Решение по дело №17412/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4866
Дата: 6 ноември 2024 г.
Съдия: Иван Георгиев Киримов
Дело: 20231110217412
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4866
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20231110217412 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. Х. Ц., ЕГН **********, чрез адв. Х. П. –
САК, срещу Наказателно постановление № 23-4332-019302/05.09.2023 г.,
издадено от началник група към ОПП – СДВР, с което на основание чл. 174,
ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 2000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт. По-конкретно сочи, че за едно и също
нарушение на жалбоподателя са съставени два броя НП и са му наложени две
наказания, доколкото намира, че отказът да бъде проверен за употреба на
алкохол и наркотични вещества е едно нарушение. Сочи и че не става ясно за
какво точно нарушение е санкциониран подзащитният му. Намира, че е
нарушен и редът за извършване на проверка. По тези съображения моли НП
да бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. П., който моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено по изложените в жалбата съображения.
Въззиваемата страна редовно призована, не се представлява. Постъпили са
писмени бележки, с които е взето становище за неоснователност на жалбата,
доколкото атакуваният акт е правилен и законосъобразен. Претендира се
присъждане на юрк. възнаграждение.
Съдът като съобрази становищата на страните и събрания по делото
доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна
1
следното:
На 02.08.2023 г. около 01.50 часа в гр. София, по ул. „Поп Груйо“, с
посока на движение от ул. „Могилите“ към ул. „Поручик Георги
Кюмюрджиев“, жалбоподателят Й. Ц. управлявал лек автомобил марка
„********“, модел „********“, с рег. № **********, собственост на И.В.Х..
На кръстовището на ул. „Поп Груйо“ и ул. „Поручик Георги Кюмюрджиев“
жалбоподателят бил спрял за проверка от служители на Отдел
„Специализирани полицейски сили“ към СДВР. Били повикани и органи на 05
РУ – СДВР и О „ПП“ – СДВР за тестване на жалбоподателя с алкотест дрегер
и дръг тест. На място се отзовали свидетелите св. К. И. – мл. автоконтрольор
при О „ПП“ – СДВР и А. М. – служител при 05 РУ - СДВР, както и К.С.,
служител на 05 РУ – СДВР, които предложили на водача на лекия автомобил
да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство
"Drug Test 5000", както и да бъде тестван за наличието на употреба на алкохол
с техническо средство "Alcotest dragger 7510", но последният отказал и двата
теста.
Във връзка с отказа да бъде тестван с алкотест дрегер на жалбоподателя
бил издаден от К.С. талон за медицинско изследване № 0150142 с
отбелязване, че следва да се яви в Окръжна болница „Св. Анна“ за медицинско
и химическо изследване в срок до 45 минути от връчването на талона, връчен
в 02.10 часа. Във връзка с отказа да бъде тестван с дръг тест на жалбоподателя
бил издаден от К. И. талон за медицинско изследване № 087444, с
отбелязване, че следва да се яви във ВМА за медицинско и химическо
изследване в срок до 45 минути от връчването на талона, връчен в 02.10 часа.
За констатациите от извършената проверка К.Г.С. съставил против
жалбоподателя АУАН № 765622, в който квалифицирал установеното
нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, а св. К. И. съставил против
жалбоподателя АУАН № 626492, в който квалифицирал установеното
нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. Актовете били предявени и
връччи на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието им, ги
подписал без възражение.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение
срещу констатациите в АУАН № 626492. Въз основа на така съставения АУАН
№ 626492 било издадено обжалваното наказателно постановление № 23-4332-
019302/05.09.2023 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което
при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация,
жалбоподателят бил санкциониран на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП и
му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца за извършено
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя,
който в законоустановения срок депозирал жалба срещу последното,
инициирала настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
2
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите К. И.
и А. М.. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични, последователно и
взаимодопълващи се, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН, поради което и съдът
кредитира показанията на разпитаните полицейски служители в цялост
относно извършената проверка и отказа на водача, тъй като те кореспондират
и с останалия писмен доказателствен материал. Видно от показанията на св.
М. и И. проверка действително е извършена, като екипите на 05 РУ – СДВР и
О „ПП“ – СДВР са били повикани, с оглед извършвана проверка от Отдел
„Специализирани полицейски сили“ към СДВР по отношение на
жалбоподателя. От показанията на свидетелите се установява, че
жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка както с дръг тест,
така и с алкотест дрегер.
От приложения по делото талон за медицинско изследване, връчен на Ц.
на 02.08.2023 г. в 02.10 часа е видно, че на жалбоподателя е била разяснена
възможността да се яви във ВМА да даде кръвна проба за медицински и
химичен анализ, както и е посочено времето, в което може да стори това – до
45 минути от връчване на талона. Сам жалбоподателят се е подписал, че желае
да бъде изследван както с доказателствен анализатор, така и чрез медицинско
и химическо изследване.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са
относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване
на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от правоимащо
лице, в законоустановения срок и форма, но по съществено е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че са
спазени сроковете за издаване на АУАН, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал.
1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 02.08.2023 г., в деня, в който е
установено твърдяното нарушение от контролния орган. АУАН е бил предявен
за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Процесният АУАН е съставен от К. И. - "младши автоконтрольор" в отдел
"Пътна полиция", Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед
3
№ 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи
полицейските органи в ОПП-СДВР са оправомощени да съставят актове за
установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или
от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В
настоящия случай НП е съставено от "началник група" към СДВР-ОПП, като
със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, началниците на групи в ОПП-СДВР са оправомощени да издават
наказателни постановления.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото
връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в
присъствието на нарушителя и един свидетел, присъствал при установяване
на нарушението.
Съдът прецени, че АУАН и НП съдържат всички законоустановени
съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН съществени реквизити, като
възраженията на въззивника в съответната насока са неоснователни. Налице
са словесни описания на нарушенията, които съответстват на посочените в
АУАН и НП правна квалификация на същите. В обстоятелствената част на
АУАН и на НП достатъчно конкретно са описани и индивидуализирани
фактите и обстоятелствата от обективния състав на нарушението по чл. 174,
ал. 3, пр. 2 ЗДвП. Подробно е описано, че жалбоподателят е санкциониран, за
това, че е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или
техните аналози.
Отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 174, ал.
3, пр. 2 от ЗДвП, като на същото основание му е наложено наказание "глоба",
в размер на 2000, 00 /две хиляди/ лева и наказание "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 24 месеца.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 02.08.2023
г., около 01.50 в гр. София, по ул. „Поп Груйо“ жалбоподателят е управлявал
лек автомобил и след спирането му от контролните органи от СДВР, в хода на
извършена проверка от служители при ОПП – СДВР и 05 РУ - СДВР е отказал
съдействие в насока провеждане на тест с техническо средство за
установяване количеството на алкохол в издишания от него въздух, респ. с
тест за констатиране употребата на наркотични вещества и техните аналози.
На водача са издадени талони за медицинско изследване за Окръжна болница
„Св. Анна“ и Военно-медицинска академия с указание, че следва да се яви в
лечебните заведения в срок до 45 минути, връчени му лично срещу подпис. В
посочения времеви интервал въззивникът не е изпълнил даденото му
предписание да посети лабораторията към болничното заведение и не е
предоставил кръвна проба за изследване.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание за водач на
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
4
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Действително, текстът на цитираната норма въвежда няколко алтернативи,
изпълнението на всяка от които обаче, дадено в деятелността на конкретно
лице, самостоятелно обуславя съставомерност на нарушение по посочения
текст (ТР № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, I и II
колегия). В случая не се касае за сложен фактически състав на едно
единствено нарушение. Обективираният отказ на водача във всяка от
алтернативите на текста на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява осуетяване на
проверка и именно в тази си форма той се явява укорим и наказуем. В
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДВП, както бе споменато и по- горе, са
въздигнати няколко самостоятелни и независими един от друг състави на
нарушения - отказ да бъде изпробван водачът за употреба на алкохол с
техническо средство, отказ да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества и техни аналози или неизпълнение на задължението за медицинско
изследване или изследване чрез доказателствен анализатор на концентрацията
на алкохол в кръвта или наркотични вещества и техни аналози. Реализацията
на който и да било от тях обосновава предпоставки за ангажиране на
отговорност за неизпълнение императива на цитираната правна норма. В
настоящия случай от събраните в хода на административнонаказателното
производство доказателствени материали е установено обективирано от
страна на въззивника нарушение - отказ за тестване с оглед констатиране
употреба на наркотични вещества и техни аналози. Същевременно, с
отсъствието на посещение в посоченото му лечебно заведение той се е лишил
и от възможността да обори възникналите съмнения у контролните органи
относно наличието на употребен алкохол и/или наркотични вещества, респ. да
осигури възможност поведението му да се коментира в светлината на
приложение на института на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка следва да се
посочи, че от поисканите справки от ВМА и Окръжна болница „Св. Анна“
безспорно се установява, че жалбоподателят не е посетил медицинските
заведения на посочената дата.
Актосъставителят е спазил стриктно приложимия към цитираната дата ред
за установяване употребата на алкохол и наркотични вещества от водачите на
моторни превозни средства, регламентиран на основание чл. 174, ал. 4 от
ЗДвП в горецитираната Наредба № 1/19.07.2017 г. Според чл. 3, ал. 1 от
същата при извършване на проверка на място от контролните органи
употребата на алкохол се установява с техническо средство, а употребата на
наркотични вещества или техни аналози – с тест, а съобразно чл. 3а от същия
подзаконов акт, когато: т. 1. лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство; т. 2. лицето не приема показанията на техническото
средство; т. 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест – с доказателствен анализатор,
5
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни
пътища, или с химическо лабораторно изследване, а употребата на наркотични
вещества или техни аналози – с медицинско и химикотоксикологично
лабораторно изследване. В конкретната ситуация поради наличие на отказ от
подлагане на тест за наркотични вещества и техни аналози, проверяващият
полицейски служител е пристъпил към оформяне по указанията на чл. 6, ал. 1
от Наредба № 1/19.07.2017 г. на талон за изследване по образец, съгласно
Приложение № 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., като при спазване на чл. 6, ал.
5 и ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. е вписал в него обстоятелството по чл. 3,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., мястото, където следва да се извърши
медицинското изследване, определено съгласно чл. 11 от Наредба №
1/19.07.2017 г., и срока за явяване там, съобразен с условията на чл. 6, ал. 7 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. Изпълнил е и ангажимента си по чл. 6, ал. 6 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. да връчи препис от талона на нарушителя.
Нарушението е извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл.
Нарушителят е предвиждал извършването на деянието, съзнавал е неговия
общественоопасен характер, като във волеви аспект е искал и пряко е целял
неговото извършване, в частност осуетяването на проверката на контролните
органи за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози.
По отношение на наложеното наказания "глоба“ и "лишаване от право да
управлява МПС" в размер на 24 месеца, съдът намира за необходимо да
отбележи, че не съществува юридическа възможност за тяхното редуциране,
тъй като предвидената от законодателя санкция е абсолютно определена (арг.
от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН).
С оглед изложеното, издаденото наказателно постановление следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски
се дължат в полза на въззиваемата страна. Съдът намира, че жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на
делото и неговата фактическа и правна сложност.
Въз основа на горното, Софийски районен съд, НО, 115 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-
4332-019302/05.09.2023 г., издадено от началник група към ОПП – СДВР, с
което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на Й. Х. Ц., ЕГН ********** е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца за извършено
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Й. Х. Ц., ЕГН ********** да заплати по сметка СДВР сумата
6
от 80 лева /осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7