин. Размерът на земеделското стопанство ще е ***
лв., който размер ще се поддържа до края на изпълнението на проекта.
Избраната крайна дата на
периода за проверка изпълнението на бизнес плана и крайна дата 26.09.2018 г.
При извършената от служители на ОД на ДФ
„Земеделие“ гр.Кърджали проверка на място в стопанството, осъществена в периода
от 03.10.2018 г. до 11.10.2018 г., е констатирано, че са създадени трайни
насаждения от 2 дка кайсии, 2 дка череши и 2 дка праскови, намиращи се в имот №
***, ЕКАТТЕ ***, ***. При извършеното посещение на 11.10.2018 г. в животновъдния
обект на жалбоподателя са установени 122 бр. овце-млечни, чиито ушни марки
съвпадат с посочените в приложените към заявлението за второ плащане таблица за
животните в земеделското стопанство, 7 бр. овце с паднали ушни марки/без
никаква маркировка/ и 15 броя овце със заменени ушни марки, които се
регистрирани в животновъдния обект, както следва: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***.
Резултатите от проверката са материализирани в контролен лист/л. 323 – л. 347/. Жалбоподателят е уведомен срещу подпис с
констатациите от проверката/л. 347/,
като в графата за забележки на ползвателя не е отразил възражения или
несъгласие с констатациите при проверката.
В настоящето производство, от
пълномощника на жалбоподателя са въведени конкретни доводи/в представените
писмени бележки с вх. ***/*** г./ за неправилност на отразените данни от
проверката, обосновани както с доводи с липсата на достъп на ползвателя до
интегрираната информационна система по чл. 3, ал. 1 от Наредба 61/2006 г., така
и с неоснователно невключване на посочените в контролния лист от проверката 7
бр. овце без ушни марки и 15 броя овце със заменени ушни марки. Изложени са
съображения, че за всяка една от посочените ушни марки в системата била
регистрирана и друга ушна марка на същото животно. Например: УМ № *** на стр.
378 по делото, под № *** в контролния лист (л. 331 по делото) и УМ № *** на стр.
393 по делото лист се водели на едно и също животно в Интегрираната
информационна система на БАБХ (лист 413-416 по делото), съгласно Справка за
животни на собственик към 27.12.2019 г. на M3XI - БАБХ. Тези номера се намирали на стр. 3, ред 21 от
самата справка. По делото били представени две отделни снимки, което означавало,
че на място са открити 2 бр. животни, но животно с УМ № *** не било взето
предвид в общата бройка, а е описано единствено в графа забележки на контролния
лист. Аналогични доводи за развити за всяко едно от 15 броя животни с посочени
ушни марки.
Спорните въпроси по делото са: Следва ли
да бъдат включени при изчисляване на увеличаването на икономическия размер на
стопанството, посочените в контролния лист/графа забележки/ и АУПДВ 7 бр. овце
без ушни марки и 15 бр. овце със заменени ушни марки?; При включването им,
налице ли е увеличаване на увеличаване на икономическия размер на стопанството
с минимум 4000 евро, измерен в СПО?
Съгласно чл. 5, ал. 14 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на
подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски
стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.,
икономическият размер на стопанството, измерен в СПО, се изчислява по таблица
съгласно приложение № 1. Видно от последното и съдържащите се в него
пояснения, икономическият размер на стопанството в евро се получава, като
изчисленият за съответното земеделско стопанство общ СПО в лева се раздели на
1,95583 (използва се официалният курс на БНБ – 1 евро = 1,95583 лв.) и се
закръгли до втория знак след десетичната запетая.
В конкретния случай към датата на
кандидатстване е измерен икономически размер на стопанството на жалбоподателя
от *** евро СПО или *** лева, формиран от отглежданите 146 броя овце-млечни. В
бизнес плана е заложено увеличение на икономическия размер на стопанството с ***
лв. или *** евро СПО към дата на проверка – 26.09.2018 г., което ще бъде
постигнато чрез създаване на трайни насаждения от 2.000 дка череши, 2 дка
кайсии и 2.000 дка праскови, както и чрез отглеждането на 146 бр. овце-млечни.
От приетите по делото доказателства се
установява, че при издаване на АУПДВ административният орган е приел за
допустими площи и животни при изчисляване на увеличението на икономическия
размер, както следва: 2.000 дка череши, 2 дка кайсии, 2.000 дка праскови и 122
бр. овце-млечни. При така приетите за допустими площи и животни е формирал
икономически размер на стопанството към крайна дата за проверка от 13 267
евро, измерен в СПО.
Настоящият състав намира, че при
изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството е следвало
да се включат и откритите при извършена проверка овце с ушни марки: ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***. В
тази връзка по делото е безспорно, че животните с посочените ушни марки се
регистрирани в интегрираната информационна система в животновъдния обект на С.С., което обстоятелство е отразено от в контролния лист от
извършената проверка. Това обстоятелство се потвърждава и от приетата в съдебно
заседание справка за животни към 27.12.2019 г./л. 413 – л. 416/, напр. - *** на
стр. 3-та от справката, ред 2-ри, *** на
стр. 3-та, ред 9-ти и т.н. От представения и приет снимков материал/на хартиен
носител/ от извършената проверка (л. 362
- л.396), е видно, че в животновъдния обект са били налични животните с
посочените стари ушни марки, както и животни със съответната заменена ушна
марка, респ. независимо, че в интегрираната информационна система е
регистрирано едно животно с две и повече ушни марки (както посочения по-горе
пример), то в действителност ушните марки са били поставени на различни
животни, открити при проверката и описани в контролния лист – например: животно
с УМ № *** (снимка на стр. 371 по делото), описано под № *** в контролния лист/л.331 по делото/ и УМ № *** (снимка на стр. 393 по делото) са регистрирани на
едно и също животно в интегрираната информационна система на БАБХ съгласно
Справка за животни на собственик към 27.12.2019 г. - стр. 1, ред 12. От
представените снимки е безспорно, че в стопанството са открити 2 различни животни,
но животно с УМ № *** е описано единствено в
забележките към контролния лист и не е включено
при изчисляване на увеличаването на икономическия размер. В този смисъл съдът
изцяло споделя изложеното в писмените бележки на пълномощника на жалбоподателя,
в частта относно 15 бр. животни (овце) с горепосочените ушни марки, описани в
забележката към контролния лист.
Съгласно т. 1, б. „в“, аа) към Таблица за
изчисляване на икономическия размер на земеделските стопанства, Приложение № 1
по чл. 5, ал. 14 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., когато стопанството отглежда
животни, трябва да посочи броя на животните в съответните категории в колона 4
съгласно опис по видове и брой на животните, декларирани от кандидата,
придружен от извлечение от интегрираната информационна система (ИИС) по реда на
Наредба № 6 от 8 октомври 2013 г. за изискванията към средствата за
официална идентификация на животните и използването им (ДВ, бр. 90 от
2013.) (Наредба № 6 от 8 октомври 2013 г.) за наличните в обекта
животни по ушни марки/чип, подписано от официалния ветеринарен лекар,
контролиращ животновъдния обект, не по-рано от един месец преди датата на
подаване на заявлението за подпомагане/заявката за плащане (в случай че
кандидатът отглежда видове животни, които трябва да се регистрират в ИИС по реда
на Наредба № 6 от 8 октомври 2013 г.)
В
представената към подаденото от С.Х.С. заявлението за второ плащане, Таблица
2.2, съдържаща данни за животните с ушни марки, не са описани невключените при
изчисляване нарастването на икономическия размер 15 бр. овце със стари ушни
марки, но съдът, с оглед горните съображения и в съвкупност със съществуващите
по делото данни за множество извършвани замени на ушните марки на животните в
стопанството на жалбоподателя, изложеното от свидетеля И. в този смисъл и
липсата на достъп на ползвателя до данните в интегрираната информационна
система (ИИС) по реда на Наредба № 6 от 8 октомври 2013 г., намира,
че при изчисляване на увеличението на икономическия размер следва да бъдат
включени и по-горе подробно описаните със съответните ушни марки 15 бр. овце,
регистрирани в процесния животновъден обект като
собственост на С.Х.С..
Съдът не възприема доводите на пълномощника на
жалбоподателя, изложени в представените писмени бележки, че при изчисляване на
увеличението на стопанството, спрямо първоначалния размер в броя на допустимите
животни следва да бъдат прибавени и откритите при проверката на място 7 бр.
овце с паднали ушни марки. По делото няма никакви данни, които да обосновават
извод, че посочените 7 бр. животни (овце) са част от животновъдното стопанство
на С.Х.С.. В този смисъл, както в депозираното пред административния орган
възражение по уведомителното писмо за открита процедура по издаване на АУПДВ,
така и в процесната жалба против оспорения акт и в
хода на съдебното следствие не са въведени надлежни твърдения, че посочените
вещи/7бр. овце/ са собственост на жалбоподателя. Такива възражения не са
въведени от С.Х. и в контролния лист от проверка, където в съответната графа за
забележки на ползвателя, липсват отразени възражения и забележки по повод
констатациите на проверяващите. По делото не са представени доказателства от
страна на жалбоподателя, които да удостоверяват обстоятелството, че след
извършената проверка е предприел действия по премаркиране
на 7 бр. животни с паднали ушни марки. Логично би било, в случай, че същите
животни са част от стопанството му, то С. да посочи пред административния
орган, че цитираните овце са негова собственост и да конкретизира ушните марки,
с които са били маркирани, както и да поиска да бъдат заменени падналите ушни
марки, доказателства за което не са представени и не са ангажирани от С. в
настоящия процес. В представените писмени бележки на адв.
Д.П. е изложено единствено, че 7 бр. овце с паднали ушни марки е следвало да
бъдат включени при изчисляване на икономическия размер на стопанството, което е
аргументирано единствено с изложеното от св. И. В тази връзка съдът намира, че
показанията на свидетеля по никакъв начин не обосновават извода, че посочените
животни са собственост на жалбоподателя. Липсва каквато и да е конкретизация и
идентификация на животните, макар и косвена, която да удостоверява горното
обстоятелство, поради което доводите на пълномощника на жалбоподателя са необосновани
и неподкрепени от фактическа и правна страна и не се споделят от съда.
По изложените
съображения, настоящият състав счита, че при изчисляване на увеличението на
икономическия размер на стопанството на С.Х. следва да бъдат включени 2.000 дка
череши, 2 дка кайсии, 2.000 дка праскови и 137 бр. овце-млечни. При така посочените площи и животни,
икономическият размер на стопанството, изчислен по Приложение № 1 към чл. 5,
ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., измерен в СПО е *** евро, т.е. налице е
нарастване на икономическия размер с ***
евро, а не с най-малко 4 000 евро, съгласно одобрения бизнес план. С други
думи изводите на административния орган за неизпълнение се явяват правилни като
краен резултат.
Неоснователни и недоказани са и
твърденията за неправилно отчитане и преброяване при проверката на намиращите
се в стопанството животни. Същите не са подкрепени с никакви конкретни
доказателства и не кореспондират с наличните по делото данни. В тази връзка
резултатите от извършената проверка в стопанството на С.Х. са материализирани в
горе обсъдения контролен лист за проверка на място, който е годно
доказателство, относно удостоверените в тях фактически констатации. Отразеното
в контролния лист кореспондира с приетия по делото снимков материал от извършена
проверка, поради което съдържанието му изцяло се кредитира от съда като
достоверно и обективно удостоверяващо състоянието на стопанството на
жалбоподателя към момента на извършване на проверката. Същата е осъществена в
присъствието на С.С., при което на жалбоподателя е
била предоставена възможност да се запознае със съдържанието на съответния контролен
лист за проверка и изложи възраженията си относно констатациите. Независимо от
това в контролния лист не са въведени доводи за несъответствие в отразените животни
по брой и описани ушни марки, с действително намиращите се в процесните животновъден обект.
Предвид
горното, съдът намира, че случая С.С. е нарушил
нормите на чл. 6, ал. 1 и ал. 3, чл. 13, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от Договор № *** от *** г., респ. не изпълнил точно
одобрения бизнес план и не е постигнал увеличаване на икономическия размер на
стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 4000 евро, измерен в СПО,
поради което е налице хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 24 от
Наредба № 14 от 28.05.2015 г.
Следва да се
отбележи, че в мотивите на оспорения АУПДВ/стр. 5 – л. 16 от делото/ издателят
на акта е приел, че не е налице неспазване на разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т.
7 от Договора, респ. чл. 13, ал. 7 от Наредбата, но независимо от това е
посочил, като едно от основанията за отказ за финансиране и определяне на
подлежащо на възстановяване вземане чл. 38, ал. 1, т. 9 от Наредбата, а именно
неизпълнение на задължението да
поддържа
съответствие с всеки от критериите, по които проектът му е бил оценен. Съдът
намира, че в конкретния случай посоченото основание не е налице, като изцяло
споделя съображенията на административния орган, изложени към мотивите на акта.
Независимо от горното, така констатираното противоречие не води до
незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като в случая са налице останалите
посочени основания за издаването му.
Правилни и законосъобразни са изводите
на административния орган, че при изчисляване на увеличението на икономическия
размер на стопанството не следва да се вземат предвид/не следва да се включват/
посочените от жалбоподателя в депозираното възражение животни със заменени
идентификатори. В тази връзка, при извършената проверка в стопанството не са
открити овце с такива ушни марки, за което не са въведени надлежни възражения
при проверката. При съпоставянето на контролния лист от проверката и заявеното
във възражението, се аргументира извода, че за липсващите 24 овце със
съответните ушни марки е заявено твърдение за заменени ушни марки съгласно
декларация от д-р Р.С.И. от 11.10.2018 г./л.
348 от делото/, материализираща списък на заменени идентификатори. Според
настоящия съдебен състав посочената декларация, независимо, че се явява свидетелстващ
документ, не установява наличието на животни със съответните ушни
марки/идентификатори/ в стопанството на С.Х.С. към датата на извършване на
проверката 11.10.2018 г., която дата съвпада с отразената на декларацията. Този
извод не се променя и при анализ на изложеното от Р.И., разпитан в качеството
му на свидетел по делото/ протокол от съдебно заседание, проведено на
27.02.2020 г./ На зададените му въпроси, вкл. във връзка с представената му
декларация, св. С. дава уклончиви и твърде общи показания, заявявайки, че не
присъствал на проверката, но го уведомили, че има проблем с идентификаторите, не бил броил животните, но бройката била около 150 и щом били поставени ушните марки, значи били
там.
По изложените съображения и след като в
процеса носителят на активната процесуална легитимация не установи при
условията на пълно и главно доказване твърденията си за изпълнение на условията
на Договор № *** от *** г. за отпускане
на безвъзмездна финансова помощ по по подмярка 6.1 „Стартова помощ за развитие на млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., в
съответствие с разпределението на доказателствената
тежест и указанията на съда, настоящият състав намира за неоснователни, изложените
в жалбата доводи за необоснованост на изводите на административния орган за
неизпълнение на одобрения бизнес план и непостигане на увеличение на
икономическия размер на стопанството с най-малко 4000 евро СПО, спрямо
първоначалния размер.
С оглед гореизложеното и установеното
при извършената от фонда проверка в стопанството на С.Х.С. на 11.10.2018 г., то налице са описаните в АУПДВ като
основания чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 и
чл. 17, ал. 1 от Договор № *** от *** г. и чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 4 и
т. 24 от Наредба № 14/28.05.2015 г., за възстановяване на полученото първо
плащане по договора в размер на *** лв. и отказ за изплащане на финансова помощ
в размер на *** лв., представляващо второ плащане по договора.
Предвид това настоящия
състав намира, че оспореният АУПДВ е издаден и в съответствие с целта на
закона, респ. не е налице отменителното основание по
чл. 146, т. 5 от АПК, както не са налице и останалите отменителни
основания по чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния
закон не е предвиден ред за установяване на публично вземане, то се установява
по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за
издаване на административен акт, предвиден в АПК. Процесният
АУПДВ съдържа две волеизявления, които са при условията на кумулативност
- волеизявление на издателя за подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане и волеизявление за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ. Посочените правни основания за издаване на акта - чл. 9, ал. 1, т. 2 и
т. 4 от Договора и тези по чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 24 от Наредбата,
предвиждат че фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане
и ползвателят няма право на второ плащане, т.е. по силата на чл. 38, ал. 1, т. 2,
т. 4 и т. 24 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. отказът за извършване на второ
плащане е кумулативно условие за възникване на задължението за възстановяване
на полученото първо плащане. В конкретния случай с оспорения АУПДВ освен
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на *** лв. се
съдържа и волеизявление на издателя за отказ за изплащане на финансова помощ в
размер на *** лв., което е изцяло в съответствие с горепосочения подзаконов
нормативен акт.
Отново следва да се посочи,
че оспорения АУПДВ е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в
предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и
правни основания за постановяването му, т.е. изпълнени са изискванията за
издаване на административен акт, съгласно АПК.
В заключение следва да се
посочи, че в конкретния случай не е налице и нарушение на принципа за
съразмерност, въведен в чл. 6, ал. 2 от АПК. Няма никакво основание да се
обоснове изводът, че с издаването на оспорения акт са засегнати права и
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Финансовата помощ по процесната наредба се
предоставя в съответствие с принципите на добро финансово управление,
публичност и прозрачност. При наличието на основанията, посочени в нормата на
чл. 38 от Наредбата, като в случая са налице по-горе описаните, ползвателят
няма право да получи втора плащане и дължи връщане на полученото първо плащане
по договора за финансова помощ, ведно със законната лихва.
По изложените съображения
съдът приема, че процесната жалба на С.Х.С. от ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане №
09/06/1/0/01673/3/01/04/02 (л. 12 – л.
19), с който на С.Х.С. от ***, УРН: ***, е
отказано изплащането на финансова помощ в размер на *** лв.,
представляваща второ плащане по Договор № *** от *** г. и е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на *** лв.,
представляващо сумата на полученото първо плащане по Договор № *** от *** г. за
отпускане на финансова помощ по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава, респ.
оспореният АУПДВ е законосъобразен и обоснован, при липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК.
При този изход на делото и на основание чл. 144 от АПК,
във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл.
24 от Наредба за изплащането на правната помощ в полза на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. последно
от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на С.Х.С., с ЕГН ********** от ***, срещу Акт за установяване на публично държавно
вземане № 09/06/1/0/01673/3/01/04/02 от 11.09.2019 г., издаден от директор на
ОД на ДФ „Земеделие“ - Кърджали, с който на С.Х.С. от ***, УРН: ***, е отказано изплащането на финансова помощ в
размер на 24 447.50 лв., представляваща второ плащане по Договор № *** от
*** г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер на 24 447.50 лв., представляващо сумата на полученото първо плащане
по Договор № *** от *** г. за отпускане на финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г., подкрепена от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони.
ОСЪЖДА С.Х.С., с ЕГН ********** от ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез
Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено.
Председател: