Номер 31117.09.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СливенПърви въззивен граждански състав
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Юлиана И. Толева
като разгледа докладваното от Мартин Ц. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20202200500513 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 741/28.07.2020 г. по гр.д. № 474/2020 г. на
Районен съд – Сливен, с което е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл. 195 ал.1 от КТ във вр. с чл. 188 т.1 от КТ, предявен от С. Р. П.
ЕГН ********** от с. С., общ. Т., за отмяна на наложеното й дисциплинарно
наказание “Забележка“, наложено със заповед № 23/20.01.2020 г. на Кмета на
Община – Т., като неоснователен и недоказан и е осъдена ищцата да заплати
на ответника направените по делото разноски.
Против това решение подадена въззивна жалба от ищцата, чрез
процесуалния й представител, в която се твърди, че решението е неправилно.
На първо място мотивите към решението са формални и в тях липсва оценка
на определени факти и обстоятелства. Твърди се, че в двата дни на отсъствие
за кратък период от време от работното място ищцата по никакъв начин не е
ощетила работодателя. На второ място заповедта , с която е наложено
дисциплинарно наказание, не сочи по какъв начин са констатирани
допуснатите нарушения. На следващо място се развиват съображения
свързани с обстоятелството, че дисциплинарното наказание е наложено на
ищцата поради заявеното от нея несъгласие с определени решения на
Общински съвет – Т., където тя е общински съветник, свързани с гласуване
1
увеличение на заплатите на кмета на Община – Т., който се явява и
работодател на ищцата в качеството й на Директор на детска градина
„Брезичка“ в с.С.. Развиват се аргументи в тази насока и се сочи, че
поведението на работодателя е останало подценено от съда и е бил даден
превес и доминация на формалното отчитане на работното място и то за
период от 20 мин. преди неговото изтичане, без да се държи сметка за
неползването на регламентираната обедна почивка. Съдът освен това не е
взел предвид и обстоятелството, че ищцата не е била наказвана до този
момент, нито административно, нито дисциплинарно. Оспорват се изводите
на съда относно обстоятелството за дублиране на трудовото възнаграждение
на ищцата и възнаграждението, което същата получава като общински
съветник за участие в заседание на Общински съвет – Т.. Анализира се
гласуването на въззивницата като общински съветник в двете заседания и се
сочи в обобщение, че целта на дисциплинарното наказание е да бъде
дисциплинирано поведението й , като представител на обществеността в
Общинския съвет. В обобщение се иска да бъде отменено изцяло
обжалваното решение и да бъде постановено ново, с което да бъде отменена
заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание „забележка“, като
се претендират разноски и за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба, в който се твърди, че решението е правилно и законосъобразно. На
първо място съдът е изложил мотиви по посочените факти и обстоятелства
релевирани във въззивната жалба. Освен това съдът е посочил, че общинския
съветник има вменени задължения да участва в заседанията на Общинския
съвет, като това не трябва да става за сметка на основното му трудово
правоотношение, тъй като законодателят е предвидил специален вид
неплатен отпуск. В случая са ирелевантни съображенията дали е ощетен или
не работодателя. На следващо място е неотносим начинът на констатация на
нарушенията, като последните не са били и оспорени и в писмените си
обяснения ищцата е потвърдила тези нарушения. Анализира се приетото от
съда, като се сочи, че то е правилно и обосновано. По повод развитите доводи
за поведението на работодателя се сочи, че е била образувана преписка на
Комисията за защита от дискриминация, но конкретни оплаквания сочещи на
пряка връзка при налагане на наказанието, извършените нарушения и
2
начинът на гласуване на ищцата не са посочени и не са представени такива
доказателства, поради което оплакванията са неоснователни и недоказани.
На следващо място се развиват доводи, че по принцип няма забрана дълго
ненаказан работник или служител, след извършване на дисциплинарно
нарушение да не понесе дисциплинарна отговорност. Развиват се и
съображения, че при съвместяването на длъжностите „директор на детска
градина“ и „общински съветник“ е правилно въззивницата да иска
разрешение от работодателя си, за да напусне по-рано работното място или
да ползва неплатен годишен отпуск за датите на заседанията. Такъв отговор в
решението на съда е даден. Развиват се на последно място съображения
относно неоснователността на оплакването за формалното приложение на
закона, тъй като работникът и служителя следва да го познава и да спазва
изискванията му. Изводът на съда относно дублирането в изплащането на
трудово възнаграждение и възнаграждение за участие като общински
съветник, за едни и същи работни дни, е подкрепен от регулиращите
дейността правни норми и относимите към спора правни разпоредби. На
последно място се сочи, че напускането по-рано на работното място от
ищцата, без съгласието на работодателя й, е нарушение на трудовата
дисциплина и това нарушение не се променя от начина, по който ищцата е
гласувала в качеството й на общински съветник. Дисциплинирането на
ищцата е във връзка със спазването на закона по допуснато конкретно
нарушение, което е преценено като тежест от работодателя и е отчетено
субективното отношение на ищцата към нарушението. В обобщение се иска
да бъде потвърдено първоинстанционното решение като се претендират и
разноски.
В жалбата и отговора страните не са направили доказателствени искания
за пред тази инстанция.
В с.з. въззивницата, редовно призована, не се явява. Постъпило е
писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа
подадената жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
представители по закон и пълномощие. Последният развива съображения за
неоснователност на жалбата.
3
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Няма спор по фактите, а именно, че на въззивницата е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка“ за това, че самоволно и
преждевременно е напуснала работа на 04.12.2019г. и на 06.01.2020г. преди
изтичане на работното време и с това си деяние е нарушила трудовата
дисциплина. Безспорно е установено, че на посочените дати са били насрочени
заседания на ОС Т., в които въззивницата е взела участие в качеството си на
общински съветник.
Налагането на дисциплинарни наказания е най-силното средство на
работодателя за укрепването на трудовата дисциплина. Когато по съответния
ред бъде установено извършването на дисциплинарно нарушение от работник
или служител, работодателят може да упражни правото си да му наложи едно
от трите изчерпателно изброени в Кодекса на труда дисциплинарни наказания:
забележка, предупреждение за уволнение или дисциплинарно уволнение.
Първите две от тях се изразяват в морален укор към простъпката на работника
или служителя, целящ да обърне внимание върху допуснатата грешка и да
даде израз на нетърпимостта към подобно поведение. Дисциплинарните
4
наказания от морален характер имат своето значение и смисъл в
отношенията между страните по действащото трудово правоотношение.
Чрез тях работодателят отправя своя укор и указва на съответния работник
или служител да коригира поведението си в съответствие с изискванията на
закона, вътрешните правила в предприятието и трудовия си договор, т.е.
занапред да изпълнява точно своите трудови задължения.
Дисциплинарната власт на работодателя е съвкупност от правомощия и е
елемент от трудовото правоотношение. Едно от тях , с което работодателят
преди налагане на дисциплинарното наказание е длъжен да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере
и оцени посочените доказателства,е това по чл.193 ал.1 КТ. Обясненията
трябва да са дадени с оглед на дисциплинарното наказание, а не поради други
обстоятелства или друг повод, защото те са обяснения по повод на
дисциплинарното нарушение, а не обяснения въобще. След това
работодателят трябва да прецени и деянието какво нарушение представлява и
дали може да се квалифицира като „нарушение на трудовата дисциплина”, за
да наложи и съответното наказание. Видовете нарушения на трудовата
дисциплина примерно се изброени в чл.187 КТ,като в т.10 е дадена
възможност и за други неизпълнения на трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред ,в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение, а изчерпателно са посочени дисциплинарните наказания:
забележка, предупреждение за уволнение, уволнение. Критериите за
определяне на дисциплинарното наказание са посочени в чл.189 КТ , а чл.190
КТ примерно изброява случаите при които се налага дисциплинарно
наказание „уволнение”. Наказанието се налага с мотивирана писмена заповед
в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст въз основа на който се налага.
За съответствието между извършените нарушения и наложеното
дисциплинарно наказание, в частност относно критериите при преценка
тежестта на нарушенията, както и следва ли да се имат предвид предходни
наложени наказания, за които работникът е реабилитиран, е налице
задължителна съдебна практика с решения, постановени по реда на чл. 290 и
сл. ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, както следва: решение № 227
5
от 29.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 167 от
14.05.2013 г. по гр.д. № 1102/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 29 от
10.03.2015 г. по гр.д. № 3149/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 162 от
18.05.2010 г. по гр.д. № 299/2009 г. на ВКС, ІV г.о. В тях е прието, че
преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед
настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното
неизпълнение. Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган
и нейното извършване е изискване за законност на наложеното
дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се
установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното
наказание. При спор относно законността на наложеното наказание съдът
следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между
наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като вземе
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя, като при констатирано
несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението,
дисциплинарното наказание следва да се отмени.
Настоящият съдебен състав споделя изложеното в посочените по-горе
решения становище по прилагането на чл. 189, ал. 1 КТ, че при преценката на
тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед
настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя.
В случая настоящата инстанция приема, че извършените нарушения от
ищцата не съответстват по тежест на наложеното й дисциплинарно наказание
„забележка“. Извършените две нарушения на трудовата дисциплина от
ищцата са незначителни и реално не са се отразили на нормалното
провеждане на качествената дейност в детската градина, поради което тези
нарушения, с оглед изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ не съответстват на
наложеното й дисциплинарно наказание, поради което заповедта, с която й е
6
наложено това наказание се явява незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
Въззивницата е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 350 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и в размер на 300 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 741/28.07.2020 г. по гр.д. № 474/2020 г. на
Районен съд – Сливен ИЗЦЯЛО като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ заповед № 23/20.01.2020 г. на Кмета на Община – Т., с която
на С. Р. П. ЕГН ********** от с. С., общ. Т. е наложеното дисциплинарно
наказание “Забележка“ като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Т. да заплати на С. Р. П. ЕГН ********** от с. С.,
общ. Т. сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и сума в размер на 300
/триста/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8