Р Е Ш Е Н И Е
№ 444
гр. Хасково, 09.08.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково,
в открито съдебно заседание на девети юли през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия
Костова административно дело №498/2021г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от
Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от В.Н.М.
***, подадена чрез пълномощник – адв. М.Д.Д., с посочен служебен адрес: ***,
против Заповед № 4536з-164 от 28.04.2021г., издадена от Началник на Гранично
полицейско управление (ГПУ) – Свиленград към Регионална Дирекция „Гранична
полиция“ (РДГП) - Елхово, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от 6 месеца.
В жалбата се сочи, че се
оспорва законосъобразността на заповедта на основанията, визирани в чл.146,
т.3, т.4 и т.5 от АПК, а именно: съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че вмененото на В.Н.М.
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР било хипотеза,
която не се подкрепяла по никакъв начин от събраните по дисциплинарната
преписка доказателства. Коментира се описаната в заповедта фактическа
обстановка по дисциплинарното нарушение, за което служителят М. бил наказан.
Твърди се, че описаното предизвиквало повече въпроси, отколкото да дава
отговори. Не ставало ясно кога и дали изобщо имало нарушение на държавната
граница в района на 288 гранична пирамида и то през време на наряда, в чийто
състав бил М.; възможно ли било такова нарушение да е осъществено през
времетраенето на предходния/предходните гранични полицейски наряди; кой и въз
основа на какви доказателства установил, че през времето на наряда било
констатирано нарушение на ДГ; кой констатирал, че М. не установил следи от
около 10 души на наша територия и какво изобщо значело „около“ 10 лица;
нарушението констатирано ли било с видеонаблюдение. Ако имало задържани лица
(интересно било как сирийци, афганистанци или иракчани, които не били
ориентирани за време и място, а някои не знаели и в коя държава са влезли,
обяснили, че преминали ДГ от Т.
в Б. през
района на 288 гранична пирамида), защо техните обяснения не били приложени по
дисциплинарната преписка. Твърди се, че описаната фактическа обстановка
практически не съдържала фактически основания. В този смисъл липсата на
обстоятелствата, при които било извършено нарушението, лишавала наказания от
възможност да извърши преценка налице ли било твърдяното нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2, т.2 от ЗМВР. Горепосоченото
било грубо нарушение на императивната норма на чл.210, ал.1 от ЗМВР. Твърди се,
че в настоящия случай наказващият орган не посочил обстоятелствата, при които
било извършено нарушението, нито посочил доказателствата, въз основа на които
то било установено, с което ограничил правата на оспорващия и най-вече правото
му на защита. Сочи се, че в нарушение на чл.206, ал.2 от ЗМВР при налагане на
наказанието не бил направен и анализ на цялостното поведение на служителя, на
характера и тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици за службата.
В този смисъл обжалваната заповед била немотивирана. При определяне вида и
размера на дисциплинарните наказания административният орган бил длъжен да
вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които било извършено, формата на вината и цялостното поведение
на държавния служител по време на службата. Налагането на дисциплинарно
наказание „порицание“ не било в хипотезите на чл.203 ал.1 от ЗМВР, при които
дисциплинарното наказание било посочено от законодателя, поради което
излагането на обосновка защо е наложено именно определеното от наказващия орган
наказание като вид и размер било задължителен елемент от мотивите към
заповедта. В оспорената заповед липсвали мотиви в тази насока. Действително,
разпоредбата на чл.200, ал.1, т.11, предл. първо от ЗМВР предвиждала, че за
„неизпълнение на служебни задължения“, както било квалифицирано процесното
нарушение, се налагало наказание „порицание“, но както се посочило, при липса
на посочени обстоятелствата, при които било извършено твърдяното нарушение, не
можел да бъде направен извод, че следвало да се наложи наказание от вида на
наложеното и в конкретния размер. Що се касаело до настъпилите от деянието
вредни последици, такива в оспорената заповед не били посочени. Същите не
можело да бъдат извлечени и от цялата преписка. Навеждат се и доводи, че в хода
на дисциплинарното производство били допуснати процедурни нарушения по издаване
на оспорената заповед. По подробно изложените в жалбата възражения се моли за
отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание
процесуалният представител на оспорващия моли да бъде отменена оспорената
заповед. Счита същата за незаконосъобразна и неправилна. Представя писмени
бележки. Моли за присъждане на направените разноски в производството пред
настоящата инстанция – държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по
делото.
Административният съд,
като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната
преписка, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят В.Н.М.
заема длъжността старши полицай в 02 група „ОДГ“ от ГПУ – Свиленград към РДГП –
Елхово със специфично наименование „Младши инспектор“.
Със Заповед
№4536з-120/30.03.2021г. (л.11), за изясняване на постъпили данни, със съобщение
№4536р-7600/29.03.2021г. /по описа на ГПУ – Свиленград/, че в 07.40 ч. на
29.03.2021г. граничен полицейски наряд от състава на 04 група „ОДГ“ забелязва
следи във водостока, намиращ се в района на ИВС (288 гр. п. 23 междуколие) и
след извършена проверка установяват, че решетката е срязана с размери 50/50
см., а следите са от около 10 лица – нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР, на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР,
За Началник на ГПУ – Свиленград към РДГП – Елхово е заповядал да се извърши
проверка за изясняване на постъпилите данни, със съобщение рег.
№4536р-7600/29.03.2021г. и установяване на служителите, допуснали
дисциплинарното нарушение. Проверката по случая е възложена на комисия в
състав: председател – старши инспектор Т.
Г. Т. – началник на група „ОИД“
и членове старши иснпектор Д.
С. И. – началник на 04 група
„ОДГ“ и Е. Р. П. – старши експерт
(ГПУ-Свиленград) в сектор „ЧР“ към РДГП – Елхово. Указано е за резултата от
проверката да се изготви писмена справка, която да се докладва в срок до
23.04.2021г.
Липсват данни
жалбоподателят да е запознат с така издадената заповед.
Представена е докладна
записка (л.29-30) от мл. инсп. Н.
С. до Началник ГОДГ-02,
относно резултатите от работата на гранично-полицейски наряд, в която е
посочено, че за времето от 20 до 08 часа на 28/29.03.2021г. бил определен за
старши на гранично-полицейски наряд АП7/2 в състав мл. инсп. Н. С. и мл. инсп. В.М., на
285-292 гр. п. Отразено е, че е получен инструктаж от ст. инсп. П., поставени задачи за
изпълнение от ГПН: Охрана на указания участък от ДГ. Наблюдение на прилежащата
местност. В докладната записка е описана осъществената дейност през време на
изпълнение на наряда.
На 22.04.2021г.
определената комисия е изготвила справка УРИ 4536р-9739/22.04.2021г., в която
са обобщени данните от възложената проверка. В справката е посочено, че от
събраните материали могат да се направят следните изводи: 1. На нощна смяна
28/29.03.2021г. е ГОДГ 02. За АвП 7/2 в района от 280 гр.п. до 294 гр.п. са
назначени два ГПН, като единият от тях е ранен в състав за старши на ГПН е
определен мл. експерт Ю.
У. и младши на ГПН мл. инсп.
Н. А., а другият е от 20.00 ч.
на 28.03.2021г. до 08.00 ч. на 29.03.2021г. в състав старши на ГПН е мл. инсп.
Н. С. и младши на ГПН мл. инсп.
В.М.. 2. От Докладните записки на двата наряда е установено, че ГПН със старши
на наряда мл. инсп. Н.
С. и младши на ГПН мл. инсп.
В.М. е извършвал патрул и наблюдение по маршрут 285 гр.п. – 292 гр.п., в който
участък влиза мястото на установеното нарушение на 288 гр.п. 3. На 29.03.2021г.
в 07.40 ч. от ранен ГПН на ГОДГ 04 са установени следи от около 10 ч. на наша
територия на водостока, намиращ се на 23 междуколие на 288 гр. п. на ИВС. Също
така е установено, че решетката на водостока е срязана в размер 50/50 см.
Установеното нарушение е докладвано по надлежния ред. 4. Нарушението на ЛДГ
вероятно е извършено по време на редовна нощна смяна на 28.03.2021г. срещу
29.03.2021г. 5. За изпълнение на служебните си задължения преди започване на
смяната е извършен ежедневен инструктаж на ГПН, с който същите са запознати срещу
подпис. 6. С деянието си ГПН със старши на наряда мл. инсп. Н. С. и младши на ГПН мл. инсп.
В.М. виновно са нарушили чл.66, ал.1, т.3 буква „а“ от Инструкция
№8121з-1244/14.10.2015г. за наблюдението на държавната граница на Република
България, специфичната охранителна дейност за участие в мерките за постигане на
летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на
компенсиращи мерки, Заповед за осъществяване на граничен контрол и наблюдение №RB202205-010-12/04-2/19.11.2020г.
и основно длъжностно задължение, съгласно специфична длъжностна характеристика
№3282р-15513/23.07.2015г. – „изучава обстановката в заповяданият участък
/направление/ за охрана и предприема мерки за противодействие на
правонарушения“ – нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,
ал.2, т.2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения“, за което на
основание чл.200, ал.1, т.11, предл.1 от ЗМВР – „неизпълнение на служебни
задължения“ е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от 6 месеца до 1 година. Във връзка с горното комисията е направила
следните предложения: 1. На служителите от т.6 от изводите да се наложат
предвидените наказания в съответствие с изискванията на Закона за МВР. 2.
Началниците на ГОДГ да запознаят всички полицейски служители, с цел недопускане
на подобни прояви по време на изпълнението на граничното наблюдение.
Видно от направено
отбелязване, на 23.04.2021г. в 10:50 ч. М. се е запознал със справката, като е
посочил, че е уведомен за възможността по чл.206, ал.1 от ЗМВР в срок до
26.04.2021г. да представи до началник ГПУ писмени обяснения или възражение.
По делото е приложен
Протокол за отказ от даване на писмени обяснения от служител, извършил
дисциплинарно нарушение УРИ 4536р-10103/27.04.2021г. (л.15), в който е
отразено, че въпреки, че на служителя бил предоставен срок до 26.04.2021г., той
не се възползвал от правото си да даде писмени обяснения, по зависещи от него
причини.
С оспорената в настоящото
производство Заповед №4536з-164/28.04.2021г., на младши инспектор В.Н.М. –
старши полицай в 02 група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ – Свиленград
към РДГП – Елхово при ГДГП – МВР, на основание чл.204, т.4, чл.194, ал.2, т.2,
чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, във връзка с чл.200, ал.1, т.11, предл.първо и ал.2
от ЗМВР, за неизпълнение на служебни задължения, е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта. В заповедта е посочено, че държавният служител младши инспектор В.Н.М.
– старши полицай в 02 група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ – Свиленград
към РДГП – Елхово при ГДГП – МВР, е извършил нарушение на служебната
дисциплина, изразяващо се в това, че по време на ГПН (граничен полицейски
наряд) „Автопатрул 7/2“ в района от 280 гранична пирамида до 294 гранична
пирамида, от 20.00 ч. на 28.03.2021г. до 08.00 ч. на 29.03.2021г., със задача
охрана на указания участък от ДГ (държавната граница) и наблюдение на
прилежащата местност, не е установил следи от около 10 лица на наша територия,
пред водостока, намиращ се на 23 междуколие на 288 гранична пирамида на ИВС
(инженерно възпрепятстващо съоръжение), както и че решетката на водостока е
срязана в размер 50/50 см., а нарушението на ДГ е установено в 07.40 часа на
29.03.2021г. от следващия ГПН. Посочено е, че извършеното от младши инспектор В.М.
съставлява нарушение на изискванията на чл.66, ал.1, т.3, буква „а“ от
Инструкция №8121з-1244/14.10.2015г. за наблюдението на държавната граница на
Република България, специфичната охранителна дейност за участие в мерките за
постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и
прилагане на компенсиращи мерки – „Чл.66.(1) Служителите от състава на ГПН при
осъществяване на граничното наблюдение са длъжни: …3. стриктно и точно да
изпълняват поставената обща задача/конкретни разпореждания, като особено
внимание обръщат на: а) уязвими места, подходи и евентуални признаци за
незаконно преминаване на държавната граница или подготовката и извършването на
друга престъпна дейност;“, Заповед за осъществяване на граничен контрол и
наблюдение №RB202205-010-12/04-2/19.11.2020г.
– „Специфични изисквания за АвП №7, разкриват признаци за готвещо се
нарушение на ДГ, следи и оставени съмнителни предмети по маршрута на движение.
Задължение на автопатрулите да обръщат особено внимание на вероятните
направления на движение на нарушителите.“ и основно длъжностно задължение,
съгласно специфична длъжностна характеристика №3282р-15513/23.07.2015г. –
„изучава обстановката в заповядания участък /направление/ за охрана и
предприема мерки за противодействие на правонарушения“, което е нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 (неизпълнение на служебни
задължения) от ЗМВР. Посочено е също, че деянието на младши инспектор М. е
извършено виновно и е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,
ал.2 (дисциплинарните
нарушения са) т.2 (неизпълнение на служебни задължения), за което на основание
чл.200, ал.1, т.11, предложение първо (неизпълнение на служебни задължения) се
налага дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една
година.
Заповедта е връчена лично
на служителя срещу подпис на 07.05.2021г., а жалбата е депозирана на
13.05.2021г. чрез ГПУ – Свиленград.
От така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима като
подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на заповедта и от
лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, се явява
основателна.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР. Безспорно е, че длъжността
Началник на ГПУ – Свиленград е ръководна такава, поради което в правомощията на
заемащия същата е да налага наказанието по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Заповедта е издадена в изискуемата
писмена форма.
Процесният индивидуален
административен акт е издаден в законоустановения срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР
- не по-късно от 2 месеца от откриване на дисциплинарното нарушение и не
по-късно от една година от извършването му, който е спазен при прилагане на
правилата по чл.196 от ЗМВР. Дисциплинарното производство не е образувано за
тежко нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл.203, ал.1, т.2-16 от ЗМВР. Същото е образувано за нарушение по чл.198-202 от ЗМВР, при което
правилно проверката е разпоредена по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР с надлежна
заповед, която е поставила неговото начало.
Съгласно чл.206, ал.1 от ЗМВР,
дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения,
освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде
изслушан или да даде писмени обяснения. Смисълът на разпоредбата е да се даде
възможност на служителя да се защити пред административния орган като даде
обяснения относно всички вменени му дисциплинарни нарушения, за които
наказващият орган има правомощието да му наложи дисциплинарно наказание. В
случая това е направено, като жалбоподателят е запознат със справка УРИ
4536р-9739/22.04.2021г., предоставена му е възможност да упражни правото си на
защита, като е уведомен, че след запознаване със справката има право да даде
допълнителни обяснения или възражения, но такива не са ангажирани от
дисциплинарно наказаното лице.
Настоящият съдебен състав намира
обаче, че процесната заповед е издадена в противоречие с приложимите
материалноправни норми.
Дисциплинарната отговорност на
служителите от МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в
което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от
предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в
чл.194, ал.2 от ЗМВР, като за проявлението на предвидената дисциплинарна
отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не
съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР.
Административният орган следва да докаже, че служителят виновно / умишлено или
по непредпазливост в двете и форми – небрежност и самонадеяност/ е нарушил
служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите
на чл.194, ал.2 от ЗМВР. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е
виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение
задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства
на правно дължимото поведение на служителя, каквото в случая не е налице.
В разглеждания случай на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6
месеца, за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2
от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на произтичащи за същия служебни
задължения от чл.66, ал.1, т.3, б.“а“ от Инструкция №8121з-1244/14.10.2015г. за
наблюдението на държавната граница на Република България, специфичната
охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в
обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи мерки,
Заповед за осъществяване на граничен контрол и наблюдение №RB202205-010-12/04-2/19.11.2020г. и от
основно длъжностно задължение, съгласно специфична длъжностна характеристика №
3283р-15513/23.07.2015г. за заеманата от жалбоподателя длъжност, като
нарушението е описано по следния начин: по време на ГПН (граничен полицейски
наряд) „Автопатрул 7/2“ в района от 280 гранична пирамида до 294 гранична
пирамида, от 20.00 ч. на 28.03.2021г. до 08.00 ч. на 29.03.2021г., със задача
охрана на указания участък от ДГ (държавната граница) и наблюдение на
прилежащата местност, не е установил
следи от около 10 лица на наша
територия, пред водостока, намиращ се на 23 междуколие на 288 гранична пирамида
на ИВС (инженерно възпрепятстващо съоръжение), както и че решетката на
водостока е срязана в размер 50/50 см., а нарушението на ДГ е установено в
07.40 часа на 29.03.2021г. от следващия ГПН.
При това положение следва да бъде
прието, че описаното нарушение е неправилно квалифицирано, тъй като чл.194,
ал.2, т.2 от ЗМВР регламентира неизпълнението на служебни задължения, а
възприетата фактическа обстановка и нарушението на съдържащите се задължения в
цитираните по-горе актове би следвало да се определи като нарушение на чл.194,
ал.2, т.1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители. В допълнение следва да бъде
посочено и това, че жалбоподателя не може да бъде наказан за това, че не е
изпълнил произтичащо за същия служебно задължение от Заповед за осъществяване
на греничен контрол и наблюдение №RB202205-010-12/04-2/19.11.2020г., тъй като след
внимателен прочит на посочената за нарушена заповед, настоящия състав на съда
не установи в същата да се съдържа текст със съответното съдържание. В случая
сме изправени пред ситуация, в която органа налагащ дисциплинарното наказание
не познава в детайли, издаваните от него самия заповеди. Именно дадената от
органа правна квалификация на нарушението следва да бъде подложена на контрол
от страна на съда. При липса на правилно възприетата от органа квалификация на
вмененото деяние, този контрол се явява невъзможен. Ето защо това нарушение на
дисциплинарно наказващия орган да даде вярна квалификация на наказаното деяние
води до наличието на основание за отмяна на оспорения акт.
На
следващо място настоящият
съдебен състав намира, че при издаване на обжалваната заповед е допуснато
нарушение и на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, според която при определяне вида и
размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението
и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено,
формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на
службата. Липсват доказателства, при определяне вида и размера на наказанието
да са взети предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
настъпилите последици, формата на вината, както и цялостното поведение на
служителя по време на службата, който до този момент е водил безупречна служба,
имайки предвид отзразеното в съдържащата се по делото кадрова справка. Видно от
същата от 2001г., когато жалбоподателя е бил назначен в органите на МВР до
настоящия момент същият е награждаван многократно и не е бил наказван. Обстоятелството,
че в текста на атакуваната заповед е възпроизведена хипотезата на правната
норма не означава, че посочените в нея факти са действително осъществени. В
конкретния случай дисциплинарно наказващият орган механично е възприел
становището на дисциплинарно разследващия орган, като както в оспорената
заповед,така и в становището, липсва анализ на настъпилите последици от
деянието. От данните по делото не става ясно как е съобразено цялостното
поведение на служителя по време на служба при положение, че не се твърди същия
да е бил наказван.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че жалбата е основателна, а Заповед № 4536з-164 от 28.04.2021г. на
Началник на Гранично полицейско управление (ГПУ) – Свиленград към Регионална
Дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) - Елхово, с която на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца е
незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с материалния закон - основание за отмяната на същата по
аргумент от чл.146,
т.4 от АПК.
Предвид изхода на спора жалбоподателя
има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от страна
на пълномощника своевременно. С оглед на това ответника следва да бъде осъден
да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 410 лева, от които 10
(десет) лева платена държавна такса за образуване на производство и 400
(четиристотин) лева, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 12.05.2021г.
Водим от горните мотиви и
на основание чл. 172, ал.2, предложение второ от АПК,
Административен съд Хасково,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 4536з-164 от 28.04.2021г. на
Началник на Гранично полицейско управление (ГПУ) – Свиленград към Регионална
Дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) - Елхово, с която на В.Н.М., на
основание чл. 194, ал.2, т.2, чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА
Гранично
полицейско управление (ГПУ) – Свиленград към Регионална Дирекция „Гранична
полиция“ (РДГП) – Елхово да заплати на В.Н.М., ЕГН **********,***, сумата в
размер на 410 лева / четиристотин и десет лева/, представляващи направени от
жалбоподателя разноски по делото.
Решението на основание
чл.211, ал.1, изр. последно от ЗМВР е окончателно и неподлежи на касационно
оспорване.
СЪДИЯ: