№ 354
гр. София, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е в закрито заседание на двадесет и
първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20211100509608 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№58070/11.06.2021г., подадена от Д. Д. Д. лично и като
ЕТ „М. – Д.Д.“ срещу резолюция от 31.05.2021г. за отказ за прекратяване на изп.дело
№20108510400861 на ЧСИ М.П.. Жалбоподателката твърди, че изпълнителното дело е
образувано по изпълнителен лист от 06.04.2020г. на РС Бургас, като били извършени няки
изпълнителни действия – запори върху МПС, възбрана на апартамент, който е описан, но
спрямо нея била връчена покана за доброволно изпълнение на 31.05.2021г. Твърди, че за
периода от 17.08.2011г. до 04.03.2014г- спрямо нея лично и като ЕТ не са предприемани
каквото и да е изпълнителни действия, поради което е настъпила перемпция по смисъла на
чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК и изпълнителното дело спрямо нея е следвало да бъде прекратено.
Твърди, че отказът на ЧСИ да го прекрати е немотивиран и незаконосъобразен. Сочи, че
извършените действия от съдебния изпълнител след изтичане на двугодишния срок са без
правно основание и изпълнителното дело следва да бъде прекратено поради бездействие на
взискателя. Претендира и разноски.
Ответната по жалбата страна –взискателя ЗД „Б.И.“ АД е получил препис от жалбата
на 24.06.2021г. видно от съобщението на стр. 574 от делото, но не е подал възражение.
ЧСИ М.П. е депозирал подробни писмени мотиви по жалбата, като сочи, че счита
същата за допустима, но неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:
1
Изпълнително дело № 20108510400861 е образувано на 16.06.2010г. по молба на
взискателя ЗД Б.И. АД въз основа на Изпълнителен лист издаден на 06.04.2010 г. от
РАЙОНЕН СЪД БУРГАС на основание Заповед за незабавно изпълнение по ГД № 1199 от
2010 г. на РАЙОНЕН СЪД БУРГАС срещу длъжниците ЕТ М. - Д.Д. с ЕИК ****, Д.А.Б.
съгласно който ЕТ М. - Д.Д. и Д.А.Б. са осъдени да заплатят солидарно парично задължение
в полза на взискателя. С молбата има възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ.
На 17.06.2010г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх.№ 53965/
17.06.2010г. до длъжника Д.А.Б. на адрес: гр. Перник, като съгласно пощенското клеймо,
съобщението не е потърсено от получателя. Също през 2010г. са изпратенизапорни
съобщения до всички търговски банки на територията на страната, с цел налагане на запори
на банкови сметки, притежавани от длъжника Д. Д. Д., като съгласно получени отговори са
наложени запори на сметки на длъжника, открити в „ПИБ“ АД и РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ ЕАД. На 17.06.2010г. са изпратени запорни съобщения до всички търговски
банки на територията на страната, с цел налагане на запори на банкови сметки, притежавани
от длъжника ЕТ М.- Д.Д., като съгласно получени отговори са наложени запори на сметки
на длъжника, открити в следната банка - МКБ ЮНИОНБАНК АД.
На 29.06.2010г. е изпратено съобщение за налагане на запор на МПС до длъжника ЕТ
М. - Д.Д., а именно: влекач, модел: „ВОЛВО Ф 99“, рег.№: ****, РАМА № 013785 и
полуремарке, рег.№: ****, РАМА № 5741101278307, като е уведомление за наложен запор с
изх№: 57435/ 29.06.2010г. до ОДП БУРГАС - ПЪТНА ПОЛИЦИЯ за същите МПС. На
29.06.2010г. е изпратено съобщение за налагане на запор на МПС с до длъжника Д. Д. Д., а
именно: лек автомобил, марка: „ФИАТ“, модел: „БРАВО“, рег.№: ****, РАМА №
ZFA18200004140987, последвано от изпратено уведомление за наложен запор с изх.№:
57443/ 29.06.2010г.
На 30.06.2010г. е постъпило плащане в размер на 17.48лв. от банковата сметка на
длъжника Д. Д. Д. в РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД.
На 02.09.2010г. е изпратено искане за вписване на възбрана с изх.№: 77536/
02.09.2010г. до СЛУЖБА ПО ВПИСВАНИЯТА - БУРГАС на недвижим имот, собственост
на длъжника Д. Д. Д., а именно: У ИДЕАЛНА ЧАСТ от АПАРТАМЕНТ № 7 /седем/,
находящ се в град Бургас, к/с „**** /сто и единадесет/, вх. „Б“, етаж 4 /четири/. За
наложената възбрана е връчено съобщение на Д.Д., представено на стр. 252 от делото, като
връчването е с известие-обратна разписка, получено на 04.09.2010г.
Спрямо Д.Д. е предприет опит за налагане на запор върху трудовото възнаграждение,
но съобщението до работодателя не е връчено надлежно. На другия длъжник Димитър
Божилов е наложен запор върху трудовото възнаграждение и периодично от работодателя са
превеждани суми по запор, подробно описани от ЧСИ в мотивите в периода от 30.07.2010г.
до 31.01.2021г.
2
Спрямо Д.Д. на 15.10.2010г. е изпратено съобщение с изх.№: 89719/ 15.10.2010г. за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Д. Д. Д. при работодателя
„С.С. КМ“ ООД с ЕИК ****, връчено на 22.10.2010г. – стр.261 от делото, като е постъпило
плащане по запора в размер на 25,00 лв. на 02.12.2010г. Видно от данните по делото
плащания по запора върху трудово възнаграждение на Д.Д. от този работодател са
постъпвали ежемесечно в периода от 27.12.2010г. до 31.01.2013г. когато също е постъпило
плащане в размер на 25.00лв. от „С.С. КМ“ ООД - работодател на длъжника Д. Д. Д.. На
07.03.2011г. е постъпило плащане в размер на 12.43лв. от банковата сметка на длъжника Д.
Д. Д. в РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД.
На 04.03.2014г. е постъпила молба за с вх. №: 10356/ 04.03.2014г. от взискателя по
изпълнително дело ЗД Б.И. АД с искане да се извърши опис и оценка на движими вещи,
находящи се по постоянен и настоящ адрес на длъжниците по изпълнителното дело.
На 12.09.2015г. са изпратени запорни съобщения до всички търговски банки на
територията на страната, с цел налагане на запори на банкови сметки, но само спрямво
Д.А.Б., като съгласно получени отговори са наложени запори на сметки на длъжника,
открити в следните банки: БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА АД, БАНКА
ДСК ЕАД, ЧПБ ТЕКСИМ АД, РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД и ИНВЕСТБАНК АД.
На 29.09.2015г. е постъпило плащане в размер на 2.31лв. от банковата сметка на длъжника
Д.А.Б. в РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД
На 16.08.2017г. отново е постъпила молба за посочване на изпълнителен способ с вх.
№: 59993/ 16.08.2017г. от взискателя като е искано да се извърши опис и оценка на движими
вещи, находящи се по постоянен и настоящ адрес на длъжниците по изпълнителното дело.
На 30.07.2019г. следва нова молба за посочване на изпълнителен способ с вх. №:
53602/ 30.07.2019г. от взискателя по изпълнително дело, като посочените изпълнителени
способи са: да се извърши опис и оценка на движими вещи, находящи се по постоянен и
настоящ адрес на длъжниците по изпълнителното дело; да се извърши -справка в БНБ за
открити банкови сметки на длъжниците и да бъде наложен запор върху тях; да се извърши
справка в НОИ за наличието на регистрирани трудови договори на длъжниците, като при
наличие на такива - да се наложи запор върху трудовото възнаграждение. Молба е
постъпила и на 09.01.2020г. с вх. №: 02206/ 09.01.2020г.
На 05.04.2021г. е изпратено съобщение с изх.№: 18687/ 05.04.2021г. за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Д. Д. Д. при работодателя „БМФ П.Б.“
ЕАД. От този работодател са превеждани суми съответно на 10.05.2021г. и 10.06.2021г.
От длъжницата Д.Д. е постъпила молба от 31.05.2021г. с искане за прекратяване на
изпълнително дело поради перемция на основание чл. 433, ал.1 т.8г., като се твърди такава в
периода от 17.08.2011г. до 04.03.2014г., върху която с резолюция ЧСИ е посочил, че отказва,
тъй като няма основание за прекратяване. За горното разпореждане е изпратено съобщение с
3
изх.№32371/01.06.2021г., връчено на 07.06.2021г. видно от известието за доставяне на гърба
на стр. 570 от делото.
Съдът е изискал и с писмо с вх.№15502/03.09.2021г. от ЧСИ П. е представено
извлечение от сметка в „ЦКБ“ АД, от която са видни преводите на суми по процесното
изпълнително дело като преводите са по запора от „С.С.“ АД в периода от 27.12.2010г. до
21.11.2012г., а по последния превод от 30.01.2013г. наредител е Д. Д. Д..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията
на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен), като жалбите
са процесуално допустими само в изрично предвидените случаи, т.е. от лицата, за които
законодателят е предвидил легитимация и срещу определени действия на съдебния
изпълнител. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, който
съгласно чл. 435, ал.2 т.6 от ГПК подлежи на обжалване, а именно отказ на ЧСИ да прекрати
изпълнението, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично уредени
в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 8 от посочената разпоредба, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява. Прекратяването поради т.нар.
"перемпция " настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
вече настъпилото прекратяване. Срокът, установен в горепосочената норма, тече от
последното изпълнително действие, извършено по изпълнителното дело. Изтичането му
води до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не погасява
материалното право, т.е. няма пречка, и след срока да започне ново изпълнително
производство за неговото принудително удовлетворяване. Идеята на законодателя с
въвеждането на основанието за прекратяване по чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК е да бъдат
прекратени тези производства, взискателят по които, с пасивното си поведение демонстрира
незаинтересованост от събирането на вземането. В тази връзка, с ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС се посочва кои изпълнителни действия се
считат за прекъсващи давността. Съобразно разясненията в т. 10 от Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
4
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител, като такива
са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.,
водещи до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Прекратяването по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е санкция
за бездействието на взискателя да е активен в производството по изпълнението и тя е
допустима само когато взискателят има задължение да поиска извършването на
изпълнително действие. Това задължение е налице при образуване на изпълнителното
производство или когато вече поисканото такова действие не е дало резултат. Същото не е
налице когато взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия до
приключването на същите. Затова ако вследствие на поисканото изпълнително действие е
налице удовлетворяване на вземането на взискателя, той не е задължен да поиска ново
изпълнително действие и не може да започне да тече срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Такъв срок ще тече от момента, в който поисканото изпълнително действие приключи без
вземането да бъде реализирано или без да доведе до пълното му удовлетворяване, като в
този смисъл има и практика на съдилищата, обективирана в опр. № 356/14.05.2020г. по гр.д.
№3599/2019г., 4г.о. на ВКС и мн.др. Длъжницата Д.Д. твърди перемпция в периода от
периода от 17.08.2011г. до 04.03.2014г., като сочи, че спрямо нея лично и като ЕТ не са
предприемани каквото и да е изпълнителни действия, но от данните по изпълнителното дело
е видно, че е насочено изпълнение срещу нея, а именно наложен е запор на трудовото
възнаграждение и чрез работодателя са превеждани суми в процесния период, като има
преводи на 09.09.2011г., 10.10.2011г., 21.11.2011г., 09.01.2012г., 23.02.2012г., 04.04.2012г.,
01.06.2012г., 21.08.2012г. и 31.01.2013г. Следователно в процесния период взискателят е
получавал изпълнение в резултат на наложеното и поискано изпълнително действие – запор
върху трудовото възнаграждение и не може да се приеме, че е налице релевантно негово
бездействие. Докато са получавани суми по изпълн.дело в резултат от наложения запор, не е
бил длъжен да сочи други изпълнителни действия. Последният превод е от 31.01.2013г. и
вече след тази дата би било релевантно ако не са предприемани други действия, но видно от
данните по делото с изрична молба с вх. № 10356/ 04.03.2014г. от взискателя по
изпълнително дело ЗД Б.И. АД с искане да се извърши опис и оценка на движими вещи.
Следователно периодът, в който може да се приеме, че не са постъпвали суми и не е имало
ново искане е само от 31.01.2013г. до 04.03.2014г., който не е двугодишен и следователно не
са налице предпоставките да се приеме, че има перемпция на изпълнителното дело. Тук
следва да се отбележи, че доколкото едноличният търговец не е друг различен правен субект
от физическото лице, то няма значение дали действията са спрямо Д. Д. Д. лично и като ЕТ
5
„М. – Д.Д.“. С оглед на гореизложените съображения съдът намира, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде потвърден отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното
производство, тъй като не е налице бездействие на взискателя, което да е продължило две
години както се твърди от жалбоподателя.
Воден от горните съображения съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№58070/11.06.2021г., подадена от Д. Д. Д.
лично и като ЕТ „М. – Д.Д.“ срещу резолюция от 31.05.2021г. за отказ за прекратяване на
изп. дело №20108510400861 на ЧСИ М.П..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се изпрати препис от същото на ЧСИ М.П..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6