№ 153
гр. С., 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500355 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260394/ 29.06. 2021г. по гр.д. № 812/2021 г. на
Районен съд С., с което е осъден на основание чл. 129 ТЗ във вр. с чл. 79 ЗЗД
С. СТ. М., ЕГН ********** от гр. С. ул. О.** да заплати на СВ. П. К., ЕГН
********** от гр. Б. ул. В.Л.** сумата от 3000 лв., съставляваща част от общо
дължимата сума от 23 017,01 лв. на основание т. 10.1 от договора за
прехвърляне на дружествени дялове, съставляваща санкция - установени
задължения с ревизионен акт от 27.11.2018 г. на Органа по приходите към ТД
на НАП Б., както и сумата от 3674,04 лева съставляваща сума, която се дължи
по т. 10.3 от договора ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба-06.10.2020 г. до окончателното плащане.
Отхвърлени са предявените искове от СВ. П. К. срещу С. СТ. М. за заплащане
на сумата от 3000 лв., съставляваща част от общо дължимата сума от 23 017,01
лв., съставляваща неустойка за неизпълнение на задължението по т. 10.1 от
договора и сумата от 500 лв., като част от общата сума от 3674,07 лв.,
съставляваща неустойка за неизпълнение на задължението по т. 10.3 от
1
договора като неоснователни и страните са осъдени да заплатят разноски
съобразно уважените и отхвърлени искове.
Против решението са подадени две въззивни жалби.
Първата е подадена от ответника чрез представител по пълномощие и
се твърди, че постановеното решение в уважената част от исковете е
необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Първоинстанционият съд е
анализирал събраните доказателства като е приел, че се касае за търговска
сделка, като не отчел обстоятелството, че исковата молба е подадена от
физическо лице срещу ответник - физическо лице. Действително сделката за
продажба на дружествени дялове има характера на търговска сделка и
последиците са за търговско дружество, поради което счита, че правен интерес
от предявяване на исковата претенция има СВ. П. К., в качеството и на
представляваща и управляваща ТД „Агро БГ” ЕООД, а не като физическо лице,
в полза на което е присъдена сумата от 3000лв., съставляваща част от санкция
по установено задължение по ревизионен акт от 27.11.2018г. и 3 674,07лв.
съставляваща сума, която се дължи по т.10.3 от договора. Ищцата като
едноличен собственик на капитала не е положила необходимите усилия при
оспорването на ревизионния акт, при събирането на доказателства във връзка с
него, както и да не допусне допълнителни разходи касателно „Комфорт
Компани” ООД, като това е бездействие и лошо управление от нейна страна. В
мотивите на съда се съдържа противоречие, от една страна съдът приел, че
ищцата не е длъжна да заплати с получените субсидии задълженията, вкл. и
тези за които се говори в договора в чл.10.1, 10.2 и 10.3., а от друга приел, че
след като ищцата е получила субсидиите и платила корпоративния данък, тя е
изпълнила задълженията си по тези точки. Съдът си е позволил произволно
тълкуване на разпоредбата „предоставя право”, а не вменява задължение на
купувача да погаси с пълния размер на субсидията или в нейния остатък
задължението на дружеството. Това, че в т. 10.1 пише, че купувачът има право,
а купувачите се съгласяват сумата от субсидията да погаси предходни
задължения, означа че при сключване на този договор страните са имали
предвид евентуални бъдещи последици от дейността на дружеството. Значи,
правото което се дава на купувача е за в бъдеще и не може да се предвидят ще
има ли ревизионен акт или няма да има за да се погаси задължението по него. В
случая е безспорно установено, че в резултат на търговската дейност на
2
дружество за него са възникнали задължения към НАП и задължения към
„Ромфарм компани” ООД, като няма спор, че именно дружеството е
задълженото лице по смисъла на чл.14 от ДОПК и ТЗ. Безспорно също така е
установено, че дружеството въпреки, че е имало средства от субсидирането да
погаси тези задължения не е изпълнило в срок тези свои задължения, е доказано
виновно неизпълнение на новия управител на дружеството. От заключението на
вещото лице-икономист по делото се установява обективната възможност на
търговското дружество да покрие тези задължения. Или изводът, който се
налага е, че по делото не е установено нарушаване на задължение на ответника
като бивш управител виновно неизпълнение в срок на задължения на
търговското дружество. Поради това се иска решението да бъде отменено в
обжалваната част.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна
жалба. Подържа се, че решението в тази част е правилно и законосъобразно,
постановено при правилно прилагане на материалния закон. Решаващия съд е
установил въз основа на представените по делото дока зателства, че по
отношение на продавача на дялове е налице пълно неизпълнение на задълже ‐
нията по договора и че неустойката е договорена като предварително определен
размер по съгласие на двете страни по договора, които са били наясно с размера
и параметрите й. Счита, че страна по предявения иск е именно ищцата, а не
търговското дружество „Агро БР“ ЕООД, тъй като търсената отговорност е за
неизпълне ние на сключен договор за прехвърляне на дружествени дялове и
уговорките постигнати в то зи договор между страните по него. В единия
случай, дружеството е било санкционирано чрез издаване на ревизионен акт за
период, в който дружеството се е управлявало от продавачите на дружест вени
дялове, а втория случай е за непредоставяне на информация за сключени от тях
догово ри за наем на земеделска земя с „Ромфарм Компани“ ООД. В
конкретния случай от представените по делото доказателства е видно, че
бившите собственици на дружеството не са предали всички сключени от тях
договори с наемодатели, както и че при водене на счетоводните документи от
тях са били допуснати пропуски, които са довели до санкциониране на
дружеството от органите на НАП. При дого варяне на продажната цена не са
били ясни определени параметри на сделката, като например размера на
субсидията, която трябва да получи дружеството за стопанската 2015 г., която е
3
била заложена под формата на гаранция за изтегления и усвоен по - рано през
годината кре дит от дружеството. Именно поради тези причини и неясноти
страните са се съгласили да до говорят определени неустойки.
Санкционирането на дружеството по за конов ред, каквото представлява
влезлия в сила ревизионен акт, води до задължение за пла щането му от страна
на санкционирания субект „АГРО -БР‘ ЕООД, а не на бившите му собс ‐
твеници. Принудителното изпълнение на породеното задължение се насочва
към активите на дружеството и може да доведе в зависимост от размера му до
частично или пълно затрудня ване на функционирането му. Съгласно чл. 121
ДОПК вземанията по издаден ревизионен акт се обезпечават предварително.
Следователно купувачът в случая при установяване на пуб лично вземане,
произлязло в периода на управление на предишните собственици, е длъжен да
обезпечи вземането на държавата със средства на дружеството или със
собствени средства, в случай на отказ това да бъде сторено от бившите
собственици. Иска се да се потвърди решението в обжалваната част.
Втората въззивна жалба е подадена от ищцата и с нея се обжалва
решението в частта с която са отхвърлени предявените акцесорни искове по чл.
92 ЗЗД срещу С. СТ. М. за запла щане на сумата от 3000 лв., съставляваща
част от дължимата сума от 23 017,01 лв., съставля ваща неустойка за
неизпълнение на задължението по т. 10.1 от договора за прехвърляне на
дружествени дялове 30.11.2015 г., и сумата 500 лв., като част от сумата от
3674.07 лв., със тавляваща неустойка за неизпълнение на задължението по т.
10.3 от договор, като неоснова телни. Съдът се е позовал на тълкуванията
дадени в TP № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, като е
преценил според него, че така уговорените в чл. 10.1 о 10. 2 неустойки
накърняват добрите нрави, тъй като към момента на сключване на договора,
размерът на уговорената от страните неустойка, съпоставен със стойността на
очакваните вреди от евентуалното неизпълнение на задълженията на продавача
на дяловете, водел до извода, че целта, за която е уговорена съ щата, излизала
извън обезщетителната, а и санкционна функции на неустойката. В конкретния
случай от представените по делото доказателства е видно, че бившите
собственици на дружеството не са предали всички сключени от тях договори с
наемодатели, както и че при водене на счетоводните документи от тях са били
допуснати пропуски, които са довели до санкциониране на дружеството от
4
органите на НАП. При дого варяне на продажната цена не са били ясни
определени параметри на сделката, като например размера на субсидията, която
трябва да получи дружеството за стопанската 2015 г., която е била заложена
под формата на гаранция за изтегления и усвоен по - рано през годината кре ‐
дит от дружеството. Именно поради тези причини и неясноти страните са се
съгласили да до говорят определени неустойки. Клаузата на чл. 10.1 за не ‐
устойка има изцяло обезщетителен и санкционен характер. От една страна тази
неустойка на истина трябва да покрие преките вреди, които са понесени, но от
друга страна тя трябва да покрие и всички други разноски и имиджови
проблеми, които поражда неплащането на едно породено по този начин
държавно вземане. Тази клауза е договорена по този начин именно за да
стимулира продавачите да имат поведение което да подпомага новия
собственик както по отношение на евентуално оспорване законността на един
ревизионен акт например, така и по обезпечаване и заплащане на дължимите
суми по него от страна на бившите собст веници. Излагат се подробни
аргументи в подкрепа на тезата, че не е налице накърняване на добрите нрави и
в обобщение се иска да се отмени решението в обжалваната част.
Постъпил е писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди,
че така постановеното решение в отхвърлената част е обосновано, правилно и
законосъобразно. Въпреки, че съдът е дискредитирал изцяло аргументите в
отговора на исковата молба и не е подложил на анализ възможностите, които
биха имали ответниците за да се защитят при извършената ревизия, както и
оспорване по давност на претенцията по фактура № ********** от 07.05.2014г.,
правилно се е позовал на TP № 1 от 15.06.2010г. то т.д. № 1/2009г. на ОСТК на
ВКС. Установило се по безспорен начин, че неустойката е уговорена извън
присъщите и обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции. Правилно
е и заключението на съда, че уговорените неустоечни клаузи накърняват
добрите нрави и принципите на справедливост. Правилен е и извода на съда, че
така уговорената неустойка се явява средство за несправедливо обогатяване на
кредитора, поради което са налице предпоставките на чл.26, ал.1 от ЗЗД за
нейната нищожност. Анализират се мотивите на решението в цялост и отново
се сочи, че не е изяснен въпросът кой има правен интерес от предявяването на
настоящия иск - ТД или физическо лице. В мотивите на съда не е изяснено кое
е задължение на физическото лице и в кой момент е задължението на
5
физическото лице, като управител на търговското дружество. По делото не е
установено нарушаване на задължение на ответника като бивш управител
виновно неизпълнение в срок на задължения на търговското дружество.
В с.з. за въззивниците се явяват представители по пълномощие, които
поддържат подадените от тях жалби и оспорват основателността на въззивната
жалба, подадено от насрещната страна.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е частично неправилно, поради което следва да бъде отменено в
неправилната му част..
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Договорът за прехвърляне на дружествени дялове, регламентиран с
чл.129 ТЗ е особен вид договор, поради различния обхват на действието му в
отделни негови части. В частта за прехвърляне на дружествените дялове, той
има действие не само за страните по него, а и за третото неучастващо лице –
дружеството с ограничена отговорност. Ако приобретателят е съдружник,
бива увеличен обема на членствените му права пропорционално на
придобитите дялове. Ако не е съдружник, при сбъдване на изискването по
ал.1 предл.2 на чл.129 ТЗ, той придобива членствени права в дружеството,
6
съответстващи на прехвърлените му. За дружеството възниква задължението
да отрази промяната в дружествения договор и търговския регистър – чл.119
ал.2 вр.чл.115 т.3 ТЗ. Прехвърлителната част на договора е негова съществена
част, индивидуализираща и типизираща сделката – essentialia negotii.
В частта за цената, съдържанието на договора е несъществено – accidentalia
negotii. Това е така, поради обстоятелството че това не е нито
индивидуализиращ, нито типизиращ белег на сделката, доколкото няма
пречка тя да бъде и безвъзмездна. В частта за престацията на приобретателя
или липсата й (възмездност/безвъзмездност), договорът по чл.129 ТЗ има
действие само между страните, но не и за дружеството, както е в
прехвърлителната част. Това не е същински/задължителен елемент от
фактическия състав на прехвърлянето, а облигационна последица от
съгласието за прехвърляне на дружествени дялове. Т.е. евентуалното
неизпълнение на задължение за плащане на цената не рефлектира пряко върху
правната сфера на дружеството, което е приело и вписало промяната, а само
върху имуществената сфера на прехвърлителя. Такова действие спрямо
дружеството би имала евентуалната недействителност на сделката или
развалянето й, като след отпадане на облигационното действие по съответния
ред, за него би възникнало задължението да отрази промяната в дружествения
договор и регистъра. Договорът по чл.129 ал.2 ТЗ не материализира търговска
сделка и по отношение на нея чл.293 ТЗ е неприложим. Законодателят е
разглеждал този договор като единен, поради което е въвел и общо изискване
за писмена форма с нотариална заверка на подписите. В случая, договорът
отговаря на изискването за форма. С оглед направеното по-горе
разграничение между същественото и несъщественото съдържание на
сделката, би следвало да се прецени и въведеното от законодателя изискване
за форма на договора по чл.129 ал.2 ТЗ. Становището на настоящия съдебен
състав е, че в съществената, прехвърлителната част на този договор,
писмената форма с нотариална заверка на подписите е условие за
действителност (ad solemnitatem), а в несъществената част за цената – условие
за доказване (ad probationem). / Решение № 25/ 10.01.2016г. по т.д.
№3113/2014г. първо т.о./
В случая претенциите на ищцата са свързани с предвидените и
уговорени между страните неустоечни клаузи, които не засягат пряко
правната сфера на дружеството, поради което правилно искът е предявен от
7
купувача по сделката.
По съществото на спора.
Няма съмнение и е доказано, че с договор за покупко - продажба на
дружествени дялове от 30.1 1.2015 г. с нотариална заверка на подписите
двамата съдружници и собственици на капитала на дружество с ограничена
отговорност „Агро-БГ“ ООД първият въззивник С. СТ. М. и Живко Янков
Станков продават на втората въззивница собствените си 50 дяла от записания
и внесен дялов капитал и тя става едноличен собственик на капитала на
дружеството. Договорът е сключен съобразно изискванията на закона за
действителност - писмена форма с едновременна заверка на подписите и
съдържанието, на осн. чл. 129, ал. 2 ТЗ. В т. 10. 1 от договора е предвидено,
че ако дружеството като регистриран земеделски производител бъде
санкционирано по предвидения в закона ред след сключване на договора за
действия от създаването на дружеството до датата на договора продавачите се
съгласяват да заплатят размера на тази санкция в 10 дневен срок от
получаване на писмено уведомление от страна на купувача. В случай, че
продавачите не заплатят санкцията в този срок, купувачът има правото да
претендира размера на същата по съдебен ред ведно с неустойка в размер на
дължимата санкция. Съгласно чл. 10, т. 2 от договора в случай, че се
установят непогасени задължения на дружеството за период предхождащ
настоящия договор и неописани в предходните точки, то купувачът има
правото, а продавачите се съгласяват сумата от получената субсидия да
послужи за погасяване на тези задължения до пълния им размер, включително
и тези задължения по т. 10.1 от договора. Съгласно чл. 10.3 от договора ако
задълженията по чл. 10.2 са с по-голям размер от този на заплатената
субсидия продавачите се задължават да погасят тези задължения в срок от 10
дни от получаване на писмената покана от купувача. При неизпълнение на
това задължение купувачът по съдебен ред има право да предяви иск срещу
продавачите за изплащане на размера на тези задължения, както и да
претендира неустойка в размер равен на установените и непогасени
задължения. Съгласно чл. 10.4 от договора ако задълженията по чл. 10.1 и чл.
10.2 са в по- малък размер от този на изплатената субсидия купувачът се
задължава след приспадане на дължимото за погасяването им да заплати
остатъка на продавачите. Тези суми са станали изискуеми след изтичане на 10
8
дневния срок предвиден в чл. 10.1 и чл. 10.2 от договора от получаването на
нотариалните покани от страна на ответника, като по отношение на
главницата по чл. 10.1 от договора същата е станала изискуема на 11.07.2020
г., тъй като нотариалната покана е била връчена на ответника на 01.07.2020 г.
по реда на чл. 47, ал. 5 ТПК, главницата по чл. 10.2 е станала изискуема на
03.02.2018 г., тъй като нотариалната покана за тази главница е била получена
от ответника на 24.01.2018 г. По смисъла на уговореното от страните на тези
дати са станали и изискуеми акцесорните задълженията за заплащане на
неустойки, поради което се явява неоснователно възражението на ответника
за изтичане на тригодишна погасителна давност по отношение на тях, тъй
като настоящото производство е образувано на 06.10.2020 г. С оглед
изложеното съдът, счита, че следва да приеме първия вариант на изготвената
по делото съдебно икономическа експертиза съобразно който с размера на
субсидията или с остатъчния размер на същата купувачът не е длъжен да
покрие задълженията по чл. 10.1 и чл. 10.2 от договора то тези задължения
имат следните размери: сумата от 21 832,05 лв., съставляваща задължение по
Ревизионен акт, като размера на пропорционалната част от 50 % за всеки един
от съдружниците е 10 916,03 лв., сумата от 21 832,05 лв., неустойка по чл.
10.1 от договора, като размера на пропорционалната част от 50 % за всеки
един от съдружниците е 10 916,03 лв., сумата от 7348,14 лв., погасени към
„РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД-главница, лихви и държавни такси, като
размера на пропорционалната част от 50 % за всеки от съдружниците е
3674,07 лв., същият е й размера на задължението за неустойка по чл. 10 от
договора.
Разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД определя функциите на неустойката
като обезпечаваща изпълнението на задължението и обезщетяваща вредите от
неизпълнението. Правилото на чл.92 ЗЗД е диспозитивно и при липса на
противна уговорка между страните обезщетителната функция на неустойката
се проявява чрез освобождаване на изправната страна от необходимостта да
доказва вредите от неизпълнението, но чрез уговорката за неустойката не се
ограничава размерът на обезвредата на кредитора. Изводът се основава на
нормата на чл.92, ал.1, изр.2 ЗЗД, която изрично предвижда възможността
кредиторът да иска обезщетение и за по-големи вреди, които не се покриват
от неустойката. Вредите, представляващи неблагоприятните последици от
неизпълнението, които засягат защитени блага на кредитора, са не само
9
основание за отговорността на длъжника, но определят и размера на тази
отговорност. При неустойката настъпването на вредата е предположено, а
размерът е определен от страните в договора. Правната доктрина определя
няколко вида неустойки в зависимост от възможността освен неустойка да се
претендира и обезщетение за вреди. Алтернативната неустойка предоставя
избор на кредитора – да иска или неустойката или обезщетението.
Кумулативната неустойка се дължи заедно с обезщетението за вреди и в този
случай неустойката изпълнява и наказателна функция. Изключителната
неустойка е уговорка, при която е длъжникът е освободен от отговорността за
действителните вреди. Евентуалната неустойка може да се претендира само
ако размерът й е по-малък или равен на размера на вредите. Ако неустойката
е алтернативна, кумулативна, изключителна или евентуална, то възможността
за кумулиране на неустойка и обезщетение или за изключване на претенциите
било за обезщетение или за неустойка, следва да е изрично уговорена. Ако
страните единствено са включили клауза за неустойка в договора, но без
допълнителни уговорки, от които да може да се направи извод за
съотношението между неустойката и обезщетението за вреди, то последиците
от неизпълнението се уреждат съобразно със законовите норми. При
двустранните търговските сделки неустойката не може да бъде намалявана
поради прекомерност – чл.309 ТЗ, което е допълнителен аргумент в подкрепа
на застъпеното становище, че с уговорката за неустойка, в общия случай, не
следва да се счита за изключена отговорността на длъжника за размера на
действителните вреди по правилото на чл.92, ал.1, изр.2 ЗЗД.
В разпоредбата на чл.92, ал.1, изр.2 ЗЗД законодателят е предвидил
възможност да се претендират обезщетения и за по-големи вреди без разлика
на вида на неустойка – за пълно или за частично неизпълнение, за парично
или за непарично задължение. Възможността неустойката да бъде намалявана
по реда на чл.92, ал.2 ЗЗД изразява връзката между вредите и уговорената
неустойка и по аргумент, че неустойката може да се намали поради
прекомерност, то и отговорността на длъжника може да надхвърля размера на
неустойката. Вредите, представляващи неблагоприятните последици от
неизпълнението, които засягат защитени блага на кредитора, са не само
основание за отговорността на длъжника, но определят и размера на тази
отговорност. При неустойката настъпването на вредата е предположено, а
10
размерът е определен от страните в договора.
В случая в т. 10. 1 от договора е предвидено, че ако дружеството като
регистриран земеделски производител бъде санкционирано по предвидения в
закона ред след сключване на договора за действия от създаването на
дружеството до датата на договора продавачите се съгласяват да заплатят
размера на тази санкция в 10 дневен срок от получаване на писмено
уведомление от страна на купувача. Както беше посочено главницата по чл.
10.1 от договора е станала изискуема на 11.07.2020 г., тъй като нотариалната
покана е била връчена на ответника на 01.07.2020 г. по реда на чл. 47, ал. 5
ТПК. В дадения и уговорен, съгласно договора, срок първият въззивник –
ответник, не е изпълнил това задължение, с което е активирал клаузата за
неустойка в размер равен на установените и непогасени задължения. Поради
това, с оглед на изложените по-горе съображения, ответникът дължи както
реално обезщетение за вредите, които са установени по размер, така и
предвидената от страните по договора неустойка.
Правилно и обосновано е приетото, че главните частични искове по
чл. 129 ТЗ във вр. е чл. 79 ЗЗД се явяват основателни и доказани в пълен размер
за сумата от 3000 лв., съставляваща част от общо дължимата сума от 23 017,01
лв. на основание т. 10.1 от договора за прехвърляне на дружествени дялове,
съставляваща санкция -установени задължения с ревизионен акт от 27.11.2018
г. на Органа по приходите към ТД на НАП Б. и за сумата от 3674,07 лв.,
съставляваща сума, която се дължи по т. 10.3 от договора. Поради това първата
въззивна жалба се явява неоснователна.
За да отхвърли иска за заплащане на неустойка, районният съд приел,
че критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
11
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера
на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г„ II т. о./.
Като съобразил посочените критерии, съдът приел, че чрез уговаряне
на неустоечна клауза в размер на договорно задължение на продавачите по
чл. 10. 1 и чл. 10.3 се накърняват добрите нрави и принципа на
справедливостта. В случая уговорената неустойка се явява средство за
несправедливо обогатяване на кредитора, а един от корективите на
последното е предвидената от законодателя в чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД
възможност за прогласяването й за нищожна. Тези изводи обаче са
неправилни и необосновани. Предвидената неустойка не е прекомерна и не
накърнява добрите нрави. Тази клауза се активира тогава, когато не е платено
в предвидения десетдневен срок след поканата, обезщетението за
констатираните вреди. В случая обосновано е прието посоченото във вариант
първи от експертизата заключение. Както съдът е приел, преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В случая
вредите са безспорно установени. Очевидно е, че продавачът не е изпълнил
точно и пълно задълженията, поети с разпоредбите на чл. 5, 6 и 7 от договора.
Поради това и претенцията се явява основателна.
В обобщение – първата въззивна жалба се явява неоснователна, а
втората, подадена от ищцата, е основателна, което налага отмяна на
решението в тази част, съпроводена със ревизия на решението и в частта за
разноските.
Въззивницата ищца е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 278,65 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, както и сумата от 133, 49 лв.,
представляваща д.т. за въззивното производство.
12
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260394/ 29.06. 2021г. по гр.д. № 812/2021 г. на
Районен съд С. В ЧАСТТА, с която са отхвърлени са предявените искове от СВ.
П. К. срещу С. СТ. М. за заплащане на сумата от 3000 лв., съставляваща част от
общо дължимата сума от 23 017,01 лв., съставляваща неустойка за
неизпълнение на задължението по т. 10.1 от договора и сумата от 500 лв., като
част от общата сума от 3674,07 лв., съставляваща неустойка за неизпълнение на
задължението по т. 10.3 от договора като неоснователни като вместо това
постановява:
ОСЪЖДА на основание на чл.92 от ЗЗД С. СТ. М. ЕГН ********** от гр.
С., ул. „О.** да заплати на СВ. П. К. ЕГН ********** от гр. Б., ул. „В.Л.**
сумата от 3000 лв., съставляваща част от общо дължимата сума от 23 017,01
лв., съставляваща неустойка за неизпълнение на задължението по т. 10.1 от
договор за прехвърляне на дружествени дялове от 30.11.2015г. и сумата от 500
лв., като част от общата сума от 3674,07 лв., съставляваща неустойка за
неизпълнение на задължението по т. 10.3 от договора.
ОТМЕНЯ решение № 260394/ 29.06. 2021г. по гр.д. № 812/2021 г. на
Районен съд С. В ЧАСТТА, с която е осъдена СВ. П. К. ЕГН ********** от
гр. Б., ул. „В.Л.** да заплати на С. СТ. М. ЕГН ********** от гр. С., ул. „О.**
сумата от 412,81 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА С. СТ. М. ЕГН ********** от гр. С., ул. „О.** да заплати на
СВ. П. К. ЕГН ********** от гр. Б., ул. „В.Л.** сумата от 278,65 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, както и
сумата от 133, 49 лв., представляваща д.т. за въззивното производство.
13
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260394/ 29.06. 2021г. по гр.д. № 812/2021
г. на Районен съд С. в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14