Решение по дело №4767/2020 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 260540

 

гр.Пловдив, 11.11.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на четиринадесети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

 

при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА 

като разгледа АНД № 4767/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000396 от 14.07.2020г., издадено от Г. В. В., на длъжност *** на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на Б.П.Н., ЕГН:**********, с адрес *** на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 4.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта.

С жалбата се посочва, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Посочва, че в АУАН не са посочени възрастта на нарушителя и местоработата по смисъла на чл.42, т.6 от ЗАНН, както че посоченото в същия АУАН нарушение на чл.18, т.5 от Наредбата не съответства на посоченото в наказателното постановление. Още оспорва компетентността на органа издал наказателното постановление, както и поддържа, че последното не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, доколкото не са ясни законовите разпоредби, които са нарушени виновно. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Л. поддържа жалбата на изложените основания, предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.

Ответната страна – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив не изпраща представител, в писмено становище оспорва жалбата, като сочи, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, още са издадени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и съдържат формалните реквизити, посочени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. На следващо място посочва, че АУАН е бил съставен в присъствието и предявен на жалбоподателя, който не е вписал възражения по него, в който смисъл безспорно е доказано, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което му е наложена санкция. Взема становище, че не е спорно, че на посочените в АУАН и наказателното постановление датата и място жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари, както и че в хода на проверката не е представил карта за квалификация, като изобщо не е притежавал такава. Още посочва, че в случая не са налице основания за квалифицирането на случа като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 27.07.2020 г., видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив, чрез Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив на 03.11.2020г., съгласно приложената товарителница на дружество „Спиди“. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

В хода на тематична проверка, на 06.07.2020г., около 12:00 часа, в гр.Пловдив, ул.„Васил Левски“, до КПП Карловско шосе на МВР, свидетелят И.Д.М. – в качеството му на ***в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив спрял за проверка движещо се по същата улица МПС – товарен автомобил „Мерцедес 814“ с рег.№ „********“. При проверката свидетелят М. установил, че последното МПС с рег.№ „********“, което било от категория N2, собственост на „Примекс АВГ“ ООД, било управлявано от жалбоподателя Б.П.Н.. Последният осъществявал превоз на това – безалкохолни напитки, за собствена сметка, видно от Заповед на *** № 18/06.07.2020г. Водачът Н. не представил карта за квалификация на водача, както и след проверка свидетелят М. установил, че Н. не притежавал такава карта.

На място свидетелят М. съставил АУАН с бланков № 274877/06.07.2020г. срещу жалбоподателя Н. за нарушение на чл.18, т.5 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г., който АУАН жалбоподателят подписал, без да отрази, че има възражения. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел И.Д.М., който  помни случая и описва извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля В. за последователни, логични, непротиворечиви и М. на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране описаните като установени факти, както и процедурата по съставяне на акта.

Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства – Заповед № 18/06.07.2020г. – от която се установява извършения превоз за собствена сметка, извадка от информационната система на изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, от която се

Относно приложението на процесуалните правила: Съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а компетентността на актосъставителя следва от разпоредбата на чл.92, ал1, от ЗАвП, вр. чл.91, ал.3 от ЗАвП, то се констатират съществени процесуални нарушения при осъществяване процедурата по съставените АУАН и съответно – издаване въз основа на последния на обжалваното наказателно постановление, които водят до опорочаване на административнонаказателното производство, както и ограничаване право на защита на жалбоподателя, предвид следното:

В случая се констатира, че в нарушение на чл.42, т.5 от ЗАНН, в АУАН като нарушена законова разпоредба е посочена такава, която по никакъв начин не кореспондира с описаната в същия АУАН фактическа обстановка.

Така, докато в обстоятелствената част на АУАН е описано, че нарушението се изразява в това, че водача не притежава карта за квалификация – което по същество съответства на нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г., то в същевременно в АУАН е записано, че нарушената разпоредба е тази на чл.18, т.5 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г..  Следва да се отбележи, че нарушението по чл.18, т.5 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. и се изразява в това, водача не представя при проверка карта за квалификация, а не че не притежава такава.

Горното създава неяснота за какво нарушение е повдигнато административнонаказателно обвинение на жалбоподателя с така съставения АУАН – за това, че не притежава карта за квалификация на водача – съгласно посоченото в описателната част, или че не носи същата – съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.18, т.5 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г..  Последното съставлява съществено нарушение на правото на защита на жалбоподателя да научи за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, съответно – да организира защитата си.

Още следва да се посочи, че макар в наказателното постановление да е посочена нарушена законова разпоредба, която да кореспондира на описателната част, а именно – чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 4.08.2008г., то в случая е неприложим реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото при съставяне на АУАН вече било допуснато съществено процесуално нарушение, във връзка с правото на защита на жалбоподателя, съгласно горепосоченото. В този смисъл, недопустимо е едва с наказателното постановление да се посочи на жалбоподателя кое е нарушението, за което му се налага съответното наказание.

  Последното мотивира съда да отмени ожалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора, включително и предвид постъпилата Молба от процесуалния представител на жалбоподателя с вх.№ 264884 от 15.09.2020г. по описа на РС – Пловдив, следва да се посочи, че действително, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в настоящото производство могат да бъдат присъдени сторените разноски за процесуално представителство.

Въпреки това, съгласно т.11 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 год. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия - Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

В случая искането за присъждане на разноски не е сторено своевременно – до заседанието от 14.09.2020г., а е направено едва с Молба от вх.№ 264884 от 15.09.2020г. по описа на РС – Пловдив, ето защо същото искане се явява несвоевременно.

Отделно от горното, дори с Молба от вх.№ 264884 от 15.09.2020г. по описа на РС – Пловдив жалбоподателя не е представил списък с разноски по чл.80 от ГПК, нито е представила доказателства за извършване на такива – договор за правна помощ (доколкото по делото е приложено единствено Пълномощно за процесуално представителство), а единствено в Молбата е деклариран размер от 400 лева.

Предвид това съдът не е надлежно своевременно сезиран с искане за произнасяне по присъждане на разноски, поради което и не следва да стори същото с настоящото решение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът

 

Р Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000396 от 14.07.2020г., издадено от Г. В. В., на длъжност *** на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на Б.П.Н., ЕГН:**********, с адрес *** на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 4.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта.

 

 

         Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

Вярно с оригинала.

Е. К.