Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 10.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на първи
юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 14488 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано по
предявен от В.Б. Б.иск за осъждане на ЗК „О.-клон Б.“ КЧТ да й заплати сумата
от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 09.06.2012 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане.
Ищцата твърди,
че на 09.06.2012 г. пострадала при ПТП, като пешеходец в гр. Дупница. При
пресичане на обозначено за целта място водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК №
******С.К.В. не спрял и не я пропуснал да премине, въпреки че била стъпила на
пешеходната пътека.
Вследствие
произшествието получила травматични увреждания – оток на лява слепоочна област,
оток и хематом около ляво око, охлузване в основата на носа, охлузване в
областта на лява ръка, болки в лява гръдна половина с неясни данни за фрактура
на ребрата, загуба на съзнание, довело до сътресение на мозъка до степен на
комоцио, контузия на главата, контузия на лява седалищна област, контузия в
областта на дясна тазобедрена става и счупване на пубиса.
След
изписване от болничното заведение й бил препоръчан постелен режим.
Продължаващите болки в таза я принудили за потърси специализирана медицинска
помощ. Травматолог установил наличие на счупване на пубиса и на ишиадичната
кост.
На
25.09.2012 г. се извършила образна диагностика на тазобедрена става и се
установили стари раздробени фрактури на горния и долен клон на лява пубисна
кост и умерено количество периорален и ендостален калус, отговарящо на
тримесечна давност на фрактурите.
Проведеното
лечение не довело до пълно възстановяване на пострадалата. Все още изпитвала
болки при придвижване, както и бърза уморяемост.
Водачът
на „Фолксваген Голф“ имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, поради което моли съдът да осъди ЗК „О.-клон
Б.“ КЧТ да й заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, последица от
настъпилото на 09.06.2012 г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва наличието на основания за ангажиране на
отговорността му, тъй като водачът С.В. не осъществил виновно и противоправно
поведение, в причинна връзка с което да се намират описаните от ищцата вреди.
Счита претендирания размер на обезщетението за завишен. Възразява за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която пресичала
пътното платно в нарушение на правилата за движение по пътищата.
По иска
за заплащане на мораторна лихва възразява за погасителна давност за периода от
три години преди датата на подаването на исковата молба.
Третото
лице помагач на страната на ответника – С.В. счита, че липсват основания за
ангажиране на отговорността му.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Пътно-транспортното
произшествие е установено с констативен протокол за ПТП с пострадали от
09.06.2012 г.
По
делото е приета административно-наказателна преписка и въз основа на данните от
нея е изготвена и приета съдебна авто-техническа експертиза. Според
заключението, на 09.06.2012 г. около 10.20 часа в гр. Дупница по ул. „Орлинска“
в посока от гр. София към центъра на гр. Дупница се движил л.а. „Фолксваген
Голф“, управляван от С.В. със скорост около 50 км/ч. При приближаване към
кръстовището с ул. „Драгой войвода“ по пешеходната пътека, намираща се след
тази улица, В. Б.предприела пресичане на ул. „Орлинска“ в посока отдясно наляво
спрямо движението на автомобила. По неустановени причини водачът не реагирал
своевременно и автомобилът ударил пешеходката в лявата част на тялото. От удара
Б.била качена на предния капак и главата й се ударила от челното стъкло. След
това била отхвърлена напред и паднала върху платното за движение. Към момента,
когато пешеходецът В. Б.е слязла от десния тротоар В. имал възможност да
предотврати удара, при скорост на движение от 50 км/ч. Двамата участници в
движението има взаимна видимост от разстояние над 100 м един от друг.
Въз
основа на медицинската документация е изготвена, изслушана и приета съдебно-медицинска
експертиза. При процесното ПТП В. Б.получила контузия на главата, сътресение на
мозъка, контузия на лява седалищна кост, счупване на горния и долния клон на
лява пубисна кост. През периода на лечение търпяла болки и страдания около
четири месеца, като през първите два месеца болките били с по-висок интензитет.
Лечението било консервативно – спазване на постелен режим за 60 дни и
придвижване с помощни средства през следващите два месеца. Изпитвала
затруднения в санитарно-хигиенно отношение и битово самообслужване, поради
което се нуждаела от чужда помощ. При извършен личен преглед се установило, че Б.има
ограничен обем в движението на лява тазобедрена става за сметка на повдигане на
крака напред от 60 градуса при норма 90 градуса и настрани от 30 градуса при
норма 45 градуса. На рентгеновата снимка се забелязвало зарастване на счупването,
но и начало на дегенеративни промени – артроза в лява тазобедрена става.
Ограниченият обем на движение не се отразявал на походката. Счупването на
пубисната кост нямало разместване.
По
делото да ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Надежда Б.а,
дъщеря на ищцата. Когато я видяла в болницата, майка й не била в състояние да
говори и не можела да се движи. След изписването се налагало да се грижи за нея
в продължение на два-три месеца. При раздвижването Б.ползвала патерици. Болки
изпитвала и до момента и при по-продължително движение имала нужда от помощ.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между собственика на л.а. „Фолксваген Голф“ и ЗК „О. – клон Б.“ КЧТ, с което
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Ответникът не оспорва, че такова правоотношение за
л.а. „Фолксваген Голф“ е било налице към 09.06.2012 г. и това обстоятелство е
отделено като безспорно между страните с определение от 16.06.2017 г.
На
следващо място, на установяване подлежат всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът намира за доказано виновното и противоправно
поведение на водача С.В.. Заключението на авто-техническата експертиза по
несъмнен начин установява механизма на ПТП. В момента, когато Б.е пресичала
пътното платно по пешеходна пътека не е имало пречки, ограничена видимост или
други причини, поради които В. да не е могъл да възприеме своевременно
пешеходеца и да му осигури предимство при преминаване на обозначеното за целта
място. Водачът С.В. не е проявил нужното внимание към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и не е пропуснал преминаващата по
пешеходната пътека Б., с което е нарушил задълженията си по чл. 5, ал. 2, т. 1
и чл. 119 от ЗДвП.
От правна
страна се доказа осъществяването на всички елементи от фактическия състав на
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и
съответно на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение ищцата претендира са
причинени именно от процесното ПТП. В периода на лечението В. Б.е изпитвала
интензивни болки и страдания, основно в тазовата част поради счупване на
пубисната кост, причинила й болки за продължителен период от време. Въпреки че
й е приложено консервативно лечение, за два месеца тя е била изцяло неподвижна,
без възможност за самостоятелно санитарно-хигиенно обслужване. Ползвала е чужда
помощ в ежедневните битови дейности, което й е причинило неудобства и
допълнителен дискомфорт. Счупването е зараснало, но трайна последица представлява
ограничението в движението на лява тазобедрена става за сметка на повдигане на
крака напред и настрани. Следва да се отчете възрастта на пострадалата,
доколкото на нея се дължат артрозните изменения, макар и ускорени от травмите,
получени при процесното ПТП. За първоначално раздвижване използвала помощни
средства, а за около три месеца се намирала в състояние, което не й позволявало
да полага труд. Получените увреждания са влошили качеството й на живот и са
наложили спазване на постелен режим и прием на обезболяващи медикаменти.
Като
съобрази гореизложеното, съдът намира, че 40 000 лева е справедлив размер
на обезщетението, предвид и непрекъснатото осъвременяване на нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на
трети лица, както и конкретните икономически условия към релевантния за
определяне на обезщетението момент – 09.06.2012 г., когато е настъпилото произшествието,
от което са произтекли вредите. Те са ориентир за определяне на размера на
дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие. В този смисъл са постановени по реда на чл. 290 ГПК
решение № 189/04.07.2012 г., т.д. № 634/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
95/24.10.2012 г., т.т. № 916/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 121/09.07.2012
г., т.д. № 60/2012 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на ищеца за настъпването на вредите. По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на
вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение №
169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и
обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията. За този
факт, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при
положителното му установяване доказателствена тежест носи навелият го –
застрахователят на гражданската отговорност на делинквента.
В настоящото производство се установи, че ищцата е
пресичала на обозначено за целта място – на пешеходна пътека. Поради това
водачът е бил длъжен да я възприеме, предвид метеорологичните условия в
конкретния случай – ясно и сухо време, в светлата част на денонощието, и да
предприеме намаляване на скоростта до степен да преустанови движението на
автомобила в изчакване пешеходката да пресече пътното платно.
В т. 6, б. „а“ от
ТР № 2/22.12.2016 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС са дадени
задължителни указания относно правото на пешеходеца при пресичане на пътното
платно, в зависимост от мястото на пресичане. Счетено е, че това право е
абсолютно, когато пешеходецът упражнява правото си на преминаване на специално
очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с
пътен знак пешеходна пътека, като се упражнява при спазване на правилата на чл.
113 и чл. 114 от ЗДвП. В редакцията към датата на произшествието – 09.06.2012
г. чл. 113 от ЗДвП (ДВ, ред. бр. 51/2007 г.) вменява в задължение на
пешеходците преди да навлязат на платното за движение, при пресичането му по
пешеходни пътеки, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни
средства и тяхната скорост на движение,
да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане и да не спират без
необходимост на платното за движение; да спазват светлинните сигнали и
сигналите на регулировчика и да не преминават през ограждения от парапети или
вериги. Чл. 114 от ЗДвП забранява на пешеходците да навлизат внезапно на
платното за движение, да пресичат платното за движение при ограничена видимост и
да извършват търговия и услуги на платното за движение.
За да се
приеме, че е налице е съпричиняване на вредоносния резултат, в случая изразяващ
се в телесна повреда, от страна на пешеходец при пресичане на пътното платно за
движение на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното
платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, следва да се установи,
че водачът на моторното превозно средство е нарушил правилата за движение
относно скоростта за движение по ЗДвП и пешеходецът да е нарушил правилата на
чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Наличието на което и да е от посочените
обстоятелства не се установи от събраните по делото доказателства. С.В. се е
движил с позволена, макар и несъобразена с пътните условия скорост. В момента,
когато В. Б.вече е навлязла на платното за движение, пресичайки на специално с
пътна маркировка място и е приближавала половината от платното, В. е могъл да я
забележи и да й осигури възможност да упражни абсолютното си право на
пресичане. Ответникът не доказа и поведението си Б.да е осъществявала някой от
съставите на нарушение на задълженията й по чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. След
като вече е стъпила на платното за движение на МПС и на предназначено за това
място, всякакви хипотези на неин принос за настъпване на произшествието са
изключени.
Поради това, съдът приема за неоснователно и недоказано
възражението на ответника за наличие на принос от страна на пострадалата. Дори
и да е възприела приближаващия автомобил, предвид обстоятелството, че се намира
на пешеходна пътека, Б.е имала право и в съответствие с правилата за движение
по пътищата е предприела пресичане на обозначено за целта място.
Ответникът, който носи доказателствената тежест, не
установи поведение от страна на ищцата като участник в движението, което да се
намира в причинна връзка с получените от пострадалата увреждания.
Поради това следва да се приложат неблагоприятните
последици, като се приеме, че приносът на ищцата за настъпване на вредоносния
резултат е недоказан, а обезщетението от 40 000 лева следва да бъде
присъдено в така определения размер.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.)
застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. Законната лихва върху обезщетенията следва да бъде начислена
от датата на увреждането – 09.06.2012 г.
Ответникът е направил възражение за погасителна давност,
което е основателно. Вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, съгласно чл. 111, б. „в“, пр. 2 от ЗЗД. Искът е предявен на 22.11.2016
г., поради което лихвите за времето от 09.06.2012 г. до 21.11.2013 г. са
погасени по давност. Такива се дължат за период от три години преди датата на
завеждането на исковата молба – от 22.11.2013 г.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. На ищцата се следват
разноски съразмерно на уважената част от иска – 400 лева за заплатени депозити
за експертизи, а на ответника – сумата от 130 лева, съобразно отхвърлената част
от претенцията.
Процесуалният
представител на ищцата моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 от ЗАдв.
В
представения по делото договор за правна защита и съдействие не е посочена
хипотезата, при която ищцата не е заплатила дължимото на процесуалния й
представител адвокатско възнаграждение - дали е лице с право на издръжка,
материално затруднено лице, роднина, близък или друг юрист. Съгласно трайно
установената практика на ВКС, за да се присъди адвокатско възнаграждение на
представител, оказал безплатна правна помощ, следва да е посочено основанието,
на което такава е била предоставена. В този смисъл са решение № 97/6.07.2009 г.
по т. д. № 745/2008 г., II т. о. на ВКС, решение № 111/1.07.2011 г. по т. д. №
676/2010 г., II т. о. на ВКС, решение № 1499/14.07.2016 г. по в.гр.д. №
2349/2016 г. на САС и др.
Поради
това на адв. Я.С. не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
ЗК „О. Л.“, със седалище и адрес на управление Република К., гр. *****,
упражняващо търговска дейност чрез регистриран клон в Република Б.„ЗК О. – клон
Б.“ КЧТ, ЕИК *****, гр. София, район „Триадица“, бул. „******да заплати на В.Б.
Б.а, ЕГН **********, с адрес *** сумата от 40 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 09.06.2012 г. в гр. Дупница,
ведно със законната лихва от 22.11.2013 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лева и за
мораторни лихви за времето от 09.06.2012 г. до 21.11.2013 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗК „О. Л.“,
със седалище и адрес на управление Република К., гр. *****, упражняващо
търговска дейност чрез регистриран клон в Република Б.„ЗК О. – клон Б.“ КЧТ,
ЕИК *****, гр. София, район „Триадица“, бул. „******да заплати на В.Б. Б.а, ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 400 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.Б. Б.а, ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗК „О. Л.“, със седалище и адрес на управление
Република К., гр. *****, упражняващо търговска дейност чрез регистриран клон в
Република Б.„ЗК О. – клон Б.“ КЧТ, ЕИК *****, гр. София, район „Триадица“, бул.
„******сумата от 130 лева разноски за производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Я.В.С. за
осъждане на ответника да му заплати адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 от ЗАдв.
Решението
е постановено при участието на С.К.В., ЕГН ********** – трето лице помагач на
страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: