№ ……………
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав,
в публично заседание на пети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при секретаря: Весе като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1151
по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане са субективно съединени искове по чл. 57 ал. 3 от Закона за
банковата несъстоятелност (ЗБН).
Производството е
образувано по искане на А. Н. Д.и К.Х.М., упражняващи функцията на синдик на „К.Т.Б.”
АД - в несъстоятелност, наричана впоследствие (Банката) срещу О.Н.Р., И. А.З., Г.П.Х.
и А.М.П.. В исковата молба се твърди, че на 20.05.2013 г. постъпило искане за
отпускане на кредит, ответниците в качеството си на членове на Управителния
съвет на банката единодушно взели решение на 20.05.2013 г. за отпускането му, а
ответниците И. З. и А.П., в качеството си на
изпълнителни директори на Банката на същата дата подписали договор за банков
кредит и кредитът бил усвоен при положение, че предписаната процедура от
Правилника за кредитна дейност на банката отнема около един месец. Твърди се
решението за отпускане на кредит да е взето в нарушение на чл. 32, чл. 35, чл.
36, чл. 37, чл. 38 и чл. 39 ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 42, чл. 43, чл. 45 ал. 1
и ал. 2 от Правилника за кредитната дейност на КТБ АД (ПКД), в нарушение съответно
на 4.11, чл. 4.10.2/4.11.2, 4.10.3/4.11.3., чл. 4.10.4/4.11.4
от договорите за управление и на чл. 237 ал. 2 и чл. 430 ал. 1 ТЗ, . Твърди се да
не осигурени от кредитоискателя изискуеми от Правилника за кредитната дейност
документи, които да установяват финансовото му състояние, предмета и целта на
кредитната сделка. Нарушени са правилата за извършване на анализ на
дружеството, на неговото финансово-икономическо състояние и на установяване на
рисковете от евентуалното сключване на предлаганата от него кредитна сделка с
оглед размера на предоставения кредит, довело до усвояване на средства без да
са защитени интересите на банката. Твърди се, че ответниците не изпълнили
задълженията си с грижата на добър търговец и добър банкер, произтичаща от чл.
237 ал. 2 ТЗ и задължаваща ги да извършат преценка на цялостната документация
преди да бъде подписан съответният договор, а при отсъствие на необходимите
документи – да откажат сключване на сделка с кредитоискателя. Застъпва се теза,
че това изискване ги задължава като администратори да проследят по-нататъшното
спазване на условията по подписания договор за банков кредит и да поискат
предоговаряне, преструктуриране на кредита или едностранно обявяване за
изискуем. Въз основа на сключения договор при договорено задължение за
учредяване на ипотека върху недвижими имоти в срок до 30.09.2013 г., както и
учредяване на първи по ред особен залог на всички настоящи и бъдещи вземания на
кредитополучателя, произтичащи от сключени с банката договори била усвоена сума
в размер на 2 500 000 евро. Поради неизпълнение на задължението по
договора с нотариална покана от 21.01.2015 г., връчена на представител на „Е.2.“
ЕООД на 22.05.2015 г., договорът за кредит бил обявен за предсрочно изискуем,
но изпълнение не последвало. С решение от 25.02.2016 г. спрямо „Е.2.“ ЕООД било
открито производство по несъстоятелност при установена от съда свръхзадълженост при начална дата 30.11.2014 г. Твърди се вземанията на банката към „Е.2.“
ЕООД да възлизат общо на *********,96 евро. Наведен е довод, че в резултат на
виновно и противоправно поведение на ответниците банката е претъпрпяла
вреда в размер на усвоената от „Е.2.“ ЕООД сума в размер на 2 500 000 евро,
която е несъбираема поради отсъствие на каквото и да било имущество у
кредитополучателя и неосигурено обезпечение. Иска се ответниците да бъдат
осъдени да заплатят сумата 2 500 000 евро ведно със законната лихва до
окончателното й изплащане.
В отговора си (л.
62) по съществото на спора ответникът О.Р. твърди всички членове на Управителния
съвет да са били освободени от отговорност с решения на общото събрание на
акционерите, което свое твърдение дължи да докаже. Оспорва да са налице
предпоставки за претендираната в случая солидарна отговорност. Твърди също
така, че функциите на членовете на управителния съвет били разпределени, а решението
за сключване на договора било взето с предписание за обезпечаване на кредита
чрез учредяване на ипотека.
В допълнителната си
искова молба ищецът застъпва теза за неотносимост на
решението на Общото събрание на акционерите на банката за освобождаване от
отговорност на членовете на Управителния съвет при предявен от синдика иск в
качеството му на процесуален субституент на
кредиторите на масата на несъстоятелността. Смята и солидарността да произтича
от нормата на чл. 53 ЗЗД, съответно на чл. 240 ал. 2 ТЗ. Оспорва да са
разпределени функциите между членовете на Управителния съвет, което смята и за неотносимо при причинена вреда.
В отговор по
исковата молба на л. 253-260 и л.264-275 ответникът А.П. смята за приложима към
предявените претенции нормата на чл. 240 ал. 3 ТЗ. По същество навежда довод,
че при подписване на договора е бил обвързан от решението на Управителния съвет
на банката за сключването му. Оспорва да предписано нормативно задължение за
обезпечаване на отпускан кредит, а и за изискване да бъде поддържана определена
наличност по сметките. Твърди контролът за изпълнение на договора да е възложен
на други служители на банката като оспорва да дължи контрол върху дейността на
служители, осъществяващи анализ, отчетност и мониторинг на отпуснат кредит. Твърди
да е налице правно становище, издадено на 20.05.2013 г., а декларация за
свързани лица, за задължения и банкови сметки, комплексен кредитен рейтинг,
анализи на финансовото състояние да се намират в други кредитни досиета, тъй
като „Е. 2003“ ООД ползвало 11 кредита. Твърди и посочените в договора
недвижими имоти да са били придобити от кредитополучателя на търг, организиран
от ЧСИ като смята за невъзможно учредяване на ипотека преди кредитополучателят да
придобие правото на собственост. Имотите били възложени на кредитополучателя на
21.05.2013 г., а придобивният на 17.06.2013 г. акт бил надлежно вписан. Оспорва да е
необходима и пазарна оценка при положение, че имотите се придобиват на публична
продан. Твърди също така кредитополучателят да е бил познат с оглед на други
отпуснати му кредити, а и предлаганите за обезпечение имоти да са били познати
на банката, която била и обезпечен взискател с
договорна ипотека върху имота. Оспорва и да е знаел, че договорените ипотеки не
са били учредени като смята, че не е адресат на посочените в исковата молба
задължения, произтичащи от Правилника за банковата дейност. Смята за обективно
невъзможен прекия контрол върху хиляди кредитни досиета на банката от членовете
на Управителния съвет. Твърди утвърдена практика да е било възлагане на дейността на различни
служители в банката и сочи, че не е бил уведомяван за явил се проблем, което
смята да изключва и вината му за евентуално установена невъзможност понастоящем
банката да събере вземането си. Твърди и да е бил освободен от отговорност с
решение на Общото събрание, проведено на 11.06.2014 г.. Твърди и до 20.06.2014
г. всички кредити да са обслужвани редовно. По процесния кредит своевременно са
внасяни суми за договорените лихви и на 10.06.2014 г. да е направена първата
вноска по главницата след което твърди задължението да е възлизало на 2 400 000
евро. Забава настъпила след 20.06.2014 г., когато ответниците били освободени
от длъжност, но от квесторите, съответно синдиците на банката след 20.06.2014
г. не били предприети действия за събиране на вземането – не е инициирано
производство за издаване на заповед за изпълнение, нито е поискано предварително
обезпечение, за да бъде събрана сумата принудително. Определя закъснението да
бъде предявено вземането пред съд, съответно да бъде поискано обезпечение като причина
длъжникът да се разпореди с имотите си, в това число и придобитите с процесния
кредит, което твърди да е станало на 14.11.2014 г. и съответно в началото на
2015 година, което смята и за изключващо пряката и непосредствена
причинно-следствена връзка между твърдяните нарушения
и евентуално настъпилата вреда.
Ответникът П. в
отговора си по допълнителната искова молба (л.754) се позовава и на довод, че
подписаните договори са надлежно парафирани от предвидените в правилата
специалисти, които смята за ангажирани да проучват имуществото и да анализират
документи. Смята, че длъжността му го задължава да контролира тяхната дейност
при сезиране за констатиран проблем и на тази основа да взема решения. Твърди,
че докато ответниците били администратори, кредитополучателят е изпълнявал
договореното си задължение 5 дни преди падежа да поддържа по сметката си
достатъчна сума за погасяване на предстоящото плащане.
В отговор по
исковата молба (л. 387) ответникът И. З., представляван от особения му
представител адв. З.Н.-К., твърди да е договорено задължение
за обезпечаване на кредита чрез ипотека както и да е сключен договор за особен
залог на вземания по сметки в КТБ. Също смята, че няма нормативно предписано
задължение за предварително обезпечаване на договори за кредит. Навежда довод,
че плащането е условие за придобиване право на собственост в организирана
продан от ЧСИ, което едва осигурява и учредяване на ипотеката. Сочи и че върху
същите имоти към момента на вземане на решението на УС е имало учредена ипотека
в полза на банката. Също твърди част от визираните от ищеца като липсващи
документи да са били налични по други кредитни преписки. Също оспорва под негов
контрол да е отпускането на суми при твърдение усвояването на кредита да е
възложено на съответния кредитен специалист съгласно чл. 52 ПКД, съответно да
съществува утвърдено задължение да се изисква наличност по банковите сметки.
Смята основание за насочено изпълнение към сметките на длъжника да се явява
едва допуснато просрочие. Оспорва да е дължал да
следи за учредяването на обезпеченията нито да е бил
уведомяван за такъв проблем. Твърди и че кредитополучателят обслужвал редовно
кредита си – първата вноска по главницата била заплатена на 10.06.2014 г. и
оспорва да му е било известно при твърдение да не е докладвано, наличие на
повишен риск за банката, за да възникне задължение да предприема действия в
защита интересите на банката. Твърди кредитополучателят да е в просрочие от 10.07.2014 г.. Сочи и да е осчетоводено
намаляване на задълженията на длъжника към финансови институции като твърди
основание за това да е извършено прихващане с негови вземания. Твърди се в
производството по несъстоятелност на „Е.2.“ЕООД да е определена за начална дата
на неплатежоспособността 30.11.2014 г. след като на 14.11.2014 г. дружеството
се е разпоредило с имотите, придобити с кредита, но квесторите и синдиците не
са предприели необходимите действия, за да гарантират запазване на имуществото.
В отговор по
допълнителната искова молба (л. 691) ответникът З. се позовава и на взето
решение от общото събрание на акционерите на КТБ от 11.04.2014 г. за
освобождаване от отговорност. Също се позовава на довод, че не дължи
преповтаряне на проверки, за които се очаква да са били извършени от конкретно
ангажирани за целта служители.
В допълнителната си
искова молба досежно отговорите на ответниците П. и З.
ищецът обобщава твърдяното неизпълнение като неспазване на предвидената в ПДК
процедура по отпускане на кредити, довело до неправилна преценка относно
финансовото и икономическото състояние, съответно кредитоспособността на „Е.2.“
ЕООД, а като представляващи банката се твърди да са сключили договор без да са
били налице предвидени в ПКД документи и становища и надлежно и задълбочено
имуществено проучване и договорът е сключен въпреки видното и от наличните
документи, че кредитополучателят не е отговарял на изискванията за отпускане на
кредит в посочените размериотговарял на изискванията
.
Ответникът Х. в
отговор по исковата молба (л.975) също се позовава на пречка договорената
ипотека да бъде учредена преди приключване на публичната продан. Твърди, че
отпуснатите средства са използвани целево, а и неизпълнението на задължението
за последващо учредяване на обезпечението не било е
сведено до знанието му. Позовава се на аналогични възражения и с вече описаните
в отговорите на останалите ответници. Сочи, че при
преценка дали да сключат кредитна сделка е ползвал изготвени от служител на
банката документи - оценки, доклади и становища, предложение за подписване на
подготвени и парафирани от такива лица проекто-договори.
Мониторингът се осъществява в процедура по чл. 57 и следващите от ПКД, а
задължение за вземане на отношение и решение при контрол на изпълнението смята
да произтича от доклад за неизпълнение, негативни тенденции или повишен
кредитен риск.
В отговор по допълнителната
искова молба ответникът (л. 754) ответникът П. сочи договорът за кредит да е
сключен след като е бил надлежно парафиран от съответните длъжностни лица в
изпълнение на техните задължения по разписаната процедура в ПКД и оспорва да
дължи непосредствен контрол върху цялото кредитно досие и да проконтролира
наличието на необходимите документи. Застъпва теза, че като мениджър в голяма
банка дължи да създаде вътрешно-нормативна уредба и организационна структура
като разпредели функциите за осигуряване на реален процес на възлагане, мандатиране, отчетност и контрол и да предприема мерки при
нарушение на създадената организация при подаден доклад от преките ръководители
на съответните звена, извършени проверки от независими органи. Оспорва да
разполага с обективна възможност да осъществява непосредствен контрол върху
дейността на служителите в банката. Сочи че както процесния, така и всички
останали договори за кредит до 20.06.2014 г. били обслужвани от
кредитополучателя редовно.
По съществото на спора
процесуалният представител на ищеца – адв. К.,
поддържа исковете като застъпва теза да са установени вреда, съизмерима с
главницата по отпуснатия кредит, причинно-следствена връзка между действията и
бездействията на ответниците в противоречие на грижата на добрия банкер и
нарушение на договорно поети задължения да опазват имуществото и интересите на
представляваната банка в това число и поради неосъществен контрол върху долустоящите служители на банката. Смята вредата за пряко
произтичаща от липсващото обезпечение. Претендира разноски за изплатен депозит
за вещо лице като е представен и списък.
Особеният
представител на ответника З. – адв. Н. от САК,
оспорва предявения срещу него иск.
Застъпва теза Г.Х. да се е съобразявал изцяло с вътрешния правилник на
банката, законовите и подзаконови нормативни актове. Оспорва да е причинена
вреда на банката, която да произтича пряко и непосредствено от неговото
поведение. Смята, че ответникът не може пряко да контролира всяка структура, а
допуснат пропуск от други лица прекъсва пряката и непосредствена връзка. Твърди
вредите да започват от 20.06.2014 г. и да се дължат на незаконосъобразно
поведение на квестори и синдици поради неосъществен от тях надзор като застъпва
теза, че неучредената ипотека не се явява основополагаща причина за настъпване
на твърдяната вреда. Навежда доводи в писмени бележки.
Особеният
представител на ответника Г.Х. – адв. М. от САК,
оспорва предявения срещу иск с довод да не е доказано негово нарушение нито на
договорно, нито на законово задължение, присъединявайки се към изложените
доводи от адв. Н.-К..
В хода на делото
ответникът Х. също застъпва теза, че при вземане на решение членовете на УС не
преповтарят извършена от съответните служители проверка, анализи и оценки за
кредитоспособност, а се осланят на представените им оценки, доклади и
становища. Сочи и действията по допускане на усвояване на кредита не са
възложени на ответниците, а на кредитен специалист, съответно учредяването на
договорено обезпечение подлежи на проследяване от служители в Дирекция
„Мониторинг и администриране на кредитни сделки“, Кредитен комитет или от
Службата за вътрешен одит. Позовава се на чл. 25 от ПКД с довод този текст да
задължава администратите в банката да емат решение при доклади за неизпълнения, негативни
тенденции или повишен кредитен риск, каквито оспорва да са правени. По
съществото на спора ответникът Х. допълва, че Правилникът за кредитната дейност,
който е бил и под надзора на БНБ, осъществявала многократно проверки, регламентира
отпускането на кредит и процедурите за контрол върху неговото обслужване. Смята,
че създадената организация по мониторинг на отпуснати кредити да произтича от
предходно регламентиран механизъм с Наредба № 9. Смята създадената
регламентация за обезпечаваща дължимия контрол, а работата на мениджърите на
банка да обхваща създаване на контролна среда, механизми и регламент за
извършване на банковата дейност, която подлежи и периодичен надзор от БНБ. Сочи
кредитополучателят да им е известен от 8 г. като изрязво
изпълняващ всичките си задължения, поради което няма как да предвидят неизпълнието. Твърди, че според създадената организация
кредитните специалисти, ангажирани да следят за изпълнение на кредита, е
следвало да оценят констатиран риск и да информират ресорния изпълнителен
директор, какъвто към 2013 г. сочи да е бил ответникът П.. Оспорва да са
получавали сигнали за проблем по договора в това число и за неучредената
ипотека от ангажирани с мониторинга структури и банкови служители. Смята и за
невъзможно лично да проверява изпълнението при наличие на повече от 1400
кредита, администрирани от банката. Сочи и като причина за намаляване на
имуществото на кредитополучателя, което смята да служи за обезпечение и на
процесния кредит, позовавайки се на чл. 133 ЗЗД, да е извършена продажба на
недвижим имот на 15.02.2015 г. и то след установената дата на
неплатежоспособност, а синдикът оттеглил иска. Застъпва и теза, че непогасеният
размер на кредита не е равностоен на вредата, като смята за нужно редуцирането
й с получена цена от продажба на вземанията по процесния кредит. Навежда доводи в писмени бележки.
Ответникът
О.Р. не се явява на устните състезания, не изпраща представител и не изразява
становище в тази фаза на процеса.
Ответникът
А.П. не се явява на устните състезания, не изпраща представител. С оглед
предоставена на страните възможност навежда доводи в писмени бележки като
оспорва да е доказана несъбираемост на вземането, нито конкретни действия, от
които тя да произтича като пряка и непосредствена последица. Твърди, че не е
докладвано неизпълнение на договорни задължения от страна на кредитополучателя,
нито други относими към него обстоятелства, които смята да изключват вината на
ответниците.
Исковете
са предявени в предвидения от закона преклузивен
срок. Твърдяните от ответника Р. обстоятелства не
лишават А. Д.и К.М. от легитимация да предявят претенцията – те са вписани в
търговския регистър по партидата на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) на
02.03.2016 г., което е достатъчно, за да ги легитимира като правоимащи
да предявят процесните претенции. Като обсъди
представените от страните доказателства и наведените доводи по докладвания
предмет на спора, прецени по реда на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна
следното:
По
делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че с писмен договор
от 21.07.2003 г. К.т.б.“ АД (КТБ) възлага на О.Н.Р. да управлява банката и да я
представлява пред трети лица съгласно действащото законодателство, устава на
банката, решенията на общото събрание на акционерите, решенията на надзорния
съвет и решенията на управителния съвет на банката. Определен е срок от 5 години
и е договорено, че ако не е взето валидно решение за освобождаването му от
длъжност до датата на изтичане на договорения срок, договорът се продължава до
освобождаването му. Съгласно чл. 4.10 изпълнителният директор като член на
управителния съвет управлява заедно с друг изпълнителен директор или друго
легитимирано лице 1прокурист, търговски пълномощник и др.) банката, като:
организира и контролира цялостната дейност по управлението на банката в
съответствие и в изпълнение на решенията на общото събрание на акционерите,
надзорния съвет и управителния съвет (чл.4.10.1 от договора), упражнява
цялостен оперативен контрол върху текущата дейност на банката (чл. 4.10.2 от
договора), решава дали да сключи и сключва от името на банката договори и
сделки и определя тяхното съдържание, освен в случаите, когато сключването на
договори и други сделки се решава от надзорния съвет или управителния съвет или
съдържанието на техни клаузи се определя от тях (чл. 4.10.3. от договора),
управлява имуществото на банката … (чл. 4.10.4 от договора).
Идентичен
по съдържанието си договор е сключен на 21.07.2003 г. и между КТБ и И.А.З..
На 15.12.2008 г. е
сключен договор за управление с Г.Х. при идентично съдържание на относимите към спора клаузи като задълженията му в
качеството на член на Управителния съвет са дефинирани в т. 4.11 от договора.
На 28.10.2012 г.
договор за управление е сключен и с ответника А.П. като идентични по
съдържанието си задължения в качеството му на член на Управителния съвет също
са разписани в т. 4.11 от договора.
Видно от
приложения по делото и неоспорен Правилник за кредитната дейност от 2012 г.
документът регламентира дейността по проучване, разрешаване, сключване,
управление, отчет и контрол на кредитните сделки в КТБ. Според чл. 32 ал. 1
за всяка кредитна сделка юрисконсултът извършва правен
анализ като документира констатациите и препоръките си в писмено правно
становище, в съответствие с чл.25,т.2 (по Методика за извършване на правен
анализ и изготвя писмено становище за правните аспекти на предлаганите кредитни
сделки и обезпечения като попълва Форма за извършен правен анализ, по образец),
което предоставя на кредитния специалист. Предписано е и когато юристът е
служител на банката да удостоверява извършения правния анализ по чл.25. т.2,
както и законосъобразността на проекта на договор за кредитна сделка, чрез
полагане на подписа си върху него.
Изготвеното
правно становище, както и парафирания от юриста проект на
договор по предходната алинея, се предоставя на Началника на Управление „Кредитиране”
и на Началника на Управление „Анализ и контрол на риска”. Чл. 36 регламентира
действията на кредитния специалист като предвижда и онагледяване на резултата
от анализа в писмено становище. Според третата алинея анализът на
предоставените документи и събраните сведения относно общото финансово
състояние на кредитоискателя, кредитната му задлъжнялост, предмет и целта на
кредитирането, предлаганото обезпечение и резултата от правния анализ е
възложено на служител на Дирекция „Кредитен риск“, който следва да оценява
влиянието на предлаганата сделка, анализира нивата на риск в контекста на вече
поетите от банката рискове и кредитоспособността на клиента съгласно Методика
за определяне на кредитния риск, а резултати от анализа обективира
писмено. Чл. 37 предписва неизчерпателно
източниците на информация за определяне общото финансово състояние на
кредитоискателя. Чл. 39 ал. 1 ПКД определя, че за анализ на предложените обезпечения от кредитоискателя се изискват
документи за собственост; експертна оценка от независим оценител съгласно
Закона за независимите оценители; застрахователни полици и други документи по
преценка на Банката.Съгласно чл. 39 ал. 2 изборът на обезпечения и тяхната
оценка се извършва в съответствие с Методиката
за оценка на обезпеченията (Приложение № 9). а
следващата алинея предвижда при определяне нетната реализуема стойност на
приемливите обезпечения ;при
установяване на специфичните провизии за кредитен риск да се осъществява
съгласно Наредба № 9 на БНБ и да се извършва по Методиката за формиране на нетна реализуема стойност на приемливите
обезпечения и гаранции (Приложение № 9а). Чл. 42 КПД регламентира правила
за комплектоване и съхранение на документите която
дейност възлага на кредитен специалист от Финансовия център и предписва
задължения за управителя на тази структура, съответно на Началника на
Управление „Кредитиране“. Съгласно чл. 43 КПД след приключване на процедурите
по проучване на искането за кредит съответният кредитен специалист предава
кредитното досие заедно с правния анализ и становищата, изготвени в Управление
„Кредитиране“ и Дирекция „Кредитен риск“ на ресорния изпълнителен директор. Проекто-договорите по кредитната сделка, съставени и надлежно
парафирани от кредитния специалист, юрисконсулта от Централно управление на
банката, Началника на управление „Кредитиране“ се предават на представляващите
банката лица за вземане на решение.
Предлаганата кредитна сделка се обсъжда
от изпълнителните директори (чл. 45 ал. 2) Когато вземането на решение е в
компетенциите на управителния съвет, изпълнителните
директори внасят предложението за разглеждане чрез председателя на
управителния съвет. Препис-извлечение от протокола на управителния съвет с
взетото от него решение по кредитното искане се предоставя на управление
„Кредитиране“ за предприемане на съответните действия.
От материалите с
указание да са получени от НОХД № 2209/2017 г. ВД 91 се установява определен на
29.08.2008 г. вътрешен кредитен рейтинг на „Е.2.“ ЕООД АА, потвърден и към м. 12
2009 г., а към м. 9.2011 г., м. 3.2012 г. и към 30.04.2013 г. е определян
кредитен рейтинг ВВВ (ВД 96 и ВД 99).
В рамките на
преглед по кредитна сделка през 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и е
отразявано коректно изпълнение на договорните отношения, висок коефициент на
ликвидност и положителен оборотен капитал, а при преглед на кредитна сделка към
16.04.2013 г. е дадено заключение за високоликвидно
обезпечение по седем налични към момента на прегледа кредита и сравнително
голям оборот по сметките на „Е. 2003“ при формирано мнение за гарантирани
източници на приходи и възможност за обслужване на кредитните си задължения.
На 20.05.2013 г. е
депозирано искане от името на „Е.2.“ ЕООД за отпускане на кредит в размер на
2 500 000 евро за закупуване на недвижими имоти.
На 20.05.2013 г. ответниците О.Р., И.З., Г.Х. и А.П. с указание да участват
в заседание на Управителния съвет на банката, са подписали решение да се сключи
договор за банков кредит с „Е.2.“ ЕООД (Приложение № 1) в размер на 2 500 000
евро при падеж 10.06.2016 г. на 25 равни вноски от 10.06.2014 г. и обезпечение:
в срок до 30.09.2013 г. – ипотека върху закупените имоти. Констатирано е, че
кредитополучателят е свързано лице с Т.Р.Парк 3 АД и Л.Д.ООД, обуславящо
формирана голяма експозиция от 11,71 % от капиталовата база на банката и е
взето решение за увеличението й.
На 20.05.2013 г И.З.
и А.П. като представители на КТБ и „Е.2.“ ЕООД, представлявано от Т.Т., е подписан договор за банков кредит, съгласно който
банката отпуска на кредитополучателя кредит в размер на 2500000 евро. Посочено
е, че средствата са предназначени за финансиране покупната цена на недвижими
имоти, находящи се в село Самотино, община Бяла,
област Варна, както за други разходи, свързани с прехвърлянето и развитието на
имотите. Съгласно т. 4 от договора средствата се предоставят за ползване по
разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, а кредитополучателят се
е задължил два работни дни преди всяко ползване на кредита писмено да посочи
размера на желаната за усвояване сума. За ползвания кредит е договорена годишна
лихва от 9 %, която се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка
и е платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец,съответно на първия
следващ работен ден. Съгласно т. 11 към датата на олихвяване кредитополучателят
се задължава да осигурява по разплащателната си сметка средства за издължаване
на лихвите. Посочено е също така, че сумата подлежи на връщане на 25 равни
месечни погасителни вноски, първата от които е платима на 10.06.2014 г.
Кредитополучателят е дал съгласие при наличие на средства по сметките при
банката 5 дни преди падеж на вноска по главницата и/или лихвите, банката да
блокира необходимата сума за предстоящото погашение (т. 19.1). Съгласно т.
20 неиздължаването на погасителна вноска
и/или начислена лихва прави незабавно изискуем целия кредит като се прилагат
клаузите за увеличение на обезпечението и/или се обяви кредита за предсрочно
изискуем. Съгласно т. 30 от договора за обезпечаване на всички вземания на
банката към кредитополучателя, възникнали на основание на сключения договор кредитопучателят се задължава да учреди в полза на банката
в срок до 30.09.2013 г. първа по ред ипотека върху закупените с банковия кредит
недвижими имоти, а именно УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ II-25004
в село Самотино с площ от
60 035 кв.м., УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
I-25011 в
село Самотино с площ от 46299 кв.м. и
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ II-25012 в село Самотино с площ от 46510 кв.м., както и да
учреди първи по ред особен залог на всички настоящи и бъдещи вземания свои
вземания към банката по договори за разплащателни сметки.
На 20.05.2013
г. за обезпечаване на вземанията по договора за кредит е сключен договор за
особен залог върху договорените активи при конкретизация на две разплащателни
сметки в лева и евро. Ответниците не твърдят и не са
ангажирани доказателства за вписване на този договор в Централния регистър на особените
залози.
С
постановление за възлагане от 21.05.2013 г. на „Е.2.“ ЕООД са възложени
недвижими имоти, находящи се в с. Самотино, община
Бяла, област Варна и съставляващи УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ II-25004
с площ от 60 035 кв.м., УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ I-25011 с площ от 46299 кв.м.
и УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ II-25012 с площ от 46510 кв.м. за сума в размер на
1 107 000 лв. От протокол за разпределение се установява за имотите
да е заплатена сума в размер на 5 045 000 лв., а в полза на КТБ с указание
да се явява първи и втори по ред ипотекарен кредитор,
да е разпределена сума в размер на 4816704,58 лв.
Заключение за пълно
изпълнение на ангажиментите към банката и възможност да обслужва кредитните си
задължения от гарантирани източници на приходи е формирано и към 31.10.2013 г.
От преглед на
кредитната експозиция на „Е.2.“ ЕООД към 21.05.2014 г., формирана от 11 кредита
в това число и процесния е отразено коректно изпълнение на договорните
отношения, чисти кредитни обороти за 2013 г. – 56 965 х.лв. и за периода
01.01. – 21.05.2014 г. – 7 681 х. лв. Формиран е
извод, че кредитополучателят може да обслужва кредитите си с гарантирани
доходи.
С
решение от 25.02.2016 г. по т.д. № 74/2016 г. по описа на Кюстендилски окръжен
съд, за което не се спори, че е влязло в сила, е обявена свръхзадължеността
на „Е.2.“ ЕООД, и е определена начална дата 31.11.2014 г.
От
заключението на вещото лице П. се установява считано от месец май 2013 г.
ежемесечни постъпления лихви по кредита като заплатените на това основание суми
до 25.05.2014 г. възлизат на 219709 евро. На 10.06.2014 г. със собствени
средства на кредитополучателя е погасена и главница в размер на 6 000
лв. С прихващане е осчетоводено
погасяване на главница на 6.11.2014 г. в размер от 100 000 евро, редовна
лихва в размер на 67025 евро и просрочени лихви по редовна главница в размер на
13036,11 евро.
При
възприетата фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното:
Нормата на чл. 57
ал. 3 ЗБН утвърждава ограничена във времето възможност за синдик на банка да
ангажира отговорността на администратор на банката в производство по
несъстоятелност, за да възстанови причинени й вреди. По силата на чл. 57 ал. 1
ЗБН синдикът е овластен да извърши всички необходими действия и да използва
допустимите правни средства за събиране вземанията на банката. В това общо
правомощие се включва и пряко произтичащото от нормата на чл. 240 ал. 3 ТЗ да
ангажира отговорността на член на управителния орган, когато не е освободен по
реда на чл. 221 т. 10 ТЗ. По правило върховният орган на акционерното дружество
е в състояние да прецени дали и доколко дейността на управителното тяло
съответства на корпоративния интерес. Специфично за банковата институция обаче
е тя да съхранява и управлява чужди средства. Затова и трайната невъзможност
банката да обслужва тези свои задължения, обуславяща откриване на производство
по несъстоятелност, засяга пряко интересите на трети на мандатното
правоотношение лица – вложителите в банката, а и останалите й кредитори.
Нормата на чл. 57 ал. 3 ЗБН утвърждава специфичен ред за защита на този
интерес, легитимирайки синдика в рамките на преклузивен
двугодишен срок да ангажира отговорността на бившите администратори на банката за
виновно причинени от тях вреди. Законът не утвърждава връзка между тази
отговорност и регламентираната от 240 ал. 3 ТЗ, а предвид спецификата на
отстоявания интерес такава връзка не може да бъде извлечена по аналогия. Ако
върховният орган на нормално функциониращо дружество е в правото си да прецени дали и доколко действията
на управителния орган, обективирани чрез решенията на
неговите членове, засяга имуществения интерес на банката и обуславя ангажиране
на имуществената им отговорност, неспособността на банката да посрещне
задълженията си засяга интересите на третите лица. В рамките на мандатното
правоотношение банката в лицето на върховния си орган – общото събрание на
акционерите, е в правото си да прецени дали и доколко да реализира правото си
на обезщетение, включително и да опрости подобно задължение. Предвид
относителния характер на облигационното правоотношение обаче подобно действие
не е в състояние да ангажира правната сфера на кредиторите на банката. Затова и
взетото решения за освобождаване от отговорност на членовете на УС за дейността
им през 2013 г. (л. 377 от делото) не препятства синдика да ангажира
отговорността им по реда на чл. 57 ал. 3 ЗБН. Това налага непосредствено
изследване на предпоставките за ангажиране отговорността на бивш член на
управителен съвет на банкова институция.
Предявеният от
ищеца иск предполага да бъде установено в процеса, че 1)
ответниците
са притежавали качеството
администратор на банка – член на надзорен или управителен съвет (съвет на
директорите) на банка; длъжностно лице с ръководни функции в банката или друго лице, което
самостоятелно или съвместно с друго лице може да
сключва сделки за сметка на
банката; 2) осъществено от него конкретно поведение (действие или бездействие),
довело като 3) пряка и непосредствена последица (произтича непосредствено от неправомерното поведение и е закономерен (неизбежен) резултат негов резултат) до 4) причинена вреда за банката 5) а ответникът е предвиждал
вредоносния резултат или е могъл да го предвиди и предотврати. При установяване на първите четири елемента
последният се предполага по силата на чл. 45 ал. 2 ЗЗД.
По
делото не се спори, а и доказателствата позволяват извод, че ответниците са
били членове на управителния съвет, поради което и притежават качеството бивш
администратор на банка.
В
рамките на състезателното производство съдът е обвързан от очертания от ищеца
предмет на делото. Доколкото в случая искането за защита се извежда от
твърдение за неправомерно деяние, предметът на изследване в случая бива
ограничен до твърдяното като дължимо, но неосъществено поведение. Макар и
членове на колективен орган администраторите на банката формират обвързваща я воля,
а личната отговорност на всеки участник е предписана от закона гаранция за
съответствие както с частния интерес на банковата институция, така и за
интересите на вложителите банката, доверили се на признатия по съответния ред
професионализъм на ръководното тяло.
С оглед
относителния характер на облигационната връзка отговорността възниква в рамките
на конкретно взаимоотношение и се носи към насрещната страна в регулирано от
правото отношение. Произтеклата вреда за банката от неизпълнение на вменени на
бившите администратори задължения, доколкото формира дефицит в нейния патримониум, препятстващ изпълнение на задълженията към
кредиторите на банка, уврежда и третите на мандатното правоотношение лица.
Затова и следва да бъде споделен доводът на процесуалния представител на ищеца,
че нормата на чл. 57 ал. 3 ЗБН цели да защити техния интерес, обезпечавайки
попълване масата на несъстоятелността.
Договорът е
регламентирано от закона средство за постигане на конкретен резултат. Поетото
задължение се явява предвиденото от правовия ред средство за неговата
реализация. Понеже в основата на тази правна връзка стои съгласие, а нормата на
чл. 63 ал. 1 ЗЗД предписва добросъвестно изпълнение на обещаното, законът
утвърждава като критерий за дължимо поведение неписани, но утвърдени в практиката прийоми с доказана полезност,
включващо се в обхвата на грижата на добрия стопанин (чл. 63 ал. 2 ЗЗД).
Ангажиралите се с управление делата на акционерно дружество лица дължат да
упражняват дейността със специализирана грижа на добрия търговец (чл. 237 ал. 2 ТЗ). Понеже нормата на чл. 20а ал. 1 ЗЗД
приравнява съгласуваната воля на закон за страните по договора, при отчитане и
на специфичните правила на договорната отговорност.
Извън конкретно
изразената воля обаче задължение възниква само доколкото е изрично предписано с
обвързващ правния субект акт. За разлика от договора, целящ да синхронизира припокриващите
се интереси на страните по него и гарантирана възможност да определят
включително рамките на своя ангажимент, правовият ред охранява интересите на
неопределен кръг лица посредством задължението да не се вреди другиму. Затова и
деликтното правоотношение е призвано да съхрани зачетените от правовия ред блага
чрез конкретно очертани граници на допустимо поведение. Затова и определящо
за ангажиране отговорността на ответниците е установено поведение, осъществено в разрез с изрично предписано правило, което,
в контекста на чл. 57 ал. 3 ЗБН, може и следва да стане както с договора –
възложеното управление на банката е и средство за реализация на ангажиментите й
към нейните кредитори, така и с конкретно, нормативно предписано задължение.
Когато в резултат на пренебрегването им бъде причинена вреда (защитеният от
закона интерес е увреден) възниква и задължение за обезвреда.
С други думи, ако за постигане на обещания резултат ангажиралият се с договор
дължи да положи и всички утвърдени от добрата практика усилия, дължимото
поведение при деликта е насочено към предотвратяване
на промяна във фактическото и правно положение. Ако при договора връзката между
страните в праоотношението възниква по тяхна воля, деликтното правоотношение пряко произтича от причинена
вреда в резултат на пренебрегнато
предписание за поведение. Неопределеното съдържание на дължимата грижа не
обезпечава наложителната предвидимост, поради което и
не е в състояние да обоснове деликтна отговорност. Понеже ангажиментът на
бившия администратор не произтича от непосредствено поет ангажимент към
кредиторите на банката, а от закона, неприложима остава присъщата за
договорното правоотношение грижа на добрия търговец, съответно на добрия
банкер. По тези съображения настоящият състав приема, че бившият администратор дължи обезвреда, ако е
допуснал отклонение от изрично предписано му поведение.
Предвид идентичното
съдържание на договорите за управление и за четиримата ответници
обхватът на нормираното поведение ще бъде изследван общо. Клаузата на т. 4.10.3,
съответно т. 4.11.3 от договорите за управление пряко ангажира изпълнителния
директор да решава дали да сключи от името на банката кредитни сделки както в
качеството му на представляващ я пред трето лице (кредитополучателя), така и
като член на колективния орган – управителен съвет. Правилника за кредитната
дейност диференцира компетентността с оглед въздействието на поетия риск спрямо
капиталовата база на банката. Така очертаното задължение ангажира всеки от
ответниците да формира самостоятелно мнение по предложена сделка независимо
дали участва в състава на колективния орган или представлява банката при обективиране на кредитната сделка. С оглед създадената
организация членовете на управителния съвет дължат да се уверят, че
предписаните процедури, гарантиращи вземане на информирано решение, са спазени.
Основа за това е и самостоятелната преценка, осигурена чрез поетото задължение да
управляват имуществото на банката, което неизбежно включва осигурена
ефективност от предлаганата сделка (чл. 4.10.4/4.11.4).
Макар и усвоената
сума да поражда вземане за банката към кредитополучателя, трансформираният
актив се явява рисков, доколкото наличността му пряко зависи от събираемостта
на дълга. Затова и дължимата преценка за ефекта от решението налага да се отчита
както възможността за връщане на сумата, така и реално получаване на
принадената стойност от актива, формирана от лихвите и други пряко произтичащи
от кредитното правоотношение ползи за банката. Понеже специфично за банката е
използването на привлечени средства (чл. 2 ал. 5 т. 1 ЗКИ), нужното доверие за
обезпечаване на основния ресурс на банковата се осигурява посредством допълнителни
гаранции за ефективното му управление в това число и със завишени изисквания
към лицата, управляващи банковата институция. Нормативно утвърдените с чл. 11
ал. 1 ЗКИ изисквания към членовете на управителното тяло на банкова институция
и в частност изискуемото единствено за тях достатъчни
за съответното образование квалификация и професионален опит в банковата сфера,
са гаранция за надлежно управление на банката, съществен реквизит от което е и
разпореждането с финансови средства (т. 4.10.4/4.11.4
от договорите за управление). В този смисъл отговорността на администратора на
банка не е ограничена до изрично възложено му поведение, а от поведение, компрометиращо
гласуваното му доверие. Несъмнено предвидените компетенции с вътрешните правила
ангажират съответните служители да обобщят и анализират съответната информация,
но не освобождават изпълнителните директори от изрично вменените им задължения
да проконтролират нивото на осъществяване на делегираната компетентност и да
вземат самостоятелно решение дали да сключат подкрепена със становищата сделка.
Без значение остава, че Правилникът за кредитната дейност, съответно договорите
им за управление не детайлизират необходимото поведение за ефективно изпълнение
на възложената им работа. С други думи, ползващите се с доверие управляващи
кредитна институция са пряко ангажирани
да управляват адекватно риска от неизпълнение на произтичащото от сделката
задължение за възстановяване на предоставените средства. Създадената
организация с привлечени експерти и разпределена отговорност е предпоставка за
адекватно управление на финансовата институция, но не е достатъчно за
обезпечаване обществения интерес от доверие към финансовите институции. Оттук
произтича и завишената лична отговорност на администратора, допуснал изпадане
на кредитната институция в неплатежоспособност – нарушено задължение го
ангажира да отговаря със своето имущество за непосредствено произтеклите от
нарушението вреди.
При така определения
обхват на задълженията на изпълнителния директор подлежи на преценка
изпълнението им въз основа на посочените от ищеца обстоятелства, които могат да
бъдат обобщени като 1) неизвършена преценка за кредитоспособността на
кредитополучателя, 2) непоставено условие за усвояване на кредита след
учредяване на предвиденото обезпечение и 3) неосъществен последващ
контрол за учредяване на договореното обезпечение и събраните в производството
доказателства.
От правилото на чл.
28 ал. 4 ПКД, а и с оглед систематичното му място, изключителна компетентност
на управителния съвет е да реши дали да
бъде отпуснат кредит, който води до формиране на голяма експозиция.
Съсредоточеният значителен актив у отделен кредитополучател изисква
допълнителна преценка за поемания риск, пряко ангажиращо всички членове на
управителния орган. От друга страна по силата на чл. 4.10.3, съответно чл.
4.11.3 от договорите за управление изпълнителните директори, подписващи
договора, дължат да зачетат и предписаното от решението на колективния орган
съдържание на договора.
Спорен по делото е
обхватът на дължимата проверка при вземане на решението от членовете на
управителния съвет. Клаузата на чл. 45 ал. 2 ПКД задължава изпълнителните
директори да обсъдят предлаганата сделка, поради което настоящият състав
приема, че в рамките на процедурата членовете на колективния орган на собствено
основание дължат да се уверят, че рискът от планираната сделка е под контрол. От
правилата не следва изрично задължение за членовете на управителния съвет в
процеса на вземане на решение дали да бъде сключена сделката да извършват
самостоятелна преценка на документите, съпътстващи искането за отпускане на
кредит. Установените процедури пряко ангажират служители на банката да извършат
анализ и да изразят становище. Понеже именно от тяхното решение произтича
задължението за банката да предостави договорения кредит и обуславя
разпореждане с наличен актив при очакване да бъде възстановен при указани
условия, предписаното им участие ангажира всеки член на колективния орган да
формира собствено становище по предлаганата кредитна сделка. Правилото на чл.
45 ал. 3 ПКД не обосновава поддържания в писмените бележки на адв. Н.-К. извод за ограничен предмет на преценка от страна
на членовете на управителния съвет. Правилата не дефинират термина предложение, нито предписват
необходимото съдържание, за да бъде взето информирано решение по предлаганата
сделка, изискващо в контекста на възложеното задължение самостоятелен извод,
ресорният изпълнителен директор дължи да осигури обезпечената и нему възможност
с чл. 43 ПКД да се увери от кредитното досие в обосноваността на предлаганата
сделка. Предлаганият прочит лишава смисъл ангажирането на колективния орган в
случай че преценката за обоснованост почива на чуждо мнение. В тази насока и
индивидуално възложеното им задължение да осъществяват оперативен контрол върху
дейността на банката (т. 4.10.2/4.11.2 от договорите за управление) дължат да
се уверят, че 1) предписаните процедури
за оценка на риска са спазени, а 2) формулираното
предложение е разумно обосновано. Тезата е незащитима и предвид изричното
правило на чл. 237 ал. 1 ТЗ. С други думи, установената от правилата оперативна
самостоятелност на банкови служители не освобождава изпълнителните директори от
задължението всеки от тях да се увери, че предложената им сделка е изгодна за
банката.
Наличната преписка
у ресорния изпълнителен директор (според изискването на чл. 43 от ПКД) пряко го
ангажира да проконтролира документалната обосновка и да защити предложението
пред колективния орган. Ищецът не свързва никой от ответниците с това качество.
Ако се приеме, че това качество е притежавал ответникът П. (според заявеното от
ответника Х. в рамките на устните състезания), от заетата от него позиция не
следва да се е уверил в документалната обосновка на предложението за процесния
кредит. Заявеното и от останалите ответници не дава
основание за извод, че са констатирали този пропуск като не се твърди, нито
доказателствата позволяват извод да са го отстранили. Това обаче не е
достатъчно, за да се приеме, че изискуемата преценка не е била направена макар
и от служители на банката. Приобщените
по делото писмени доказателства от наличните по НОХД 2209/2017 г. не позволяват
извод, че предписаните правила за документиране на всяка кредитна сделка са
спазени. Същевременно обаче при отсъствие на доказателство за съдържанието на
непосредствено предаден от ответниците или под тяхно ръководство архив,
представените документи, включително опосредено чрез
извличането им от събрани в наказателното производство материали, не позволяват
еднозначен извод за съдържанието на изготвената преписка и в частност на
дадените становища за конкретната сделка. Документирането на нужната информация
за всяка сделка, както изрично предписва и нормата на чл. 42 ал. 1 от ПКД, е от
ключово значение за контрола върху дейността, но само по себе си не влече
твърдяната в процеса вреда, обективно изводима от недооценен риск за
преустановяване обслужването на кредита.
Обстоятелството, че
процедурата е започнала и приключила в рамките на един ден сочи на нетипична
бързина – според ПКД срокът за разглеждане на исканията е 15 работни дни след
представяне на всички документи. Тази бързината обаче не обосновава твърдяната
липса на проверка, смисълът от която деятелност е събиране на необходима
информация за вземане на решение. Обстоятелството, че кредитополучателят е имал
и множество предходни кредити към банката предполага наличие на информация,
обективно недостъпна за непознат на банковата институция клиент и реално позволяваща
формиране на извод досежно способността на кредитополучателя да обслужва
задълженията си. Представените документи сочат дейността на кредитополучателя
да се обслужва единствено от банката, което обезпечава както ясна представа за
кредитната му история, така и възможност за проследяване на паричните потоци. В конкретния
случай бързината може да бъде и логично обяснена с предназначението на кредита –
да послужи за участие в тръжна процедура, която се установява да е осъществена
на следващия ден 21.05.2013 г.
Според правилата
управителният съвет дължи да вземе решение дали да бъде сключена сделката, но
не и да предопределя всички условия, при които това да стане. По аргумент от
4.10.3 от договорите за управление одобрените от управителния съвет условия
обвързват представлящите банката изпълнителни
директори при подписване на договора без обаче да ги освобождава от отговорност
да детайлизират неразгледани условия. Показателно в тази насока е и
обстоятелството, че договорът съдържа и неследващо от решението на управителния
съвет обезпечение – особен залог върху вземания. С други думи взетото решение
за обезпечение чрез ипотека се явява минималното условие за сключване на
договора без обаче да ограничава представляващите да договорят и допълнително
обезпечение. Поддържаната от ответниците теза позволява извод, че както като
членове на управителния съвет, така и при подписване на договора са се доверили
на дадените становища въпреки изрично вмененото задължение и с т. 4.10.3/4.11.3
именно те да решават дали да сключат или не предложена сделка. Дадените
становища от съответните служители на банката са предпоставка, но сами по себе
си недостатъчна гаранция за вземане на информирано решение, каквото следва да
осигурят именно ответниците. При тези обстоятелства съдът приема за установено
нарушение на изискването на чл. 45 ал. 2 от ПКД сделката да бъде обсъдена
непосредствено от членовете на управителния съвет. И това нарушение обаче не
обосновава основание за ангажиране на имуществената им отговорност. Нормата на
чл. 57 ал. 3 ЗБН не предписва и санкционна отговорност, поради което сами по
себе си установените нарушения на ответниците не са достатъчни за уважаване на
иска. Както бе посочено вече наложително е установена вреда и то явяваща се
пряка и непосредствена последица от нарушението.
Отсъствието на
предварително учредено обезпечение само по себе си не уврежда интересите нито
на банката, нито на кредиторите понеже доброволното изпълнение на необезпечено
задължение изцяло ги удовлетворява. Затова и нито законът, нито ПКД предписват
задължение за обуславяне отпускане на кредит от предварително учредено
обезпечение. Нормата на чл. 430 ал. 1 ТЗ предписва изискване за формулиране на
условията по кредита доколкото с алинея 3 законът утвърждава писмена форма за
действителност на тази консенсуална сделка. Това ще
рече, че само отразените в договора условия са меродавни в отношението между
страните. Преценката за обезпечаване на кредита се опира на целесъобразност,
присъща за дължимата грижа при договорно правоотношение, но, както бе посочено
вече, неприложима при обосновка на деликтна отговорност, от което в случая
ищецът извлича претенциите си. Ето защо и отсъствието на изискване за
предварително учредяване на обезпечение не обосновава нарушение в указания вече
смисъл.
Освен това,
усвоената сума дори и да не е осигурено предварително обезщетение не е
равнозначно на причинена вреда. Срещу предоставената сума възниква вземане за
връщането и за възнаградителна лихва. Дори и
неизпълнението не води до вреда, доколкото сключеният договор и без обезпечение
поражда отговорност за мораторни вреди – все приходи
за банката, осигуряваща в крайна сметка и принадена стойност на вложените пари.
Заключението на вещото лице П. потвърждава отразяваните в периодично
извършваните прегледи констатации за надлежно изпълнение на задълженията по
процесния договор до 21.05.2014 г. Следователно макар и необезпечена,
предоставената сума е довела до приход, а следователно и до увеличаване
имуществото на банката.
Договорът отразява съгласувано
обезпечение, а онагледеният с протокола по извършената продан резултат от
тръжната процедура позволява извод, че дори в условията на принудителна
продажба обещаните имоти постигат цена, покриваща размера на предоставения
кредит (в проданта са участвали и други лица, чиито предложения незначително се
разминават от дадените от кредитополучателя). Предвид правилото на чл. 485 ал.
4 ГПК и обстоятелството, че банката е ипотекарен
кредитор досежно договорените имоти макар и да не й осигурява обезпечение по
процесния договор, подкрепя поддържаната от ответниците теза, че им е била
известна тяхната цена. Спецификата на принудителната продан предпоставя
развитие на процедурата на цена, по-ниска от пазарната, поради което макар и
правилата да изискват нарочна пазарна оценка при достъпната информация
обоснована се явява тезата на ответниците, че оценката им е била известна. От
тази гледна точка указаното, а и договорено обезпечение е годно да осигури
връщане на сумата, поради което и решението на управителния съвет, и сключеният
договор изискват обезпечение на кредита, явяващо се в случая и адекватно.
Предписаните
задължения за ответниците, на които ищецът основава тезата си за допуснато
нарушение, обаче не включват техен ангажимент за пряк последващ
контрол нито за използване на средствата по договореното предназначение, нито
за учредяване на отложени във времето обезпечения. Действително според чл. 40
б. „г“ от договорите за кредит неучреденото обезпечение в уговорения срок е
основание за обявяване на предсрочна изискуемост, но изискуемата в случая вина
предполага 1) задължение за ответниците и 2) възможност да узнаят това
обстоятелство. Съгласно чл. 57 ПКД текущият
контрол по сключените кредитни сделки се осъществява от кредитните специалисти
във финансовите центрове, респективно – от съответните служители в Управление
„Кредитиране“. По делото не се спори, че ипотеките не е учредена, но и не
се твърди ответниците да са били уведомени за допуснатото неизпълнение на
задължението за учредяване на обезпечението. Меродавно за възникване на
задължение за действие е яснота за обуславящите го обстоятелства. Затова и
твърдяната информация за неспазена процедура, съответно за неадекватност на обезпеченията не може да бъде изведена от предположение,
включително и основано на дължимата грижа на добрия банкер. Затова и липсващото
учредяване на договорената ипотека в предписания срок не е в състояние да
обоснове неизпълнение в указания смисъл.
Както бе посочено
вече необезпеченият кредит сам по себе си не води до дефицит в патримониума на
банката, а неправилната преценка досежно кредитоспособността и отсъствието на
реално обезпечение препятстват реализацията на вземането, обуславящо и вреда за
кредитора, едва при неизпълнение на
задълженията и липса на имущество,
достатъчно да посрещне задълженията на длъжника към всички негови кредитори.
Съдът по несъстоятелността с обвързваща и настоящия състав сила е установил
състояние на свръхзадълженост у кредитополучателя, но
към 30.11.2014 г. или след като ответниците са били освободени от длъжност.
Дори хипотетично да се приеме, че ответниците са могли да установят
неспособността на „Е. 2003“ ООД да обслужва процесния кредит, констатираното
състояние на свръхзадълженост не обосновава
невъзможност за ищеца да събере вземането си, за да обоснове вреда в указания
смисъл.
Плащането на
договорения падеж на първата вноска – 10.06.2014 г. не съответства на
договорения размер и предполага адекватна реакция. По делото обаче не се
твърди, а и събраните доказателства не позволяват извод неточното изпълнение да
е сведено до знанието на ответниците до преустановяване на управителните им
правомощия с Решение № 73/20.06.2014 г.
Липсващите задължение за непосредствен контрол и информация за упражняване
на вмененото им задължение за ефективно управление на институцията изключват
личната им отговорност за явилото се затруднение за връщане на предоставената в
заем сума. Обезщетителната отговорност, чието
проявление се явява и нормата на чл. 57 ал. 3 ЗБН, меродавна е общоутвърдената
граница – на обезвреда подлежат вредите, които са
пряка и непосредствена последица от укоримо поведение
(така изрично чл. 51 ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД), а бездействието на банковите
служители, осуетява реакцията и опосредява нежелания
резултат. Това лишава от правно значение липсващата реакция до 20.06.2014 г.
Отнетите
управителни правомощия след 20.06.2014 г. осуетяват възможността ответниците да
следят за интересите на банката, поради което и отпада отговорността им за последващо настъпили обстоятелства, препятстващи събирането
на предоставената в кредит сума. В тази връзка следва да бъде споделена тезата
на ответниците, че както съществуващото затруднение, така и евентуална
невъзможност за събирането й може да бъде обяснено и с бездействието на
квесторите, пряко ангажирани с изследване и преоценка на заварените при
встъпването им кредити, своевременно да идентифицират неизпълнението и да
предприемат нужните мерки за противопоставяне на последвалото намаляване на
имуществото на длъжника поради извършени разпореждания през периода от 30.06.2014
г. при първи вписана продажба по имотна партида 100422 (л. 326) до 11.02.2015 г. с вписана продажба по имотна
партида 276604 (л. 429).
Несъмнено погасяването
на главницата в производството по несъстоятелност би изключило отговорността на
ответниците. Освен че, погасяването съставлява факт, който съгласно чл. 235 ал.
3 ГПК съдът дължи да зачете, доколкото е възникнал до приключване на устните
състезания при осигурено приключване на спора в разумен срок (чл. 13 ГПК), а не
предполага разрешаване на правен спор, обуславящ пречка за разрешаване на
настоящия по смисъла на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, в случая остава без правно
значение. Понеже законът не задължава
бившите администратори да гарантират изпълнение на поети с тяхно участие
задължения, евентуална невъзможност това да се случи не е достатъчна, за да
бъде ангажирана имуществената отговорност на ответниците. Те дължат да
възстановят причинена вреда на банката, доколкото е пряка и непосредствена
последица от виновно неизпълнение на вменени им задължения.
За пълнота следва
да се посочи, че при определяне вредата за банката следва да бъде отчетен и
калкулирания от кредитната сделка приход. Вреда се явява единствено разликата
между номиналния размер на разходваната въз основа действията на ответниците
сума и постъпилите плащания. Реално привлеченият актив с кредитната сделка
редуцира пасива в патримониума на банката и следователно изключва наличието на
вреда, която да бъде квалифицирана като пряка и непосредствена последица от
действията на ответниците.
Тъй като по делото
не се установява намаление в патримониума на банката, явяващо се пряка и
непосредствена последица от установеното неизпълнение, предявените искове
следва да бъдат отхвърлени като безпредметно остава обсъждането на присъщия за
чл. 57 ал. 3 ЗБН режим на отговорност.
По разноските:
С оглед изхода от
спора ищецът няма право на разноски, който извод, предвид правилото на чл. 81 ГПК и изрично заявеното искане, следва да намери отражение в диспозитива.
Ищецът е освободен
от задължение да внесе предварително следващата се държавна такса – чл. 57 ал.
6 ЗБН, поради което и дължимата сума следва да бъде възложена в тежест на
масата на несъстоятелността.
Ответниците не предявяват претенции по разноските, а
възнаграждението на привлечените в процеса особени представители подлежи на
определяне и изплащане при условията и по реда на Закона за правната помощ.
Така
мотивиран Софийски градски съд, VІ-13 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.
Н. Д.и К.Х.М., упражняващи функцията на синдик на „К.Т.Б.
АД“ – в несъстоятелност срещу
О.Н.Р., И. А.З., Г.П.Х. и А.М.П. иск с правно основание чл. 57 ал. 3 ЗБН за сумата 2 500 000
евро – претърпяна вреда от неизпълнение на задължения във връзка с договор за
банков кредит от 20.05.2014 г., сключен с „Е.2.“ ЕООД.
ВЪЗЛАГА направените от А.
Н. Д.и К.Х.М., упражняващи функцията на синдик на „К.Т.Б. АД“ – в несъстоятелност в тежест на масата на
несъстоятелността.
ОСЪЖДА на основание чл. 71 ал.1 ГПК вр. чл. 57 ал. 6 ЗБН „К.т.б."
АД – в несъстоятелност, ЕИК********със седалище и адрес на управление:***
да заплати на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
сумата от 195583,00 лв. – дължима
държавна такса в производството пред Софийски градски съд.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: