Решение по дело №388/2025 на Административен съд - Хасково

Образувано е по жалба на М. М. Ш., [държава] действаща лично за себе си и в качеството ѝ на законен представител на малолетното ѝ дете Д. А. Я., с посочен по делото адрес: [населено място], [жк] (РПЦ – Харманли), против Решение №1188/03.02.2025г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателката счита решението за незаконосъобразно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди, че същото било издадено в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. При неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Изложила подробно бежанската си история пред административния орган, но тя била възприета неправилно. Счита, че в частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт преценил, че чужденецът не е заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т. е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за нея бил налице и тя не можела да се завърне в [държава], поради изложените по време на интервюто обстоятелства и факта, че е жена. Ако не съществувала заплаха за живота и личността ѝ нямало да търси убежище в България, на хиляди километри от дома си. В практиката си ЕСПЧ приемал, че член 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на член 3 Държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато – делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече се намирали в приемащата държава. Член 5 от Квалификационната директива изрично включвала в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят напуснал своята държава на произход. По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение със законните последици от това. Допълнителни доводи в насока незаконосъобразност на оспорения акт се излагат в съдебно заседание – лично и чрез процесуален представител. Жалбоподателката заявява, че децата ѝ са стресирани заради войната в [държава], а и там нямало нормални условия за живот, нормално училище. В това, в което учил синът ѝ имало нападение от въоръжени кюрдски сили и след това той не искал да ходи повече там. Към момента в [държава] мобилизирали [възраст] деца. Положението сега било по-тежко, отколкото при режима на А.. Децата ѝ не искали да се връщат в [държава].

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмен отговор чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез СДВНЧ – София вх.№105400-1745/03.07.2024г. и чрез РПЦ – Харманли към ДАБ с вх.№1679/11.07.2024г., М. М. Ш. от [държава] е поискала закрила от Република България за себе си и за децата си А. и Д.. Тъй като чужденката не е разполагала с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-33450/11.07.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М. (собствено име) Ш. (бащино име) М. (фамилно име), [държава], родена на [дата]. в [държава], [населено място]. На 29.08.2024г. тя е регистрирана в ДАБ с имената М. М. Ш., родена на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, религия – *, професия – *, образование – *, [семейно положение], без документи за самоличност, с деца: А. А. Я., роден на [дата]., и Д. А. Я., роден на [дата]. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родителите (починали), братята и сестрите на търсещото закрила лице, една част от тях с местонахождение в [държава], други в България, Швеция, Германия, Дания и Турция.

С писмо с рег.№ УП-33450/15.07.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, вкл. за децата на жалбоподателката. В писма с рег.№№ М-1228, М-12288 и М-12290, всички от 22.08.2024г. (рег. № УП-33450/22.08.2024г. в ДАБ при МС) на ЗА Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на М. М. Ш., А. А. Я. и Д. А. Я., в случай, че отговарят на условията по ЗУБ.

С писмо № Х-16-951-/15.07.2024г., на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето, Директорът на РПЦ – Харманли уведомил Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, за подадена молба за закрила от М. М. Ш., която била с малолетните си деца А. и Д.. Поради това, на основание чл.64 от ЗУБ във връзка с чл.15, ал.6 от ЗУБ, е помолил да бъде определен социален работник, който да съдейства в качеството си на гарант за защита на правата и интересите на децата и в това качество да даде становище или да представи социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето.

Със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-479/16.07.2024г. и Заповед №ЗД/Д-Х-Х-479/16.07.2024г. Директорът на РПЦ – Харманли е определил социален работник, който да присъства при провеждане на интервютата с А. А. Я. и Д. А. Я..

На 14.08.2024г. с М. М. Ш. е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП-33450/14.08.2024г. В хода на интервюто тя е посочила, че била роден в [населено място], област *. Имала по един брат в Швеция, Германия и Дания и по две сестри в Турция и [държава]. Напуснала страната си през юни 2024г., когато заедно със семейството преминали нелегално в Турция. Не останали там, защото искали да стигнат до България – съпругът й да работи, а децата да учат. На 29.09.2024г. влезли на българска територия. Напуснали родината си, защото там нямало сигурност, имало отвличания на деца и тези случи се увеличили през последните 2-3 години. Училищата били малко и образованието не било на добро ниво, а не искали децата им да останат неграмотни. Нямало ток, вода и било много скъпо. Тя и семейството ѝ не били обект на отвличания – пазила децата да не излизат от дома, не била и свидетел на такива инциденти. Не се преместили в друг район на [държава], защото в цялата страна не било спокойно. Посочила, че не членувала в политически партии и организации, нито в религиозна общност, не била член на въоръжена групировка, не била арестувана или осъждана, нямала проблеми заради религията или етноса си, не бил заплашвана, не ѝ било оказвано насилие, не посочила да е била преследвана. Децата ѝ също нямали подобни проблеми.

На 14.08.2024г. е била проведена беседа и с децата А. А. Я. и Д. А. Я., резултатите от които са отразени в протоколи с рег.№ УП-33450/14.08.2024г. В хода на тези беседи, децата не са заявили да имат нужда от нещо (храна, лекарства, дрехи или друго). Пристигнали в България, защото в родината им имало военни действия, а и искали да учат в нормално училище. Освен това, там било скъпо, имало също и кражби, нападания. Протоколите са подписани от децата, законния им представител, социален работник, длъжностно лице на ДАБ и преводач.

На 16.08.2024г. от социален работник при ДСП – Харманли е бил изготвен Доклад (социален) за оценка на детето Д. А. А., в който са отразени изразените от детето желания по време на беседата с него, вкл. и част от споделените от майката при проведеното с нея интервю. В Доклада не са описани установени незадоволени основни нужди на детето, вкл. не е посочено същото да не е адекватно обгрижвано от родителите си.

С Докладна записка рег.№УП-33450/24.09.2024г. младши експерт при РПЦ – Харманли е предложил на Директора на Центъра да бъде образувано отделно производство по ЗУБ за детето А. А. Я., тъй като е навършило [възраст] възраст на 23.08.2024г. Върху докладната е поставена резолюция „да“ от 24.09.2024г.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председател на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. №УП-33450/19.11.2025г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на М. М. Ш. и малолетното й дете Д. А. Я..

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. М. Ш. и малолетното ѝ дете Д. А. Я.. Решението е връчено на майката лично на 13.02.2025г., в присъствието на преводач.

За нуждите на съдебното производство се представи Социален доклад №ДП/Д-Х-Х/65-00/04.03.2025г. за детето Д. А. А.. От същия се става ясно, че с детето е била проведена среща от страна на социален работник, на която то изразило желание да посещава училище, като заявило и че иска сигурност и спокойствие. Посочено е в доклада, че детето е обгрижвано от родителите си, не са описани проблеми от здравословно, социално-битово или друго естество.

Жалбата срещу процесното решение е подадена на 17.02.2025г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с жалбоподателката има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като то е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещата закрила за разбираем и владян от нея, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюираната в присъствието на преводача и на разбираемия за нея език.

Спазени са и процедурните изисквания на чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, като в административното производство, в което се засягат правата или интересите на малолетните деца на жалбоподателката, административният орган е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, която дирекция е определила свой представител, присъствал на проведената детето Д. беседа, състояла се преди вземане на процесното решение. От социален работник към отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли е изготвен и социален доклад от извършено проучване за положението на детето, представен пред административния орган.

Спазено е и изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от страна на орган на ответника е изискано писмено становище от ДАНС за жалбоподателката и детето ѝ по молбата за предоставяне на международна закрила и такова е получено, съответно и взето предвид от издателя на оспорения акт.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на жалбоподателката и малолетното ѝ дете не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от тях данни в бежанската им история (съотв. беседа) и е приел за установено, че в нея няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява лицата да са били обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителката и малолетното ѝ дете. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателката или детето ѝ преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната им по произход. Ето защо не се споделят твърденията за неспазване на чл.35 чл.36 от АПК, изразени в жалбата.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че от проведеното с жалбоподателката интервю и беседата с детето ѝ не се установява спрямо тях да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателката и детето ѝ не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността им към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия жалбоподателката или детето ѝ не са направили в разказаната бежанска история и беседата. Те не са били арестувани, не са имали проблеми с официалните власти в [държава], не са били жертва на насилие и не била отправяна заплаха към тях. Оспорващата и детето ѝ не твърдят в страната си на произход да са били преследвани, да им е било упражнявано физическо насилие, или да са били обект на репресии. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват. Заявената от жалбоподателката и детето ѝ информация е била взета предвид от административния орган и последният правилно е приел, че тя не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата съдът взе предвид информацията от справките на ДАБ за общото положение в тази страна и тази от общодостъпни източници за актуалното положение държавата след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А.. В актуалния новинарски поток за [държава] е налице информация за възникнала в началото на март 2025г. ситуация на конфликт, изразяващ се във въоръжени сблъсъци. Следва обаче да се има предвид, че тези обстоятелства са се случили в крайбрежната провинция *, както и в * и *, в Западна [държава], като има и данни за жертви сред цивилното население, повечето от които алевити. Според данните в медиите (вж. DW, БТА, 24 часа, [интернет адрес], ON AIR Bulgaria, [интернет адрес] и др.) в [държава] са загинали стотици лица в сражения между сирийските сили за сигурност и привърженици на бившия президент А., като около 300 от тях са били участници в сраженията. Посочва се, че официалната сирийска власт е положила усилия за овладяване на положението.

Следва да се има предвид фактът, че изложеното засега е спорадичен проблем със сигурността и че конфликтът не е обхванал значителни територии от тази държава. За да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ, изразяващо се в насилие, същото следва да е изключително и на цялата територия на съответната държава, което не се установява в случая. Ето защо съдът приема, че настъпилите нови обстоятелства не водят до извод за съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Относно заявеното от жалбоподателката относно мобилизация на деца в [държава] следва се отбележи, че това обстоятелство не може да се счита за преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ, тъй като данни за мобилизация на такива лица не се съдържат в източниците на информация за [държава], а да има такива то те не са масова практика. По делото няма данни и не се установява от други източници на информация, че в периоди преди и около напускането от жалбоподателката на [държава] в тази страна да са били осъществявани акции по частична или масова мобилизация на лица, от армия или от други субекти там. Опасенията на оспорващата, че детето ѝ може да бъде мобилизирано не са достатъчни за да се направи извод, че трябва им бъде предоставен статут на бежанец, тъй като хипотетичната вероятност той да бъде част някоя армия или друга организация в [държава] не обосновава автоматично наличието на реална заплаха от преследване.

Съдържащата данни се в справките на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и информацията от медиите, не дават основание да се приеме, че както към датата на издаване на оспорения акт, така и към настоящия момент, съществуват фактически основания, релевантни за предоставяне на закрила по смисъла на някоя от хипотезите по чл.8 от ЗУБ.

Съдът намира, че по отношение на жалбоподателката и малолетното ѝ дете не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Те не са били изложени и за тях не съществува риск от посегателства по смисъла на посочените разпоредби.

В конкретния случай не съществуват и основания да се приеме наличие на обстоятелства по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на справка на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е взел предвид обстановката в страната на произход на чужденката и детето ѝ е отчел тази в провинция Хасака, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква д) от същата директива и е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Посочил е, че за провинцията, от която идват лицата няма данни за тежки посегателства. Освен това, в [държава] се наблюдавала съществена промяна на политическата и икономическата ситуация в посока подобрение условията на живот и безопасност. Там не бил налице въоръжен конфликт, при който насилието да било на толкова високо ниво за да съществувала реална вероятност да се генерира общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, единствено поради присъствието му на територията на страната. Не били налице и лични характеристики на лицата, които да ги поставяли в уязвима ситуация. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото реално не било. Не се установявало спрямо молителите да били налице сериозни потвърдени основания са се счита, че единствено на основание присъствието им на територията на [държава] те щели да са изложени на реален риск да станат обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Административният орган е обсъдил в акта си и висшия интерес на детето, като е приел, че то следва да живее с родителите си, в своята социална среда и в своята страна на произход, което било и в съответствие с Конвенцията за правата на детето.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която са живели жалбоподателката и детето ѝ, както и с личното им положение.

Нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателката и детето ѝ, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещата закрила и детето ѝ, върнати в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието им на територията се излагат на реална опасност да претърпят тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложените по административната преписка Справка вх.№МД-02-155/20.12.2024г. и Справка вх.№ЦУ-1852/27.08.2024г., и от тази в представените такива в хода на съдебното производство справки – вх.№МД-02-60/29.01.2025г. и Справка вх.№МД-02-77/03.02.2025г, в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. Наред с тези обстоятелства съществува и възможност за вътрешно разселване. В Справка с вх.№МД-02-60/29.01.2025г. са посочени данни от изявления на Генералния секретар на ООН и на Специални пратеник на организация за [държава], които изразяват оптимистични очаквания за преходния период в [държава], настъпил след смяната на властта в страната на 08.12.2024г. Обективирана е информация за хуманитарната обстановка в тази държава и за извършваните в тази връзка дейности, вкл. е отчетено наложеното от САЩ изключение по отношение наложените на [държава] санкции, с цел достигане на хуманитарна помощ до страната. Отразена е изразена от новата власт ангажимент за защита на правата на малцинствата в страната. Посочват се съобщения за въоръжени сблъсъци в части от [държава] и за военни удари на [държава] по други части територията на страната.

Предвид информацията в справките и данните от други – общодостъпни, източници на информация, съдът приема, че като цяло е налице подобряване на общата обстановка в [държава]. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по скоро положителни и към днешна дата продължава да се работи активно за възстановяване на реда страната. Според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват. Като положителен сигнал за това съдът отчита установяването от редица страни по света на контакти с новата сирийска власт, вкл. и от страна на членове на правителства на страни от ЕС /Бтв ([интернет адрес]), [интернет адрес], Dnevnik, БНР, БТА, [интернет адрес] и др.), както и продължаването на процеса на формиране на състава на преходното правителство (БТА). Също така продължават назначенията на жени на високи постове и то от малцинствени етнически групи, като например назначаването на губернатора на провинция * (БТА, [интернет адрес]). Освен това, за първи път в историята на [държава] за управител на Централната банка е назначена жена („Ройтерс“, [интернет адрес]). Някои медии продължават да съобщават за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и се очаква обратният миграционен поток в посока [държава] да продължи.

На фона на гореизложеното, информациите в медийното пространство за въоръжени сблъсъци в крайбрежни райони на [държава] в началото на март 2025г. не може да обоснове извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ в случая. Общото положение в [държава] е по скоро обнадеждаващо що се отнася до сравнително спокойна обстановка по отношение сигурността в повечето области в страната, и спазването на правата на човека на фона на обстановката в [държава] до 8 декември 2024г., когато се стигна до смяната на властта там. От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателката и детето ѝ ще бъдат изложени на тежки заплахи срещу живота или личността им поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващата да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденката и синът ѝ да понесат тежки посегателства. Видно от изложеното по време на проведеното жалбоподателката интервю, тя е нямала взаимоотношения с армията и полицията, и не е извършвала политическа или друга особена дейност, като това се отнася и за детето ѝ. Следователно не може да се направи извода, че личното и общественото им положение предполагат същите да са в рискова група, чиято дейност да ги постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в страната им по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в [държава], за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация.

Въз основа на тези изложени съображения съдът приема, че за оспорващата и малолетното ѝ дете не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява и да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателката и сина ѝ, вследствие на събития, настъпили, след като напускане на държавата му по произход (чл.9, ал.3 ЗУБ).

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателката не са налице и основанията, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Последната не е заявила член на семейството ѝ да е с предоставена международна закрила, нито молбата ѝ за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер.

Предвид всичко изложено и с оглед актуално положение в [държава] към днешна дата, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. М. Ш., [държава], [ЛНЧ], действаща лично за себе си и в качеството ѝ на законен представител на малолетното ѝ дете Д. А. Я., против Решение №1188/03.02.2025г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.