О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 7.07.2016год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на
седми юни 2016год.,в състав :
СЪДИЯ
: Валентин Бойкинов
при секретаря П.С. като разгледа докладваното от председателя търг.дело № 6958 по описа за 2015год., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на Чл.64 и
следв. от ГПК.
Образувано е по молба на „К.Т.Б.“АД/н/ с искане на
основание чл.65, ал.1 ГПК да се допусне възстановяване на срока за вписване на
исковата молба, като едновременно с това да се продължи същия с още 60 дни.
Твърди се, че са налице предпоставките на чл.64,
ал.2 ГПК за възстановяване на първоначално определения от съда срок, защото
пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които ищецът не е
могъл да преодолее. Конкретно тези обстоятелства се изразяват в невъзможност в
рамките на първоначалния срок да бъдат представени в съответната служба по
вписванията препис от исковата молба, съпроводително писмо от
съдията-докладчик, актуална данъчна оценка на имота и скица/схема от
кадастралната карта. Твърди се, че въпреки, че по делото били представени
актуални данъчни оценки и скици/схеми от кадастралната карта на част от 147
бензиностанции, предмет на исковата молба на ищеца и до момента не били
представени преписи от исковата молба за вписване с оглед разпореждане на съда
това да не се прави до цялостното отстраняване на други констатирани нередовности на исковата молба.А това от своя страна
представлявало пречка да се изпълнят указанията на съда за вписване на исковата
молба. На следващо място, като особено непредвидимо обстоятелство, което ищецът
не е могъл да преодолее се сочи, че предмет на иска са множество недвижими
имоти, като нотариалните актове за
собственост са вписани в 81 служби по вписванията на територията на цялата
страна, съответно исковата молба следва да бъде вписана в тези 81 служби .
Поради изложените съображения се моли да се
постанови определение, с което на основание чл. 65, ал.1 ГПК да се възстанови
срока за вписване на исковата молба.
Ответникът „П.к.и.“ЕООД в депозиран в срока по
чл.66, ал.1 ГПК отговор изразява становище за недопустимост на искането за
възстановяването на срока поради това, че производството по делото е вече
прекратено и е недопустимо след този момент по него да се извършват каквито и
да било процесуални действия, вкл. и такива по чл. 64 от ГПК за възстановяване
на срока за отстраняване на нередовностите в исковата
молба, респ. за изпълнение указанията за нейното вписване. При условията на
евентуалност, в случай, че съдът счете молбата за възстановяване на срок за
допустима, се поддържа нейната неоснователност поради съображения, които са
подробно изложени в писмения отговор.
По молбата за допускане на възстановяване на срок съдът приема следното
:
Молбата за възстановяване на срок е допустима-
подадена е в срока по чл.64, ал.3 от ГПК и от активно легитимирано лице. Същата
е допустима независимо от прекратяването на производството по делото- ако се
докаже наличието на твърдяната обективна невъзможност за страната да изпълни
указанията на съда се възстановява висящността на
процесуалното правоотношение и извършените след този момент процесуални
действия- вкл. и актът на съда, с което се прекратява производството по делото
не пораждат действие- в т.см. е и константата съдебна практика.
Разгледана по същество молбата за възстановяване на
срок е неоснователна поради следните съображения :
Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК страната,
която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да
поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Например това са природни
стихии, внезапно тежко заболяване, задържане от органите на МВР на страната или
нейния процесуален представител и т.н/. При наличието на тази категории случаи,
от двете ценности- стабилитет на постановения съдебен акт и правото на страната
на защита, трябва да бъде предпочетена втората, защото тя обезпечава
правилността на самия съдебен акт.
Настоящият случай обаче не е такъв. Нито се твърди,
нито са ангажирани доказателства за наличието на обстоятелства от такова
естество, като молителят се позовава единствено на невъзможност да изпълни
своевременно указанията на съда в предоставения му срок изтъквайки
обстоятелството, че предмет на иска били множество недвижими имоти, като нотариалните актове за собственост са вписани
в 81 служби по вписванията на територията на цялата страна, съответно исковата
молба следва да бъде вписана в тези 81 служби. Това обстоятелство обаче не
представлява особено непредвидимо такова по см. на чл.64, ал.2 от ГПК, което да
се явява пречка да се изпълнят в срок указанията на съда, тъй като при
наличието на същото ищецът е можел да се възползва от възможността да иска
продължаване на срока по чл.63, ал.1 от ГПК, а съгласно чл.64, ал.3, изр. второ
от ГПК не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока
за извършване на пропуснатото действие.
В настоящия случай, не само, че е било възможно
продължаването на срока за вписване на исковата молба, но той е бил продължаван
два пъти от съда с определение от 17.12.2015год. и с разпореждане от
22.01.2016год. и въпреки твърденията на молителя той не е спазил и така
удължения срок, който е изтекъл, както и не е поискал своевременно
неговото удължаване.
Видно от представената по делото извадка от
електронния портал за достъп до съдебни дела в СГС няма данни изобщо да
постъпвало такова искане за продължаване на срок, а представената едва в
хода на настоящото производство молба с изх.№ 81/24.02.2016год. на КТБ няма
достоверна дата по см. на чл.181, ал.1 ГПК. А и за да има действия молбата по
отношение на съда тя е следвало да бъде подадена в регистратурата на съда или по
някой от начините, предвидени в разпоредбата на чл.62, ал.2 от ГПК, за което по
делото не се ангажираха доказателства чрез представяне напр. на пощенска
разписка, от която да е видно спазването на срока.
Само за пълнота на изложеното и без
да има никакво отношение за предмета на настоящото производство, следва да се
посочи и че самата молба с изх.№ 81/24.02.2016год. не е депозирана в срока по
чл.63, ал.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба законните и определени от съда
срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата
страна, подадена преди изтичането им, при наличието на
уважителни причини. А в настоящия случай молбата за продължаване на срока
/втори по ред/ е подадена не преди, а след изтичането му, което е
станало на 17.02.2016год., като без всякакво правно значение в случая се явява
обстоятелството, че към 24.02.2014год./когато най-рано би могла да бъде подадена
молбата за продължаване на срока/ съдът все още не се произнесъл с определение
за прекратяване на производството по делото. Ето защо и съдът не следва да
обсъжда и събраните по делото гласни доказателства- показанията на разпитания
свидетел В.А.- деловодител в КТБ, която твърди, че е изготвила деловодно молбата
за продължаване на срок, тъй като към момента на нейното предполагаемо
изготвяне и представяне в съда вече е преклудирана
възможността да се иска ново продължаване на срока.
На следващо място и въпреки че няма
никакво отношение към предмета на настоящото производство, не отговарят на
истината и твърденията на молителя, че пречка да изпълни в срок указанията на
съда за вписване на исковата молба било и разпореждането на съда да се
предоставят преписи от исковата молба до изпълнение на останалите указания за
отстраняване на констатирани нередовности в исковата
молба. Видно от отбелязването на л.244 от делото процесуалният представител на
КТБ, юрк. В. още на 07.01.2016год. е получила
издадените съдебни удостоверения по силата на които е следвало да се снабди с
данъчни оценки и скици/схеми от кадастралната карта за всеки от недвижимите
имоти, като след окончателното изпълнение на указанията на съда за отстраняване
на нередовности- този път за представяне на Решение
на Фона за гарантиране на влоговете в банките за предявяване на иск по чл.60 от
ЗБН, което е станало на 3.02.2016год., ищецът е можел до изтичане на срока на
17.02.2016год., да поиска да му бъдат предоставени за вписване преписи от
исковата молба,респ. да поиска ново продължаване на срока, което както се
установи той не е сторил.
Поради изложените съображения молбата за
възстановяване на срока се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№ 27041/26.02.2016год. на К.Т.Б.“АД/н/ с искане на
основание чл.65, ал.1 ГПК да се допусне възстановяване на срока за вписване на
исковата молба, като неоснователна.
Определението може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на
молителя.
СЪДИЯ :